Експеримент: 405 дни без алкохол
Винаги ми е било забавно, в случай че не пия въобще, ще се промени ли нещо от това. Не споделям, че преди този момент съм се наливал, само че постоянно ми се е желало да ревизира „ А какво ще стане, ако…? “
И по този начин, на 20 август 2013 година взех решение да не пия. От този ден минаха 405 дни и мисля, че мога да приказвам за резултатите.
И по този начин, какво се случи.
Както знаете, в случай че вечер пиеш, примерно литър бира, то на сутринта ти е някакво мугливо и не ти ссе става от леглото. Искаш още да поспиш, да се повъртиш под топлото одеяло и така нататък Не знам по какъв начин е при вас, само че при мен нормално беше по този начин.
Ако вечер желаех да се напия някъде на бар, то на идващия ден (а от време на време и на по-следващия) работата никак не върви. Главата може и да мисли, само че не преценява. Или преценява неразбираемо и с тъга.
Не помня къде, само че съм слушал за това по какъв начин работи алкохолът и по какъв метод работи на мозъка. Ще опиша в резюме.
В началото той унищожава функционалностите на висшата нервна активност на индивида, т.е. тези области, които дават отговор за реализиране на задачите, устрема, достойнството, достолепието, смелостта и така нататък
След това, при систематична приложимост, той слиза по-ниско и влияе на вътрешните органи и на по-малко висшите мозъчни функционалности, като да вземем за пример това да си държиш на думата, да си изпълняваш обещанията, да изпитваш възприятие на позор и така нататък
По-натам остават единствено инстинктите. Да се наядеш, да се напиеш, да замезиш, да се размножиш… Да не те убият.
Ярък образец за пациенти с инстинкти може да наблюдавате всяка заран в магазините за алкохол. Отличават се от елементарните хора с мекия си синьо-червен нюанс на кожата и богат речников ресурс, а също с изтънченост, чисти облекла и изключително фино възприятие за жанр.
С това късото отклоняване завърши.
След като взех решение да не използвам алкохол, в началото не се случи нищо. По-точно, въобще нищо. Мина месец – нищо. И започнаха да пораждат мисли, че всичко гореописано е нелепост.
Ама не. Примерно в края на втория месец започнах да виждам, че главата ми стартира да работи някак „ по-чисто “. Не неразбираемо, а някак си мислите й станаха по-избистрени.
После, след към 3 месеца, се хванах, че заран се разсънвам, пия кафе и след 30 минути мозъкът ми работи на 120%, макар че по-рано се разсънвах след 2-3 часа след същата доза, същото кафе, при същата дълготрайност на съня и натовареност.
Странно, помислих си. Трябва да продължа.
Тогава пристигнаха най-различни празници. Отначало беше необичайно да не пия, когато всички в близост се наливат. После си беше изцяло обикновено.
В началото близките те гледат като глупак. И непрекъснато ти оферират да глътнеш нещо. Ето, ето ти, искаш ли глътка… После привикват и за тях това, че не пиете става изцяло обикновено. Веднъж дори се пошегувах „ Дай ми глътка хлебна бира “, на което последва отговор: „ Я се разкарай, ти не пиеш! “
Такива са публичните стандарти. Менят се задоволително бързо.
Понякога в първите 2-3 месеца ми се искаше да пийна нещо. Например на улицата е горещина, влизаш в магазина, а там в хладилника стои обичаната ти студена бира. Имаше прелъщение, само че поради чистотата на опита не му се поддадох.
А някъде на 7-ия месец разбираш, че пиенето въобще не те притегля. Помиришеш бира – не те влече. Помиришеш уиски – не те влече. А водката пък напълно.
И в главата ти се появява мисъл – а би трябвало ли изобщо да пия? Какво ще стане от това? Ще залиташ, ще паднеш, може би ще направиш нещо, което в трезво положение не би направил. След това на сутринта главата ще те цепи, работоспособността ти ще бъде нула и… и това е всичко.
А в случай че не пиеш, то на сутринта ще се събудиш с бистра глава и ще постигнеш надалеч повече сложени цели. Никакви главоболие, мързел и нетрудоспособност.
И тази мисъл се появява почти на 8 месец.
С този пост не желая да карам никого нищо – пийте на воля. Като ви харесва – пийте. Не ви харесва – нне пийте. Все ми е тая.
Ако човек е готин, то за мен няма значение дали пуши, или не, пие ли всеки ден, или не пие от 8 години.
Просто мнозина вършат от това някакъв малоумен фетиш, вид в случай че не пиеш, то ти си някакъв чудноват. И нормално се поддържа връзка с тези, които пият. Това е цялостна нелепост.
Като цяло, бих ви предложил да пробвате моя опит. Дори да не е за толкоз дълго. Може да ви хареса като на мен.
А опитът, в това време, продължава. Ако има някакви забавни промени, ще пиша.
