Вуцов: Шансовете да се върне онова, което беше, са по-малко от нула
Вили Вуцов разяснява, че възможностите футболът ни да се върне на равнището, на което е бил преди години са по-малко от нула. В момента треньорът няма тим, само че показа в особено изявление за „ Часът на Милен Цветков “ по NOVA, че Царят на спортовете продължава да ангажира всекидневието му напълно. Темпераментният експерт приказва и за бъдещето на най-обичаната игра у нас, като мина и без неизбежния паралел с предишното.
„ Не се усещам остарял. Имам сили да направя още нещо положително в живота си. В персонален проект – децата ми стигат, само че в чисто професионален проект. Хобито ми е специалност, любовта ми е специалност. До ден сегашен най-малко по 10 часа дневно съм във футбола. Сега не съм зает, само че си се занимавам самичък. Интересно ми е. От скоро имам едно професионално занимание – доста ми е прелестно, че започнах да се занимавам с деца. Дойдоха съществени мениджъри, италианци, те ми промиха вижданията. Те са на мнение, че в България към момента има гении. Само че, едно време, това, което ние правехме, с една тактика, едни проекти, те работеха по различен метод и ние ги надминавахме. По наше време, аз имам моя набор, след това една от осовите на хората от 1994 година. Ние бяхме привикнали, който излезе от тунела да ги бием. Та италианците споделиха – гении имате, само че не ги развивате, както би трябвало “, стартира Вуцов, който преди години бе отпред на Черно море, Славия, Ботев Пловдив и Левски.
„ За жал сянката на татко ми стои. Враговете споделят, че съм постигнал всичко поради татко ми. Минавал съм през компликации, погрешно ми е било, само че не съм желал да се отхвърлям. Моят междинен наследник върви добре в школата на Черно море. Най-малкият също се развива добре, вратар е. Малкият пострада. Беше в Левски. Аз го прибрах, направих най-хубавото, в различен тим е в този момент – в Царско село. Нещото, което аз не можах да реализира и да се осъществявам, като млад имах благоприятни условия, имах оферти за излизания, да заиграя в чужбина, само че не отидох. Имаше предписание до 24 години не можеше да се напуща. За дребния ми наследник имаше оферта от Италия. Не го пуснах, тъй като е на 15. Аз обаче съм уверен, че ще има нови шансове. Навън възможностите да успее са по-големи “.
„ Явно адреналинът ми е допълнително, когато сън ма терена. Може би пострадвам след загуби. Да не си към мен. Сигурно и околните ми страдат. Но на хората на терена, след мача не се дразня. Херо сбърка предходната седмица, само че по-късно се извини. В България понятието за неточност се преекспонира. Въведохме едно предписание 50/50. Като има неточност, би трябвало да се компенсира “.
„ Според мен възможностите да се върне времето, което беше са малко по-малко от нула. Преди време нямаше толкоз атракции – кина, спортни канали, равнището е друго. Второто – действителността у нас – едно време на всички места се играеше. Там където израснах – имаше стадиони – футболни, баскетболни, в този момент няма. Това, което поддържа Бразилия – те са на плажа, на улицата. Ние това, което учехме на улицата го няма към този момент. Аз виждам и децата ми – мислят, че една подготовка от 2 часа им задоволителна. Ние преди по 10-12 часа играехме. Да не приказваме, че се промени и манталитетът – нощни заведения и такива работи. Няма я и дисциплината. Едно време, в случай че не беше порядъчен, на всички места, нямаше по какъв начин да успееш. Сега виждам няма почитание. Сега, с цел да постигнеш нещо, би трябвало с часове да се приказва. Неотдавна синът имаше някакъв проблем и ми споделиха, че такова им било поколението. Ами то тъй като такова е поколението, подобен ни е футболът, такава ни е политиката и всичко “, сподели Вуцов.
„ Не се усещам остарял. Имам сили да направя още нещо положително в живота си. В персонален проект – децата ми стигат, само че в чисто професионален проект. Хобито ми е специалност, любовта ми е специалност. До ден сегашен най-малко по 10 часа дневно съм във футбола. Сега не съм зает, само че си се занимавам самичък. Интересно ми е. От скоро имам едно професионално занимание – доста ми е прелестно, че започнах да се занимавам с деца. Дойдоха съществени мениджъри, италианци, те ми промиха вижданията. Те са на мнение, че в България към момента има гении. Само че, едно време, това, което ние правехме, с една тактика, едни проекти, те работеха по различен метод и ние ги надминавахме. По наше време, аз имам моя набор, след това една от осовите на хората от 1994 година. Ние бяхме привикнали, който излезе от тунела да ги бием. Та италианците споделиха – гении имате, само че не ги развивате, както би трябвало “, стартира Вуцов, който преди години бе отпред на Черно море, Славия, Ботев Пловдив и Левски.
„ За жал сянката на татко ми стои. Враговете споделят, че съм постигнал всичко поради татко ми. Минавал съм през компликации, погрешно ми е било, само че не съм желал да се отхвърлям. Моят междинен наследник върви добре в школата на Черно море. Най-малкият също се развива добре, вратар е. Малкият пострада. Беше в Левски. Аз го прибрах, направих най-хубавото, в различен тим е в този момент – в Царско село. Нещото, което аз не можах да реализира и да се осъществявам, като млад имах благоприятни условия, имах оферти за излизания, да заиграя в чужбина, само че не отидох. Имаше предписание до 24 години не можеше да се напуща. За дребния ми наследник имаше оферта от Италия. Не го пуснах, тъй като е на 15. Аз обаче съм уверен, че ще има нови шансове. Навън възможностите да успее са по-големи “.
„ Явно адреналинът ми е допълнително, когато сън ма терена. Може би пострадвам след загуби. Да не си към мен. Сигурно и околните ми страдат. Но на хората на терена, след мача не се дразня. Херо сбърка предходната седмица, само че по-късно се извини. В България понятието за неточност се преекспонира. Въведохме едно предписание 50/50. Като има неточност, би трябвало да се компенсира “.
„ Според мен възможностите да се върне времето, което беше са малко по-малко от нула. Преди време нямаше толкоз атракции – кина, спортни канали, равнището е друго. Второто – действителността у нас – едно време на всички места се играеше. Там където израснах – имаше стадиони – футболни, баскетболни, в този момент няма. Това, което поддържа Бразилия – те са на плажа, на улицата. Ние това, което учехме на улицата го няма към този момент. Аз виждам и децата ми – мислят, че една подготовка от 2 часа им задоволителна. Ние преди по 10-12 часа играехме. Да не приказваме, че се промени и манталитетът – нощни заведения и такива работи. Няма я и дисциплината. Едно време, в случай че не беше порядъчен, на всички места, нямаше по какъв начин да успееш. Сега виждам няма почитание. Сега, с цел да постигнеш нещо, би трябвало с часове да се приказва. Неотдавна синът имаше някакъв проблем и ми споделиха, че такова им било поколението. Ами то тъй като такова е поколението, подобен ни е футболът, такава ни е политиката и всичко “, сподели Вуцов.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ