Становище на НАПС относно обединен законпроект за въвеждане на споделеното родителство
Винаги сме работили в най-хубавия интерес на децата и по тази причина излизаме със мнение, което имаме вяра е в интерес на всички заитересовани.
Изх. №1 от 04.05.2024 година
ДО:
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
НА 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯTA Пожарна охрана КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ
НА 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СТАНОВИЩЕ на Национална асоциация „ Поход за фамилията " по отношение на
обединявания законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс със сигнатура 51-553-37-21 от 16.04.2025 г.
Или продължете тук...
Уважаеми госпожи и господа,
Национална асоциация „ Поход за Семейството " е нестопанска организация, юридическо лице с нестопанска цел в социална изгода, защитаваща брака от мъж и жена (както е разказан в член 46 на българската Конституция), обичайните християнски и всемирен фамилни полезности и добродетели, и правата на родителите и децата в тяхна взаимна изгода, без да се опълчват. По тази причина, по отношение на приемането на първо гласоподаване на трите законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс със сигнатури 51-454-01-50 на ПГ „ Възраждане ", 51-454-01-52 на ПГ „ ИТН " и на ПГ „ ГЕРБ-СДС ", и тяхното сливане в общ законопроект, бихме желали да представим нашето мнение.
Осъзнаваме, че в случай, че трите препоръчани законопроекта са минали първо гласоподаване в пленарна зала, от нас, като организация, която се е срещнала с всички текстове, се чака да разясняваме всеки един тях, където откриваме проблеми и имаме оферти - нещо, което беше направено извънредно задълбочено и аргументирано от редица организации още по време на гледането на обособените законопроекти в парламентарните комисии, и което сподели забележителен брой непреодолими проблеми в множеството от препоръчаните текстове. Ние обаче бихме желали да се върнем към основата на казуса, поради който се оферират тези законодателни промени, и да погледнем още веднъж систематизирано върху цялата тематика за потребността (или неналичието на нужда) от смяна на сегашния Семеен кодекс и други нормативни актове в същата тенденция.
Споделеното практикуване на наставнически права, наричано в резюме и разговорно постоянно „ споделено родителство ", влезе в публичното полезрение главно по причина на недоволството на родители, чиито права да прекарват задоволително време с децата си след бракоразвод са били съзнателно нарушавани, а държавните институции не са съумели да приложат вярно актуалните разпореждания на Семейния кодекс, Закона за Министерство на вътрешните работи, Наказателния кодекс и други законови и подзаконови нормативни актове, по метод, по който да се оправят с зародилите проблеми и да възстановят справедливостта в публичните връзки по въпроса.
Разочаровани от неизпълнението на решенията на правосъдната система или дейностите на изпълнителната власт, редица цивилен организации и лица подеха акция за въвеждане в българското законодателство на така наречен „ оборима хипотеза за споделено родителство ", с вярата, че проблемите на всеки родител, чийто права са нарушени, с другия родител, който не желае да извършва правосъдните решения и своите отговорности, и не трябва глобен за това, ще бъдат решени. Това предложение за смяна в Семейния кодекс обаче провокира и също толкоз мощна противоположна, отрицателна реакция в обществото, което беше потвърдено и при всички направени допитвания по въпроса от разнообразни медии и изказани обосновани отзиви на дългогодишни адвокати. Родители, които смятаха, че са преодолели проблемите си с насилието, безотговорността, некомпетентността и други проблеми с предходния си сватбен сътрудник, и се усещат сигурни и спокойни за своето и на детето им настояще и бъдеще, се оказа, че, при вероятно приемане на желаните законодателни промени, ще се сблъскат със същия проблем в работата на държавните институции, техните дейности и решения.
Установяването на оборима хипотеза за споделено практикуване на наставнически права или присъждането на родителските права от съда на едната страна при бракоразводно дело са поддържани почти поравно от едната или от другата страна на дебата, според от техния интерес и характерните особености, зародили при преустановяване на брачния съюз за всеки обособен случай. В целия този спор на ползите на майките и бащите и двете страни могат да имат основателни аргументи да желаят или да не желаят цялостно шерване на родителските права поравно, обаче най-уязвимите - децата и техния най-хубав интерес наподобява остават на назад във времето. Безпристрастно видяно, опълчването на двете гледни точки не може да бъде преодоляно, тъй като това са две изцяло законни и съответно аргументирани позиции за родителските права, когато законът бил е спазен от съответната ощетена страна и се търси най-хубавия интерес на детето. И майките и бащите заслужават правдивост, когато съблюдават закона и не желаят правата им да се нарушават, само че въпросите при разлъка на родители са толкоз доста и толкоз характерни и комплицирани, че е невероятно да бъдат покрити от който и да било законодателен акт без спомагателната интервенция на правосъдната система, която да прегледа и да реши в елементи всички условия.
В случите, когато двамата родители непринудено желаят да дефинират изискванията за споделено родителство и се съгласят дружно с тях, презумпцията за споделено родителство е натурален резултат от връзките им и може да бъде приложена без никакви проблеми и несъгласия. В другите случаи обаче, които са доста повече, намесата на съда се явява наложителна и до нея се стига при всички условия за взимане на дефинитивно решение. По тази причина е несъмнено, че текстовете в Семейния кодекс в сегашния му тип съумяват да предотвратят всички спорове и дават опция за правдивост от момента на зародилите условия и нуждата за взимане на решение по отношение на родителските права, а не след това. Интересът на детето е предпазен посредством окончателното правосъдно решение, което дефинира правата на двете страни въз основата на обективните обстоятелства и събитията показани от очевидци и движимости лица. Изслушват се и самите деца, чийто най-хубав интерес би трябвало да бъде предпазен през цялото време на пораждане на проблема с раздялата на родителите. Проблемът, с който се сблъскват доста разграничени родители обаче, се корени в неприлагането или неправилното използване на закона, а не в неявяване на подобаващите текстове и способи за въздаване на правдивост от съда.
Причината за неработоспособността на актуалната законодателна рамка, обвързвана с родителските права и правата на детето, не трябва да бъде търсена толкоз в минусите на текстовете в Семейния кодекс или други законови и подзаконови нормативни актове, а в невъзможността за надзор при неизпълнението на правосъдните решения. Дори използването на толкоз огромна смяна в Семейния кодекс не би решила проблемите на двете страни, а би провокирала изместване на търсенето на решение по правосъден път от едната към другата страна, като в това време ползата на детето до взимане на решение от съда не е предпазен. При следващо несъблюдение обаче на отговорностите на държавните органи, както се случва до момента, това още веднъж би било в ущърб на най-хубавия интерес на детето.
Споделеното родителство към този момент е възприето в някои страни, само че в претекстовете за законодателните промени няма показани никакви съответни и ясни, справедливи и безспорни научни доказателства, изследвания, проучвания и изводи, които да демонстрират, че този тип практикуване на родителските права води до по-големи изгоди за децата, и има по-малко дефекти от предлаганото сега решение в страната ни, с изключение на в случаите на единодушие на двамата родители, които се покриват напълно от Семейния кодекс и в сегашния му тип. Опитите за налагането на новата идея за споделено практикуване на родителските права, зачертава хилядолетна история и обичаи в разбирането на бъкгарското обществото за брака, и взаимоотношенията сред родителите и децата, учредени на християнските полезности и просвета - вкарват се хрумвания, които са приложени за първи път в Австралия и Белгия едвам през 2006 година, преди по-малко от 20 години.
При споделеното родителство има редица провокации, които няма по какъв начин да бъдат посрещнати:
Отдалеченото място на живеене на двамата родители не разрешава те дружно да отглеждат и възпитават детето си, с равно време на достъп до него и без обособяване на неговата непрекъсната среда - другари, учебно заведение, персонален доктор, разширена подкрепяща фамилна среда (баби, дядовци и други роднини) и така нататък Това води до стрес за детето и сигурно не е в негов най-хубав интерес. Ограничават се правата на родителите за промяна на местоживеенето и свободата на напредване, тъй като това ще докара нарушение на изискванията на споделеното родителство. Отсъствието на единия родител поради служебни и персонални задължения, заболяване и други, може да не разрешава обособяване на задоволително време за детето в избран интервал от време, както се чака от двамата родители, и може да докара от лишаване или ограничение на родителското му право за бъдещи интервали. Това може да сложи също детето в риск, тъй като се отглежда единствено от единия родител, с следваща допустима интервенция на обществените служби и т.н. Кърменето на детето в ранната му възраст не разрешава същинско споделено родителство в полза на детето, защото майката е тази, която би трябвало да бъде до детето от самото начало в интервала на кърмене. Родителят, който би трябвало да заплаща прехрана за детето, според актуалното законодателство, може да оспори това обвързване, тъй като страните към този момент ще си споделят родителските права напълно и никоя от тях няма да е задължена да поддържа финансово развъждането на детето от другата. Това може да докара до голям брой правосъдни разногласия до каква степен е спазено времето за престой на детето при всеки от родителите, до каква степен родителите разходват средства за детето по време на престоя му, каква сума са изплатили и т.н. Споделеното родителство може да е изцяло недопустимо, когато единият родител е подвластен от алкохол, наркотични субстанции или хазарт; недееспособен; водещ метод на живот, който не възпитава детето по подобаващ метод, или е в спор с моралните и етични полезности на новото семейство на детето с втори татко и така нататък Но детето ще бъде задължено да бъде със съответния родител, до момента в който съдът не излезе с решение за преустановяване на споделеното родителство, доколкото съгласно текстовете на Семейния кодекс, Закона за протекция на детето и други нормативни актове това ще бъде направено допустимо. Когато за детето се постанова да се вземе бързо решение по отношение на медицински процедури, пътешестване в или отвън страната и други, споделеното родителство може да докара до съдбовно или неприемливо закъснение или отсрочване, защото единият родител може да не бъде открит или да има изцяло противоположното мнение от другия родител (дори, единствено с цел да затрудни връзките му с нов сватбен сътрудник например) и т.н. И доста други.
Всички посочени нагоре проблеми и голям брой други, които ние не можем да предвидим и изброим по справедливи аргументи, водят до извода, че споделеното родителство, когато двамата родители не са постигнали единодушие, няма да реши проблемите, а просто ще ги разположи в друга повърхност, с други провокации и още веднъж няма да бъде реализиран най-хубавия интерес на детето, до момента в който институциите не проработят вярно.
Отделно от изложените причини, би трябвало да обърнем внимание на опита посредством смяна в Семейния кодекс в българския юридически мир да бъде въведено така наречен „ право на фамилен живот ", което е на практика невероятно за обезпечаване в доста случаи заради справедливи аргументи - липса на семейство (особено при лица без живи родственици или при такива живеещи в хомосексуална връзка); опита за узаконяването на фактическото общуване като равнозначно на брачния съюз при взимане на решения за децата, което пък води със себе си и опцията за легализиране по този метод и на хомосексуалните съжителства като равнопоставени на хетеросексуалните такива, както се случи да вземем за пример в Гърция преди узаконяване на хомосексуалните бракове, и така нататък
Поради всички причини изложени нагоре в това наше мнение, предлагаме, на съображение на член 85 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание, народните представители да отхвърлят целия единен законопроект и вместо него да бъдат препоръчани и разисквани нужен най-благоприятен брой ефикасни и ефикасни промени в нормативни актове, които да оказват помощ за вярното използване на актуалното законодателство в тази област на фамилното право, без да бъде одобрявана никаква част от препоръчаните в този единен законопроект текстове, които, както към този момент беше показано в редица мнения на други организации и лица, са извънредно противоречиви и, основават нови несъгласия и рискове, спорове и опълчване в обществото, и не дават никакви гаранции за решение на проблемите на разведените родители и реализиране на най-хубавия интерес на децата.
С почитание,
Ивайло Тинчев
Председател на Управителния съвет на
Национална асоциация „ Поход за фамилията "
Подкрепете ни с дарение
Изпращането на тези писма, организирането на събития, печатането на рекламни материали, поддръжката на уеб страницата ни, работните пътувания и множеството други действия костват пари. Ако желаете да дарите и по този начин да подкрепите финансово нашата организация, натиснете бутона по-долу, с цел да научите повече.
Научете повече на:
Национална асоциация " Поход за фамилията "
Имейл:, Уебсайт:
Изх. №1 от 04.05.2024 година
ДО:
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
НА 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯTA Пожарна охрана КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ
НА 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СТАНОВИЩЕ на Национална асоциация „ Поход за фамилията " по отношение на
обединявания законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс със сигнатура 51-553-37-21 от 16.04.2025 г.
Или продължете тук...
Уважаеми госпожи и господа,
Национална асоциация „ Поход за Семейството " е нестопанска организация, юридическо лице с нестопанска цел в социална изгода, защитаваща брака от мъж и жена (както е разказан в член 46 на българската Конституция), обичайните християнски и всемирен фамилни полезности и добродетели, и правата на родителите и децата в тяхна взаимна изгода, без да се опълчват. По тази причина, по отношение на приемането на първо гласоподаване на трите законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс със сигнатури 51-454-01-50 на ПГ „ Възраждане ", 51-454-01-52 на ПГ „ ИТН " и на ПГ „ ГЕРБ-СДС ", и тяхното сливане в общ законопроект, бихме желали да представим нашето мнение.
Осъзнаваме, че в случай, че трите препоръчани законопроекта са минали първо гласоподаване в пленарна зала, от нас, като организация, която се е срещнала с всички текстове, се чака да разясняваме всеки един тях, където откриваме проблеми и имаме оферти - нещо, което беше направено извънредно задълбочено и аргументирано от редица организации още по време на гледането на обособените законопроекти в парламентарните комисии, и което сподели забележителен брой непреодолими проблеми в множеството от препоръчаните текстове. Ние обаче бихме желали да се върнем към основата на казуса, поради който се оферират тези законодателни промени, и да погледнем още веднъж систематизирано върху цялата тематика за потребността (или неналичието на нужда) от смяна на сегашния Семеен кодекс и други нормативни актове в същата тенденция.
Споделеното практикуване на наставнически права, наричано в резюме и разговорно постоянно „ споделено родителство ", влезе в публичното полезрение главно по причина на недоволството на родители, чиито права да прекарват задоволително време с децата си след бракоразвод са били съзнателно нарушавани, а държавните институции не са съумели да приложат вярно актуалните разпореждания на Семейния кодекс, Закона за Министерство на вътрешните работи, Наказателния кодекс и други законови и подзаконови нормативни актове, по метод, по който да се оправят с зародилите проблеми и да възстановят справедливостта в публичните връзки по въпроса.
Разочаровани от неизпълнението на решенията на правосъдната система или дейностите на изпълнителната власт, редица цивилен организации и лица подеха акция за въвеждане в българското законодателство на така наречен „ оборима хипотеза за споделено родителство ", с вярата, че проблемите на всеки родител, чийто права са нарушени, с другия родител, който не желае да извършва правосъдните решения и своите отговорности, и не трябва глобен за това, ще бъдат решени. Това предложение за смяна в Семейния кодекс обаче провокира и също толкоз мощна противоположна, отрицателна реакция в обществото, което беше потвърдено и при всички направени допитвания по въпроса от разнообразни медии и изказани обосновани отзиви на дългогодишни адвокати. Родители, които смятаха, че са преодолели проблемите си с насилието, безотговорността, некомпетентността и други проблеми с предходния си сватбен сътрудник, и се усещат сигурни и спокойни за своето и на детето им настояще и бъдеще, се оказа, че, при вероятно приемане на желаните законодателни промени, ще се сблъскат със същия проблем в работата на държавните институции, техните дейности и решения.
Установяването на оборима хипотеза за споделено практикуване на наставнически права или присъждането на родителските права от съда на едната страна при бракоразводно дело са поддържани почти поравно от едната или от другата страна на дебата, според от техния интерес и характерните особености, зародили при преустановяване на брачния съюз за всеки обособен случай. В целия този спор на ползите на майките и бащите и двете страни могат да имат основателни аргументи да желаят или да не желаят цялостно шерване на родителските права поравно, обаче най-уязвимите - децата и техния най-хубав интерес наподобява остават на назад във времето. Безпристрастно видяно, опълчването на двете гледни точки не може да бъде преодоляно, тъй като това са две изцяло законни и съответно аргументирани позиции за родителските права, когато законът бил е спазен от съответната ощетена страна и се търси най-хубавия интерес на детето. И майките и бащите заслужават правдивост, когато съблюдават закона и не желаят правата им да се нарушават, само че въпросите при разлъка на родители са толкоз доста и толкоз характерни и комплицирани, че е невероятно да бъдат покрити от който и да било законодателен акт без спомагателната интервенция на правосъдната система, която да прегледа и да реши в елементи всички условия.
В случите, когато двамата родители непринудено желаят да дефинират изискванията за споделено родителство и се съгласят дружно с тях, презумпцията за споделено родителство е натурален резултат от връзките им и може да бъде приложена без никакви проблеми и несъгласия. В другите случаи обаче, които са доста повече, намесата на съда се явява наложителна и до нея се стига при всички условия за взимане на дефинитивно решение. По тази причина е несъмнено, че текстовете в Семейния кодекс в сегашния му тип съумяват да предотвратят всички спорове и дават опция за правдивост от момента на зародилите условия и нуждата за взимане на решение по отношение на родителските права, а не след това. Интересът на детето е предпазен посредством окончателното правосъдно решение, което дефинира правата на двете страни въз основата на обективните обстоятелства и събитията показани от очевидци и движимости лица. Изслушват се и самите деца, чийто най-хубав интерес би трябвало да бъде предпазен през цялото време на пораждане на проблема с раздялата на родителите. Проблемът, с който се сблъскват доста разграничени родители обаче, се корени в неприлагането или неправилното използване на закона, а не в неявяване на подобаващите текстове и способи за въздаване на правдивост от съда.
Причината за неработоспособността на актуалната законодателна рамка, обвързвана с родителските права и правата на детето, не трябва да бъде търсена толкоз в минусите на текстовете в Семейния кодекс или други законови и подзаконови нормативни актове, а в невъзможността за надзор при неизпълнението на правосъдните решения. Дори използването на толкоз огромна смяна в Семейния кодекс не би решила проблемите на двете страни, а би провокирала изместване на търсенето на решение по правосъден път от едната към другата страна, като в това време ползата на детето до взимане на решение от съда не е предпазен. При следващо несъблюдение обаче на отговорностите на държавните органи, както се случва до момента, това още веднъж би било в ущърб на най-хубавия интерес на детето.
Споделеното родителство към този момент е възприето в някои страни, само че в претекстовете за законодателните промени няма показани никакви съответни и ясни, справедливи и безспорни научни доказателства, изследвания, проучвания и изводи, които да демонстрират, че този тип практикуване на родителските права води до по-големи изгоди за децата, и има по-малко дефекти от предлаганото сега решение в страната ни, с изключение на в случаите на единодушие на двамата родители, които се покриват напълно от Семейния кодекс и в сегашния му тип. Опитите за налагането на новата идея за споделено практикуване на родителските права, зачертава хилядолетна история и обичаи в разбирането на бъкгарското обществото за брака, и взаимоотношенията сред родителите и децата, учредени на християнските полезности и просвета - вкарват се хрумвания, които са приложени за първи път в Австралия и Белгия едвам през 2006 година, преди по-малко от 20 години.
При споделеното родителство има редица провокации, които няма по какъв начин да бъдат посрещнати:
Отдалеченото място на живеене на двамата родители не разрешава те дружно да отглеждат и възпитават детето си, с равно време на достъп до него и без обособяване на неговата непрекъсната среда - другари, учебно заведение, персонален доктор, разширена подкрепяща фамилна среда (баби, дядовци и други роднини) и така нататък Това води до стрес за детето и сигурно не е в негов най-хубав интерес. Ограничават се правата на родителите за промяна на местоживеенето и свободата на напредване, тъй като това ще докара нарушение на изискванията на споделеното родителство. Отсъствието на единия родител поради служебни и персонални задължения, заболяване и други, може да не разрешава обособяване на задоволително време за детето в избран интервал от време, както се чака от двамата родители, и може да докара от лишаване или ограничение на родителското му право за бъдещи интервали. Това може да сложи също детето в риск, тъй като се отглежда единствено от единия родител, с следваща допустима интервенция на обществените служби и т.н. Кърменето на детето в ранната му възраст не разрешава същинско споделено родителство в полза на детето, защото майката е тази, която би трябвало да бъде до детето от самото начало в интервала на кърмене. Родителят, който би трябвало да заплаща прехрана за детето, според актуалното законодателство, може да оспори това обвързване, тъй като страните към този момент ще си споделят родителските права напълно и никоя от тях няма да е задължена да поддържа финансово развъждането на детето от другата. Това може да докара до голям брой правосъдни разногласия до каква степен е спазено времето за престой на детето при всеки от родителите, до каква степен родителите разходват средства за детето по време на престоя му, каква сума са изплатили и т.н. Споделеното родителство може да е изцяло недопустимо, когато единият родител е подвластен от алкохол, наркотични субстанции или хазарт; недееспособен; водещ метод на живот, който не възпитава детето по подобаващ метод, или е в спор с моралните и етични полезности на новото семейство на детето с втори татко и така нататък Но детето ще бъде задължено да бъде със съответния родител, до момента в който съдът не излезе с решение за преустановяване на споделеното родителство, доколкото съгласно текстовете на Семейния кодекс, Закона за протекция на детето и други нормативни актове това ще бъде направено допустимо. Когато за детето се постанова да се вземе бързо решение по отношение на медицински процедури, пътешестване в или отвън страната и други, споделеното родителство може да докара до съдбовно или неприемливо закъснение или отсрочване, защото единият родител може да не бъде открит или да има изцяло противоположното мнение от другия родител (дори, единствено с цел да затрудни връзките му с нов сватбен сътрудник например) и т.н. И доста други.
Всички посочени нагоре проблеми и голям брой други, които ние не можем да предвидим и изброим по справедливи аргументи, водят до извода, че споделеното родителство, когато двамата родители не са постигнали единодушие, няма да реши проблемите, а просто ще ги разположи в друга повърхност, с други провокации и още веднъж няма да бъде реализиран най-хубавия интерес на детето, до момента в който институциите не проработят вярно.
Отделно от изложените причини, би трябвало да обърнем внимание на опита посредством смяна в Семейния кодекс в българския юридически мир да бъде въведено така наречен „ право на фамилен живот ", което е на практика невероятно за обезпечаване в доста случаи заради справедливи аргументи - липса на семейство (особено при лица без живи родственици или при такива живеещи в хомосексуална връзка); опита за узаконяването на фактическото общуване като равнозначно на брачния съюз при взимане на решения за децата, което пък води със себе си и опцията за легализиране по този метод и на хомосексуалните съжителства като равнопоставени на хетеросексуалните такива, както се случи да вземем за пример в Гърция преди узаконяване на хомосексуалните бракове, и така нататък
Поради всички причини изложени нагоре в това наше мнение, предлагаме, на съображение на член 85 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание, народните представители да отхвърлят целия единен законопроект и вместо него да бъдат препоръчани и разисквани нужен най-благоприятен брой ефикасни и ефикасни промени в нормативни актове, които да оказват помощ за вярното използване на актуалното законодателство в тази област на фамилното право, без да бъде одобрявана никаква част от препоръчаните в този единен законопроект текстове, които, както към този момент беше показано в редица мнения на други организации и лица, са извънредно противоречиви и, основават нови несъгласия и рискове, спорове и опълчване в обществото, и не дават никакви гаранции за решение на проблемите на разведените родители и реализиране на най-хубавия интерес на децата.
С почитание,
Ивайло Тинчев
Председател на Управителния съвет на
Национална асоциация „ Поход за фамилията "
Подкрепете ни с дарение
Изпращането на тези писма, организирането на събития, печатането на рекламни материали, поддръжката на уеб страницата ни, работните пътувания и множеството други действия костват пари. Ако желаете да дарите и по този начин да подкрепите финансово нашата организация, натиснете бутона по-долу, с цел да научите повече.
Научете повече на:
Национална асоциация " Поход за фамилията "
Имейл:, Уебсайт:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ