Вили Гюлмезова пред в. "Шоу": Децата криеха, че с Краси сме техни родители
Виолета Гюлмезова е родена на 5 декември 1960 година в Костинброд, а Красимир Гюлмезов - на 10 февруари 1961 година в Бургас. Определят „ Шик “ като най-лиричния и сантиментален дует и доста успешен съюз сред надарен композитор и музикант и певица с превъзходни вокални данни, школувани в групи като „ Стил “ и „ Домино “. Дует „ Шик “ има пет издадени албума. Песните им са за обич, доста мелодични и елементарно запеваеми. Някои от шлагерите им към този момент са със поръчка за евъргрийни: „ Не мога без теб “, „ Обич “, „ Обичам те “, „ Просто те обичам “, „ Където няма мраз “, „ Като остаряла икона “. Вили се съгласи да даде извънредно изявление за читателите на вестник „ ШОУ “, въпреки самата тя да не обича показността и суетенето към нейното име. - Вълнувате ли се от идния концерт в „ Арена Армеец “ или с годините театралната тресчица е отшумяла?
- Страхът ми е значителен. Това е сериозна зала и е огромно тестване за всеки реализатор. Страх ме е, само че няма метод - това е нашата специалност.
- Приятелки ли сте с Ева от „ Тоника “ и защо най-често си говорите?
- На всевъзможни тематики приказваме, най-много обсъждаме фамилията. Познаваме се от 82-а година и има какво да си кажем. Пътуваме дружно и постоянно има тематики на диалог. Пък Ева е много бъбрива, не обича да мълчи и постоянно се приказва нещо.
Музикалното семейство със своите наследници
- Нека ви върна малко обратно във времето, когато с Красимир Гюлмезов създадохте дует „ Шик “…
- Доста години натрупа дуетът… Ние тръгнахме от нулата, откакто оставихме „ Тоника “. Това си беше наше решение, защото към този момент имахме дребен наследник и искахме да се отдадем повече на фамилията. По-лесно щеше да се случи, в случай че сме сами, без да се ангажираме с други хора.
Ние създадохме много песни, някои се постановиха и станаха известни. Дуетът не е зачеркнат, даже желаеме да съберем най-хубавите песни и да ги издадем на диск. Това най-вероятно ще се случи идната година, тъй като в този момент е огромна отговорността с концерта.
Доволна съм, щастлива, бяха хубави години, ние млади. Децата бяха дребни, водили сме ги даже с нас по концерти. Беше хубаво.
- Ако не ме лъже паметта, за малко работихте с музикална компания „ Пайнер “, която е известна с продуцирането на попфолк музика…
- Така беше, случи се в самото начало на дуета. Пайнера беше много известен и издаваше и много естрадни реализатори. Даже самата Лили Иванова беше при него известно време. Ние си позволихме това нещо, само че не бяхме признати от неговите персони, госпожици и госпожи. Все отново ние си имахме име като естрадни реализатори, години насъбрани зад тила си. Нямахме допирни точни с тях, просто си издавахме албума и си вървяхме по пътя.
Тото Кутуньо
- На 20-ия ви юбилеен концерт в зала 1 на НДК специфичен посетител бе Тото Кутуньо. Разкажете ни за тази среща с него?
- Той беше идвал преди този момент два пъти за предизборни концерти на Българска социалистическа партия. Краси се беше срещнал с него, Яна Янчева беше връзката. Тя даде концепцията да го поканим на юбилейния ни концерт. Съгласи се да взе участие, само че той си е огромна звезда и имаше доста условия. Трябваше да обгрижваме повече звездата… (усмихва се). Ние сме удовлетворени, тъй като тогава издадохме албум и успяхме да си представим новите песни. Получи се доста положително произведение като концерт.
Иначе Тото се държеше напълно обикновено. Имахме една обща вечеря, говорихме си по музикантски. За неговите музиканти беше забавно да ни разпитват, защото ни имаха още за комунистическа страна.
Тото беше в начална фаза на разболяване дори на един от идващите си концерти беше примрял на сцената.
- Като че ли в никакъв случай не сте поставяли кариерата си на фундамент, не сте се борили със зъби и нокти за някакви позиции. Определено запазихте и човечността в себе си и сте от дребното известни реализатори, които заобикалят всемирски събития и не се „ звездеят “…
- Много тъкмо го казахте, тъкмо това искахме – да си запазим човечността и фамилията. На първо място за мен са децата. Имаме две прелестни деца – момче и момиче. Откакто са на този свят вниманието ми е напълно ориентирано към тях. Успяхме да ги възпитаме добре, гордеем се с тях и това е най-важното. А пеенето и музиката са нашата специалност, само че в никакъв случай не е било цел номер едно или да ни е хващала звездоманията, която постоянно съм ненавиждала.
Не ги обичам светските събития и по тази причина страним. Дори всичките тези риалити шоа, които бълват отвред, също не ги одобрявам. Това не е натурален свят. Това е нещо напомпано, изкуствено и всеки се старае да направи някакво усещане и не е себе си. Приветствам човечността и по-нормалните неща.
- Трудно ли е да съчетаеш семейство с кариера? Чувствали ли сте в миналото, че децата ви са подценени, поради натоварената ви работа?
- Когато бяха дребни постоянно съм плакала в колата, тръгвайки на работа. Майка ми идваше при тях да ги пази, а те протягаха ръчички от прозореца и питаха: „ Мамо, по кое време ще се върнеш? “. Почвах да рева, все едно отпътувам за 100 дни. А в действителност ние отивахме да пеем някъде и след това незабавно се прибирахме у дома. Никога обаче не сме слагали работата преди тях и по някакъв метод да се усещат изоставени. Винаги сме им обяснявали, че това е нашата работа и че в случай че не работим, няма да има парички.
Но моите деца също стоят настрана от публичността. Много хора са се опитвали да им вземат изявленията, само че те изрично отхвърлят. Докато бяха възпитаници криеха, че сме техни родители. Не желаеха да се усещат разнообразни от другите деца. В множеството случаи се случва таман противоположното – парадират с някакви позиции. Имам наблюдения върху деца на мои сътрудници.
- Нека си напомним историята за запознанството ви с Краси и пламването на първите искрици любов…
- В „ Домино “ се запознахме с него. Ева, Гого и Иван си търсеха сопран за групата. Запознахме се и ми предложиха да работя с тях. Макар че Ева имаше някаква възбрана да пее, ние пътувахме и хората доста ги харесваха. Смешното беше, че по хонорарните листи ме пишеха Сия – това е сопранката преди мен. Може би сме си приличали, нямам идея… Краси пристигна година по-късно. Станахме едно младо звено. Нямаше нищо съществено първоначално, само че едно пътешестване до Норвегия ни накара да погледнем един към различен освен като сътрудници, само че и като хора.
- Какво обичате да вършиме отвън музиката?
- Имаме една виличка и постоянно вървим там, косим тревата. Разправяме се с всевъзможни битовизми, както и зародили проблемчета с децата, които позволяваме. Житейските проблеми ги решаваме, когато не сме на работа. Не са малко уговорките отвън работа.
Краси е мирен мъж, доста рядко сме си повишавали звук за 30 години брак.
Красимир КРАСИМИРОВ
- Страхът ми е значителен. Това е сериозна зала и е огромно тестване за всеки реализатор. Страх ме е, само че няма метод - това е нашата специалност.
- Приятелки ли сте с Ева от „ Тоника “ и защо най-често си говорите?
- На всевъзможни тематики приказваме, най-много обсъждаме фамилията. Познаваме се от 82-а година и има какво да си кажем. Пътуваме дружно и постоянно има тематики на диалог. Пък Ева е много бъбрива, не обича да мълчи и постоянно се приказва нещо.
Музикалното семейство със своите наследници
- Нека ви върна малко обратно във времето, когато с Красимир Гюлмезов създадохте дует „ Шик “…
- Доста години натрупа дуетът… Ние тръгнахме от нулата, откакто оставихме „ Тоника “. Това си беше наше решение, защото към този момент имахме дребен наследник и искахме да се отдадем повече на фамилията. По-лесно щеше да се случи, в случай че сме сами, без да се ангажираме с други хора.
Ние създадохме много песни, някои се постановиха и станаха известни. Дуетът не е зачеркнат, даже желаеме да съберем най-хубавите песни и да ги издадем на диск. Това най-вероятно ще се случи идната година, тъй като в този момент е огромна отговорността с концерта.
Доволна съм, щастлива, бяха хубави години, ние млади. Децата бяха дребни, водили сме ги даже с нас по концерти. Беше хубаво.
- Ако не ме лъже паметта, за малко работихте с музикална компания „ Пайнер “, която е известна с продуцирането на попфолк музика…
- Така беше, случи се в самото начало на дуета. Пайнера беше много известен и издаваше и много естрадни реализатори. Даже самата Лили Иванова беше при него известно време. Ние си позволихме това нещо, само че не бяхме признати от неговите персони, госпожици и госпожи. Все отново ние си имахме име като естрадни реализатори, години насъбрани зад тила си. Нямахме допирни точни с тях, просто си издавахме албума и си вървяхме по пътя.
Тото Кутуньо
- На 20-ия ви юбилеен концерт в зала 1 на НДК специфичен посетител бе Тото Кутуньо. Разкажете ни за тази среща с него?
- Той беше идвал преди този момент два пъти за предизборни концерти на Българска социалистическа партия. Краси се беше срещнал с него, Яна Янчева беше връзката. Тя даде концепцията да го поканим на юбилейния ни концерт. Съгласи се да взе участие, само че той си е огромна звезда и имаше доста условия. Трябваше да обгрижваме повече звездата… (усмихва се). Ние сме удовлетворени, тъй като тогава издадохме албум и успяхме да си представим новите песни. Получи се доста положително произведение като концерт.
Иначе Тото се държеше напълно обикновено. Имахме една обща вечеря, говорихме си по музикантски. За неговите музиканти беше забавно да ни разпитват, защото ни имаха още за комунистическа страна.
Тото беше в начална фаза на разболяване дори на един от идващите си концерти беше примрял на сцената.
- Като че ли в никакъв случай не сте поставяли кариерата си на фундамент, не сте се борили със зъби и нокти за някакви позиции. Определено запазихте и човечността в себе си и сте от дребното известни реализатори, които заобикалят всемирски събития и не се „ звездеят “…
- Много тъкмо го казахте, тъкмо това искахме – да си запазим човечността и фамилията. На първо място за мен са децата. Имаме две прелестни деца – момче и момиче. Откакто са на този свят вниманието ми е напълно ориентирано към тях. Успяхме да ги възпитаме добре, гордеем се с тях и това е най-важното. А пеенето и музиката са нашата специалност, само че в никакъв случай не е било цел номер едно или да ни е хващала звездоманията, която постоянно съм ненавиждала.
Не ги обичам светските събития и по тази причина страним. Дори всичките тези риалити шоа, които бълват отвред, също не ги одобрявам. Това не е натурален свят. Това е нещо напомпано, изкуствено и всеки се старае да направи някакво усещане и не е себе си. Приветствам човечността и по-нормалните неща.
- Трудно ли е да съчетаеш семейство с кариера? Чувствали ли сте в миналото, че децата ви са подценени, поради натоварената ви работа?
- Когато бяха дребни постоянно съм плакала в колата, тръгвайки на работа. Майка ми идваше при тях да ги пази, а те протягаха ръчички от прозореца и питаха: „ Мамо, по кое време ще се върнеш? “. Почвах да рева, все едно отпътувам за 100 дни. А в действителност ние отивахме да пеем някъде и след това незабавно се прибирахме у дома. Никога обаче не сме слагали работата преди тях и по някакъв метод да се усещат изоставени. Винаги сме им обяснявали, че това е нашата работа и че в случай че не работим, няма да има парички.
Но моите деца също стоят настрана от публичността. Много хора са се опитвали да им вземат изявленията, само че те изрично отхвърлят. Докато бяха възпитаници криеха, че сме техни родители. Не желаеха да се усещат разнообразни от другите деца. В множеството случаи се случва таман противоположното – парадират с някакви позиции. Имам наблюдения върху деца на мои сътрудници.
- Нека си напомним историята за запознанството ви с Краси и пламването на първите искрици любов…
- В „ Домино “ се запознахме с него. Ева, Гого и Иван си търсеха сопран за групата. Запознахме се и ми предложиха да работя с тях. Макар че Ева имаше някаква възбрана да пее, ние пътувахме и хората доста ги харесваха. Смешното беше, че по хонорарните листи ме пишеха Сия – това е сопранката преди мен. Може би сме си приличали, нямам идея… Краси пристигна година по-късно. Станахме едно младо звено. Нямаше нищо съществено първоначално, само че едно пътешестване до Норвегия ни накара да погледнем един към различен освен като сътрудници, само че и като хора.
- Какво обичате да вършиме отвън музиката?
- Имаме една виличка и постоянно вървим там, косим тревата. Разправяме се с всевъзможни битовизми, както и зародили проблемчета с децата, които позволяваме. Житейските проблеми ги решаваме, когато не сме на работа. Не са малко уговорките отвън работа.
Краси е мирен мъж, доста рядко сме си повишавали звук за 30 години брак.
Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ