Путин и пропастта
Винаги съм желал да схвана нещо за нашите русофили – по какъв начин по този начин всяко друго „ филство “ е обвързано с книгите, киното, кулинарията на дадена страна и единствено русофилството у нас е неизбежно обвързвано с политика и апология на някакъв сатрап? Защо франкофонът обича кроасани, а русофилът обича Сталин?
Как не се схваща, че да обичаш Путин и да обичаш Русия са две взаимоизключващи се неща? И какво значи „ поддържам Путин “ във време, в което Путин решително води и Европа, и личната си страна към злополука – какво тъкмо подкрепяш?
За всички „ подкрепящи “, които още не си дават сметка – началото на тази война е краят на Владимир Путин. Съвсем не е изключено и да е физическият край, в случай че болярите-олигарси се ядосат, че поради самодържеца са им бръкнали в джобовете. Или пък в случай че генералите му решат да не изпълнят противозаконна заповед.
При всички случаи това ще е краят му като политик, тъй като машини на времето не съществуват. Не може да си от вярната страна на историята, до момента в който се опитваш да я върнеш обратно. „ Историйката “ няма по какъв начин да влезе в историята.
Този път историйката, която съветският президент описа на съветските жители, не беше и жанрово издържана. Оставете даже предпоставките и аргументите за война, каквито явно няма. Но и претекстът на Путин, неговият casus belli за нашествието, беше толкоз неуместно скърпен, че се нуждаеше от едночасови словоблудства в ефир – нещо приблизително сред опасност и лекция по история, водена от някой, който се е готвил в YouTube. Украинците се оказаха по едно и също време и „ братя “, и „ сънародници “, и „ изкуствено основани “, и „ нацисти “, и „ корумпирани “. Толкова ефирно време и нито едно резонно пояснение за феновете за какво 20-годишни наборници би трябвало да отидат да умрат на фронта в братската страна. Междувременно се обясни, че огромна част от тези момчета не са знаели къде отиват – казано им е било, че ще вървят „ на учения “.
Вътре в Русия майките на хилядите жертви на това безумство няма да бъдат обезщетени, тъй като скоро няма да има с какво – обръчът на глобите се стяга както в никакъв случай до момента. Въпросът какво ще кажем на децата за войната е основен и тежи на всички ни, само че по едно и също време с него стои и другият, не по-малко тежък въпрос – какво ще кажем на майките? Че децата им са пратени да загинат поради волност? Путин се провали още в отговора на този въпрос пред майките на съветските бойци.
Не е инцидентно, че първите съществени митинги против войната бяха тъкмо в Русия – „ интервенцията “ не е припозната и вкъщи. Путин не съумя да оправдае тази война пред съветския народ, тъй като тя няма опрощение оттатък това, че той си я е наумил. А той си я е наумил, тъй като не стана на неговата с Янукович през 2014-а – времето, когато историческият му реваншизъм прерасна в обсесия във връзка с Украйна.
Освен че не можа да „ продаде “ войната на руснаците, Путин взе, че консолидира Западния свят, пробвайки се да реализира тъкмо противоположното. Макар и муден по организационните въпроси, Западът съумя да съгласува позициите си, както не го е правил от десетилетия насам. Путин не искаше единен Европейски съюз и по-силна НАТО на фланга си – и тъкмо това получи. Не искаше украинско съзнание, не искаше известен и харесван Зеленски – и тъкмо това получи.
Противно на стандартите за ледената му въздържаност, съветският водач в действителност е прекомерно прочувствен, с цел да бъде какъвто и да е пълководец. И това го прави по-опасен за света. В историческия му прочит непроменяемо доминира литературното, художественото – той чете историята като епос, в който протагонистът Русия има да си връща на вероломните Западни врагове, дръзнали да я излъгват. От такова схващане на историческата просвета светът може единствено да бере кахъри – паралелите са познати.
Нека към това прибавим и че този човек ръководи от 22 години. Когато една власт е несменяема, тя става невменяема. 22 години са към осем хиляди дни, в които лакеите ти настойчиво да премълчават къде грешиш и да ти кимат френетично.
Ако в продължение на осем хиляди дни не ти споделят къде грешиш, все ще се откри един ден, когато ти самичък ще си кажеш, че си безгрешен. Боя се, че с Владимир Путин това се е случило доста от дълго време, може би още на първата седмица. А може би и по-рано, в школата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Няма потребност човек да е специалист по военно дело, с цел да си даде сметка за очевидното към днешния ден – началната фаза на Путиновата „ военна интервенция “ се провали. Блянът за сполучливия блицкриг се сблъска с действителността на украинската опозиция. А тя, макар неравенството на силите, е енергична, тъй като е обективна.
Военната просвета не е механика – силата не е равна на масата по ускорението. Има х и това незнайно е духът на войската – желанието на хората да се пазят, да се излагат на заплаха. Това не съм го измислил аз, написа го един руснак, който няма по какъв начин да бъде упрекнат, че не схваща от Русия. Най-известната му книга е „ Война и мир “ или, както скоро може да я преименуват в Путинова Русия, „ Специална интервенция по денацификация и мир “.
Украинците се бият за земята си, бият се за самата Европа. Руснаците се бият, тъй като бащицата по този начин е наредил. Ясно е кой по-лесно може да бъде покварен. Ясно е за какво се изпращат чеченците и за какво се изстрелват ракети от Беларус – войната на Путин не върви по проект. В неговата „ непогрешима “ галактика евентуално украинците е трябвало да го посрещнат като избавител, а руснаците да му благодарят, че ги прави още веднъж велики. Не се случва нито едното, нито другото. Когато единственият ти другар е Лукашенко, може би е време да признаеш, че бъркаш някъде.
Вместо да признае, Путин, несъмнено, съобщи на планетата, че е подготвен да натисне копчето. Дори това да е блъф, остава действителната заплаха отчаянието му да го докара до тежка завоевателна акция в Украйна, до доста по-масови и брутални кръвопролития. Дано не.
Какъвто и да е по-нататъшният процес, с каквито и фейкове да ни заливат, истината излезе нескрито – пропастта, към която този човек тика страната си и цивилизацията изобщо, е пропастта, в която към този момент е паднал той. Оттам даже и най-верните български путинисти не могат да го издърпат.
Как не се схваща, че да обичаш Путин и да обичаш Русия са две взаимоизключващи се неща? И какво значи „ поддържам Путин “ във време, в което Путин решително води и Европа, и личната си страна към злополука – какво тъкмо подкрепяш?
За всички „ подкрепящи “, които още не си дават сметка – началото на тази война е краят на Владимир Путин. Съвсем не е изключено и да е физическият край, в случай че болярите-олигарси се ядосат, че поради самодържеца са им бръкнали в джобовете. Или пък в случай че генералите му решат да не изпълнят противозаконна заповед.
При всички случаи това ще е краят му като политик, тъй като машини на времето не съществуват. Не може да си от вярната страна на историята, до момента в който се опитваш да я върнеш обратно. „ Историйката “ няма по какъв начин да влезе в историята.
Този път историйката, която съветският президент описа на съветските жители, не беше и жанрово издържана. Оставете даже предпоставките и аргументите за война, каквито явно няма. Но и претекстът на Путин, неговият casus belli за нашествието, беше толкоз неуместно скърпен, че се нуждаеше от едночасови словоблудства в ефир – нещо приблизително сред опасност и лекция по история, водена от някой, който се е готвил в YouTube. Украинците се оказаха по едно и също време и „ братя “, и „ сънародници “, и „ изкуствено основани “, и „ нацисти “, и „ корумпирани “. Толкова ефирно време и нито едно резонно пояснение за феновете за какво 20-годишни наборници би трябвало да отидат да умрат на фронта в братската страна. Междувременно се обясни, че огромна част от тези момчета не са знаели къде отиват – казано им е било, че ще вървят „ на учения “.
Вътре в Русия майките на хилядите жертви на това безумство няма да бъдат обезщетени, тъй като скоро няма да има с какво – обръчът на глобите се стяга както в никакъв случай до момента. Въпросът какво ще кажем на децата за войната е основен и тежи на всички ни, само че по едно и също време с него стои и другият, не по-малко тежък въпрос – какво ще кажем на майките? Че децата им са пратени да загинат поради волност? Путин се провали още в отговора на този въпрос пред майките на съветските бойци.
Не е инцидентно, че първите съществени митинги против войната бяха тъкмо в Русия – „ интервенцията “ не е припозната и вкъщи. Путин не съумя да оправдае тази война пред съветския народ, тъй като тя няма опрощение оттатък това, че той си я е наумил. А той си я е наумил, тъй като не стана на неговата с Янукович през 2014-а – времето, когато историческият му реваншизъм прерасна в обсесия във връзка с Украйна.
Освен че не можа да „ продаде “ войната на руснаците, Путин взе, че консолидира Западния свят, пробвайки се да реализира тъкмо противоположното. Макар и муден по организационните въпроси, Западът съумя да съгласува позициите си, както не го е правил от десетилетия насам. Путин не искаше единен Европейски съюз и по-силна НАТО на фланга си – и тъкмо това получи. Не искаше украинско съзнание, не искаше известен и харесван Зеленски – и тъкмо това получи.
Противно на стандартите за ледената му въздържаност, съветският водач в действителност е прекомерно прочувствен, с цел да бъде какъвто и да е пълководец. И това го прави по-опасен за света. В историческия му прочит непроменяемо доминира литературното, художественото – той чете историята като епос, в който протагонистът Русия има да си връща на вероломните Западни врагове, дръзнали да я излъгват. От такова схващане на историческата просвета светът може единствено да бере кахъри – паралелите са познати.
Нека към това прибавим и че този човек ръководи от 22 години. Когато една власт е несменяема, тя става невменяема. 22 години са към осем хиляди дни, в които лакеите ти настойчиво да премълчават къде грешиш и да ти кимат френетично.
Ако в продължение на осем хиляди дни не ти споделят къде грешиш, все ще се откри един ден, когато ти самичък ще си кажеш, че си безгрешен. Боя се, че с Владимир Путин това се е случило доста от дълго време, може би още на първата седмица. А може би и по-рано, в школата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Няма потребност човек да е специалист по военно дело, с цел да си даде сметка за очевидното към днешния ден – началната фаза на Путиновата „ военна интервенция “ се провали. Блянът за сполучливия блицкриг се сблъска с действителността на украинската опозиция. А тя, макар неравенството на силите, е енергична, тъй като е обективна.
Военната просвета не е механика – силата не е равна на масата по ускорението. Има х и това незнайно е духът на войската – желанието на хората да се пазят, да се излагат на заплаха. Това не съм го измислил аз, написа го един руснак, който няма по какъв начин да бъде упрекнат, че не схваща от Русия. Най-известната му книга е „ Война и мир “ или, както скоро може да я преименуват в Путинова Русия, „ Специална интервенция по денацификация и мир “.
Украинците се бият за земята си, бият се за самата Европа. Руснаците се бият, тъй като бащицата по този начин е наредил. Ясно е кой по-лесно може да бъде покварен. Ясно е за какво се изпращат чеченците и за какво се изстрелват ракети от Беларус – войната на Путин не върви по проект. В неговата „ непогрешима “ галактика евентуално украинците е трябвало да го посрещнат като избавител, а руснаците да му благодарят, че ги прави още веднъж велики. Не се случва нито едното, нито другото. Когато единственият ти другар е Лукашенко, може би е време да признаеш, че бъркаш някъде.
Вместо да признае, Путин, несъмнено, съобщи на планетата, че е подготвен да натисне копчето. Дори това да е блъф, остава действителната заплаха отчаянието му да го докара до тежка завоевателна акция в Украйна, до доста по-масови и брутални кръвопролития. Дано не.
Какъвто и да е по-нататъшният процес, с каквито и фейкове да ни заливат, истината излезе нескрито – пропастта, към която този човек тика страната си и цивилизацията изобщо, е пропастта, в която към този момент е паднал той. Оттам даже и най-верните български путинисти не могат да го издърпат.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ