Винаги е нужен Дон Кихот. Хората не харесвали такива, които

„ Винаги е необходим Дон Кихот. Хората не харесвали такива, които били крайни. Нямало пари в тая работа, ми споделят. Истината не се заплаща, кой ще ти заплати, че казваш истината? Кой ще ти отдаде дължимото, че си последна и казваш това, което други не смеят? “ Това написа във фейсбук юрист Елена Гунчева-Гривова.

SafeNews разгласява целия текст без редасторска интервенция.

ВИНАГИ Е НУЖЕН Дело за оперативно наблюдение КИХОТ
Споря с доста. Колко ще ми е потребно да мълча. Да бъда по-смирена в рецензиите и изявленията. Да наподобявам по-кротка, по-мила, по-възпитана. Да не споделям всичко, което мисля.

Хората не харесвали такива, които били крайни. Нямало пари в тая работа, ми споделят. Истината не се заплаща, кой ще ти заплати, че казваш истината? Кой ще ти отдаде дължимото, че си последна и казваш това, което други не смеят?

Колко е елементарно да пропълзиш в комфорта.

И на мен ми е елементарно, в случай че реша. Добра специалност, работа, какъв брой му е да замълча. И да, знам, че с мълчанието си ще стана по-добра, няма да бъда последна, тъй като видиш ли, хората не харесват крайностите.

Но пък няма да съм аз. Мълчанието ми ще ме направи съизвършител във всяка една неправда, която съм видяла и не съм споделила за нея. Мълчанието ми ще ме направи нарушител пред съвестта ми. Да, за истината не се заплаща хонорар. Но пък и истината няма цена. Съвестта няма цена. А избирам чистата съвест.

И се сещам за обичан облик от литературата. Дон Кихот и неговите вятърни мелници, правилният Санчо, верността към обичаната, свободата и достойнството на върха на копието. Какъв би бил нашият свят без Дон Кихот? Без тези, които хората считат за луди, само че които се бият с чудовищата, даже на тълпата тези чудовища да наподобяват като вятърни мелници? Какъв би бил света без тези, за които свободата е най-важното нещо?

Какъв би бил света без тези, за които свободата и достойнството са на първостепенно място, преди пиршествата и привилегиите?

Светът би бил по-мрачен. По-лъжовен. По-малко същински. Без Дон Кихот в борбата с вятърните мелници и старомодните му разбирания за това да влезе в борба, с цел да отбрани обичана, чест и независимост.

Светът има нужда от Дон Кихот. И свободата на върха на копието….
Ще завърша с един откъс от романа „ Дон Кихот де ла Манча “, на Мигел де Сервантес, който ме впечатли:

„ Свободата, Санчо, е едно от най-ценните богатства, с които небесата подаряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за достойнството, може и би трябвало да се жертва животът и назад, лишаването от независимост е най-голямото зло, което може да сполети индивида.

Казвам ти го, Санчо, тъй като ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който доскоро напуснахме. Е добре, измежду тези вкусни ястия и ледени питиета на мене ми се струваше, че се изтезавам от апетит, тъй като не им се любувах свободно, както бих им се наслаждавал, в случай че те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен. “

Елена Гунчева-Гривова