Виолета Иванова, Актуално.ком18-годишен, взел книжка предния ден, уби себе си

...
Виолета Иванова, Актуално.ком18-годишен, взел книжка предния ден, уби себе си
Коментари Харесай

Да си нагъл и агресивен, не е нова ценност, а обществен разпад

Виолета Иванова,
Актуално.ком


18-годишен, взел брошура предния ден, умъртви себе си и още двама 17-годишни в зверска злополука. 15-годишен юноша наръгва с нож различен 15-годишен на ескалатора в столичен мол. 12-годишно дете е ранено с нож в столично учебно заведение, арестуван е 15-годишен. Син умъртви майка си, вуйна си и сестра си в бургаско село... Това са единствено част от ужасяващите вести, които ни шокираха през последната седмица. Обръщаме се с въпроси към Станислава Савова, която е специалист в областите на обществената, организационната и спортната логика на психиката, психологичното здраве и психична активност, с цел да се опитаме да разберем за какво се стига до тези ужасни случаи и има ли още останали добродетели.
Славова е с дълготраен опит в работата с деца и техните фамилии. Провежда самостоятелни и фамилни съвещания. В интервала 2000-2014 година работи по преодоляване на рецесии, ръководството на сериозни произшествия, психичното подкрепяне на чиновници и техните фамилии. Участва в редица проучвания и планове, свързани с оценката и подбора на фрагменти. Част е от екипа на престъпния психолог Тодор Тодоров " Асес " и оглавява активността на компанията в района Габрово-Велико Търново.

- Защо ставаме очевидци на сходни брутални прояви?
- От години сме директни и косвени очевидци на трагични случаи, в които младежи губят живота си или правят принуждение. Това не е случайност, а резултат от композиция от фактори - обществени, психически и културни. От нашето публично равнодушие. Често мислим, че " това не се отнася до нас ", а в действителност всички носим отговорност. Забързаният живот е направил хората по-малко сериозни и по-малко съпричастни. Докато не стартираме да приказваме и да се поддържаме същински, ще продължаваме да чуваме сходни вести.
От една страна, доста младежи порастват под голямо напрежение - в свят, в който триумфът, външният тип и вниманието в обществените мрежи постоянно се възприемат като мерило за стойност. Това основава чувство за липса на смисъл, поддръжка и посока.
От друга страна, липсва задоволително прочувствено образование - и в фамилията, и в учебно заведение. Учим децата на математика и граматика, само че рядко ги учим по какъв начин да се оправят с яд, боязън, отменяне или самотност. Когато тези усеща се натрупат, някои младежи реагират с крайности - рисковано шофиране, експанзия или автоагресия.

- Няма ли ги към този момент добродетелите?
- Сякаш ни е позор да сме добродетелни. Но тях ги има - просто са по-тихи. Доброто не изчезва. По-трудно се виждат измежду шума, експанзията и безразличието. Нужно е единствено да стартираме да ги виждаме и да ги демонстрираме повече.

- Какви са новите добродетели?
- Нека е пределно ясно - да си безочлив, нападателен и жесток, не е нова обществена полезност. Това е публичен разпад. Времената се трансформират и с тях и добродетелите. Днес положително е и умеенето да слушаш, да уважаваш особеното, да бъдеш виновен онлайн и офлайн. Това не анулира възпитанието в обичайните полезности и добродетели.

- Как може да спре това? С нов материал в учебниците, със възбрана на обществените мрежи?
- Не можем да спрем това с един закон или нов урок. Нужно е изцяло редовно образование - в фамилията, учебното заведение и обществото. Родителите да бъдат образец, учебното заведение да учи на полезности, а обществото да възпитава в дисциплинираност и почитание. Децата не са мои или твои, а наши - всички носим отговорност за тях.
Не бива да подценяваме и въздействието на обществените мрежи и медиите, които постоянно демонстрират принуждение, без да изясняват действителните последствия.
За да спрем тези брутални прояви, би трябвало да възстановим връзката сред хората - в фамилиите, в учебните заведения, в общностите. Да приказваме повече за страсти, отговорност и полезността на живота.

- Обезчовечаваме ли се? Хората сякаш съвсем не виждат, тъй като " сбиванията се случват непрестанно тук, вътре ", както сподели служителка в мола.
- До известна степен - да. Свикнахме с болката, престанахме да реагираме. Ставаме очевидци на такива прояви, тъй като експанзията към този момент е част от всекидневието ни. Възрастните привикнаха да не реагират и даже намират развлечение в унижения и обиди по малкия екран - по този начин възпитаваме децата си. Това е най-тревожното. В мола виждаме същото, което се случва и в обществото - деянията на децата показват публичното напрежение, липса на почитание и равнодушие. Гледаме, без да се намесваме, и тъкмо това разрешава на експанзията да се повтаря лавинообразно.
Докато не върнем съпричастието и отговорността си един към различен, ще продължаваме да губим човечността си.
Медиите също имат отговорност - вместо сензации и риалитита е належащо да демонстрират положителния образец, да дават смисъл и оказват помощ на децата да се усещат част от общественост и с вероятност за бъдещето.

- Зов за помощ на младото потомство ли е това?
- Да, несъмнено. Младите хора ни изпращат сигнал, че имат потребност от поддръжка, посока и от смисъл в живота. Няма подозрение, че тяхното държание е проекция на нашите неточности като възрастни и общество.

- Как да им се помогне?
- Възрастните можем да им помогнем първо като поемем отговорност за личното си държание. Когато децата видят, че родители и учители са дружно, че ги виждат, чуват и поддържат - своите и непознатите - експанзията понижава. Така им даваме смисъл и вяра за бъдещето.

- Каква би трябвало да е ролята на родителите, учебното заведение, обществото?
- Ролята на родителите, учебното заведение и обществото е сложна и взаимно обвързвана. Родителите би трябвало да бъдат образец и поддръжка, учебното заведение - да учи на полезности и да оказва помощ да се оправяме с компликации, а обществото - да основава схващане за принадлежност посредством просвета, спорт, медии и общностни начинания. Само дружно можем същински да подкрепим младото потомство.

- Закъснели ли сме? И въпреки всичко би трябвало да се стартира отнякъде, от кое място?
- Когато се касае за деца и тяхната загуба - постоянно сме закъснели. Важното е да поемем отговорността си като възрастни, с цел да спрем този развой. Ние в " Асес " осъзнаваме своята родителска и социална отговорност и работим точно в тази посока.
От една страна - поддържаме родители и деца посредством спорта. Защото спортът възпитава полезности като добрина, воля, дисциплинираност и почитание. Тези добродетели са неизменима част от работата ни в едно от направленията върху, които работим и сме се фокусирали, а точно спортната логика на психиката.
През тази година сътрудниците създадоха поредицата " Усмихнати деца " - четири книжки за страстите на децата, тормозът в учебно заведение, смисълът и ролята на учителите в живота на децата ни оттатък уроците. " Една от задачите ни е да подкрепяме развиването на психо-емоционалната просветеност измежду възпитаници и педагози, по тази причина и разработихме три книжки за възпитаници от I до IV клас и една за преподаватели, които считаме, че ще бъдат от особена изгода в учебната среда ".
В момента работим по следващия ни план нова брошура за деца, която оказва помощ на дребните да заобичат спорта освен като физическа интензивност, а като метод да открият смисъл, другарство и наслада от това, което са.
От друга страна - през януари 2026 година организираме събитие, ориентирано към родители и деца, което ще помогне да се оправяме с насилието и да се поддържаме взаимно. Ще бъде онлайн и със стрийминг, с цел да могат всички българи, където и да са по света, да се включат. Целта е да го създадем дружно - като общественост, която се грижи за децата си.
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР