Винаги съм вярвала, че да бъдеш учител е призвание, което

Винаги съм вярвала, че да бъдеш преподавател е предопределение, което се състои от голяма доза гений и огромна доза познания и умения за комуникиране. Също по този начин, постоянно съм смятала, че учителската специалност е една от най-важните и виновните в едно общество, тъй като учителят е индивидът, който спомага за построяването на характери. За страдание очевидно малко хора споделят моето мнение, съдейки по заплащането и отношението към доста от преподавателите в България, само че това е друга тематика...

Всъщност, отлично е когато индивидът, който действително упражнява учителската специалност, разполага с нужните качества. Какви са тези качества и дали те са задоволителни, с цел да бъдат задоволени от работата му и учениците – това е сложният въпрос, на който се опитваме да отговорим през днешния ден. Темата е обширна и по нея може да се дискутира с часове.

Далеч съм от мисълта, че един курс по методика в университета или семинар за преподаватели по гръцки език в Атина са задоволителни, с цел да създадат някого „ съвършен ” учител. Това не е и „ етикет ”, който човек може да си лепне самичък. Колко сме „ положителни ” в работата си вземат решение единствено и само учениците ни. И въпреки всичко, макар скромния си опит, желая да споделя някои наблюдения по въпроса. Вземам тематиката драговолно, освен тъй като същински обичам това, с което се занимавам, само че и тъй като, към този момент повече от 2 години, играя ролята на „ базов учител ” с гръцки език към Катедра МЧО на СУ „ Св.Климент Охридски ” и оказвам помощ на колегите-студенти от четвърти курс на компетентност „ Новогръцка лингвистика ” да проведат своите наблюдения на уроци и държавна процедура, с което се пробвам да им бъда потребна по всевъзможен метод.

 Най-напред, доста е значимо основаването на „ идеалния урок ” да стартира с неговото обмисляне. При построяването на проекта би трябвало да се вземат поради многo фактори – като стартираме от външните, от време на време даже независещи от преподавателя да вземем за пример размери на образователното помещение, осветяване, отопление, разположение на чиновете и образователната дъска, разположение на аудио и видео техниката – това са фактори, които не трябва да бъдат подценявани, защото точно атмосферата и комфорта на обучаваните са в основата на хубавия урок! 

 Следва да разгледаме и да вземем поради личностните фактори (възраст, ползи, социално-психологически особености на обучаваниете и прочие детайлности, свързани с техния темперамент, с които учителят се среща последователно в процеса на работа). И най-сетне сме подготвени да стартираме работата по същинското обмисляне на урока си. То, от своя страна, си има своите тънкости, несъмнено, само че това е една обособена и доста обширна тематика, която ще разгледаме различен път.В тази публикация ми се желае, по-скоро, да обърна внимание на личностните качества, които основават облика на „ иделния ” или пък на „ досадния ” преподавател в очите на учениците. Знам, че ужасно доста е изписано по тематиката, и вместо да дублирам към този момент известни обстоятелства, аз избрах да изтъквам два забавни, занимателни и на първо място способени (по мое мнение) източника. Първият е гръцки уебсайт, в който са оповестени училищен съчинения на тематика „ Идеалният преподавател ”, а вторият е лист с качества, описващи „ Идеалният ДОСАДЕН преподавател ”, направен от Катедрата по Методика на Чуждоезиковото Обучение (МЧО) на Софийския Университет „ Св. Климент Охридски ”

 Започваме с качествата на „ положителния ” преподавател. Много ми хареса написаното от едно момиченце есе на тематика „ Идеалния преподавател ”, което споделям с вас (в съвсем буквален превод), а в линка по-долу, можете да прочетете истинския гръцки текст, както и други сходни есета на възпитаници по тематиката.

ИДЕАЛНИЯТ УЧИТЕЛ

 „ Когато си представям идеалния преподавател, не различавам дали е мъж или жена, млад или възрастен, хубав или не толкоз (в общоприетия смисъл на думата). За мен учителят е този, който просвещава децата и построява характера им. Идеалният преподавател прелива от любов към децата, знае какво усещат и мислят и е толерантен. Знае по какъв начин да седи вярно на катедрата си, само че и на чиновете до учениците си. Усмихва се откровено и допира гърбовете на децата, като споделя с тях както насладите, по този начин и проблемите им. Хитро затваря очи при техните номерца и хвали даже и най-малките им триумфи. Доброто познаване на предмета, който преподава, е значима част от неговия облик. Добрият преподавател се концентрира върху значителното и пропуща безмислените детайлности, като по този метод прави урока по-интересен. Загърбва егоизма си и оставя персоналните проблеми отвън класната стая. Занимава се с всеки от учениците си поотделно. Не се държи като „ безспорен престиж ”, а прави по този начин, че детето единствено да доближи до това, което желае да му съобщи. Не предизвиква наизустяването, а цели построяването на сериозно мислене у учениците си. Приема възможните неточности, както своите, по този начин и на учениците си. Следователно, положителният преподавател е като една голяма прегръдка, в която се събират генерации и генерации възпитаници. Не не помни в никакъв случай дребните им имена, без значение какъв брой години са минали. Интересува се от изборите, които вършат, и следи развиването им, знаейки, че най-важното му обвързване е да им оказва помощ да станат по-добри и по-значими персони от него самия!! ”

НЕИДЕАЛНИЯТ УЧИТЕЛ

 Темата на миналата част беше „ Идеалният Учител ”. За страдание, не всички са такива и ще бъде забавно да хвърлим един взор и на някои качества, присъщи на „ неидеалният ” му сътрудник. Докато за характера на положителния преподавател почерпихме ентусиазъм от едно детско есе, по тематиката за „ досадния ” ще се позабавляваме с хумора на експертите. Както означих първоначално, аз самата имам вяра, че да бъдеш преподавател е изкуство, с което човек се ражда. И въпреки всичко, в никакъв случай не е късно да се научиш да бъдеш подобен. Едно от най-хубавите места, където можете да се научите да преподавате непознат език, е Катедрата по Методика на Чуждоезиковото Обучение (МЧО) на Софийския Университет „ Св. Климент Охридски ”, където работят прелестни преподаватели с доста опит и предпочитание да основават свои почитатели. По-долу изтъквам лист, който основан от тях,наречен „ Изкуството да бъдеш скучен преподавател по непознат език ”, който доближи до мен с помощта на моята преподавателка по методика – Милена Миленова. Описът показва някои съществени характерности на идеалния скучен преподавател по непознат език. Искрено се надявам, при положение, че сте преподаватели, да НЕ откриете себе си в написаното тук! Или, в случай че въпреки всичко, това се случи, нека да се замислите!

Отношение към работата

 Не се оплакваш, само че постоянно търсиш някое друго свободно място. Човек би трябвало непрекъснато да се бори, с цел да се развива. Не се старай да отиваш в точния момент на работа, по-добре е въобще да не отидеш. Какво друго би направило учениците по-щастливи от това да нямат часове? Не взимай работата си драговолно. В живота има толкоз други по-важни и приятни неща.

Подготовка за часа

 Никога не подготвяй уроците си авансово! Това унищожава въображението и желанието за творчество в час. Следвай учебника – в него всичко е казано. В никакъв случай не си и помисляй да носиш нагледни материали и предмети в класната стая. Те единствено отвличат вниманието на учениците от учебника. Не се опитвай да следваш някаква стратегия. Какъв е смисълът – допустимо е въобще да не се получи. Просто импровизирай.

В класната стая

 Никога не се усмихвай! Това ще скапе репутацията ти. Няма потребност да се обръщаш към учениците по име. Звучи прекомерно персонално. Вместо това, можеш да използваш други обръщения, като „ Хей, ти ” или „ Младата дама с шините ”, „ Момчето с очилата, ей там ” и други Би могъл просто да посочиш, да използваш контакта с очи, или нещо сходно. Това безспорно ще освежи атмосферата в класната стая. Никога не питай учениците за домашното! Може да се почувстват неудобно, в случай че не са го написали. Не сменяй мястото си в класната стая! Най-добре да се окупираш зад катедрата и да останеш седнал и имобилен до края тутакси. Така учениците постоянно ще знаят къде да те намерят, при положение, че се нуждаят от теб. Работи постоянно единствено с най-хубавите! Какъв е смисълът да включваш и тези, които напредват по-бавно? Най-вероятно нещо ще объркат и единствено ще ти изгубят времето. Важно е учениците да научат наизуст граматическите правила, спреженията на глаголите и склоненията на съществителните.

 Давай им големи описи с думи, които те в никакъв случай няма да употребят! Та нали езикът е това – граматика и лексика. Нека учениците превеждат непрестанно от и на непознатия език. Какво по-полезно упражнение от това? Никога не давай на учениците да слушат достоверна тирада на непознатия език. Това единствено ще им отнеме от времето да превеждат потребни текстове. Колкото до говоренето – то поражда като натурален резултат от заниманията с лексика, граматика и превод, тъй че какъв е смисълът да го упражняваш в час? Важното е да се „ препуска ” по материала – колкото повече материал преподадем – топлкова по-добре! Никога не се съобразявай с темпото на асимилиране на учениците. Наложи им своето движение на работа! Нали ти си „ шефът ”? Никога не поощрявай учениците. Никога не им казвай, че се оправят добре. Никога не употребявай думата „ Браво! ”. Ами, несъмнено - това не е възпитателно! Пиши си умерено текстови известия или играй игрички на телефона си по време на час. Няма значение какво ще си помислят учениците, по този начин или другояче и те го вършат непрекъснато.

 Приключвам тематиката с хубавата сентенция „ С какъвто преподавател седнеш, такова четмо и писмо ще научиш ” или „ Какъвто учителят, подобен и ученикът ”. Оказва се, че учителят е най-важният фактор при образованието, тъй че не го подценявайте при избора си на школа или учебно заведение!