Румен Гечев: Жизненият стандарт е ключът, не дефицитът в бюджета
Винтервю пред БНР някогашният министър на стопанската система проф. Румен Гечев разяснява оферти Бюджет 2026 и настоящото положение на държавните финанси, като ги съпостави с исторически и интернационалните образци. Той подчертава върху нуждата от обективност при статистическите съпоставения и ръководството на разноските.
По думите му редица обществени съпоставения, в това число с спешната 1996 година, са изцяло неуместни. " Сравнението на по този начин наречената десница с 1996 година е малоумно, защото нищо общо няма макроикономическата среда... това е шест години мъка в държавния бранш, разпад на Съвет за икономическа взаимопомощ, разпад на валутна система ", съобщи той, наблягайки разликите в икономическата среда.
Професорът сложи специфичен акцент върху виталния стандарт като главен фактор за политическата непоклатимост. " Всякакви държавни управления си отиват при проблеми с виталния стандарт на хората, които излизат на улицата ", сподели Гечев.
В същото време той означи, че макроикономическите индикатори на България остават релативно постоянни на фона на водещи стопански системи. " Какво се е случило в Япония да има дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт 260%? Какво се е случило във Франция, че има 6% бюджетен недостиг, 117% дълг. Ние спрямо тях сме фантазия ", даде образци той, като направи паралел с интернационалните равнища на дълг и недостиг.
Въпреки това Гечев изрази остро противоречие с внезапното увеличение на разноските, изключително за администрацията. " Разходите за администрация – милиард и половина порастват, което е безусловно неприемливо. 35% напредък на разноските – това е убийствено и за Франция, и за Италия ", разяснява икономистът в предаването " Нещо повече ".
Той уточни, че част от политическите сили, които през днешния ден подлагат на критика недостига, в действителност са подкрепили нарастването на разноските:
" Те, които гласоподаваха това трагично нарастване на бюджетните разноски, в този момент вършат рецензии... Което и държавно управление да ръководи, не може да промени ненадейно зародилите големи разноски бюджетни ", означи Гечев.
В допълнение напомни, че дружно с други икономисти е алармирал европейските институции за подавани неточни данни за икономическите индикатори:
" Имаше трима икономисти (Гечев, Сарийски, Христов), които написаха до съда в Люксембург на Европейски Съюз, че държавното управление на господин Желязков, Българска народна банка и Национален статистически институт явно лъжат умишлено Евростат и Еврокомисията ", уточни той.
" Тези хора излъгаха, че сме в границите на критериите от Маастрихт , а в този момент подлагат на критика. Целият свят разбра, че държавното управление на Желязков, Пеевски и Борисов излъга най-нагло българския народ и Европейски Съюз ", акцентира Румен Гечев.
" Те ни направиха подправени членове на еврозоната . Световната икономическа просвета е описала, че когато една едва развита страна влиза неподготвена в обща валутна зона, тя понася спомагателни тежести ".
По отношение на обстановката с финансите и другаде в Европа Гечев означи, че редица страни редовно нарушават разпоредбите, без да търпят наказания. " Десет страни от Евросъюза... сред 10 и 15 страни от 20 години са в нарушаване на рамките на Евросъюза за бюджетен недостиг и дълг... Как ще ни санкционират? Те не са санкционирали досега никого ", съобщи той.
В същото време предизвести, че сходни съпоставения не трябва да водят до лекомислие. " Мащабите са разнообразни, само че икономистите работят с проценти... Нашето състояние е обезпокоително. Ние по никакъв метод не трябва да се успокояваме ", акцентира Гечев.
Според него обаче несъразмерният фокус върху статистическите индикатори измества вниманието от действителния живот на хората. " Има един индикатор, който се назовава витален стандарт... И когато на един народ му се утежнява витален стандарт, какво от това, че дефицитът е 2,7 или 1,3? ", попита проф. Гечев и даде образци.
" Но ние би трябвало да бъдем доста деликатни. Съединени американски щати от Втората международна война насам имат единствено 4 години бюджетен остатък, а сега са с 6% недостиг и 130% дълг. Икономистите работят с проценти. Нашето състояние е обезпокоително и не трябва да се успокояваме. Очакваме с неспокойствие какви проектозакони в данъчната сфера ще направи новото държавно управление за 2027 година... Проблемът в България е, че се подмятат обособени неуместни цифри, да вземем за пример че бюджетът би трябвало да е уравновесен. Хаити е една от най-бедните страни с остатък от 7%, Афганистан също е в остатък. Екваториална Гвинея е с 3%. Върху фискалната политика се гледа посредством цяла система от индикатори, а най-важният е виталният стандарт. Какво от това, че дефицитът е невисок, в случай че виталният стандарт се утежнява? " – попита риторично икономистът.
В тази връзка професорът предложи съответни ограничения за увеличение на приходите в бюджета посредством по-активно ръководство на държавните активи. " Държавата има 30% от акциите на Български морски флот... той (собственикът) не е платил и една стотинка дивиденти на страната... Ето ви още 100-200 милиона ", съобщи Гечев, като уточни също, че и Първа капиталова банка следва да върне държавната поддръжка за капитала си.
В умозаключение той сложи акцент върху нуждата от по-строг надзор и бистрота при бъдещите бюджетни разноски, изключително в частта за вложения:
" Трябва да разграждаме олигархичния модел. Българските жители и икономисти ще следим доста деликатно проектобюджета за 2027-а година. Няма опрощение за това, че не се редуцира администрацията. Искаме да забележим новите политики на държавното управление в бюджета. Най-важният индикатор са финансовите разноски и държавното управление би трябвало да каже тъкмо защо ще бъдат употребявани те ", настоя проф. Румен Гечев.
По думите му редица обществени съпоставения, в това число с спешната 1996 година, са изцяло неуместни. " Сравнението на по този начин наречената десница с 1996 година е малоумно, защото нищо общо няма макроикономическата среда... това е шест години мъка в държавния бранш, разпад на Съвет за икономическа взаимопомощ, разпад на валутна система ", съобщи той, наблягайки разликите в икономическата среда.
Професорът сложи специфичен акцент върху виталния стандарт като главен фактор за политическата непоклатимост. " Всякакви държавни управления си отиват при проблеми с виталния стандарт на хората, които излизат на улицата ", сподели Гечев.
В същото време той означи, че макроикономическите индикатори на България остават релативно постоянни на фона на водещи стопански системи. " Какво се е случило в Япония да има дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт 260%? Какво се е случило във Франция, че има 6% бюджетен недостиг, 117% дълг. Ние спрямо тях сме фантазия ", даде образци той, като направи паралел с интернационалните равнища на дълг и недостиг.
Въпреки това Гечев изрази остро противоречие с внезапното увеличение на разноските, изключително за администрацията. " Разходите за администрация – милиард и половина порастват, което е безусловно неприемливо. 35% напредък на разноските – това е убийствено и за Франция, и за Италия ", разяснява икономистът в предаването " Нещо повече ".
Той уточни, че част от политическите сили, които през днешния ден подлагат на критика недостига, в действителност са подкрепили нарастването на разноските:
" Те, които гласоподаваха това трагично нарастване на бюджетните разноски, в този момент вършат рецензии... Което и държавно управление да ръководи, не може да промени ненадейно зародилите големи разноски бюджетни ", означи Гечев.
В допълнение напомни, че дружно с други икономисти е алармирал европейските институции за подавани неточни данни за икономическите индикатори:
" Имаше трима икономисти (Гечев, Сарийски, Христов), които написаха до съда в Люксембург на Европейски Съюз, че държавното управление на господин Желязков, Българска народна банка и Национален статистически институт явно лъжат умишлено Евростат и Еврокомисията ", уточни той.
" Тези хора излъгаха, че сме в границите на критериите от Маастрихт , а в този момент подлагат на критика. Целият свят разбра, че държавното управление на Желязков, Пеевски и Борисов излъга най-нагло българския народ и Европейски Съюз ", акцентира Румен Гечев.
" Те ни направиха подправени членове на еврозоната . Световната икономическа просвета е описала, че когато една едва развита страна влиза неподготвена в обща валутна зона, тя понася спомагателни тежести ".
По отношение на обстановката с финансите и другаде в Европа Гечев означи, че редица страни редовно нарушават разпоредбите, без да търпят наказания. " Десет страни от Евросъюза... сред 10 и 15 страни от 20 години са в нарушаване на рамките на Евросъюза за бюджетен недостиг и дълг... Как ще ни санкционират? Те не са санкционирали досега никого ", съобщи той.
В същото време предизвести, че сходни съпоставения не трябва да водят до лекомислие. " Мащабите са разнообразни, само че икономистите работят с проценти... Нашето състояние е обезпокоително. Ние по никакъв метод не трябва да се успокояваме ", акцентира Гечев.
Според него обаче несъразмерният фокус върху статистическите индикатори измества вниманието от действителния живот на хората. " Има един индикатор, който се назовава витален стандарт... И когато на един народ му се утежнява витален стандарт, какво от това, че дефицитът е 2,7 или 1,3? ", попита проф. Гечев и даде образци.
" Но ние би трябвало да бъдем доста деликатни. Съединени американски щати от Втората международна война насам имат единствено 4 години бюджетен остатък, а сега са с 6% недостиг и 130% дълг. Икономистите работят с проценти. Нашето състояние е обезпокоително и не трябва да се успокояваме. Очакваме с неспокойствие какви проектозакони в данъчната сфера ще направи новото държавно управление за 2027 година... Проблемът в България е, че се подмятат обособени неуместни цифри, да вземем за пример че бюджетът би трябвало да е уравновесен. Хаити е една от най-бедните страни с остатък от 7%, Афганистан също е в остатък. Екваториална Гвинея е с 3%. Върху фискалната политика се гледа посредством цяла система от индикатори, а най-важният е виталният стандарт. Какво от това, че дефицитът е невисок, в случай че виталният стандарт се утежнява? " – попита риторично икономистът.
В тази връзка професорът предложи съответни ограничения за увеличение на приходите в бюджета посредством по-активно ръководство на държавните активи. " Държавата има 30% от акциите на Български морски флот... той (собственикът) не е платил и една стотинка дивиденти на страната... Ето ви още 100-200 милиона ", съобщи Гечев, като уточни също, че и Първа капиталова банка следва да върне държавната поддръжка за капитала си.
В умозаключение той сложи акцент върху нуждата от по-строг надзор и бистрота при бъдещите бюджетни разноски, изключително в частта за вложения:
" Трябва да разграждаме олигархичния модел. Българските жители и икономисти ще следим доста деликатно проектобюджета за 2027-а година. Няма опрощение за това, че не се редуцира администрацията. Искаме да забележим новите политики на държавното управление в бюджета. Най-важният индикатор са финансовите разноски и държавното управление би трябвало да каже тъкмо защо ще бъдат употребявани те ", настоя проф. Румен Гечев.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ