Александър Йорданов: Лошо се пише на кремълските управници
Винаги съм казвал, че е належащо младите българи да познават нашата и европейската история, с цел да не ги лъжат политически шмекери. А такива доста се навъдиха у нас през последните години. Ето за какво през днешния ден напомням, че на 1 септември 1939 година стартира Втората международна война, която за пет години лиши живота на 80 милиона души - мъже, дами, деца. За съпоставяне и с цел да знаем какъв брой жестока е през днешния ден съветската война против Украйна, ще поясня, че в тази местна към този момент война за две години са починали над 800 000 души или 10% от всички жертви във Втората международна война.
Началото на най-смъртоносната война в човешката история слагат две другарски страни - Съветският съюз и Германия. В едната ръководят комунисти (болшевики), а в другата - националсоциалисти (някои ги назовават погрешно " фашисти " ). На 23 август 1939 година те подписват контракт, прочут като " Пакт " Рибентроп - Молотов ", съгласно семействата на подписалите го външни министри на двете страни. Той е съпроводен от конфиденциален протокол, в който са избрани така наречен сфери на въздействие и окупационни зони, които агресорите е трябвало да си разпределят откакто стартират войната, т.е. става дума за планувано закононарушение против Европа и света. Затова и денят 23 август се отбелязва като общоевропейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма, на тоталитарните и властническите режими. В това определение попада и незаконният комунистически тоталитарен и властнически режим у нас в интервала 1944-1989 година Но в подтекста на днешната също по този начин незаконна съветска военна експанзия против Украйна ще напомня някои обстоятелства от Втората международна война и по-конкретно такива свързани с Украйна.
На 30 август 1939 година отряд формиран от престъпни пандизчии, преоблечени от тайната държавна полиция (Гестапо) на Германия в полски военни униформи, инсценира нахлуване против немска радиостанция в региона на граничния немски град Глайвиц (днес Гливице, Полша). Операцията е с кодово име " Консерви " и се управлява персонално от шефа на Гестапо Хайнрих Мюлер. Тя се нарича по този начин, тъй като труповете на починалите в " полски униформи " пандизчии от лагера Заксенхаузен са подредени като консерви и фотографирани като " неопровержимо доказателство " за " полското вероломство ". На 1 септември, вторник, германската войска нахлува в Полша. 17 дни по-късно и другарската Работническо- селска алена войска на Съюз на съветските социалистически републики атакува " в тил " поляците. Двамата водачи Адолф Хитлер и Йосиф Сталин самодоволно потриват ръце. Така стартира Втората международна война.
Известният американски историк Тимъти Снайдър пръв употребява определението " кървави земи ” за териториите, върху които е открита националсоциалистическа или комунистическа тирания. След 9 септември 1944 година, както е добре известно, България също става " кървава земя ". Само в първите месеци след тази злополучна за нашия народ дата комунистите избиват близо 30 000 българи. Украйна е също кървава земя. При това тя претърпява две нашествия - немско и руско. А в наши дни се срещна и с съветското безчовечие.
Втората международна война стартира на 1 септември 1939 година, само че половин година по-рано и по-точно на 10 март 1939 година, на XVIII конгрес на руската комунистическа партия Йосиф В. Джугашвили (Сталин) лъже най-безцеремонно като твърди, че Англия, Франция и Съединени американски щати са мощно заинтригувани Адолф Хитлер да стартира война против Съюз на съветските социалистически републики. Истината е тъкмо противоположната. Съветската комунистическа теория допуска провокирането на " международна пролетарска гражданска война ", а Сталин добавя тази теория с идея за световна война против капиталистическия либерален Запад. И за задачата намира натурален съдружник в социалиста националист Адолф Хитлер.
Ден преди да се подпише договорът " Рибентроп - Молотов " в послание до командирите на всички немски въоръжени сили, Хитлер декларира:
" През есента на 1938 година взех решение да потегли дружно със Сталин... Сталин и аз сме единствените, които гледат единствено в бъдещето. Така че, в идващите няколко дни на немско - руската граница ще подам ръка на Сталин и ще стартира с него ново разделяне на света... ".
Писателят Хайнрих Ман записва на този ден в дневника си:
" Сталин е същият като Хитлер... Един изменник построил цялата си кариера върху антиболшевизма, който ненадейно се обръща към различен изменник, който му подава ръка. За да се изправят най-после дружно и двамата против цивилизования свят ". Големият публицист е схванал още тогава това, което за жалост доста нашенци към момента не могат да вдървен. Или се вършат на улави, водени от пагубното за тях и за страната ни русофилство. Те отхвърлят да схванат, че Хитлер и Сталин са нарушители от един и същи дол. От същия дол дренка като тях е и днешният съветски президент.
На 22 септември 1941 година руската войска завладява Лвив, а пет дни по-късно немската войска завладява Варшава. В граничния град Брест на 22 септември се организира взаимен германско-съветски церемониал (на снимката). Официалната руска агитация показва експанзията като " освободителен поход ” на Червената войска, " златна есен ” за Западна Украйна, " братско обединяване ”. В публикация озаглавена " Хитлер, Сталин и Украйна: безмилостната тактика " (в. " Украинска истина ", 9 май 2013 г.) проф. Юрий Шаповал отбелязва, че тезата за " братското обединяване " през днешния ден се повтаря единствено от комунистите в Украйна и от " всички в Русия ". Но това не е гледната точка на украинския народ. И у нас има нашенци, които се " братосват " с руснаците и по този начин срамят отечеството ни.
" Кафяво-червен ” е залезът над Западна Украйна през септември 1939 година. През февруари 1940 година окупаторите стартират депортация на украинско население към вътрешността на Съветския съюз. През април следва втора депортационна вълна, която обгръща околните и роднините на към този момент депортираните. Следват нови депортации. Официалните данни приказват за 320 000 депортирани украинци. Неофициалните - за доста повече. И до през днешния ден няма точни данни за броя на починалите украинци в руските концлагери, както и на екзекутираните по пътя към тях. След началото на почналата на 22 юни 1941 година междусъюзническа съветско-германска война хиляди украински пандизчии и военнопленници са разстреляни. Най-голямото военно закононарушение на Съветския съюз е известното Катинско кръвопролитие. Тогава са избити над 20 000 полски военнопленници край Смоленск, Харкив, Киев и Калинин. Но би трябвало да знаем, че е съществувал и Украински катински лист.
По време на войната украинците е трябвало да извършват отговорности към армиите окупатори. Това е означавало военна работа и трудова тегоба в редиците, както на руската войска, по този начин и в тези на немската, румънската и унгарската армии. Към вътрешността на Съюз на съветските социалистически републики и в районите на Централна Азия са " евакуирани ” 3,5 милиона украинци. Пак там са изнесени 550 от най-големите украински индустриални предприятия, а останалите са разграбени от германците. Преди настъплението на немските войски болшевишката партия подрежда на органите на локалната власт и на локалните партийни организации да унищожат всичко, което не са съумели да изтеглят – фабрики, заводи, колхозна техника, работилници, да изгорят и селскостопанската продукция. Това е известната тактичност на " изгорената земя ”, върху която обаче остава да живее, само че без късмет за оцеляване, украинският народ. Днес съветските нашественици употребяват същата руска тактичност. Те унищожават освен военни обекти, само че лечебни заведения, учебни заведения, жилищни здания, селски домове. Защо го вършат ли? Отговорът е единствено един: тъй като са руснаци, а това значи, че имперското и руското към момента е в кръвта им. Те не могат да съществуват, в случай че не унищожават.
При евакуацията на Запорожието е взривена водноелектрическата централа Днепрогес (на снимката) Населението не е било предизвестено. На 18 август 1941 година е издадена заповед за взривяване на бента на река Днепър, по който в това време са прекосявали хиляди жители и военнослужещи. Взривяването е осъществено по заповед на командващия войските на Югозападното направление маршал Семьон Будьони, огромен военнопрестъпник. Взривът отчасти унищожава стената и по течението на реката се образува голяма вълна, която отнася освен немски, само че и руски бойни елементи, опустошава и огромна бежанска колона. Загиват хиляди хора и селскостопански животни. Потъват десетки плавателни съдове. В Днепропетровск е взривен хлебозаводът. В Одеса руски командири заповядват да бъдат хвърлени в морето ранените червеноармейци, с цел да не попаднат в " ръцете на врага ”. В Харкив болшевиките изгарят представители на интелегенцията в заключен дом. В Умани зазиждат живи хора в мазето. Всички тези закононарушения се осъществени от червеноармейците. В Лвив елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) - руското Гестапо, разстрелват няколко хиляди политзатворници.
Хората претърпели този смут са безусловно наясно с незаконната същина на руския комунистически режим. Затова и през днешния ден по този начин настойчиво украинците бранят своята татковина. Те са изпитали на гърба си целият смут на оставането й в съветски ръце. В Руската федерация назовават " Велика отечествена " отбранителната война, която Съюз на съветските социалистически републики стартира да води от 22 юни 1941 година против своя довчерашен съдружник Германия. Проф. Юрий Шаповал обръща особено внимание на обстоятелството, че огромна част от руското общество, " стерилизирано и разединено ”, е очаквало идването на германците с вярата, че по този начин ще се отърве от болшевишката робия. Но мнозина украинци са разбирали, че нито Берлин, нито Москва ще донесат независимост на украинския народ. Показателно е, че на 30 юни 1941 година, денят на немската окупация на Лвив, деятели на Организацията на украинските патриоти под управлението на именития Степан Бандера прогласяват възобновяване на районното държавно управление на украинската страна отпред с Ярослав Стетско, без да осведомят за това си деяние немската страна. Само няколко дни по-късно - на 5 юли, Бандера е арестуван и затворен в концлагера Заксенхаузен, където остава до декември 1944 година През есента на 1949 година е наказан на гибел от Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики. Присъдата е изпълнена на 15 октомври 1959 година Убит е на улицата пред дома си в Мюнхен.
Загубите на Украйна в жива мощ по време на Втората международна война съставляват 40% от загубите понесени от всички участници в нея. Материалните й загуби възлизат почти на 40% от общосъюзните загуби. През 1940 година популацията на Киев е 930 000 поданици, а през 1943 година то е едвам 180 000. В интервала 1941-1945 година Съюз на съветските социалистически републики губи 32 милиона от своето население. По публични данни Украйна губи 10 милиона. Само в интервала 1943-1945 година в руската войска са мобилизирани близо 3 милиона украинци. През 1944 година всеки трети военнослужещ в нея е бил украинец. А в пехотните съединения на частите на 1 до 4-ти Украински фронт украинците са 60-80%. Близо 1/3 от мобилизираните украинци умират във войната. Полученият етнодемографски вакуум се запълва с преселване на население от други елементи на Съюз на съветските социалистически републики. Днешните проруски сепаратисти и терористи в Донбас и Крим са наследници на тези преселници.
Никакво " избавление " от " фашизма " не се е случило в Украйна през 1944 година Прогонени са били немските окупатори и на тяхно място се настаняват руските окупатори. Нашата страна Царство България не е била окупирана от германците и не е била " фашистка страна ", както десетилетия лъжеха българските комунисти, само че през същата 1944 година година и ние губим своята самостоятелност. Достойното ни царство е окупирано от руската войска и е инсталиран марионетен на Москва режим. Така се ражда трагичната за народа ни " национална република ". Същият " номер " в наши дни режимът в Кремъл приложи по отношение на Донецка и Луганска област на Украйна. През 2014 година Руската федерация стартира война против Украйна. През 2022 година тя прерасна в пълномащабна военна експанзия против народа на тази страна. И когато през днешния ден мнозина си задават въпроса по какъв начин ще приключи тази поредна съветска война, нека си напомним отговорът, който на подобен въпрос даде отминалия ХХ век. И този отговор бе, че Съюз на съветските социалистически републики, страната агресор, почнала Втората международна война, се разпадна и изчезна от политическата карта на света. Като поука това значи, че неприятно се написа, в случай че не на цялата Руска федерация, то сигурно на нейните кремълски управници.
Началото на най-смъртоносната война в човешката история слагат две другарски страни - Съветският съюз и Германия. В едната ръководят комунисти (болшевики), а в другата - националсоциалисти (някои ги назовават погрешно " фашисти " ). На 23 август 1939 година те подписват контракт, прочут като " Пакт " Рибентроп - Молотов ", съгласно семействата на подписалите го външни министри на двете страни. Той е съпроводен от конфиденциален протокол, в който са избрани така наречен сфери на въздействие и окупационни зони, които агресорите е трябвало да си разпределят откакто стартират войната, т.е. става дума за планувано закононарушение против Европа и света. Затова и денят 23 август се отбелязва като общоевропейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма, на тоталитарните и властническите режими. В това определение попада и незаконният комунистически тоталитарен и властнически режим у нас в интервала 1944-1989 година Но в подтекста на днешната също по този начин незаконна съветска военна експанзия против Украйна ще напомня някои обстоятелства от Втората международна война и по-конкретно такива свързани с Украйна.
На 30 август 1939 година отряд формиран от престъпни пандизчии, преоблечени от тайната държавна полиция (Гестапо) на Германия в полски военни униформи, инсценира нахлуване против немска радиостанция в региона на граничния немски град Глайвиц (днес Гливице, Полша). Операцията е с кодово име " Консерви " и се управлява персонално от шефа на Гестапо Хайнрих Мюлер. Тя се нарича по този начин, тъй като труповете на починалите в " полски униформи " пандизчии от лагера Заксенхаузен са подредени като консерви и фотографирани като " неопровержимо доказателство " за " полското вероломство ". На 1 септември, вторник, германската войска нахлува в Полша. 17 дни по-късно и другарската Работническо- селска алена войска на Съюз на съветските социалистически републики атакува " в тил " поляците. Двамата водачи Адолф Хитлер и Йосиф Сталин самодоволно потриват ръце. Така стартира Втората международна война.
Известният американски историк Тимъти Снайдър пръв употребява определението " кървави земи ” за териториите, върху които е открита националсоциалистическа или комунистическа тирания. След 9 септември 1944 година, както е добре известно, България също става " кървава земя ". Само в първите месеци след тази злополучна за нашия народ дата комунистите избиват близо 30 000 българи. Украйна е също кървава земя. При това тя претърпява две нашествия - немско и руско. А в наши дни се срещна и с съветското безчовечие.
Втората международна война стартира на 1 септември 1939 година, само че половин година по-рано и по-точно на 10 март 1939 година, на XVIII конгрес на руската комунистическа партия Йосиф В. Джугашвили (Сталин) лъже най-безцеремонно като твърди, че Англия, Франция и Съединени американски щати са мощно заинтригувани Адолф Хитлер да стартира война против Съюз на съветските социалистически републики. Истината е тъкмо противоположната. Съветската комунистическа теория допуска провокирането на " международна пролетарска гражданска война ", а Сталин добавя тази теория с идея за световна война против капиталистическия либерален Запад. И за задачата намира натурален съдружник в социалиста националист Адолф Хитлер.
Ден преди да се подпише договорът " Рибентроп - Молотов " в послание до командирите на всички немски въоръжени сили, Хитлер декларира:
" През есента на 1938 година взех решение да потегли дружно със Сталин... Сталин и аз сме единствените, които гледат единствено в бъдещето. Така че, в идващите няколко дни на немско - руската граница ще подам ръка на Сталин и ще стартира с него ново разделяне на света... ".
Писателят Хайнрих Ман записва на този ден в дневника си:
" Сталин е същият като Хитлер... Един изменник построил цялата си кариера върху антиболшевизма, който ненадейно се обръща към различен изменник, който му подава ръка. За да се изправят най-после дружно и двамата против цивилизования свят ". Големият публицист е схванал още тогава това, което за жалост доста нашенци към момента не могат да вдървен. Или се вършат на улави, водени от пагубното за тях и за страната ни русофилство. Те отхвърлят да схванат, че Хитлер и Сталин са нарушители от един и същи дол. От същия дол дренка като тях е и днешният съветски президент.
На 22 септември 1941 година руската войска завладява Лвив, а пет дни по-късно немската войска завладява Варшава. В граничния град Брест на 22 септември се организира взаимен германско-съветски церемониал (на снимката). Официалната руска агитация показва експанзията като " освободителен поход ” на Червената войска, " златна есен ” за Западна Украйна, " братско обединяване ”. В публикация озаглавена " Хитлер, Сталин и Украйна: безмилостната тактика " (в. " Украинска истина ", 9 май 2013 г.) проф. Юрий Шаповал отбелязва, че тезата за " братското обединяване " през днешния ден се повтаря единствено от комунистите в Украйна и от " всички в Русия ". Но това не е гледната точка на украинския народ. И у нас има нашенци, които се " братосват " с руснаците и по този начин срамят отечеството ни.
" Кафяво-червен ” е залезът над Западна Украйна през септември 1939 година. През февруари 1940 година окупаторите стартират депортация на украинско население към вътрешността на Съветския съюз. През април следва втора депортационна вълна, която обгръща околните и роднините на към този момент депортираните. Следват нови депортации. Официалните данни приказват за 320 000 депортирани украинци. Неофициалните - за доста повече. И до през днешния ден няма точни данни за броя на починалите украинци в руските концлагери, както и на екзекутираните по пътя към тях. След началото на почналата на 22 юни 1941 година междусъюзническа съветско-германска война хиляди украински пандизчии и военнопленници са разстреляни. Най-голямото военно закононарушение на Съветския съюз е известното Катинско кръвопролитие. Тогава са избити над 20 000 полски военнопленници край Смоленск, Харкив, Киев и Калинин. Но би трябвало да знаем, че е съществувал и Украински катински лист.
По време на войната украинците е трябвало да извършват отговорности към армиите окупатори. Това е означавало военна работа и трудова тегоба в редиците, както на руската войска, по този начин и в тези на немската, румънската и унгарската армии. Към вътрешността на Съюз на съветските социалистически републики и в районите на Централна Азия са " евакуирани ” 3,5 милиона украинци. Пак там са изнесени 550 от най-големите украински индустриални предприятия, а останалите са разграбени от германците. Преди настъплението на немските войски болшевишката партия подрежда на органите на локалната власт и на локалните партийни организации да унищожат всичко, което не са съумели да изтеглят – фабрики, заводи, колхозна техника, работилници, да изгорят и селскостопанската продукция. Това е известната тактичност на " изгорената земя ”, върху която обаче остава да живее, само че без късмет за оцеляване, украинският народ. Днес съветските нашественици употребяват същата руска тактичност. Те унищожават освен военни обекти, само че лечебни заведения, учебни заведения, жилищни здания, селски домове. Защо го вършат ли? Отговорът е единствено един: тъй като са руснаци, а това значи, че имперското и руското към момента е в кръвта им. Те не могат да съществуват, в случай че не унищожават.
При евакуацията на Запорожието е взривена водноелектрическата централа Днепрогес (на снимката) Населението не е било предизвестено. На 18 август 1941 година е издадена заповед за взривяване на бента на река Днепър, по който в това време са прекосявали хиляди жители и военнослужещи. Взривяването е осъществено по заповед на командващия войските на Югозападното направление маршал Семьон Будьони, огромен военнопрестъпник. Взривът отчасти унищожава стената и по течението на реката се образува голяма вълна, която отнася освен немски, само че и руски бойни елементи, опустошава и огромна бежанска колона. Загиват хиляди хора и селскостопански животни. Потъват десетки плавателни съдове. В Днепропетровск е взривен хлебозаводът. В Одеса руски командири заповядват да бъдат хвърлени в морето ранените червеноармейци, с цел да не попаднат в " ръцете на врага ”. В Харкив болшевиките изгарят представители на интелегенцията в заключен дом. В Умани зазиждат живи хора в мазето. Всички тези закононарушения се осъществени от червеноармейците. В Лвив елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) - руското Гестапо, разстрелват няколко хиляди политзатворници.
Хората претърпели този смут са безусловно наясно с незаконната същина на руския комунистически режим. Затова и през днешния ден по този начин настойчиво украинците бранят своята татковина. Те са изпитали на гърба си целият смут на оставането й в съветски ръце. В Руската федерация назовават " Велика отечествена " отбранителната война, която Съюз на съветските социалистически републики стартира да води от 22 юни 1941 година против своя довчерашен съдружник Германия. Проф. Юрий Шаповал обръща особено внимание на обстоятелството, че огромна част от руското общество, " стерилизирано и разединено ”, е очаквало идването на германците с вярата, че по този начин ще се отърве от болшевишката робия. Но мнозина украинци са разбирали, че нито Берлин, нито Москва ще донесат независимост на украинския народ. Показателно е, че на 30 юни 1941 година, денят на немската окупация на Лвив, деятели на Организацията на украинските патриоти под управлението на именития Степан Бандера прогласяват възобновяване на районното държавно управление на украинската страна отпред с Ярослав Стетско, без да осведомят за това си деяние немската страна. Само няколко дни по-късно - на 5 юли, Бандера е арестуван и затворен в концлагера Заксенхаузен, където остава до декември 1944 година През есента на 1949 година е наказан на гибел от Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики. Присъдата е изпълнена на 15 октомври 1959 година Убит е на улицата пред дома си в Мюнхен.
Загубите на Украйна в жива мощ по време на Втората международна война съставляват 40% от загубите понесени от всички участници в нея. Материалните й загуби възлизат почти на 40% от общосъюзните загуби. През 1940 година популацията на Киев е 930 000 поданици, а през 1943 година то е едвам 180 000. В интервала 1941-1945 година Съюз на съветските социалистически републики губи 32 милиона от своето население. По публични данни Украйна губи 10 милиона. Само в интервала 1943-1945 година в руската войска са мобилизирани близо 3 милиона украинци. През 1944 година всеки трети военнослужещ в нея е бил украинец. А в пехотните съединения на частите на 1 до 4-ти Украински фронт украинците са 60-80%. Близо 1/3 от мобилизираните украинци умират във войната. Полученият етнодемографски вакуум се запълва с преселване на население от други елементи на Съюз на съветските социалистически републики. Днешните проруски сепаратисти и терористи в Донбас и Крим са наследници на тези преселници.
Никакво " избавление " от " фашизма " не се е случило в Украйна през 1944 година Прогонени са били немските окупатори и на тяхно място се настаняват руските окупатори. Нашата страна Царство България не е била окупирана от германците и не е била " фашистка страна ", както десетилетия лъжеха българските комунисти, само че през същата 1944 година година и ние губим своята самостоятелност. Достойното ни царство е окупирано от руската войска и е инсталиран марионетен на Москва режим. Така се ражда трагичната за народа ни " национална република ". Същият " номер " в наши дни режимът в Кремъл приложи по отношение на Донецка и Луганска област на Украйна. През 2014 година Руската федерация стартира война против Украйна. През 2022 година тя прерасна в пълномащабна военна експанзия против народа на тази страна. И когато през днешния ден мнозина си задават въпроса по какъв начин ще приключи тази поредна съветска война, нека си напомним отговорът, който на подобен въпрос даде отминалия ХХ век. И този отговор бе, че Съюз на съветските социалистически републики, страната агресор, почнала Втората международна война, се разпадна и изчезна от политическата карта на света. Като поука това значи, че неприятно се написа, в случай че не на цялата Руска федерация, то сигурно на нейните кремълски управници.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ