Мария Савкова: Журналист съм, защото вярвам, че от работата ми има смисъл
Винаги покрай хората, репортерът за bTV Новините Мария Савкова е от публицистите с отношение към обществените тематики, които вълнуват всеки човек. Ревнива за истината и за всяка позиция, тя не се опасява да зададе неуместните въпроси на верните хора. Благодарение на мощното си възприятието за правдивост и морал, тя е заслужен притежател на премиите „ Скритото положително “ и премия „ Заедно “ на фондация „ Работилница за цивилен начинания “. Мария Савкова приключва Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ със компетентност „ Английска лингвистика “, а по-късно придобива и магистърска степен в журналистическия факултет, компетентност „ Електронни медии “. Кариерата ѝ стартира в стажантската стратегия на bTV, където работи и до през днешния ден.
Пътят, който Мария изминава до през днешния ден, е дълъг, само че тя продължава да приема провокациите с готовност и подготвеност. Защото практиката ѝ потвърждава, че постоянно с напъните на медиите се вземат решение проблеми, които са съществували години наред, и оправянето даже единствено на един дава смисъл на деня ѝ. Това е и повода Мария да обича да споделя за успеха на положителното над злото, на справедливостта над безнаказаността, на морала над безпринципността.
В изявление за вестник „ Всичко за фамилията “, Мария Савкова споделя за провокациите на живота и специалността на публицист.
- Като че ли съгласно мен усмивката ти, а не микрофонът е твоето оръжие?
- Благодаря от сърце за топлите думи! В обществото съществува мнение, че публицистите всеобщо са нахални, че са безсърдечни и търсят сензация, без значение от прочувственото и психологично положение на участниците в репортажите. Не споделям този метод, а и bTV в никакъв случай не го е поощрявала. Във всяка активност от живота ми се старая първо да съм човек и да се отнасям към хората човешки. Това важи с най-голяма мощ за работата ми като публицист, поради отговорността, която поемам всяка вечер. Вярвам, че журналистът може да бъде сполучлив, даже когато е ухилен и когато подхожда към всяка тематика с внимание, самообладание и непримиримост. Това не значи да подценява събитията или да загуби сериозния си взор. Радвам се, в случай че съумявам да разбия стандарта, че публицистите са студени и безчувствени хора.
- Чувствала ли си се безпомощна при репортаж?
- Никога. Ако в миналото се усещам по този начин, по-добре да си потърся друго занятие. Точно в тези моменти се усещам най-способна и в свои води. Журналист съм, тъй като имам вяра, че от работата ми има смисъл, че мога да повлияя даже напълно малко за развиването на обществото ни. Дори когато върша репортаж за тежко заболели, имам вяра, че от екрана на bTV ще мога да допринеса за излекуването, че репортажът ще провокира публичен напън върху мощните на деня, от които зависи решаването на казуса.
- Чии рецензии слушаш?
- Критиките на хората, които почитам и които са престиж за мен. Разбира се, вслушвам се в рецензиите на феновете. Тяхната оценка е значима за мен, тъй като това е смисълът на нашата специалност. Стремя се те да са удовлетворени от поднесената информация, да я намират потребна и изчерпателна, да усетят, че съм от техния тим и че се боря за тяхната идея – на справедливостта и правдата. Вярвам, че медията би трябвало и да възпитава и да образова, да представяме тематики, които не са чак толкоз известни, само че значими. Изслушвам деликатно всички рецензии и най-после вземам решението сама, съгласно личната си преценка и правила, построени от опита ми до този миг.
- Имаш ли своя персонална цензура, какво не би питала?
- Ако има нещо, за което не бих питала, то ще бъде само от морални и етични съображения и би било нещо, което няма директна връзка с тематиката на репортажа. Не бих бъркала в рани и не бих прибирала пострадали към покруса, в случай че изясняването на обстоятелствата не е от социална изгода. Всъщност в Етичния кодекс на българските медии е записано, че публицистите няма да ускоряват тъгата на хората, изпаднали в неволя, ще оповестяват такава информация със състрадание и въздържаност. Към тези стандарти се пробвам да се придържам и аз.
- Минала си по Ком – Емине, нормално това води до смяна в хората.
- Модерно е в последно време да споделяме, че вършим нещо, с цел да намерим себе си. Чувала съм го и от участници в похода на най-дългия маркиран туристически маршрут у нас от връх Ком до нос Емине от 650 км. Но аз прекосих по гръбнака на страната поради приключението. Срещнах невероятни бойни приятели, които се надявам да запазя за дълго. Най-важният ми урок е, че най-силният ми съперник и съперник съм аз самата. Не се състезавам с никого другиго, с изключение на със себе си.
- Чисти ли са планините ни?
- Запалените туристи имаме културата да пазим планините. Разбираме, че те са наши и няма кой да ги чисти. В планината няма сметоизвозване. Който хвърли опаковка от вафла, би трябвало да знае, че тя ще остане там стотици години. А в случай че не един, а 100 души хвърлят опаковка от вафла? Във високопланинските хижи, до които няма авто път, даже не оставяме никакви боклуци. Слагаме ги в раниците и ги връщаме назад в града. Планините се замърсяват в по-достъпните сектори, които се посещават от хора с коли, които не схващат за какво би трябвало да пазят, нямат нужното почитание към околната среда, мислят си, че някой е задължен да им чисти, тъй като си заплащат налози.
- Кампания като „ Да почисти България “ реализира ли и възпитателни цели, като се изключи че събира тонове отпадъци?
- Убедена съм, че е по този начин! Спомнете си единствено по какъв начин изглеждаше България преди 7 – 8 години – на всички места към нас в градовете, по парковете и планините беше цялостно с отпадъци. Вярно е, че сме изчистили 82 тона отпадъци от началото на акцията до момента. Но това не е най-важното. Мисля, че главната ни победа е, че всички ние започнахме да мислим повече за запазване на чистотата. Ако един път се наведеш да изчистиш непознат отпадък, когато би трябвало да хвърлиш своя, сигурно ще се замислиш дали да го направиш. Това е и една от главните цели на акцията – да трансформира безразборното изхвърляне на боклуци в обществено недопустимо държание.
Цялото изявление четете във вестник „ Всичко за фамилията “ от през днешния ден (10 август).
Пътят, който Мария изминава до през днешния ден, е дълъг, само че тя продължава да приема провокациите с готовност и подготвеност. Защото практиката ѝ потвърждава, че постоянно с напъните на медиите се вземат решение проблеми, които са съществували години наред, и оправянето даже единствено на един дава смисъл на деня ѝ. Това е и повода Мария да обича да споделя за успеха на положителното над злото, на справедливостта над безнаказаността, на морала над безпринципността.
В изявление за вестник „ Всичко за фамилията “, Мария Савкова споделя за провокациите на живота и специалността на публицист.
- Като че ли съгласно мен усмивката ти, а не микрофонът е твоето оръжие?
- Благодаря от сърце за топлите думи! В обществото съществува мнение, че публицистите всеобщо са нахални, че са безсърдечни и търсят сензация, без значение от прочувственото и психологично положение на участниците в репортажите. Не споделям този метод, а и bTV в никакъв случай не го е поощрявала. Във всяка активност от живота ми се старая първо да съм човек и да се отнасям към хората човешки. Това важи с най-голяма мощ за работата ми като публицист, поради отговорността, която поемам всяка вечер. Вярвам, че журналистът може да бъде сполучлив, даже когато е ухилен и когато подхожда към всяка тематика с внимание, самообладание и непримиримост. Това не значи да подценява събитията или да загуби сериозния си взор. Радвам се, в случай че съумявам да разбия стандарта, че публицистите са студени и безчувствени хора.
- Чувствала ли си се безпомощна при репортаж?
- Никога. Ако в миналото се усещам по този начин, по-добре да си потърся друго занятие. Точно в тези моменти се усещам най-способна и в свои води. Журналист съм, тъй като имам вяра, че от работата ми има смисъл, че мога да повлияя даже напълно малко за развиването на обществото ни. Дори когато върша репортаж за тежко заболели, имам вяра, че от екрана на bTV ще мога да допринеса за излекуването, че репортажът ще провокира публичен напън върху мощните на деня, от които зависи решаването на казуса.
- Чии рецензии слушаш?
- Критиките на хората, които почитам и които са престиж за мен. Разбира се, вслушвам се в рецензиите на феновете. Тяхната оценка е значима за мен, тъй като това е смисълът на нашата специалност. Стремя се те да са удовлетворени от поднесената информация, да я намират потребна и изчерпателна, да усетят, че съм от техния тим и че се боря за тяхната идея – на справедливостта и правдата. Вярвам, че медията би трябвало и да възпитава и да образова, да представяме тематики, които не са чак толкоз известни, само че значими. Изслушвам деликатно всички рецензии и най-после вземам решението сама, съгласно личната си преценка и правила, построени от опита ми до този миг.
- Имаш ли своя персонална цензура, какво не би питала?
- Ако има нещо, за което не бих питала, то ще бъде само от морални и етични съображения и би било нещо, което няма директна връзка с тематиката на репортажа. Не бих бъркала в рани и не бих прибирала пострадали към покруса, в случай че изясняването на обстоятелствата не е от социална изгода. Всъщност в Етичния кодекс на българските медии е записано, че публицистите няма да ускоряват тъгата на хората, изпаднали в неволя, ще оповестяват такава информация със състрадание и въздържаност. Към тези стандарти се пробвам да се придържам и аз.
- Минала си по Ком – Емине, нормално това води до смяна в хората.
- Модерно е в последно време да споделяме, че вършим нещо, с цел да намерим себе си. Чувала съм го и от участници в похода на най-дългия маркиран туристически маршрут у нас от връх Ком до нос Емине от 650 км. Но аз прекосих по гръбнака на страната поради приключението. Срещнах невероятни бойни приятели, които се надявам да запазя за дълго. Най-важният ми урок е, че най-силният ми съперник и съперник съм аз самата. Не се състезавам с никого другиго, с изключение на със себе си.
- Чисти ли са планините ни?
- Запалените туристи имаме културата да пазим планините. Разбираме, че те са наши и няма кой да ги чисти. В планината няма сметоизвозване. Който хвърли опаковка от вафла, би трябвало да знае, че тя ще остане там стотици години. А в случай че не един, а 100 души хвърлят опаковка от вафла? Във високопланинските хижи, до които няма авто път, даже не оставяме никакви боклуци. Слагаме ги в раниците и ги връщаме назад в града. Планините се замърсяват в по-достъпните сектори, които се посещават от хора с коли, които не схващат за какво би трябвало да пазят, нямат нужното почитание към околната среда, мислят си, че някой е задължен да им чисти, тъй като си заплащат налози.
- Кампания като „ Да почисти България “ реализира ли и възпитателни цели, като се изключи че събира тонове отпадъци?
- Убедена съм, че е по този начин! Спомнете си единствено по какъв начин изглеждаше България преди 7 – 8 години – на всички места към нас в градовете, по парковете и планините беше цялостно с отпадъци. Вярно е, че сме изчистили 82 тона отпадъци от началото на акцията до момента. Но това не е най-важното. Мисля, че главната ни победа е, че всички ние започнахме да мислим повече за запазване на чистотата. Ако един път се наведеш да изчистиш непознат отпадък, когато би трябвало да хвърлиш своя, сигурно ще се замислиш дали да го направиш. Това е и една от главните цели на акцията – да трансформира безразборното изхвърляне на боклуци в обществено недопустимо държание.
Цялото изявление четете във вестник „ Всичко за фамилията “ от през днешния ден (10 август).
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ