Манол Пейков за Късопишков: Опитах да озаптя селския хулиган!
Винаги съм споделял тезата, че авторското право е един от крайъгълните камъни на Западната цивилизация. Така издателят и народен представител Манол Пейков стартира коментара си по отношение на опита да покръсти Костя Копейкин в Коцето Късопишков.
Защото опцията да запазиш извънредното право (за известно време) да използваш и развиваш концепциите си (и вероятно – да ги монетизираш), е най-главният мотор за устремното развиване на всички промишлености и технологии, на изкуството, образованието, опазването на здравето, енергетиката. И трансформира Запада в най-свободното, заслужено и пищно – а затова и най-желано – място за живот.
Има, несъмнено, и изключения от това предписание – при които именно о т к а з ъ т от авторски права движи обществото напред и нагоре.
Например откриването на триточковия защитен колан от Волво през 1959 година – който компанията отхвърля да патентова и който оттогава до през днешния ден – по калкулации на способените институции – е спасил над милион човешки живота.
* * *
Вчера несъзнателно съумях да впиша името си – въпреки и със съвсем к ъ с и буквички – до това на колосите от Волво. Споделяйки концепция, от чието патентоване се отхвърлих в мига на нейното шерване.
Манол Пейков към Костадин Костадинов: Винаги мога да ви нарека Коцето Късопишков (ВИДЕО)
Идеята беше да озаптя селския гамен, който несмущаван ругае, маризи и омаскарява де който му се изпречи на пътя.
Как ли? Като сляза на неговото равнище единствено за момент.
Истината е, че когато в края на изявлението си го предупредих, че въображението НИ е безгранично, самичък не си давах сметка каква Кутия на Пандора съм открехнал пред смаяния му взор.
Колективното " ни " поде моята концепция, подвигна я на крилете си, и изпрати на бабаита стотици недвусмислени известия, под формата на занимателни и саркастични мемета – някои от които дълго ще го навестяват в съня му.
* * *
Не искам никому злото – и нямам доверие в принизяването на политическия език до езика на улицата, кръчмата, бардака.
Но когато виждам, че някой идва всеки Божи ден в най-личната българска институция, знак на българското единство и народна власт, и се държи като че ли се намира на мазни битки в Анадола (да ме прости Анадолът за обидата!) – съм подготвен без съмнения да се хвърля гол до кръста, да се омажа с олио и да му напомня от кое място изгрява Слънцето.
И не, това не е никакъв подвиг. Просто обор, който някой би трябвало да подхване с лопатата – преди да ни е затрупала кравешката тор.
Прочее, благодаря ви за разбирането, поддръжката и съучастието.
Значат доста за мен. И ми дават сили.
(Картинките са свалени от нета и са за свободно ползване)
Защото опцията да запазиш извънредното право (за известно време) да използваш и развиваш концепциите си (и вероятно – да ги монетизираш), е най-главният мотор за устремното развиване на всички промишлености и технологии, на изкуството, образованието, опазването на здравето, енергетиката. И трансформира Запада в най-свободното, заслужено и пищно – а затова и най-желано – място за живот.
Има, несъмнено, и изключения от това предписание – при които именно о т к а з ъ т от авторски права движи обществото напред и нагоре.
Например откриването на триточковия защитен колан от Волво през 1959 година – който компанията отхвърля да патентова и който оттогава до през днешния ден – по калкулации на способените институции – е спасил над милион човешки живота.
* * *
Вчера несъзнателно съумях да впиша името си – въпреки и със съвсем к ъ с и буквички – до това на колосите от Волво. Споделяйки концепция, от чието патентоване се отхвърлих в мига на нейното шерване.
Манол Пейков към Костадин Костадинов: Винаги мога да ви нарека Коцето Късопишков (ВИДЕО)
Идеята беше да озаптя селския гамен, който несмущаван ругае, маризи и омаскарява де който му се изпречи на пътя.
Как ли? Като сляза на неговото равнище единствено за момент.
Истината е, че когато в края на изявлението си го предупредих, че въображението НИ е безгранично, самичък не си давах сметка каква Кутия на Пандора съм открехнал пред смаяния му взор.
Колективното " ни " поде моята концепция, подвигна я на крилете си, и изпрати на бабаита стотици недвусмислени известия, под формата на занимателни и саркастични мемета – някои от които дълго ще го навестяват в съня му.
* * *
Не искам никому злото – и нямам доверие в принизяването на политическия език до езика на улицата, кръчмата, бардака.
Но когато виждам, че някой идва всеки Божи ден в най-личната българска институция, знак на българското единство и народна власт, и се държи като че ли се намира на мазни битки в Анадола (да ме прости Анадолът за обидата!) – съм подготвен без съмнения да се хвърля гол до кръста, да се омажа с олио и да му напомня от кое място изгрява Слънцето.
И не, това не е никакъв подвиг. Просто обор, който някой би трябвало да подхване с лопатата – преди да ни е затрупала кравешката тор.
Прочее, благодаря ви за разбирането, поддръжката и съучастието.
Значат доста за мен. И ми дават сили.
(Картинките са свалени от нета и са за свободно ползване)
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ