Спомняйки си за злополучния сблъсък с Кенеди на конгреса на Демократическата партия през 1996 г.
Винаги някой Кенеди тича или се бори за някакъв офис някъде. Спомням си съответен конгрес. Никога няма да го не помни. Или простете.
90-те. Демократичен конгрес в Чикаго. Аз съм приятелката на кмета Дейвид Динкинс. лятно време. Всички се потят. Вряща гореща. Защото на кого му пукаше за Чикаго или демократите, моята памучна дизайнерска рокля беше хубава, елегантна – само че остаряла.
Дейвид ме срещна с дъщерята на Робърт и Етел Кенеди Катлийн. Тя беше заместник-губернатор на Мериленд, водена от Кенеди Таунсенд. Просто още един от клана, чиято цяла кариера се бори за други избори.
Аз, толкоз сладостен и обаятелен, че можеш да умреш от него. Тя — в никакъв случай преди не ме е срещала, в никакъв случай преди не ме е виждала — надникна в мен — тогава — първите и единствени нейни думи бяха тези, които към момента помня тъкмо. Вероятно в този момент са гравирани на корема ми. Всичко, което ми цъкаше с раздвоения език, беше — и я изтъквам тъкмо:
„ Все още носиш това неуместно нещо? Отдавна остаряла рокля ли...
Прочетете целия текст »
