Литва подаде протестна нота до Москва заради политици в руския списък с издирвани
Вилнюс изиска имената на политиците ѝ да бъдат отстранени от листата на подведените под отговорност от Русия за " заличаване на монументи на руски бойци ".
Министерството на външните работи на Литва подаде през днешния ден протестна нота до Москва, откакто през вчерашния ден съветската полиция сложи министъра на културата Симонас Кайрис и други политици от страната в лист на хора, търсени поради заличаване на руски монументи, съобщи Ройтерс.
" Тези съветски решения опонират на общопризнатите правила на интернационалното право, симптом са за старания да се фалшифицира предишното и демонстрират пренебрежение към историческата памет на Литва ", гласи изказването на литовското външно министерство, ръководено от Габриелюс Ландсбергис.
Вилнюс изиска имената на политиците ѝ да бъдат отстранени от листата на подведените под отговорност от Русия за " заличаване на монументи на руски бойци ".
В листата на Москва с търсените лица влязоха също министър-председателката на Естония Кая Калас и държавният секретар на страната Таймар Петеркоп, прецизира Ройтерс.
През май 2022 година Следственият комитет на Русия разгласи, че преглежда дейностите на латвийския парламент, който гласоподава за отдръпване от контракта с Русия за опазване на руските монументи. След демонтажа им Москва стартира инспекция. Анализът на уеб страницата на " Медиазона " сочи, че поради тези събития и аналогични и други дейности в европейски страни в листата се подреждат: естонският министър председател Кая Калас - първо търсене на настоящ държавен глава; съвсем всички депутати от латвийския Сейм, дали своят вот за евакуиране от контракта (и в този момент разпуснат) - 64-ма души, или две трети от целия парламент; 15 латвийски депутати от общинската власт в Рига; кметът на Клайпеда в Литва, шестима депутати от градския съвет във Вилнюс; литовският министър на културата Симонас Кайрис; кметът на Валбжих (Полша) Роман Шелемей; кметовете и градските препоръки на Луцк и Ривне (известен на български и съветското име Ровно) в Украйна.
Вчера Калас назова съществуването на името й в листата на Русия " нормалната тактичност за заплашване " от страна на Русия, като даде обещание да продължи да поддържа раздираната от война Украйна и да се бори против " съветската агитация ".
Мотивът на Кремъл за оповестяването за търсене са обвинявания против представители на балтийските страни и Полша във неприязън към Русия заради другия взор върху събитията от историята на техните връзки.
Балтийските страни, членки на Европейският съюз и НАТО, които се опасяват от военните упоритости на Кремъл, считат, че Съветският съюз ги е окупирал, до момента в който Москва вижда себе си като освободителка и счита всеки различен метод за " подправяне на историята ", което в Русия е закононарушение.
През последните години няколко от тези монументи, наследени от Съветския съюз след Втората международна война, бяха демонтирани в балтийските страни и Полша в символ на отменяне на руския интервал, защото тези страни считат, че са били окупирани от Съюз на съветските социалистически републики.
Руски малцинства живеят в Естония, Латвия и Литва - три някогашни руски републики, които в този момент са членове на Европейски Съюз и НАТО и имат обтегнати връзки с Москва, показва Агенция Франс Прес. Тези връзки се утежниха в допълнение след съветската инвазия в Украйна. Балтийските страни, които считат опасността от съветска инвазия за действителна, интензивно поддържат Киев в битката му против съветската войска.
Министерството на външните работи на Литва подаде през днешния ден протестна нота до Москва, откакто през вчерашния ден съветската полиция сложи министъра на културата Симонас Кайрис и други политици от страната в лист на хора, търсени поради заличаване на руски монументи, съобщи Ройтерс.
" Тези съветски решения опонират на общопризнатите правила на интернационалното право, симптом са за старания да се фалшифицира предишното и демонстрират пренебрежение към историческата памет на Литва ", гласи изказването на литовското външно министерство, ръководено от Габриелюс Ландсбергис.
Вилнюс изиска имената на политиците ѝ да бъдат отстранени от листата на подведените под отговорност от Русия за " заличаване на монументи на руски бойци ".
В листата на Москва с търсените лица влязоха също министър-председателката на Естония Кая Калас и държавният секретар на страната Таймар Петеркоп, прецизира Ройтерс.
През май 2022 година Следственият комитет на Русия разгласи, че преглежда дейностите на латвийския парламент, който гласоподава за отдръпване от контракта с Русия за опазване на руските монументи. След демонтажа им Москва стартира инспекция. Анализът на уеб страницата на " Медиазона " сочи, че поради тези събития и аналогични и други дейности в европейски страни в листата се подреждат: естонският министър председател Кая Калас - първо търсене на настоящ държавен глава; съвсем всички депутати от латвийския Сейм, дали своят вот за евакуиране от контракта (и в този момент разпуснат) - 64-ма души, или две трети от целия парламент; 15 латвийски депутати от общинската власт в Рига; кметът на Клайпеда в Литва, шестима депутати от градския съвет във Вилнюс; литовският министър на културата Симонас Кайрис; кметът на Валбжих (Полша) Роман Шелемей; кметовете и градските препоръки на Луцк и Ривне (известен на български и съветското име Ровно) в Украйна.
Вчера Калас назова съществуването на името й в листата на Русия " нормалната тактичност за заплашване " от страна на Русия, като даде обещание да продължи да поддържа раздираната от война Украйна и да се бори против " съветската агитация ".
Мотивът на Кремъл за оповестяването за търсене са обвинявания против представители на балтийските страни и Полша във неприязън към Русия заради другия взор върху събитията от историята на техните връзки.
Балтийските страни, членки на Европейският съюз и НАТО, които се опасяват от военните упоритости на Кремъл, считат, че Съветският съюз ги е окупирал, до момента в който Москва вижда себе си като освободителка и счита всеки различен метод за " подправяне на историята ", което в Русия е закононарушение.
През последните години няколко от тези монументи, наследени от Съветския съюз след Втората международна война, бяха демонтирани в балтийските страни и Полша в символ на отменяне на руския интервал, защото тези страни считат, че са били окупирани от Съюз на съветските социалистически републики.
Руски малцинства живеят в Естония, Латвия и Литва - три някогашни руски републики, които в този момент са членове на Европейски Съюз и НАТО и имат обтегнати връзки с Москва, показва Агенция Франс Прес. Тези връзки се утежниха в допълнение след съветската инвазия в Украйна. Балтийските страни, които считат опасността от съветска инвазия за действителна, интензивно поддържат Киев в битката му против съветската войска.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




