Проф. Пламен Панайотов: Вината за ситуацията в областта на правораздаването е на парламента
„ Вината за създалата се обстановка в региона на правораздаването е в Народното събрание. Не намират политическа воля да излъчат своя политическа квота във Висшия правосъден съвет. Първата институция в страната, която е призвана да отстоява ползите на жителите, не желае да се придържа към конституционните разпореждания “, това сподели в предаването „ Лице в лице “ по bTV проф. Пламен Панайотов, началник на катедра Наказателни науки в Софийския университет " Свети Климент Охридски ".
„ Не бива да се позволява страната да бъде закрита заради безучастие на Народното събрание. И.ф. основен прокурор е определен от прокурорската гилдия през 2023 година с изискването, че ще бъде подобен, до момента в който бъде определен основен прокурор за цялостен мандат. Актът на прокурорската гилдия не е оспорен пред Върховен административен съд и излиза, че ситуацията е такова, каквото е “, безапелационен бе той. По думите му в случай че хората желаят да стачкуват против избрани институции, свързани с този проблем, то те би трябвало да стачкуват пред Народното събрание.
„ За да се предприеме тази мярка е належащо или да има заплаха обвиненият да се укрие, или да има заплаха да извърши нови закононарушения. Те се притесняват от второто, тъй като споделят, че той продължава да извършва длъжността „ кмет на Варна “ и би повлиял по противозаконен метод на опцията да бъде извършено предварителното произвеждане. В Наказателно-процесуален кодекс е планувана опция в случай че прокуратурата има такива подозрения, да изиска краткотрайно премахване от служба на обвинения. Повече от 3 месеца обвиненият е арестуван под стража, за какво не е поискана тази мярка? “, разяснява още проф. Панайотов.
„ Трудно ми е да дам пояснение тъй като по този въпрос няма претекстове, които да са налични на обществото. По такива каузи със важен публичен интерес се следят обстановки, които водят до подозрение, че насилствените ограничения за неотклонение – задържане под стража и домакински арест, се употребяват като начини за събиране на доказателства. Това е цялостен парадокс и не е предназначението им по закон. Трябва да се премисли деликатно дали уредбата на предприемането на тези ограничения да не се промени и да бъдат предприемани единствено в изключителни случаи. Предприемането на мярка задържане под стража следва да става откакто е извървян ходът на предварителното произвеждане и има към този момент безапелационни доказателства. Едва тогава е целесъобразно да последва такова мощно ограничение на персоналните права и свободи на обвиненото лице “, уточни още проф. Пламен Панайотов.
„ Не бива да се позволява страната да бъде закрита заради безучастие на Народното събрание. И.ф. основен прокурор е определен от прокурорската гилдия през 2023 година с изискването, че ще бъде подобен, до момента в който бъде определен основен прокурор за цялостен мандат. Актът на прокурорската гилдия не е оспорен пред Върховен административен съд и излиза, че ситуацията е такова, каквото е “, безапелационен бе той. По думите му в случай че хората желаят да стачкуват против избрани институции, свързани с този проблем, то те би трябвало да стачкуват пред Народното събрание.
„ За да се предприеме тази мярка е належащо или да има заплаха обвиненият да се укрие, или да има заплаха да извърши нови закононарушения. Те се притесняват от второто, тъй като споделят, че той продължава да извършва длъжността „ кмет на Варна “ и би повлиял по противозаконен метод на опцията да бъде извършено предварителното произвеждане. В Наказателно-процесуален кодекс е планувана опция в случай че прокуратурата има такива подозрения, да изиска краткотрайно премахване от служба на обвинения. Повече от 3 месеца обвиненият е арестуван под стража, за какво не е поискана тази мярка? “, разяснява още проф. Панайотов.
„ Трудно ми е да дам пояснение тъй като по този въпрос няма претекстове, които да са налични на обществото. По такива каузи със важен публичен интерес се следят обстановки, които водят до подозрение, че насилствените ограничения за неотклонение – задържане под стража и домакински арест, се употребяват като начини за събиране на доказателства. Това е цялостен парадокс и не е предназначението им по закон. Трябва да се премисли деликатно дали уредбата на предприемането на тези ограничения да не се промени и да бъдат предприемани единствено в изключителни случаи. Предприемането на мярка задържане под стража следва да става откакто е извървян ходът на предварителното произвеждане и има към този момент безапелационни доказателства. Едва тогава е целесъобразно да последва такова мощно ограничение на персоналните права и свободи на обвиненото лице “, уточни още проф. Пламен Панайотов.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ




