Братът на английски крал избира да бъде удавен в пълна с мадейра бъчва, вместо въжето
Виното от Дървения остров отлежава 150 години.
Една от най-любопитните покупко-продажби на аукционна къща “Сотбис ” е продаденото преди десетина години десертно вино “Мадейра ” за 22 000 $, написа spomen.bg.
Бутилката е от 1800 година и от сбирката на третия президент на Америка Томас Джеферсън. Парите си костват - с чаша мадейра в ръка той подпечатва
Декларацията за самостоятелност на 4 юли 1776 година
Впрочем имал е и образеца на първия президент на Съединени американски щати Джордж Вашингтон, който е ценил качествата на неповторимото вино и държал
на обяд да получава един пинт от напитката (1 пинт = 472 мл).
През XIX век мадейрата става толкоз известна в Америка, че стартират да провеждат празненства и групи по ползи в нейна чест.
Освен забавен усет, мадейрата има и друго знаково качество -
отворената бутилка е трайна и даже след
9-12 месеца резервира неповторимия си усет
А запечатана устоя най-малко 150 години.
Атлантическият остров Мадейра е португалски, въпреки да се намира на 545 км от Северна Африка и на към 1000 км (час и половина със самолет) от Лисабон. Освен Мадейра в архипелага са островите Порто Санто, Десертас и Селвагенс. Последните два са диви и необитаеми, същинско естествено благосъстояние от флора и фауна. Столицата на острова е Фуншал с 250 000 поданици.
На пристанището на Фуншал
“Бийтълс ” паркират частната си яхта,
която през днешния ден е туристическа атракция и ресторант.
През 1985 година пък в градчето се ражда едно момче на име Кристиано Роналдо. Кариерата му стартира във ФК “Насионал Мадейра ”, а на 12 година отива да играе в “Спортинг ”, Лисабон.
В историята на това колоритно място не липсва и
българска връзка.
Историята твърди, че младият крал на Полша, Унгария и Хърватия Владислав губи борбата при Варна през 1444 година и турците вземат главата му. Да, само че безспорни доказателства няма и до през днешния ден. Затова е прекомерно допустима легендата, съгласно която Владислав Варненчик намира несъмнено леговище на остров Мадейра под името Енрике Алемао (Германеца). По-смели историци даже настояват, че е татко на Христофор Колумб.
На португалски madeira значи дърво. Мореплаватели откриват дървения остров през 1420 година с големи масиви от захарна тръстика. Случайно или не, на архипелага избухва пожар. Бушува цели 7 години, унищожава съвсем цялата вегетация. Но всичко това трансформира към положително бъдещето на острова, тъй като дървената пепел и вулканичната почва основават идеална причина за винопроизводство. Засаждат се първите лозички. Резултатите са отлични и славата на виното бързо се разнася по света.
Толкова, че когато през 1478 година братът на британския крал Едуард IV е наказан на гибел поради тайна активност, той
избира вместо въжето
да бъде удавен в цялостна
с мадейра бъчва.
Години по-късно огромни площи с лозя влизат във притежание на йезуитски свещеници и те напълно ръководят търговията с вино. Най-голям подем обаче винодобивът получава през втората половина на XVIII век, когато британски търговци поставят основите на експорта и вършат мадейрата международно известна.
Вкусът се усъвършенства
след минаване през тропическите ширини.
Понякога се постанова виното да прекоси 2 пъти екватора и да извърши самобитна околосветска обиколка (на португалски Torna Viagem). Това означение се среща върху етикета на всяка от по-старите бутилки.
Днес лозята на остров Мадейра са разстлани върху скромните 400 хектара, най-вече по крайбрежната линия. Поради мощния надолнище на терените и потреблението на обичайни дървени перголи, няма съвсем никаква машинизация. Всичко е интензивен ръчен труд. Изключение вършат единствено дребна част лозя върху равни площи, които са подредени отвесно като в шпалир.
За да бъде докарана вода от дъждовния север до сушавия юг, е създадена напоителната система от “левадас ”, която опасва целия остров.
Годишно о. Мадейра изнася към 4 милиона литра вино. В тази статистика не влизат продаваните на самия остров бутилки. В Европа след Франция и Англия най-големият почитател на питието са немците. Иначе главните пазари са Съединени американски щати и Япония.
Защо Япония ли?
Ястията на далекоизточната кухня пасват прелестно с мадейрата.
От няколко години в една от най-големите винени компании Vinhos Barbeitos, Ltd. има японско присъединяване, а внучката на създателя Рикардо Барбейто се смята за най-големия познавач по мадейрите.
Останалите огромни производители са фамилни предприятия. Най-големият самостоятелен продуцент и експортьор на острова е Henriques & Henriques - Vinhos, S.A. със лични лозарски масиви. Blandy`s Madeira пък е фамилна компания с 200 - годишна история. Цените на “Блендис Мадейра ” потеглят от 16 евро за 5-годишно вино от междинен клас с гальовен усет на сушени смокини и стигат до 295 евро за бутилка от 1948 година Но мадейра боал от 1920 година коства 495 евро. И ценителите я купуват, тъй като знаят, че преди този момент виното е отлежавало в бъчва цели 86 години.
Друг водещ производител, насочен към по-висококачествени и скъпи виновност, е Justino`s, Madeira Wines, S.A. Той има най-големите хранилища на острова. Негова е именитата
мадейра Colheita 1999 с мирис на тютюн, сушени сливи, портокалови корички и тофи.
Сортовете, от които се създават по-добрите и скъпи виновност са:
- Бутиковите “Бастардо ”, “Москател ” и “Терантес ”. Последната “Москател ” мадейра е от 1900 година По-стари реколти от терантес се срещат към момента по търгове и разбунват духовете с фантастични цени. Затова има наклонност този вид и винен жанр да бъде съживен.
- “Серсиал ” е най-сухият вид. Има кисел усет и бледен цвят. Лозята са най-вече на височинните северни терени с по-хладен климат. След най-малко десетгодишно стареене мадейрата от серсиал придобива усет на бадем.
- “Вердельо " е полусухо и приблизително сладко вино с стипчив орехов усет. Има червен и бял вид. С възрастта получава една пикантна киселинност и златножълт цвят.
- “Боал ” е доста по-тъмно и по-сладко от “Серсиал ” и “Вердельо ”. Отглежда се най-вече на южните и по-топли скатове на острова. Виното от този вид има кехлибарен цвят и присъщ мирис на стафиди и сушени плодове.
- " “Малвазия ” (Malmsey) е най-сладката и сложна мадейра, по тази причина окачествявана от мнозина като най-хубавата. Червените и бели зрънца на това грозде виреят по най-ниските и топли сектори към Камара де Лобос. Въпреки впечатляващата уравновесена киселинност виното няма леплив усет, а мирис на мед, кафе и карамел. Може да се съхранява 100 и повече години. Остатъчната захар доближава 96 до 135 g/l.
- Дъждовна вода. Терминът препраща към особено вино. Едното пояснение е, че това вино е направено от грозде, поливано единствено с дъждовна вода, на терени, където изкуствено напояване е безусловно невероятно. Другата версия е, че още по време на огромните морски пътешествия една от бъчвите инцидентно се пробила и виното в нея било разредено с малко дъжд. Да, обаче американците доста го харесали. Днес се създава в дребни количества.
- “Тинта негра моле ” е най-масовият вид. Използва се за по-евтини и семпли виновност. На етикета няма да видите това разбиране. От 1993 година насам не го изписват, а показват единствено степента на наслада.
Каква е технологията на това екзотично вино? По-голяма част от мадейрата се създава по метода “естуфагем ” в отоплени пространства и големи резервоари от неръждаема стомана, бетонови с кахлена облицовка или дъбови бъчви. С помощта на този способ се симулира въздействието на тропическата жега при относително интензивен развой. Вината, най-много купажните, развиват типични нотки на карамел.
В всеобщото произвеждане се употребяват резервоари с размер 20 000 до 50 000 литра. През тях минават отопляващи паропроводи, които греят виното от три до шест месеца на 40 градуса по Целзий.
Има и различен метод. Той е по-трудоемък, само че по-щадящ.
В типичните дъбови бъчви от 600 литра виното се съхранява в отоплени пространства, само че при температура по-ниска от горната. Тук към този момент ферментацията е от 6 до 12 месеца. Продуцентите на стойностно и скъпо вино са срещу изкуственото стопляне и по тази причина съхраняват бъчвите под транспарантни навеси под
благородното въздействие на слънчевата сила.
При всички случаи захарта по време на това стопляне отчасти се карамелизира. След процеса “естуфагем ” виното следва да бъде охладено изключително деликатно.
Възрастта на мадейрата стартира да се регистрира едвам след края на тази фаза.
И в този момент към този момент идва ред на дестилата - брендито. Достига се алкохолно наличие от 17 до 22% Vol. При по-добрите виновност насищането със наслада става посредством спиране на ферментацията, а при по-евтините - с добавка на Vinho Surdo ( наситена гроздова мъст) и вероятно цветова промяна с карамел. След дестилация виното отпочива 12 до 18 месеца и най-после получава своя печат за качество. Финалното зреене се прави наложително в дървени бъчви. И по този начин, след “естуфагем ” са минали към този момент най-малко 3 години (напр. при елементарните виновност от Tinta Negra Mole).
Те се отбелязват с Finest или 3-Year-Old Madeira.
Минималната възраст при по-благородните сортове е 5 години.
А положителните виновност стартират от етикета: Special Reserve или 10-Year-Old Madeira.
Кулминацията са артикули “винтидж мадейра ”, престояли 20, 30 до 50 години.
За строгия надзор по качеството и купите бди Instituto do Vinho da Madeira.
Мадейрата е доста друга от
униформените модерни виновност.
С всяка глътка тя разкрива забавен свят от усети, ухания, изненади и финес.
Колкото е по-стара, толкоз е по-добра.
Сухото и ярко вино серсиал хармонира с риба, полусухото вердельо пасва към пикантни предястия от шунка и пастет, полусладкото боал пък е добър избор към прясно сирене, бонбони и петифури, а сладката малвазия е великолепен придружител на плодове, десерти и мощни сирена като рокфор.
За разлика от други виновност бутилките с мадейра
се съхраняват единствено изправени.
Оксидацията, на която е било подложено виното, му разрешава даже и при следващ контакт с въздух да не търпи никакви промени повече.
Специалисти предлагат преди консумация мадейрата да се декантира или да оставите бутилката отворена за 6 часа, с цел да бъде насладата по-ефектна. /24chasa.bg
Една от най-любопитните покупко-продажби на аукционна къща “Сотбис ” е продаденото преди десетина години десертно вино “Мадейра ” за 22 000 $, написа spomen.bg.
Бутилката е от 1800 година и от сбирката на третия президент на Америка Томас Джеферсън. Парите си костват - с чаша мадейра в ръка той подпечатва
Декларацията за самостоятелност на 4 юли 1776 година
Впрочем имал е и образеца на първия президент на Съединени американски щати Джордж Вашингтон, който е ценил качествата на неповторимото вино и държал
на обяд да получава един пинт от напитката (1 пинт = 472 мл).
През XIX век мадейрата става толкоз известна в Америка, че стартират да провеждат празненства и групи по ползи в нейна чест.
Освен забавен усет, мадейрата има и друго знаково качество -
отворената бутилка е трайна и даже след
9-12 месеца резервира неповторимия си усет
А запечатана устоя най-малко 150 години.
Атлантическият остров Мадейра е португалски, въпреки да се намира на 545 км от Северна Африка и на към 1000 км (час и половина със самолет) от Лисабон. Освен Мадейра в архипелага са островите Порто Санто, Десертас и Селвагенс. Последните два са диви и необитаеми, същинско естествено благосъстояние от флора и фауна. Столицата на острова е Фуншал с 250 000 поданици.
На пристанището на Фуншал
“Бийтълс ” паркират частната си яхта,
която през днешния ден е туристическа атракция и ресторант.
През 1985 година пък в градчето се ражда едно момче на име Кристиано Роналдо. Кариерата му стартира във ФК “Насионал Мадейра ”, а на 12 година отива да играе в “Спортинг ”, Лисабон.
В историята на това колоритно място не липсва и
българска връзка.
Историята твърди, че младият крал на Полша, Унгария и Хърватия Владислав губи борбата при Варна през 1444 година и турците вземат главата му. Да, само че безспорни доказателства няма и до през днешния ден. Затова е прекомерно допустима легендата, съгласно която Владислав Варненчик намира несъмнено леговище на остров Мадейра под името Енрике Алемао (Германеца). По-смели историци даже настояват, че е татко на Христофор Колумб.
На португалски madeira значи дърво. Мореплаватели откриват дървения остров през 1420 година с големи масиви от захарна тръстика. Случайно или не, на архипелага избухва пожар. Бушува цели 7 години, унищожава съвсем цялата вегетация. Но всичко това трансформира към положително бъдещето на острова, тъй като дървената пепел и вулканичната почва основават идеална причина за винопроизводство. Засаждат се първите лозички. Резултатите са отлични и славата на виното бързо се разнася по света.
Толкова, че когато през 1478 година братът на британския крал Едуард IV е наказан на гибел поради тайна активност, той
избира вместо въжето
да бъде удавен в цялостна
с мадейра бъчва.
Години по-късно огромни площи с лозя влизат във притежание на йезуитски свещеници и те напълно ръководят търговията с вино. Най-голям подем обаче винодобивът получава през втората половина на XVIII век, когато британски търговци поставят основите на експорта и вършат мадейрата международно известна.
Вкусът се усъвършенства
след минаване през тропическите ширини.
Понякога се постанова виното да прекоси 2 пъти екватора и да извърши самобитна околосветска обиколка (на португалски Torna Viagem). Това означение се среща върху етикета на всяка от по-старите бутилки.
Днес лозята на остров Мадейра са разстлани върху скромните 400 хектара, най-вече по крайбрежната линия. Поради мощния надолнище на терените и потреблението на обичайни дървени перголи, няма съвсем никаква машинизация. Всичко е интензивен ръчен труд. Изключение вършат единствено дребна част лозя върху равни площи, които са подредени отвесно като в шпалир.
За да бъде докарана вода от дъждовния север до сушавия юг, е създадена напоителната система от “левадас ”, която опасва целия остров.
Годишно о. Мадейра изнася към 4 милиона литра вино. В тази статистика не влизат продаваните на самия остров бутилки. В Европа след Франция и Англия най-големият почитател на питието са немците. Иначе главните пазари са Съединени американски щати и Япония.
Защо Япония ли?
Ястията на далекоизточната кухня пасват прелестно с мадейрата.
От няколко години в една от най-големите винени компании Vinhos Barbeitos, Ltd. има японско присъединяване, а внучката на създателя Рикардо Барбейто се смята за най-големия познавач по мадейрите.
Останалите огромни производители са фамилни предприятия. Най-големият самостоятелен продуцент и експортьор на острова е Henriques & Henriques - Vinhos, S.A. със лични лозарски масиви. Blandy`s Madeira пък е фамилна компания с 200 - годишна история. Цените на “Блендис Мадейра ” потеглят от 16 евро за 5-годишно вино от междинен клас с гальовен усет на сушени смокини и стигат до 295 евро за бутилка от 1948 година Но мадейра боал от 1920 година коства 495 евро. И ценителите я купуват, тъй като знаят, че преди този момент виното е отлежавало в бъчва цели 86 години.
Друг водещ производител, насочен към по-висококачествени и скъпи виновност, е Justino`s, Madeira Wines, S.A. Той има най-големите хранилища на острова. Негова е именитата
мадейра Colheita 1999 с мирис на тютюн, сушени сливи, портокалови корички и тофи.
Сортовете, от които се създават по-добрите и скъпи виновност са:
- Бутиковите “Бастардо ”, “Москател ” и “Терантес ”. Последната “Москател ” мадейра е от 1900 година По-стари реколти от терантес се срещат към момента по търгове и разбунват духовете с фантастични цени. Затова има наклонност този вид и винен жанр да бъде съживен.
- “Серсиал ” е най-сухият вид. Има кисел усет и бледен цвят. Лозята са най-вече на височинните северни терени с по-хладен климат. След най-малко десетгодишно стареене мадейрата от серсиал придобива усет на бадем.
- “Вердельо " е полусухо и приблизително сладко вино с стипчив орехов усет. Има червен и бял вид. С възрастта получава една пикантна киселинност и златножълт цвят.
- “Боал ” е доста по-тъмно и по-сладко от “Серсиал ” и “Вердельо ”. Отглежда се най-вече на южните и по-топли скатове на острова. Виното от този вид има кехлибарен цвят и присъщ мирис на стафиди и сушени плодове.
- " “Малвазия ” (Malmsey) е най-сладката и сложна мадейра, по тази причина окачествявана от мнозина като най-хубавата. Червените и бели зрънца на това грозде виреят по най-ниските и топли сектори към Камара де Лобос. Въпреки впечатляващата уравновесена киселинност виното няма леплив усет, а мирис на мед, кафе и карамел. Може да се съхранява 100 и повече години. Остатъчната захар доближава 96 до 135 g/l.
- Дъждовна вода. Терминът препраща към особено вино. Едното пояснение е, че това вино е направено от грозде, поливано единствено с дъждовна вода, на терени, където изкуствено напояване е безусловно невероятно. Другата версия е, че още по време на огромните морски пътешествия една от бъчвите инцидентно се пробила и виното в нея било разредено с малко дъжд. Да, обаче американците доста го харесали. Днес се създава в дребни количества.
- “Тинта негра моле ” е най-масовият вид. Използва се за по-евтини и семпли виновност. На етикета няма да видите това разбиране. От 1993 година насам не го изписват, а показват единствено степента на наслада.
Каква е технологията на това екзотично вино? По-голяма част от мадейрата се създава по метода “естуфагем ” в отоплени пространства и големи резервоари от неръждаема стомана, бетонови с кахлена облицовка или дъбови бъчви. С помощта на този способ се симулира въздействието на тропическата жега при относително интензивен развой. Вината, най-много купажните, развиват типични нотки на карамел.
В всеобщото произвеждане се употребяват резервоари с размер 20 000 до 50 000 литра. През тях минават отопляващи паропроводи, които греят виното от три до шест месеца на 40 градуса по Целзий.
Има и различен метод. Той е по-трудоемък, само че по-щадящ.
В типичните дъбови бъчви от 600 литра виното се съхранява в отоплени пространства, само че при температура по-ниска от горната. Тук към този момент ферментацията е от 6 до 12 месеца. Продуцентите на стойностно и скъпо вино са срещу изкуственото стопляне и по тази причина съхраняват бъчвите под транспарантни навеси под
благородното въздействие на слънчевата сила.
При всички случаи захарта по време на това стопляне отчасти се карамелизира. След процеса “естуфагем ” виното следва да бъде охладено изключително деликатно.
Възрастта на мадейрата стартира да се регистрира едвам след края на тази фаза.
И в този момент към този момент идва ред на дестилата - брендито. Достига се алкохолно наличие от 17 до 22% Vol. При по-добрите виновност насищането със наслада става посредством спиране на ферментацията, а при по-евтините - с добавка на Vinho Surdo ( наситена гроздова мъст) и вероятно цветова промяна с карамел. След дестилация виното отпочива 12 до 18 месеца и най-после получава своя печат за качество. Финалното зреене се прави наложително в дървени бъчви. И по този начин, след “естуфагем ” са минали към този момент най-малко 3 години (напр. при елементарните виновност от Tinta Negra Mole).
Те се отбелязват с Finest или 3-Year-Old Madeira.
Минималната възраст при по-благородните сортове е 5 години.
А положителните виновност стартират от етикета: Special Reserve или 10-Year-Old Madeira.
Кулминацията са артикули “винтидж мадейра ”, престояли 20, 30 до 50 години.
За строгия надзор по качеството и купите бди Instituto do Vinho da Madeira.
Мадейрата е доста друга от
униформените модерни виновност.
С всяка глътка тя разкрива забавен свят от усети, ухания, изненади и финес.
Колкото е по-стара, толкоз е по-добра.
Сухото и ярко вино серсиал хармонира с риба, полусухото вердельо пасва към пикантни предястия от шунка и пастет, полусладкото боал пък е добър избор към прясно сирене, бонбони и петифури, а сладката малвазия е великолепен придружител на плодове, десерти и мощни сирена като рокфор.
За разлика от други виновност бутилките с мадейра
се съхраняват единствено изправени.
Оксидацията, на която е било подложено виното, му разрешава даже и при следващ контакт с въздух да не търпи никакви промени повече.
Специалисти предлагат преди консумация мадейрата да се декантира или да оставите бутилката отворена за 6 часа, с цел да бъде насладата по-ефектна. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ