Странджанският нестинар Иван Георгиев: Прабаба ми е изгоряла жива, докато танцува
Винаги се кръстя, преди да нагазя в жаравата
КОЙ Е ТОЙ? Иван Георгиев е странджански нестинар. Традицията се поддържа в рода му повече от 200 години. Баща му Михаил Георгиев постоянно е именуван основен нестинар на България. 32-годишният Иван влиза в огъня още като дете и към този момент 24 години танцува върху жаравата. За магията на античния обред четете в идващите редове.
– Г-н Георгиев, по кое време за първи път влязохте в огъня?
– Интересното е, че в рода ни единствено един човек от потомство става нестинар. При дядо ми са били четирима братя, единствено той танцува. Баща ми има брат, който не е нестинар. Аз имам брат и сестра и единствено аз съм нестинар.
Може би е някакъв абсурд. Може би е някакво съвпадане, само че мога да кажа, че нестинарството избира индивида, а не индивидът нестинарството. За първи път влязох в огъня на 8-годишна възраст. Винаги съм знаел, че ще бъда нестинар. В рода ми генерации обратно са танцували. Инициатор за първия ми танц беше татко ми. Състоя се в село Българи през 1991 година по време на събора.
– Какви са спомените ви от този момент?
– Както при всяко начинание имаше болежка, имаше неизясненост. Аз бях дребен, още учех и се изгарях доста. Това е, тъй като старите нестинари не ти споделят безусловно всички неща, защото не е несъмнено дали ще станеш нестинар. Казват ти това, което ще е нужно в първия стадий.
– Прабаба ви също е била нестинарка. Каква е нейната история?
– Когато дядо ми е бил 3-годишен, са живеели в село Българи. Неговият татко е бил твърдо срещу този обред. Смятал го е за демонски. В същия ден, когато са почнали да бият камбаните на 3 юни, когато се организират нестинарските игри в чест на св. св. Константин и Елена, е завел децата си на къра и заключва прабаба ми вкъщи, с цел да не излиза. Старите къщи са били от дърво и на първия етаж постоянно е горяло фамилното огнище. Когато прабаба ми чува звъна на камбаната, изпада в транс, изважда жаравата на пода и стартира да танцува. Цялата общественост била събрана на площада. Танцували към жаравата, когато виждат, че къщата гори. Втурват се, само че тя изгаря до основи. Разказва се, че до момента в който пламъците са обземали тялото й, прабаба ми е продължавала да танцува. Била е в подобен транс, че не е усещала безусловно нищо. Прадядо ми е събрал каквото може, проклел е селото и е отпътувал с децата. Напускайки, споделя, че в никакъв случай повече няма да стъпи в Българи. Тогава сестрата на баба ми е споделила, че той в никакъв случай повече няма да пристигна, само че децата му ще се върнат и ще продължат да танцуват. Така и стана.
– Значи е правилно, че нестинарите изпадате в транс, преди да влезете в огъня?
– Да, по този начин е. Едни го назовават прихващане, други го назовават транс, трети просто централизация, четвърти пък приказват за попадане в някаква избрана периодичност, в която мозъкът се изключва и тялото е просто в безтегловност. За мен е една голяма централизация. Опитвам се да се абстрахирам от всичко в близост. Трябва да се отдадеш на страстта. Тъпанът те води напред, гайдата ти подвига страстите и това е всичко, което ти е нужно, с цел да започнеш да приемаш нестинарството като част от себе си.
– Кое е най-важното за един нестинар?
– На първо място – твърдоглавие. Трябва доста да го искаш, само че и да си подготвен да платиш цената. Аз платих своята. Трябва да изградиш темперамент, с който да искаш да се научиш, да преодолееш болката. На втория стадий, когато стартира образованието, психическата настройка би трябвало да бъде доста здрава.
– Навремето се е вярвало, че основният нестинар може да поддържа връзка със светиите. Разкажете повече за тази легенда.
– При нас основният нестинар се избира от самата общественост. Той не всеки път е бил най-възрастният, а по-скоро най-можещият. Вярва се, че той е можел да контактува със светиите, да измолва благословия за самата общественост, можел е да предсказва. В съвремието основният нестинар има по-скоро представителна функционалност. Всеки желае да има вяра, че може да измолва благословия, само че това са неща, които са останали от нашите предшественици.
– Баща ви споделял ли ви е да усеща нещо сходно, както и вие самият осъществявали ли сте такава връзка?
– Вярата по-скоро се построява, тя не се дава наготово. В този ред на мисли татко ми постоянно се е опитвал да ни държи земни. Да се отдадем на нестинарството, само че и да не го комерсиализираме прекомерно доста. Според старите нестинари кака Елена, по този начин са наричали света Елена, минава пред тях и с менче им гаси жаравата. В този саморасъл жанр това е тяхната религия, която в съвремието се заменя от централизация.
– Как си обяснявате силата, която ви защищава от огъня?
– Самият факт, че аз нямам боязън, когато влизам в жаравата, е може би тъй като се уповавам на спомагателна мощ, било то психическа, било то религиозна. Ако мислех, че няма нещо, което да ме пази, страхът би бил доста по-осезаем. В нестинарството има въпроси, само че няма безапелационни отговори. Предполагам и че в никакъв случай няма да има.
– Към днешна дата какъв брой постоянно влизате в жаравата?
– Танцувам съвсем всеки ден, на разнообразни места в цяла България. Ходя по фестивали, събори, детски лагери. В момента, в който видяхме, че комерсиализацията е на път да превземе напълно нестинарството, се опитахме най-малко да обърнем посоката. Според мен не е задоволително обичаят да се демонстрира веднъж годишно. Затова предприехме толкоз доста стъпки, с цел да доближи до по-масова публика. Ако комерсиализацията е добре овладяна, тогава би могло да има по-голяма известност и би могло обичаят да се резервира дълги години.
– Какви техники употребявате, с цел да се предпазите от огъня?
– Ако би трябвало да дефинира техниките, те са не повече от 10%. Останалите 90% е игра на мозъка. Той би трябвало да каже на тялото ти, че този огън не пари. Разбира се, има някои защитни ограничения. Първо би трябвало да се свият леко пръстите, с цел да не попадне въглен сред тях, защото там са най-силните датчици в човешкото тяло. Не се вършат големи крачки, би трябвало ситно да се върви. Общо взето, е това. Другото е страст и централизация.
– Имате ли някакъв обред, който изпълнявате преди обичая?
– Когато чуя гайдата, затварям очи, прекръщавам се три пъти и се пробвам да изпадна в този делириум, за който говорихме. Музиката превзема тялото ми и оттова нататък каквото се случи. По време на съборите е доста по-различно и прочувствено. Жаравата постоянно е повече. Там наложително се излиза с иконата от самата черква. Присъстват всички тези традиции с тамяна, който в действителност е благословията от светиите. Там са и старите странджанци, които следят с интерес, тъй като са имали досег до традицията още от дребни.
– Вие сте от новото потомство нестинари. Как успявате да съчетаете модерното с архаичното?
– Демонстрирали сме нестинарския танц на доста места в чужбина. През 2011 година пък създадохме един величествен театър, чиято премиера беше на 3 март в НДК. Казва се „ Огния “ и в него за първи път внесохме жарава на вътрешна сцена. Тя се приготвяше в затворена пещ зад НДК и се внесе със особено конструиран съд. Комбинирахме танци с акробатика, танци на кокили, спектакъл, съвременни танци. Продължителността на това шоу беше един час и залата се пукаше по шевовете, а отзивите бяха страхотни.
– Има ли бъдеще нестинарството?
– Интересът на публиката се усилва, само че с това и компликациите да намерим нестинари, които да поемат тези отговорности. Проблемът е, че в тези обичаи участва този по този начин наименуван „ фаст фуд “ детайл. Всеки желае бързо да се научи, само че се изгарят и малко на брой от тях се престрашават повторно.
Инфо: bgdnes
