Лукс сега или успех в бъдеще?
Винаги ми е било забавно да схвана защо хората си харчат парите. Често слушам, че да вземеш заем за отмора, за ремонт или за съвременен телефон е нещо обикновено. Донякъде ги разбирам – те желаят да се насладят на живота си през днешния ден, тъй като на следващия ден не се знае какво може да стане. В същото време да жертваш бъдещето си за сметка на сегашното, не ми се коства като добра концепция. Тази публикация е за това - по какъв начин да получим най-хубавото от двата свята.
Всяка прекаленост е нездравословна
Нито непрекъснатото импулсивно пазаруване и облекчаване на всяка наша волност, нито строгото съблюдаване на финансова дисциплинираност и ограничавания, е потребно за нашите пари. Аз не обичам крайностите и в случай че желая да си купя нещо дребно, с което да се поглезя, го върша. Много добре знам, че в случай че се откажа от него, мозъкът ми непрестанно ще търси оправдания и аргументи за покупката и по този начин няма да ме остави да правя по-важни неща.
Имал съм интервали от моя живот, в които съм бил предан 100% на една единствена финансова цел и съм спестявал всеки свободен лев в името на постигането ѝ. Сега, когато си спомня за този интервал, се сещам по-скоро за лишенията, в сравнение с за постигането на задачата. Ако ги няма по пътя към финансовата независимост дребните неща, които ни вършат щастливи, този път ще е много непосилен. Разбира се, всичко би трябвало да става в рационални граници и съгласно нашия стандарт. Народът има доста добра сентенция за тази обстановка - „ На гол търбух, чифте пищови “.
Може да сме или богати, или да се вършим на богати. Нашият живот е прекомерно къс, с цел да вършим и двете. Когато бях чиновник, имах добър стандарт на живот – висока заплата, служебна кола, независим офис, прекрасен дом, скъпа черна и бяла техника. Този живот не беше доста действителен, тъй като можеше да изчезне за момент (както се случи с много мои колеги). Уволняват те и всичко свършва. Остава ти единствено 30-годишната ипотека, лизинга на колата, неплатените такси за частното учебно заведение на децата и …спомените, несъмнено.
Бъдещето е значимо, колкото и сегашното
Да сътворяваме положителни мемоари е отлично, само че единствено на тях не може да разчитаме в бъдеще, а то ще пристигна. Разбирам, че планирането за интервал по-дълъг от година или две напред не е нещо всекидневно, само че да живеем ден за ден е особено по-скоро за бедните хора и тези с ниска финансова просвета. Когато бях в Англия, попитах един потомствен лорд по какъв начин неговото семейство ръководи парите си и по какъв начин влага. Той ми сподели, че желае да обезпечи добър живот не на децата си, не на внуците си, не на правнуците си, а на няколко генерации напред. Така са постъпили неговите предшественици и по тази причина той е финансово обезпечен. В същото време, огромна част от българската група бяха взели заем за това пътешестване.
Като стана въпрос за заеми, има едно забавно проучване от тази година на Gemius по поръчка на огромна българска банка. Според него, над 35% от българите теглят потребителски заеми за поправки у дома, 24% за покупка на автомобил, 22% за обзавеждане за дома, 16% за покупка на техника, 15% за ежедневни разноски, а има и едни 11%, които употребяват заема за отмора. Само 15% от интервюираните са взели парите за инвестиция. При ипотечните заеми съвсем 100% от тях са за покупка на лично жилище.
Всичко това демонстрира, че ние крадем от оставащото ни време, с цел да живеем по-добре в този момент. Може и да не се замисляме, само че Георги или Мария от бъдещето ще би трябвало да заплащат тези заеми месец след месец. За да се оправят, те също ще би трябвало да разчитат на заеми. В един миг все някой би трябвало да заплати сметката. Това може да не сме ние, а нашите деца или внуците ни. Ние ще им завещаем отговорности, а не активи.
Ако не спестяваме, теглим заеми за потребителски потребности (за да купуваме неща, които се обезценяват бързо) и харчим импулсивно, сътворяваме чувството, че живеем добре, само че просто отлагаме неизбежното. Месечните вноски по заемите и покупките на погашение лимитират най-важните ни запаси – свободните ни пари, времето и свободата ни. Едно от нещата, за което съжаляват болшинството от възрастните хора е, че не са спестявали задоволително и не са почнали да влагат по-рано. Животът тече бързо и до момента в който се обърнем, сме към този момент на 50 или на 60 години, и би трябвало да стартираме да плащаме за живота, който сме имали в предишното.
Всичко е в салдото
Хората сме обществени животни с огромно его. Това се демонстрира и в ръководството на нашите персонални финанси. В свят с доста благоприятни условия ние забравяме каква е разликата сред потребност и предпочитание. Социалните мрежи ни разрешиха да излезем отвън тесния ни фамилен и другарски кръг и да забележим какво вършат хората в България и по света. За да бъдем признати в някаква общественост, ние би трябвало да напаснем потребителските си привички с нейните членове. Ако те пътуват постоянно в чужбина, би трябвало и ние да го вършим. Ако те си купуват телефони от избрана марка, и ние би трябвало да го притежаваме.
Егото, съчетано с неверни поведенчески модели от нашето детство, нанасят още по-големи вреди на нашето настояще и изключително бъдеще. Ако сме привикнали да ни правят оценка единствено по това каква кола имаме и какъв брой костват обувките ни, а не поради това, което сме, финансовите проблеми ще дойдат рано или късно. Разбира се, хората не се замислят за това, преди да пристигна някаква рецесия или тежък миг.
За да не стигаме до такава степен, е добре да си зададем въпроса какво е скъпо и значимо за нас. Ако това е фамилията и децата, дано им осигурим не скъпи играчки, а нещо по-ценно – време с тях. Спестяванията и вложенията ни дават успокоение и сигурност, че ще преодолеем всевъзможни сложни моменти. Ако за нас свободата е основна, парите може да ни я обезпечат. Знам, че тук ще има доста несъгласни, само че положителното ни финансово здраве е един от значимите детайли на това да се усещаме щастливи и доста проучвания го удостоверяват.
„ Всичко е в салдото “ значи, с изключение на да намерим равновесието сред харченето в този момент и обезпечаването на по-добро бъдеще, и да увеличим активите (инвестициите) в нашия персонален финансов баланс за сметка на пасивите (кредитите). А нашите потребителски привички се отразяват точно там. Ако си купуваме най-вече движимости (и то с кредити), които бързо губят цената си, за сметка на активи, които ще ни носят приходи в бъдеще, имаме единствено един излаз – да работим още по-усилено и да се подготвим, че може да се трудим до края на живота си.
Аз съм в края на 30-те си години, само че силата ми и физическото ми положение не са като на 20-годишен. Дори не желая да си представям, че на 60 или на 70 години (ако изобщонякой ме наеме тогава) ще би трябвало да работя със същото движение, както в този момент. Това кара доста хора в България да избират като своя съществена цел финансовата независимост, която да им разреши сами да дефинират бъдещето си, а не да работят от заплата до заплата.
Това, което вършим аз и брачната половинка ми, е преди всяка по-голяма покупка да помислим каква стойност ще ни донесе тя, дали ще решим някакъв проблем с нея или ще ни спести пари, време или старания в бъдеще. Следващият тест е дали стока или услуга я купуваме, тъй като „ другите вършат по този начин “ или в действителност ни е нужна. Аз прибавям още един индикатор – какъв брой благополучие ще ми донесе тя. Това е доста субективно, само че постоянно нещо за 10 лв. ме прави доста по-щастлив от друго за 1,000 лв..
Изводът за мен е, че всеки от нас би трябвало да откри онази равновесна точка, която да ни разреши да покачваме стандарта си на живот и да му се любуваме, като не забравяме, че и на следващия ден е ден и в случай че не помислим за бъдещето си, то ще пристигна и няма да е доста розово. Това е първата крачка към постигането на нашите огромни цели и фантазии.
Всяка прекаленост е нездравословна
Нито непрекъснатото импулсивно пазаруване и облекчаване на всяка наша волност, нито строгото съблюдаване на финансова дисциплинираност и ограничавания, е потребно за нашите пари. Аз не обичам крайностите и в случай че желая да си купя нещо дребно, с което да се поглезя, го върша. Много добре знам, че в случай че се откажа от него, мозъкът ми непрестанно ще търси оправдания и аргументи за покупката и по този начин няма да ме остави да правя по-важни неща.
Имал съм интервали от моя живот, в които съм бил предан 100% на една единствена финансова цел и съм спестявал всеки свободен лев в името на постигането ѝ. Сега, когато си спомня за този интервал, се сещам по-скоро за лишенията, в сравнение с за постигането на задачата. Ако ги няма по пътя към финансовата независимост дребните неща, които ни вършат щастливи, този път ще е много непосилен. Разбира се, всичко би трябвало да става в рационални граници и съгласно нашия стандарт. Народът има доста добра сентенция за тази обстановка - „ На гол търбух, чифте пищови “.
Може да сме или богати, или да се вършим на богати. Нашият живот е прекомерно къс, с цел да вършим и двете. Когато бях чиновник, имах добър стандарт на живот – висока заплата, служебна кола, независим офис, прекрасен дом, скъпа черна и бяла техника. Този живот не беше доста действителен, тъй като можеше да изчезне за момент (както се случи с много мои колеги). Уволняват те и всичко свършва. Остава ти единствено 30-годишната ипотека, лизинга на колата, неплатените такси за частното учебно заведение на децата и …спомените, несъмнено.
Бъдещето е значимо, колкото и сегашното
Да сътворяваме положителни мемоари е отлично, само че единствено на тях не може да разчитаме в бъдеще, а то ще пристигна. Разбирам, че планирането за интервал по-дълъг от година или две напред не е нещо всекидневно, само че да живеем ден за ден е особено по-скоро за бедните хора и тези с ниска финансова просвета. Когато бях в Англия, попитах един потомствен лорд по какъв начин неговото семейство ръководи парите си и по какъв начин влага. Той ми сподели, че желае да обезпечи добър живот не на децата си, не на внуците си, не на правнуците си, а на няколко генерации напред. Така са постъпили неговите предшественици и по тази причина той е финансово обезпечен. В същото време, огромна част от българската група бяха взели заем за това пътешестване.
Като стана въпрос за заеми, има едно забавно проучване от тази година на Gemius по поръчка на огромна българска банка. Според него, над 35% от българите теглят потребителски заеми за поправки у дома, 24% за покупка на автомобил, 22% за обзавеждане за дома, 16% за покупка на техника, 15% за ежедневни разноски, а има и едни 11%, които употребяват заема за отмора. Само 15% от интервюираните са взели парите за инвестиция. При ипотечните заеми съвсем 100% от тях са за покупка на лично жилище.
Всичко това демонстрира, че ние крадем от оставащото ни време, с цел да живеем по-добре в този момент. Може и да не се замисляме, само че Георги или Мария от бъдещето ще би трябвало да заплащат тези заеми месец след месец. За да се оправят, те също ще би трябвало да разчитат на заеми. В един миг все някой би трябвало да заплати сметката. Това може да не сме ние, а нашите деца или внуците ни. Ние ще им завещаем отговорности, а не активи.
Ако не спестяваме, теглим заеми за потребителски потребности (за да купуваме неща, които се обезценяват бързо) и харчим импулсивно, сътворяваме чувството, че живеем добре, само че просто отлагаме неизбежното. Месечните вноски по заемите и покупките на погашение лимитират най-важните ни запаси – свободните ни пари, времето и свободата ни. Едно от нещата, за което съжаляват болшинството от възрастните хора е, че не са спестявали задоволително и не са почнали да влагат по-рано. Животът тече бързо и до момента в който се обърнем, сме към този момент на 50 или на 60 години, и би трябвало да стартираме да плащаме за живота, който сме имали в предишното.
Всичко е в салдото
Хората сме обществени животни с огромно его. Това се демонстрира и в ръководството на нашите персонални финанси. В свят с доста благоприятни условия ние забравяме каква е разликата сред потребност и предпочитание. Социалните мрежи ни разрешиха да излезем отвън тесния ни фамилен и другарски кръг и да забележим какво вършат хората в България и по света. За да бъдем признати в някаква общественост, ние би трябвало да напаснем потребителските си привички с нейните членове. Ако те пътуват постоянно в чужбина, би трябвало и ние да го вършим. Ако те си купуват телефони от избрана марка, и ние би трябвало да го притежаваме.
Егото, съчетано с неверни поведенчески модели от нашето детство, нанасят още по-големи вреди на нашето настояще и изключително бъдеще. Ако сме привикнали да ни правят оценка единствено по това каква кола имаме и какъв брой костват обувките ни, а не поради това, което сме, финансовите проблеми ще дойдат рано или късно. Разбира се, хората не се замислят за това, преди да пристигна някаква рецесия или тежък миг.
За да не стигаме до такава степен, е добре да си зададем въпроса какво е скъпо и значимо за нас. Ако това е фамилията и децата, дано им осигурим не скъпи играчки, а нещо по-ценно – време с тях. Спестяванията и вложенията ни дават успокоение и сигурност, че ще преодолеем всевъзможни сложни моменти. Ако за нас свободата е основна, парите може да ни я обезпечат. Знам, че тук ще има доста несъгласни, само че положителното ни финансово здраве е един от значимите детайли на това да се усещаме щастливи и доста проучвания го удостоверяват.
„ Всичко е в салдото “ значи, с изключение на да намерим равновесието сред харченето в този момент и обезпечаването на по-добро бъдеще, и да увеличим активите (инвестициите) в нашия персонален финансов баланс за сметка на пасивите (кредитите). А нашите потребителски привички се отразяват точно там. Ако си купуваме най-вече движимости (и то с кредити), които бързо губят цената си, за сметка на активи, които ще ни носят приходи в бъдеще, имаме единствено един излаз – да работим още по-усилено и да се подготвим, че може да се трудим до края на живота си.
Аз съм в края на 30-те си години, само че силата ми и физическото ми положение не са като на 20-годишен. Дори не желая да си представям, че на 60 или на 70 години (ако изобщонякой ме наеме тогава) ще би трябвало да работя със същото движение, както в този момент. Това кара доста хора в България да избират като своя съществена цел финансовата независимост, която да им разреши сами да дефинират бъдещето си, а не да работят от заплата до заплата.
Това, което вършим аз и брачната половинка ми, е преди всяка по-голяма покупка да помислим каква стойност ще ни донесе тя, дали ще решим някакъв проблем с нея или ще ни спести пари, време или старания в бъдеще. Следващият тест е дали стока или услуга я купуваме, тъй като „ другите вършат по този начин “ или в действителност ни е нужна. Аз прибавям още един индикатор – какъв брой благополучие ще ми донесе тя. Това е доста субективно, само че постоянно нещо за 10 лв. ме прави доста по-щастлив от друго за 1,000 лв..
Изводът за мен е, че всеки от нас би трябвало да откри онази равновесна точка, която да ни разреши да покачваме стандарта си на живот и да му се любуваме, като не забравяме, че и на следващия ден е ден и в случай че не помислим за бъдещето си, то ще пристигна и няма да е доста розово. Това е първата крачка към постигането на нашите огромни цели и фантазии.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ