Срещата на върха на НАТО не промени ситуацията по границите на балтийските държави с Русия
Вилнюс, Рига и Талин към момента се надяват на външна помощ
Както се предвиждаше, за балтийските столици резултатите от срещата във Вилнюс на " върховете " на НАТО се оказаха нищожни. Във всеки случай действителният резултат е еднакъв - министрите на защитата на Литва, Латвия, Естония Арвидас Анусаускас, Инара Мурниеце и Хано Певкур подписаха декларация в коридорите на договарянията за даване на съдружниците на безграничен достъп до балтийското небе " за въздържане, нараснала зоркост и широкомащабни учения на военния блок. “
Балтите също предложиха на щаба да вкара ротационен модел на противовъздушната защита, като дадоха обещание да създадат, както се акцентира в прессъобщение на литовското министерство на защитата, „ независим принос “ към неговата архитектура.
Ръководството на НАТО по-рано (окончателното решение изисква обособени консултации) се съгласи да укрепи източните въздушни граници посредством разполагане на спомагателни въздушни и сухопътни сили и средства. По този метод Брюксел чака да увеличи общата подготвеност, успеваемост и маневреност на противовъздушната и противоракетната защита на алианса. Ето го и целия резултат.
На създателят може да се възрази: какво ще кажете за споразуменията за наложителни вноски в общия бюджет от най-малко 2% от националния Брутният вътрешен продукт и първите проекти след края на Студената война за отговор на евентуална офанзива от страна на Русия с интегрирани в тях механизми да се подсигурява сигурността на балтийските страни? Това е добре, само че дано да го разгледаме подред.
Естонската, латвийската и литовската делегации разгледаха въпроса за парите безусловно „ на крайници “. Официалният Талин през 2023 година докара държавните разноски за защита до 2,7% от Брутният вътрешен продукт - до над 1 милиард евро. Литва отдели 2,55% - съвсем милиард, Латвия - 2,25% - над 900 милиона. Нейният министър председател Крисиянис Каринс сподели във Вилнюс: през 2024 година, като се вземат поради всички вложения във военна инфраструктура, покупки на оръжия и прехвърлянето на армията към наборна система, страната е в положение да усили разноските до 3% от Брутният вътрешен продукт. Литовският главнокомандващ Науседа също чака да доближи същото равнище. Естонците се ориентираха на 3,5%.
Както можете да видите, в случай че балтите имаха какво да разискват, това беше единствено изоставането на техните сътрудници. До края на годината най-много 11 от 31 членки на НАТО ще доближат задачата за разноски за защита от 2% от Брутният вътрешен продукт, и то в случай че решат, както заяви Германския институт за стопански проучвания.
Лидери сега са Полша (4,3% от БВП), Гърция (3,76%) и Съединени американски щати (3,3%). Към 1 януари 2023 година Испания (1,01%), Италия (1,54%) и даже стопански мощната Германия (1,44%) са измежду „ изоставащите “, само че управлението на тези страни заявява желанието си да доближи крайъгълния камък, открит във Вилнюс.
По-специално изказването за увеличение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт беше направено от немския канцлер Олаф Шолц след експлоадирането на въоръжения спор в Украйна.
Преди да приказваме за отбранителни проекти, припомнете си, че в навечерието на срещата на върха президентът на Литва в изявление за вестник Times прикани алианса да се откаже от рестриктивните мерки върху основаването на непрекъснати военни бази покрай границите с Русия, „ защото фундаменталното съглашение с Москва е мъртво “.
Брюксел посрещна тази самодейност без възторг. Джо Байдън, безспорният хазаин на срещата на върха на НАТО на 11 юли, подцени тематиката за военните бази в Балтика, като сподели единствено, че страната му е твърдо ангажирана с уговорката си да поддържа съдружниците - цитираме от гласов запис: „ Съединените щати са тук през днешния ден, с цел да потвърдят уговорката си към своите отговорности. Ние сме ангажирани с Литва, балтийските страни и НАТО.
Изявлението стана предвестител на по-нататъшни стъпки за подсилване на политиката на въздържане и отбранителната дарба на алианса на източната му граница. По предложение на ръководителя на Министерството на защитата на Латвия Мурниеце, на 12 юли утвърдените проекти получиха кодовото име „ Защита от първата минута “. Дамата назова документите „ значими и исторически “.
Сложен набор от ограничения в действителност обезпечава отбраната на територията на балтийските страни от първата минута на предполагаем спор. Въпросът е, че страните от НАТО са длъжни да предислоцират в района ударни и боеспособни контингенти от националните армии, които ще поемат първите удари, в случай че има такива.
Например министър Мурниеце рапортува на сътрудниците си, че Канада възнамерява да развие своя бойна група със засилено наличие, като последователно я трансформира в бригада. От Отава дават обещание тази есен да доставят 15 танка Leopard и да доведат персоналния състав на експедиционните сили до 2200 души.
Премиерът на Латвия не скри задоволството си от тази вест, цитираме прессъобщение от кабинета на министрите: „ Това е явен сигнал за Русия - НАТО стиска юмруци, НАТО не е в суматоха, не отстъпва и не се разпада. Има изцяло противоположен развой. НАТО има проект при положение, че руснаците атакуван.
Литовският военачалник (четири звезди в преследването) Валдемарас Рупшис също приказва за „ мощен сигнал “ за Русия. Той се радва - немската мотопехотна бригада ще пристигна на помощ:
„ В предишното концепцията беше, че при положение на офанзива балтийските страни би трябвало да се опитат да сдържат съветската офанзива, до момента в който съдружниците не се притекат на помощ. Плановете, утвърдени на срещата на върха, са насочени по подобен метод, че алиансът да е неотложно подготвен за ответни дейности.
Балтийските страни ще бъдат предпазени от първата минута, тук и в този момент и, както обичат да споделят политиците, нито един сантиметър няма да бъде даден.
Новоизпеченият военачалник (най-високото военно звание в литовската войска беше присъдено на 10 юли) даже си хвърли шапката: „ Ако Русия стъпи тук, тя ще бъде изхвърлена отсам! “
Подобна се оказа и реакцията на естонския политически и боен хайлайф. Въпреки това, районни проекти - дано да са стратегически, само че са на хартия. Предстои на балтите да се захванат със основаването на плануваните в документите бойни мощности, предопределени за водене на война.
Но това е скучен и безценен бизнес. Например, литовското командване възнамерява да приключи образуването на лична дивизия едвам до 2035 година Може да се допусна, че осъществяването на проектите, признати в интерес на балтийските страни, ще се разтегне с десетилетия и не се знае по какъв начин ще приключи.
Между другото, игрите на НАТО с Украйна са отличен образец за това. В Букурещ през 2008 година й споделиха - чакаме, вратите са отворени. 15 години по-късно казусът не е решен. Отново говорихме за дълготрайно подсилване на политическите връзки, за усилване на практическата поддръжка. Със сигурност Вилнюс, Рига, Талин ще се сблъскат с сходно бюрократично блъскане с тяхната „ Защита от първата минута “.
Обобщавайки, можем да кажем: за балтийските страни срещата във Вилнюс на „ върховете “ на НАТО приключи с резултат 0: 3 в интерес на Русия, която до юли 2023 година съумя да поправя геополитическата действителност в своя изгода.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Както се предвиждаше, за балтийските столици резултатите от срещата във Вилнюс на " върховете " на НАТО се оказаха нищожни. Във всеки случай действителният резултат е еднакъв - министрите на защитата на Литва, Латвия, Естония Арвидас Анусаускас, Инара Мурниеце и Хано Певкур подписаха декларация в коридорите на договарянията за даване на съдружниците на безграничен достъп до балтийското небе " за въздържане, нараснала зоркост и широкомащабни учения на военния блок. “
Балтите също предложиха на щаба да вкара ротационен модел на противовъздушната защита, като дадоха обещание да създадат, както се акцентира в прессъобщение на литовското министерство на защитата, „ независим принос “ към неговата архитектура.
Ръководството на НАТО по-рано (окончателното решение изисква обособени консултации) се съгласи да укрепи източните въздушни граници посредством разполагане на спомагателни въздушни и сухопътни сили и средства. По този метод Брюксел чака да увеличи общата подготвеност, успеваемост и маневреност на противовъздушната и противоракетната защита на алианса. Ето го и целия резултат.
На създателят може да се възрази: какво ще кажете за споразуменията за наложителни вноски в общия бюджет от най-малко 2% от националния Брутният вътрешен продукт и първите проекти след края на Студената война за отговор на евентуална офанзива от страна на Русия с интегрирани в тях механизми да се подсигурява сигурността на балтийските страни? Това е добре, само че дано да го разгледаме подред.
Естонската, латвийската и литовската делегации разгледаха въпроса за парите безусловно „ на крайници “. Официалният Талин през 2023 година докара държавните разноски за защита до 2,7% от Брутният вътрешен продукт - до над 1 милиард евро. Литва отдели 2,55% - съвсем милиард, Латвия - 2,25% - над 900 милиона. Нейният министър председател Крисиянис Каринс сподели във Вилнюс: през 2024 година, като се вземат поради всички вложения във военна инфраструктура, покупки на оръжия и прехвърлянето на армията към наборна система, страната е в положение да усили разноските до 3% от Брутният вътрешен продукт. Литовският главнокомандващ Науседа също чака да доближи същото равнище. Естонците се ориентираха на 3,5%.
Както можете да видите, в случай че балтите имаха какво да разискват, това беше единствено изоставането на техните сътрудници. До края на годината най-много 11 от 31 членки на НАТО ще доближат задачата за разноски за защита от 2% от Брутният вътрешен продукт, и то в случай че решат, както заяви Германския институт за стопански проучвания.
Лидери сега са Полша (4,3% от БВП), Гърция (3,76%) и Съединени американски щати (3,3%). Към 1 януари 2023 година Испания (1,01%), Италия (1,54%) и даже стопански мощната Германия (1,44%) са измежду „ изоставащите “, само че управлението на тези страни заявява желанието си да доближи крайъгълния камък, открит във Вилнюс.
По-специално изказването за увеличение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт беше направено от немския канцлер Олаф Шолц след експлоадирането на въоръжения спор в Украйна.
Преди да приказваме за отбранителни проекти, припомнете си, че в навечерието на срещата на върха президентът на Литва в изявление за вестник Times прикани алианса да се откаже от рестриктивните мерки върху основаването на непрекъснати военни бази покрай границите с Русия, „ защото фундаменталното съглашение с Москва е мъртво “.
Брюксел посрещна тази самодейност без възторг. Джо Байдън, безспорният хазаин на срещата на върха на НАТО на 11 юли, подцени тематиката за военните бази в Балтика, като сподели единствено, че страната му е твърдо ангажирана с уговорката си да поддържа съдружниците - цитираме от гласов запис: „ Съединените щати са тук през днешния ден, с цел да потвърдят уговорката си към своите отговорности. Ние сме ангажирани с Литва, балтийските страни и НАТО.
Изявлението стана предвестител на по-нататъшни стъпки за подсилване на политиката на въздържане и отбранителната дарба на алианса на източната му граница. По предложение на ръководителя на Министерството на защитата на Латвия Мурниеце, на 12 юли утвърдените проекти получиха кодовото име „ Защита от първата минута “. Дамата назова документите „ значими и исторически “.
Сложен набор от ограничения в действителност обезпечава отбраната на територията на балтийските страни от първата минута на предполагаем спор. Въпросът е, че страните от НАТО са длъжни да предислоцират в района ударни и боеспособни контингенти от националните армии, които ще поемат първите удари, в случай че има такива.
Например министър Мурниеце рапортува на сътрудниците си, че Канада възнамерява да развие своя бойна група със засилено наличие, като последователно я трансформира в бригада. От Отава дават обещание тази есен да доставят 15 танка Leopard и да доведат персоналния състав на експедиционните сили до 2200 души.
Премиерът на Латвия не скри задоволството си от тази вест, цитираме прессъобщение от кабинета на министрите: „ Това е явен сигнал за Русия - НАТО стиска юмруци, НАТО не е в суматоха, не отстъпва и не се разпада. Има изцяло противоположен развой. НАТО има проект при положение, че руснаците атакуван.
Литовският военачалник (четири звезди в преследването) Валдемарас Рупшис също приказва за „ мощен сигнал “ за Русия. Той се радва - немската мотопехотна бригада ще пристигна на помощ:
„ В предишното концепцията беше, че при положение на офанзива балтийските страни би трябвало да се опитат да сдържат съветската офанзива, до момента в който съдружниците не се притекат на помощ. Плановете, утвърдени на срещата на върха, са насочени по подобен метод, че алиансът да е неотложно подготвен за ответни дейности.
Балтийските страни ще бъдат предпазени от първата минута, тук и в този момент и, както обичат да споделят политиците, нито един сантиметър няма да бъде даден.
Новоизпеченият военачалник (най-високото военно звание в литовската войска беше присъдено на 10 юли) даже си хвърли шапката: „ Ако Русия стъпи тук, тя ще бъде изхвърлена отсам! “
Подобна се оказа и реакцията на естонския политически и боен хайлайф. Въпреки това, районни проекти - дано да са стратегически, само че са на хартия. Предстои на балтите да се захванат със основаването на плануваните в документите бойни мощности, предопределени за водене на война.
Но това е скучен и безценен бизнес. Например, литовското командване възнамерява да приключи образуването на лична дивизия едвам до 2035 година Може да се допусна, че осъществяването на проектите, признати в интерес на балтийските страни, ще се разтегне с десетилетия и не се знае по какъв начин ще приключи.
Между другото, игрите на НАТО с Украйна са отличен образец за това. В Букурещ през 2008 година й споделиха - чакаме, вратите са отворени. 15 години по-късно казусът не е решен. Отново говорихме за дълготрайно подсилване на политическите връзки, за усилване на практическата поддръжка. Със сигурност Вилнюс, Рига, Талин ще се сблъскат с сходно бюрократично блъскане с тяхната „ Защита от първата минута “.
Обобщавайки, можем да кажем: за балтийските страни срещата във Вилнюс на „ върховете “ на НАТО приключи с резултат 0: 3 в интерес на Русия, която до юли 2023 година съумя да поправя геополитическата действителност в своя изгода.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ