Винаги съм поддъpжала златното правило на Мишел Обама, че когато

Винаги съм поддъpжала златното предписание на Мишел Обама, че когато съперника ти пада ниско, би трябвало да вървиш високо. Не мисля, че е пристигнал момента да се потопим до равнището на “брекзитиерите ”, като досадните пари, изборните закони и лъжата, само че се чудя дали всички тези от нас, които са надълбоко загрижени от последствията от “Брекзит ”, си дават сметка за ударите, които би трябвало и можем да понесем.

А ние би трябвало да създадем това, тъй като са заложени най-хубавите ползи на нашата страна. Ако нашето потомство не успее да се оправи с вярната борба, поколението, което идва след нас, няма да ни елементарни, нито ще не помни, защото тяхната страна ще бъде смалена и по-вероятно е да бъде разрушено Обединеното кралство. Останките от пребиването ни в Европейски Съюз е единствено първата фаза от дневния ред на “брекзитиерите ”, с цел да се освободим от законите, разпоредбите и правата, които мнозина от тях виждат като ограничаване при реализирането на тяхната плашеща дясна визия за дарвинисткия капитализъм.

Каква е вярната тактика за тези от нас, които се опълчват на това? Оставам неубедена, че това може да бъде решено от нова политическа партия. Референдумът за Европейски Съюз през 2016 година се трансформира в борба на една група от добре образовани политици от кариерата и техните професионални съветници, в колектив от захласнати злобари на Европейски Съюз, подготвени да създадат всичко, което е нужно, с цел да завоюват. Отне ни известно време да останем натикани в ъгъла и да спорим между тях за неща, които може да се опишат като “нарцисизъм на дребните разлики ”.

Ще стане още по-лошо, в случай че слуховете, че някои от останалите групи в акцията плануват метаморфози в политическите партии, и в случай че тези клюки се окажат правилни. Отегчена съм от конфликта на позициите на огромното его, обърканите известия и остарелите диалози за “напускане ” и за “оставане ”.

Въпреки че, в Уестминстър има някои доста смели политици. И някои от тях рискуваха с персоналната си сигурност като се изправиха самоуверено пред изказванията, че са предатели. Но те единствено спореха за това, което считат, че е в най-хубавия интерес на Англия и в общи линии, политическите съсловия ни поведоха надолу. Двете безмилостни партийни машини си свършиха работата и не разрешиха на никого от двете страни на нашия, по този начин наименуван дебатиращ парламент, да задава неприятни въпроси или пък да се изпречат на пътя на идния безпорядък.

Така че, не виждам по какъв начин една нова политическа партия ще ни помогне. Нито пък имаме потребност от едни общи избори, където торите и лейбъристите да могат да ни предложат избор единствено на Брекзит, Брекзит и още повече Брекзит. Не мога да прибавя към това, че персонално ще вляза в политическата караница като водач на демократичните демократи, по този начин както предходната седмица неуместно се говореше в медиите, игнорирайки обстоятелството, че аз даже не съм народен представител.

Това, от което се нуждаем, е Тереза Май да одобри, че изследванията на публичното мнение демонстрират сеизмична смяна в метода, по който гласоподавателите мислят за Брекзит. Ясно е, че болшинството не е предостатъчно от метода, по който излизаме от Европейски Съюз, и съгласно анкета 78% от обществото счита, че държавното управление прави доста неприятна работа в договарянията за Брекзит. Ние виждаме, че обещаното не е това, което в миналото ще ни бъде предоставено. По-същественото е в това, че болшинството в този момент ясно желае късмет да се изкаже за изхода от тази неразбория с един нов референдум.

Едно чисто гласоподаване за действителните разновидности е единственият верен и либерален метод да вървим напред. Три са опциите, които би трябвало да бъдат изложени пред обществото: договорката на Тереза Мей и това тя да може да договаря по нея, специфичната договорка, която към този момент имахме с Европейски Съюз и беше законсервирана като невъзможна за договаряне от Маргарет Тачър или никаква договорка. И защото последователят на Брекзит, Джейкъб Рейс-Мог си призна, че това може да ни отнеме 50 години, с цел да забележим каквито и да било стопански изгоди, 16 и 17-годишните би трябвало да имат правото да гласоподават, защото негативните последствия от този Брекзит те ще ги усещат през по-голямата част от живота си.

Фактите в този момент се сблъскват със звучните и лични борби и дават единствено храна на суетата. И двете наши съществени партии са изправени пред действителната опция да претърпят провал, в случай че на хората не им бъде дадена опцията да се изкажат по този въпрос. Ние имахме задоволително решения, с фундаментално значение за нашето бъдеще, само че доста от тях в никакъв случай не бяха споменавани по време на акцията за референдум и в никакъв случай не бяха сведени до публичното мнение.

Искаме да поемем отговорност с референдум

Британците са хора, които всекидневно са щастливи при естествени условия. Те се доверят на политиците да ни кажат истината и да ги оставят да управляват страната, до момента в който те не престават с живота си. Но ние постоянно ясно би трябвало да си отстояваме правото, че политиците са наши чиновници, а не наши господари и когато е належащо, ние можем и ще поемем тази отговорност. Сега желаеме да упражним това си право с един референдум по отношение на опциите, пред които е изправена Англия, само че не и откакто министър-председателят към този момент е договорил договорката.

*Джина Милър беше водещ просител в сполучливата правна борба Народното събрание да разреши гласуването дали Англия може да стартира процеса за овакантяване на Европейски Съюз.