Направихте ли своите 10 000 стъпки?
Винаги можете да разпознаете тези хора. Виждате ги да крачат, до момента в който чакате с тях за асансьор. Или се движите напред-назад на гарата, като всяка крачка се откъсва към задачата. Защо да губите пет минути, до момента в който стоите неподвижно на платформата на District line, когато евентуално бихте могли да изминете нахални няколкостотин стъпки?
Просто знаете, че в случай че са съумели да доближат единствено 9700, до момента в който се приберат вкъщи, те ще крачат из кухнята, до момента в който броячът им доближи петцифрено число. И, несъмнено, те са прекомерно щастливи, даже обезверени, с цел да обяснят това непостоянно държание. „ Влизам в стъпките си “, ще ви кажат те, като се ухилен на личната си добродетел и разгласят триумфа си с цялата тежест на диалог за тримесечни облаги.
Очевидно е хубаво нещо, само че преди време го наричахме просто вървене. Сега, това е прекомерно самовлюбено. Излизането на обяд „ на разходка “ ви маркира като малко аматьор, някой, който евентуално употребява времето, с цел да напише сонет или да слуша Останалото е и...
Прочетете целия текст »
