Винаги е имало и ще има хора, които владеят оръжието

Винаги е имало и ще има хора, които владеят оръжието и са подготвени да продадат това свое умеене. Някои ги притегля борбата, заплахата, адреналинът, a други – желанието да убиват и грабят. Tрети просто имат потребност от пари. Твърде постоянно наемникът е по-лош боец от воина-защитник на своята татковина – само че във всички времена, разнообразни владетели и страни търсели „ бойците на ориста “, „ дивите гъски “ или „ кучетата на войната “, както назовават ​​наемниците.

Първият прочут случай на тяхното потребление е маркиран преди 3600 години. Армията на Древен Египет на половина се състояла от наети чужденци. После, такива употребявали картагенците и персите. В фамозната борба при Гавгамела, за Александър Македонски се сражавали 9000 наети гърци.

През III век. пр. Хр. договор с наемни воини на пергамския цар Евмен I ясно определял изискванията за наемане: заплата, 2-месечна отмора след 10 месеца работа, пенсия за сираците, при положение на гибел на воина-баща, пенсия на воина, който е изслужил контрактувания период (или за неговите близки, или „ комуто воинът остави “).

Но Римската империя довела нещата с наемниците до парадокс. При това – гибелен парадокс. В продължение на доста епохи, нейната войска била най-силната в света, запазвайки бойната си дарба, макар разтърсванията в страната. Каква била тайната на нейното предимство?

Първоначално тя се комплектувала единствено от римски жители. Но разширението на империята и непрекъснатите войни претендирали от ден на ден бойци. Документирано е съществуването на почти 50 легиона (заедно със спомагателните войски – 350 000 души). Римските легионери превъзхождали всеки зложелател с помощта на преимуществата на непрекъснатата войска: строга дисциплинираност, постоянна подготовка, тактическо майсторство.

Но потребностите все надвишавали наличните човешки запаси. Затова във войските почнали да набират задгранични наемници, изначало единствено като граничари. А след това към всеки легион придали няколко спомагателни кохорти от не-римляни (стрелци-критяни, прашкари-балеарци, конници-нумидийци и т. н.), които получавали единствено 1/3 от заплатата на легионера. Техни центуриони били римляни, командният език бил латински, а в всекидневието говорели на личния си език. За да доминира латинският дух, легионът се съставял по подобен метод, че римляните постоянно да са болшинство, а помощните елементи се разделяли на дребни групи, които не били свързани между тях.

Римски легионери от времената на Гай Марий. Източник – BBC, “Цезар ”

Но великите завоевания останали в предишното. Армията скучаела в далечни провинции, като понякога взела участие в дворцови преврати. Чистокръвните римляни стигали единствено за преторианската армия (12 000 воини). Военната кариера станала непрестижна за римляните, които предпочитали да бъдат служители. А по-голямата част от изнеженото население се отдавала на всевъзможни удоволствия. Това се отразило тежко върху стопанската система на Рим, а оттова и върху армията. В началото на III-ти век сл. Хр. изчезнали пълноценните пари – и легионерите почнали да получават единствено ежедневни дажби храна. В подмяна им разрешили да имат свои ферми, където работели, с цел да изхранват фамилиите си. Така воинът, който преди живеел в казармата и изпращал пари на фамилията си, почнал да живее вкъщи и се явявял на работа единствено за занятия. Професионалният боец се трансформирал в разпуснат боен преселник с незначителна бойна стойност.

Преторианската армия

Затова пък, наемникът-чужденец ставал все по-силен. Превъзходството на нападателните варвари с тяхната сила на полудиваци бързо се показала: спомагателните кохорти станали ядрото на армията (с по-добро заплащане), а легионите се трансформирали във армия второ качество. Думата „ вандал “ стана синоним на боец. Колкото повече били те, толкоз по-ефективна била армията. Римляните били гонени от командните постове, а вместо тях назначавали германци.

Германските мигранти се появили в империята като наемници, които запазвали племенната си система и се преселвали дружно с цялото си семейство и имущество. (Аналогията със модерна Европа надалеч не е случайна). Т. нар. „ Велико преселение на народите “, в действителност съставлява най-много миграция на цели немски племена на територията на империята, с цел да й служат.

Постепенно, в продължение на 300 години Рим изгубил днешна Западна Европа, заради преселването на немските мигранти – които ту били наемани от римляните, ту воювали против тях. Императорите, които разчитали на чужденците, свързани с тях единствено посредством пари, отслабвали от ден на ден. В битката за трона печелел оня, който имал повече наемници. За да прикрие зависимостта от тях, император Проб (276г.-282г.) разпръснал 16 000 германци във всички легиони, а римляните почнали да им подражават, като променяли тактиката, набора от оръжия и т. н.

Германският наемник епохи наред бил страшна мощ, само че му липсвала организация, с цел да се възползва от нея. Сега към този момент имал и организация. Племената на мигрантите унищожили римската власт, която към този момент не разчитала на лична, национална военна мощ. Мигрантите завладяли Галия, Италия, Испания и Африка, обявявайки ги за царства на западните и източните готи, на бургундите, франките, вандалите… После довършили и самата империя.

Ситите римляни изгубили личната си страна, като станали подвластни от  подценяваните  варвари и в последна сметка били унищожени от тях. Но римският боец в никакъв случай не бил надвит от наемник – той бил сменен от него.

Това не припомня ли за събитията, които през днешния ден се случват в Европа?