Отава, Канада - Битката за бъдещето
Винаги съм вярвал, че свободата е най-важната полезност на справедливото общество, а упражняването на свободата е нейната съществена характерност. Без тях едно човешко създание не би могло да се надява на същинска реализация – индивидът в обществото не би могъл да осъществя своя капацитет.
И лишен от свободата си, един народ не може да преследва личната си орис – ориста, която е най-подходяща, отговаряща на неговата групова воля за живот.
Пиер Елиот Трюдо
Министър- ръководител на Канада
1968-1979; 1980-1984
Хората би трябвало да знаят, че този митинг не съставлява водачите и не съставлява канадците. Представлява една доста дребна, доста ядосана група канадци, жадни за борба.
Джъстин Трюдо
Министър-председател на Канада 2015-сега
Започвам този текст, перефразирайки една от най-незбравимите изречения в аналиите на международното кино – фразата, произнесена от военачалник Килгор (Роберт Дувал) от “Апокалипсис в този момент “, “Обичам заран мириса на напалм.... това е мирисът на успеха “.
Проф. Ивайло Груев
Преподавател в Университета в Отава,Канада
Защо споделям това?
Tези дни в Отава мирисът на дизел е мирисът на...победата.
Недоволството на гражданското общество в дословния смисъл на думата изригна против държавното управление на премиер-министъра Джъстин Трюдо. Причината - цялостното потъпкване на един общопризнат и оказал се незабравен контракт, датиращ отпреди повече от 200 години, тъй наречените обществен договор. Да си напомним думите на Жан Жак Русо, годни и до през днешния ден: “Това, което човек губи посредством публичния контракт, е неговата естествена независимост и безкрайно право върху всичко, което се пробва да получи и съумява да получи ; само че това, което той печели, е гражданска независимост и благосъстоятелност върху всичко, което има. “
Последните две бяха освен дейно потъпкани, само че де факто отнети за огромна част от канадците.
Както е известно, “Конвоят на Свободата “ бе разгласен като простест против пандемичните ограничения, с необикновен приоритет на насилствената имунизация, само че в действителност неговият темперамент има надалеч по-дълбок смисъл и е доста по-значим в далечна вероятност.
Няколко думи за самия митинг. Въпреки арктическата температура от минус 25 градуса и без значение от репортажите на казионните медии, силата в столицата е освен карнавална, тя е несъмнено еуфорична.
Десетки хиляди канадци с тежко товарни камиони, пикапове, джипове, коли се стекаха безусловно от цялата страна: от Западното крайбрежие, Британска Колумбия, (намираща се на над 4000 км), от провинциите Алберта, Манитоба, Саскачеван, Онтарио, Квебек, както и от източния бряг (2500 км) Нюфаунфдленд и Лабрадор, Нова Скоша. Бяха оповестени известия, както и ю тюб видеа, колоната от тежкотоварни камиони от Запад се изчисляваше на 90 км дължина.
Със сигурност по своите мащаби на всенародно гражданско непокорство “Конвоят на Свободата “ е невиждан митинг в 155-годишната история на Канада. Шокиращите фрагменти на безконечен километричен ескорт, привестван, без значение както към този момент загатнах от арктическите темпрератури, от хиляди последователи със флагове и лозунги по цялото продължение на 7500 км на Транс Канадска автомагистрала, пронизваща континента от Тихия до Атлантическия Океан.
Въпреки съзнателно затворените заведения за хранене, магазини, (както и барикадираните тоалетни) на бензиностанциите по протежението на Транс Канадската автомагистрала, макар “грижливо “ разпилените пирони по асфалта (пътя сред Гатино и Отава), на 29 ануари, тежкотоварните камиони на “Конвоя на Свободата “ дойдоха и блокираха столицата Отава.
На конференция уредниците на митинга заявиха следното: “Нашето овакантяване ще се основава на това министър-председателят да направи това, което е вярно, като постави завършек на всички мандати и ограничавания върху нашите свободи. “
Тази позиция бе отхвърлена от държавното управление.
Причината?
Официалното пояснение, съгласно министър ръководителя Джъстин Трюдо бе, че откакто над 80% от водачите в Канада са двойно имунизирани, този митинг няма съображение и аргумените са му несъстоятелни. Ето по какъв начин той характеризира митинга. Цитирам: “Това е маргинална групичка... с неприемливи възгледи “, цялостна с “расисти “ и “женомразци “. Известно е, че за разлика от татко си Пиер Елит Трюдо (също министър-председател на Канада), че младият Джъстин не свети с интелекта си, (преди да влезе в политиката той бил е преподавател по драма и сноуборд).
Трудно разбираем е фактът, че макар големият мащаб на този митинг, забелязан в целия свят и макар оповестените социологически анкети, показващи 75% подрепа за митинга, Трюдо и неговият екип позволиха този ПР гаф, равностоен на политическо самоубийство. Според простата сметка 75% от 38.5 млн. души население на Канада са нито повече нито по малко от 29 милиона, т.е. 29 млн. канадци бяха жигосани от своя министър председател като “маргинали с неприемливи възгледи “...
Подобни нелепи харектиристики не бяха приоритет само на държавното управление Официалните медии не останаха доста по-назад. Само един образец. По националната обществена телевизия СиБиСи едно от тиражираните пояснения бе, не пресилвам, че митингът е иницииран от съветските сътрудници на Кремъл...
Както прилича в такива случаи, казионните медии направиха всичко допустимо да трансформират оптиката на митинга, употребявайки познатите клишета расизъм, хомофобия и така нататък и игнорирайки невиждания в историята на Канада по своите мащаби акт на национално гражданско непокорство.
Заимствайки от заглавието на Стайнбек, този път “Гневът на мравките “ можеше напълно звучно да бъде чут в опразнената постройка на Народното събрание в центъра на Отава.
Извинението с пандемията показва единствено едната страна. Има и друга.
Както оракулски съобщи създателят на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world " Превод: “ Пандемията съставлява необичаен, само че стеснен прозорец от благоприятни условия за размисъл, преосмисляне и занулиране на нашия свят. “
В Канада, както на всички места, междинната класа се оказа в центъра на това “занулиране “. По време на първата вълна на пандемията близо два милиона канадци изгубиха работата си, а нивото на безработица скочи до 14%. Малките предприятия в Канада поеха групово 135 милиарда $ (!) дълг в опит да оцелеят - сума, която слага под подозрение икономическото възобновяване на страната. Канадската федерация за самостоятелен бизнес съобщи, че междинният притежател на дребен бизнес е натрупал дълг от 170 000 $, като най-задлъжнели са компаниите в секторите на хотелиерството, туризма и услугите.
Показателен за срутва, или казано политически правилно “зануляването “ на междинната класа, е следният факт - за интервала 2020 и 2021 година банкрутите в Канада надминаха главозамайващата преграда от 213 000. Зануляването има и друга тъмна страна - през днешния ден в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) са имали мисли за самоубийство и 62% от родителите свидетелстват, че пандемията се е отразила пагубно върху психологичното здраве на децата им.
Разбира се, междинната класа пое ударната вълна на пандемията, само че паралелно с това тя създаде и своите изключително сполучливи бенефициенти.
Според данните на Forbes, по време на пандемията благосъстоянието на милиардерите (основно в САЩ) набъбна с астрономическите 70% или 2,1 трилиона $, т.е. - общо 5 трилиона $, д ва пъти повече от от съвокупния Национален артикул на континента Африка с население един милиард и триста и седемдесет милиона.
През първите две години на пандемията десетте най-богати мъже в света удвоиха благосъстоянието си от 700 милиарда $ на 1,5 трилиона $ - при скорост от 15 000 $ в секунда или 1,3 милиарда $ дневно – в миг в който повече от 160 милиона души, са принудени да изпаднат в беднотия.
Това е не е статистика от бъдещето. Това е статистика по време на пандемията и така нататък “зануляване “.
Да напомним още веднъж думите на Клаус Шваб: “ Пандемията съставлява необичаен, само че стеснен прозорец от благоприятни условия за размисъл, преосмисляне и занулиране на нашия свят. “
Антиутопията на Хъксли от “Прекрасния Нов Свят “ стремглаво добива планетарно измерение.
Но да се върнем още веднъж към Отава и “Конвоя на Свободата “
Не е и зключено след невиждания по мащаба на гражданското непокорство митинг, обхванал цялата страната, Трюдо да се отегли “Trudeau must go!”.
Парадкосалното е, че точно Трюдо татко (Пиер Елиот Трюдо) бе основателят на Хартата за Права и Свободи, т.е. Констититуцията на Канада от 1982 година, която неговият наследник по този начин ентусиазирино прати в забвение. Имам съмнението, че политическият капитал на Трюдо е завършил.
Но тук има има един значителен проблем.
Най-вероятният претендент за поста му е неговият заместител министър-председател Кристия Фрийланд. Името, непознато на участниците в “Конвоя на свободата “, по този начин и остана в сянка. Кариерата на 53-годишната Кристия Фрийланд, известна като “Министър по всичко “ в кабинета на Трюдо, може да бъде окачествена само като метеорна. От редови публицист на “Вашингтон Пост “, основана в Киев (чиито русофобски публикации дотам са раздразнали Кремъл, че тя бе оповестена за личност “нон грата “ в Русия т.е. без право да влиза в тази страна) до поста външен министър, финансов министър, заместител министър-председател. Ако не друго, тя бе първият външен министър на Канада с сходен чудноват статут, съчетаващ по едно и също време посланик №1 и личност “нон грата “ не от коя да е страна, а от най-голямата нуклеарна мощ, Русия.
Шеметното нанагорнище на Кристия Фрийланд до най-високите етажи на властта може да бъде обяснено с един не изключително прочут фактоид от нейната кариера, този път, отвън коридорите на властта в Отава. Фрийланд е член на борда на шефовете на World Economic Forum WEF(Световния Икономически Форум) в Давос, персонално стартирана от нейния създател Клаус Шваб. Връзките на Фрийланд с WEF или клуба на милиардерите от сорта на Безос, Геитс, Зукенберг и така нататък не стопират до тук. Фрийланд е освен член на борда на шефовете, тя има репутацията на най-приближеното лице, т.е. конфидента на известния милиардер Джордж Сорос. Неслучайно точно тя бе определена от Сорос да напише неговата биография.
Следователно, въпросът за непрекъснатия адрес на лоялността на “Министъра по всичко “ в държавното управление на Трюдо е повече от легален, имайки поради несъвменосттта сред тъй наречените “зануляване “ и статуса на междинната класа както и сред “shareholder capitalism”, учреден на настоящия модел, основан на частна благосъстоятелност и държавно контролиране и така нататък “stakeholder capitalism”,в който частната благосъстоятелност е главно съсредоточена в мега-мутлинациалните корпорации от вида на Амазон, Микрософт, Феисбук, а страната е сведена на вторострепенна, мощно маргинилизирана институция.
На участниците в “Конвоя на Свободата “ би трябвало да им е известно, че Фрийланд интензивно взе участие в панели за създаването на тактики за използването на този нов стопански модел. Подобни неуместни тематики спорадично се появяват даже и в казионната канадска преса. Преди време всекидневникът National Post писа: “Няма потребност да измисляте теории на конспирацията. Опитът на световните елити да подкопаят локалната народна власт е изцяло открит и забележим. " Зададе и следния риторичен въпрос по отношение на Фрийланд : “ Какво би се случило, в случай че действайки като „ страж “ на WEF, тя влезе в спор с дейностите си като страж на обществените финанси на Канада, което е ежедневната работа на Фрийланд?
Отговорът бе безапелационен. Цитирам: “ Оптиката е доста неприятна и това би трябвало да тревожи канадците... Страничният “гастролиране “ на Кристия Фрийланд във WEF заплашва канадската народна власт. “
Проблемът не е само в Трюдо или Фрийланд. Според създателя на WEF Клаус Шваб, повече от половината от сегашната администрация от кабинета на Трюдо са приключили WEF школата за Млади Професионалисти.
По-сериозният проблем, който се колебая да завърши с премахването на пандемичните ограничения и сигурно занапред ще се взема решение в кулуарите на властта в Отава, е доколко политиките на Давос ( като да вземем за пример: “2030 година няма да притежаваш нищо и ще бъдеш благополучен “) ще се трансфорат в обществени политики.
Имам възприятието че водачите в центъра на Оттава през днешния ден не са особенно ентусизирани от тази вероятност.
Развръзката следва.
Засега мирисът на дизел продължава да се усеща във въздуха на Отава.
И лишен от свободата си, един народ не може да преследва личната си орис – ориста, която е най-подходяща, отговаряща на неговата групова воля за живот.
Пиер Елиот Трюдо
Министър- ръководител на Канада
1968-1979; 1980-1984
Хората би трябвало да знаят, че този митинг не съставлява водачите и не съставлява канадците. Представлява една доста дребна, доста ядосана група канадци, жадни за борба.
Джъстин Трюдо
Министър-председател на Канада 2015-сега
Започвам този текст, перефразирайки една от най-незбравимите изречения в аналиите на международното кино – фразата, произнесена от военачалник Килгор (Роберт Дувал) от “Апокалипсис в този момент “, “Обичам заран мириса на напалм.... това е мирисът на успеха “.
Проф. Ивайло Груев
Преподавател в Университета в Отава,Канада
Защо споделям това?
Tези дни в Отава мирисът на дизел е мирисът на...победата.
Недоволството на гражданското общество в дословния смисъл на думата изригна против държавното управление на премиер-министъра Джъстин Трюдо. Причината - цялостното потъпкване на един общопризнат и оказал се незабравен контракт, датиращ отпреди повече от 200 години, тъй наречените обществен договор. Да си напомним думите на Жан Жак Русо, годни и до през днешния ден: “Това, което човек губи посредством публичния контракт, е неговата естествена независимост и безкрайно право върху всичко, което се пробва да получи и съумява да получи ; само че това, което той печели, е гражданска независимост и благосъстоятелност върху всичко, което има. “
Последните две бяха освен дейно потъпкани, само че де факто отнети за огромна част от канадците.
Както е известно, “Конвоят на Свободата “ бе разгласен като простест против пандемичните ограничения, с необикновен приоритет на насилствената имунизация, само че в действителност неговият темперамент има надалеч по-дълбок смисъл и е доста по-значим в далечна вероятност.
Няколко думи за самия митинг. Въпреки арктическата температура от минус 25 градуса и без значение от репортажите на казионните медии, силата в столицата е освен карнавална, тя е несъмнено еуфорична.
Десетки хиляди канадци с тежко товарни камиони, пикапове, джипове, коли се стекаха безусловно от цялата страна: от Западното крайбрежие, Британска Колумбия, (намираща се на над 4000 км), от провинциите Алберта, Манитоба, Саскачеван, Онтарио, Квебек, както и от източния бряг (2500 км) Нюфаунфдленд и Лабрадор, Нова Скоша. Бяха оповестени известия, както и ю тюб видеа, колоната от тежкотоварни камиони от Запад се изчисляваше на 90 км дължина.
Със сигурност по своите мащаби на всенародно гражданско непокорство “Конвоят на Свободата “ е невиждан митинг в 155-годишната история на Канада. Шокиращите фрагменти на безконечен километричен ескорт, привестван, без значение както към този момент загатнах от арктическите темпрератури, от хиляди последователи със флагове и лозунги по цялото продължение на 7500 км на Транс Канадска автомагистрала, пронизваща континента от Тихия до Атлантическия Океан.
Въпреки съзнателно затворените заведения за хранене, магазини, (както и барикадираните тоалетни) на бензиностанциите по протежението на Транс Канадската автомагистрала, макар “грижливо “ разпилените пирони по асфалта (пътя сред Гатино и Отава), на 29 ануари, тежкотоварните камиони на “Конвоя на Свободата “ дойдоха и блокираха столицата Отава.
На конференция уредниците на митинга заявиха следното: “Нашето овакантяване ще се основава на това министър-председателят да направи това, което е вярно, като постави завършек на всички мандати и ограничавания върху нашите свободи. “
Тази позиция бе отхвърлена от държавното управление.
Причината?
Официалното пояснение, съгласно министър ръководителя Джъстин Трюдо бе, че откакто над 80% от водачите в Канада са двойно имунизирани, този митинг няма съображение и аргумените са му несъстоятелни. Ето по какъв начин той характеризира митинга. Цитирам: “Това е маргинална групичка... с неприемливи възгледи “, цялостна с “расисти “ и “женомразци “. Известно е, че за разлика от татко си Пиер Елит Трюдо (също министър-председател на Канада), че младият Джъстин не свети с интелекта си, (преди да влезе в политиката той бил е преподавател по драма и сноуборд).
Трудно разбираем е фактът, че макар големият мащаб на този митинг, забелязан в целия свят и макар оповестените социологически анкети, показващи 75% подрепа за митинга, Трюдо и неговият екип позволиха този ПР гаф, равностоен на политическо самоубийство. Според простата сметка 75% от 38.5 млн. души население на Канада са нито повече нито по малко от 29 милиона, т.е. 29 млн. канадци бяха жигосани от своя министър председател като “маргинали с неприемливи възгледи “...
Подобни нелепи харектиристики не бяха приоритет само на държавното управление Официалните медии не останаха доста по-назад. Само един образец. По националната обществена телевизия СиБиСи едно от тиражираните пояснения бе, не пресилвам, че митингът е иницииран от съветските сътрудници на Кремъл...
Както прилича в такива случаи, казионните медии направиха всичко допустимо да трансформират оптиката на митинга, употребявайки познатите клишета расизъм, хомофобия и така нататък и игнорирайки невиждания в историята на Канада по своите мащаби акт на национално гражданско непокорство.
Заимствайки от заглавието на Стайнбек, този път “Гневът на мравките “ можеше напълно звучно да бъде чут в опразнената постройка на Народното събрание в центъра на Отава.
Извинението с пандемията показва единствено едната страна. Има и друга.
Както оракулски съобщи създателят на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world " Превод: “ Пандемията съставлява необичаен, само че стеснен прозорец от благоприятни условия за размисъл, преосмисляне и занулиране на нашия свят. “
В Канада, както на всички места, междинната класа се оказа в центъра на това “занулиране “. По време на първата вълна на пандемията близо два милиона канадци изгубиха работата си, а нивото на безработица скочи до 14%. Малките предприятия в Канада поеха групово 135 милиарда $ (!) дълг в опит да оцелеят - сума, която слага под подозрение икономическото възобновяване на страната. Канадската федерация за самостоятелен бизнес съобщи, че междинният притежател на дребен бизнес е натрупал дълг от 170 000 $, като най-задлъжнели са компаниите в секторите на хотелиерството, туризма и услугите.
Показателен за срутва, или казано политически правилно “зануляването “ на междинната класа, е следният факт - за интервала 2020 и 2021 година банкрутите в Канада надминаха главозамайващата преграда от 213 000. Зануляването има и друга тъмна страна - през днешния ден в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) са имали мисли за самоубийство и 62% от родителите свидетелстват, че пандемията се е отразила пагубно върху психологичното здраве на децата им.
Разбира се, междинната класа пое ударната вълна на пандемията, само че паралелно с това тя създаде и своите изключително сполучливи бенефициенти.
Според данните на Forbes, по време на пандемията благосъстоянието на милиардерите (основно в САЩ) набъбна с астрономическите 70% или 2,1 трилиона $, т.е. - общо 5 трилиона $, д ва пъти повече от от съвокупния Национален артикул на континента Африка с население един милиард и триста и седемдесет милиона.
През първите две години на пандемията десетте най-богати мъже в света удвоиха благосъстоянието си от 700 милиарда $ на 1,5 трилиона $ - при скорост от 15 000 $ в секунда или 1,3 милиарда $ дневно – в миг в който повече от 160 милиона души, са принудени да изпаднат в беднотия.
Това е не е статистика от бъдещето. Това е статистика по време на пандемията и така нататък “зануляване “.
Да напомним още веднъж думите на Клаус Шваб: “ Пандемията съставлява необичаен, само че стеснен прозорец от благоприятни условия за размисъл, преосмисляне и занулиране на нашия свят. “
Антиутопията на Хъксли от “Прекрасния Нов Свят “ стремглаво добива планетарно измерение.
Но да се върнем още веднъж към Отава и “Конвоя на Свободата “
Не е и зключено след невиждания по мащаба на гражданското непокорство митинг, обхванал цялата страната, Трюдо да се отегли “Trudeau must go!”.
Парадкосалното е, че точно Трюдо татко (Пиер Елиот Трюдо) бе основателят на Хартата за Права и Свободи, т.е. Констититуцията на Канада от 1982 година, която неговият наследник по този начин ентусиазирино прати в забвение. Имам съмнението, че политическият капитал на Трюдо е завършил.
Но тук има има един значителен проблем.
Най-вероятният претендент за поста му е неговият заместител министър-председател Кристия Фрийланд. Името, непознато на участниците в “Конвоя на свободата “, по този начин и остана в сянка. Кариерата на 53-годишната Кристия Фрийланд, известна като “Министър по всичко “ в кабинета на Трюдо, може да бъде окачествена само като метеорна. От редови публицист на “Вашингтон Пост “, основана в Киев (чиито русофобски публикации дотам са раздразнали Кремъл, че тя бе оповестена за личност “нон грата “ в Русия т.е. без право да влиза в тази страна) до поста външен министър, финансов министър, заместител министър-председател. Ако не друго, тя бе първият външен министър на Канада с сходен чудноват статут, съчетаващ по едно и също време посланик №1 и личност “нон грата “ не от коя да е страна, а от най-голямата нуклеарна мощ, Русия.
Шеметното нанагорнище на Кристия Фрийланд до най-високите етажи на властта може да бъде обяснено с един не изключително прочут фактоид от нейната кариера, този път, отвън коридорите на властта в Отава. Фрийланд е член на борда на шефовете на World Economic Forum WEF(Световния Икономически Форум) в Давос, персонално стартирана от нейния създател Клаус Шваб. Връзките на Фрийланд с WEF или клуба на милиардерите от сорта на Безос, Геитс, Зукенберг и така нататък не стопират до тук. Фрийланд е освен член на борда на шефовете, тя има репутацията на най-приближеното лице, т.е. конфидента на известния милиардер Джордж Сорос. Неслучайно точно тя бе определена от Сорос да напише неговата биография.
Следователно, въпросът за непрекъснатия адрес на лоялността на “Министъра по всичко “ в държавното управление на Трюдо е повече от легален, имайки поради несъвменосттта сред тъй наречените “зануляване “ и статуса на междинната класа както и сред “shareholder capitalism”, учреден на настоящия модел, основан на частна благосъстоятелност и държавно контролиране и така нататък “stakeholder capitalism”,в който частната благосъстоятелност е главно съсредоточена в мега-мутлинациалните корпорации от вида на Амазон, Микрософт, Феисбук, а страната е сведена на вторострепенна, мощно маргинилизирана институция.
На участниците в “Конвоя на Свободата “ би трябвало да им е известно, че Фрийланд интензивно взе участие в панели за създаването на тактики за използването на този нов стопански модел. Подобни неуместни тематики спорадично се появяват даже и в казионната канадска преса. Преди време всекидневникът National Post писа: “Няма потребност да измисляте теории на конспирацията. Опитът на световните елити да подкопаят локалната народна власт е изцяло открит и забележим. " Зададе и следния риторичен въпрос по отношение на Фрийланд : “ Какво би се случило, в случай че действайки като „ страж “ на WEF, тя влезе в спор с дейностите си като страж на обществените финанси на Канада, което е ежедневната работа на Фрийланд?
Отговорът бе безапелационен. Цитирам: “ Оптиката е доста неприятна и това би трябвало да тревожи канадците... Страничният “гастролиране “ на Кристия Фрийланд във WEF заплашва канадската народна власт. “
Проблемът не е само в Трюдо или Фрийланд. Според създателя на WEF Клаус Шваб, повече от половината от сегашната администрация от кабинета на Трюдо са приключили WEF школата за Млади Професионалисти.
По-сериозният проблем, който се колебая да завърши с премахването на пандемичните ограничения и сигурно занапред ще се взема решение в кулуарите на властта в Отава, е доколко политиките на Давос ( като да вземем за пример: “2030 година няма да притежаваш нищо и ще бъдеш благополучен “) ще се трансфорат в обществени политики.
Имам възприятието че водачите в центъра на Оттава през днешния ден не са особенно ентусизирани от тази вероятност.
Развръзката следва.
Засега мирисът на дизел продължава да се усеща във въздуха на Отава.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ