Вилем Ейнтховен и сложният любовен инструмент - сърцето
Вилем Ейнтховен, доктор и физиолог (1860 – 1927)
Произход: Нидерландия, роден на о. Ява, междинна класа
Образование: медицина в Утрехтския,университет
Интереси: електричните свойства на сърцето
Постижения: Създател на електрокардиографската машина, прави първата електрокардиограма в света
Признание: Нобелова премия за медицина - 1924
Човешкото сърце е освен комплициран любовен инструмент, само че и елементарна хидравлична помпа, която обезпечава кръв в тялото. Елементите му - тръби, клапи, камери, обаче са безполезни без биоелектрическия подтик, който ги поддържа в придвижване. Този подтик би трябвало да може да се мери, допускат учените, само че опитите непрекъснато се провалят.
Импулсът е толкоз слаб, че средство за измерването му се появява чак при започване на 20 век, с помощта на работата на Вилем Ейнтховен, нидерландски доктор и физиолог, монтьор и откривател, интелигентен и твърдоглав човек.
Той прави огромна машина, от едната страна на която се закача пациент, а от другата излиза ролка фотографска хартия с графични проекции на сърдечния ток. Така се ражда първата електрокардиограма.
Оттогава до момента ЕКГ апаратът избавя толкоз животи, че с право е измежду най-великите открития на човечеството. И Нобеловата премия за Ейнтховен през 1924 година е единствено малък израз на признанието, което в реалност му изискуем.
Изобретението на Ейнтховен не се ражда на гола поляна. През 18 век Галвани прави опити, свързани с биоелектричеството. Той назовава открития ток „ животинско електричество ”. През 1820 година Орстед открива, че електрическият ток основава магнитни полета. 50 години по-късно Липман основава устройство, което регистрира биоелектрически талази - „ капилярен електрометър ”. А Уолър има вяра, че устройството на Липман е задоволително сензитивно, с цел да запише сърдечните електрически талази и през 1878 година го показва.
Ражда се терминът „ кардиограф ”, само че до апарата, който в действителност заслужава това име, има много път - капилярният електрометър не е сензитивен, записите му не са точни и не могат да се употребяват за диагностика. Все отново устройството провокира интерес у Вилем Ейнтховен, той пробва да го усъвършенства, а в това време измисля и понятието „ електрокардиограма ”.
Предците на Ейнтховен са сефарадски евреи, пристигнали през 15 век в Нидерландия. Баща му е доктор в отвъдморските територии и се дами за Луиза де Фогел, чиито жанр има холандско-швейцарски корени. През 1860 година се ражда Вилем, само че Яков умира от инсулт, а Луиза се връща в Утрехт.
Там Вилем постъпва в медицинския отдел на университета. И той има контракт за работа в колониите против стипендия, само че не отива - назначават го за професор и началник на катедрата по физиология в Лайден, още преди да получи докторската степен по медицина и философия. Това го освобождава от задължението и отприщва изследователския му гений.
Изследванията му в разнообразни сфери са доста ценени, а той написа и издава на холандски, немски и френски - според от това коя научна публика счита за най-подходяща за съответното изследване.
През 1889 година в Базел, по време на Първия интернационален конгрес по физиология, Ейнтховен вижда техниката на Уолър и се възпламенява по концепцията. В идващите години се мъчи да усъвършенства чувствителността на капилярния електрометър, прави няколко положителни кардиограми, само че като цяло машинката не става за диагностика, тъй че основава личен струнен галванометър.
Уредът се състои от два електромагнитни полюса и тънка посребрена струна. Тя трепти съгласно силата на заряда, а трептенията се записват графично с сензитивно устройство. Струнният галванометър записва пет електрически капацитета във всяка вълна. Ейнтховен ги отбелязва с P, Q, R, S, и T, те се употребяват и през днешния ден. Той измисля и „ Триъгълника на Ейнтховен “, системата за слагане на електроди в три точки, което разрешава по-добро хващане на слабия електрически подтик.
Изобретението е показано през 1901 година, само че не се постанова незабавно. Смята се, че електрокардиографията надали ще има необятно приложение в лечебните заведения, а евентуално ще се употребява за разкриване единствено на редки аномалии. Поне изначало наподобява, че скептиците имат съображение.
Заради нагряването на магнитите е нужна вода за изстудяване и първият кардиограф е голяма машина - тежи 270 кг и се обслужва от пет души, което я прави сложна за приложение. Но Ейнтховен не се предава и измисля „ телекардиограмата ”, при която връзката с пациента става по телефон. Така той напредва и скоро разгласява доста кардиограми, които показват разнообразни сърдечни недостатъци.
В същото време Ейнтховен освен понижава размера, само че и усъвършенства качествата на устройството като създава доста по-чувствителния вакуумен модел. После други учени имат принос да се стигне до днешната компактна и мобилна кутия, която избавя милиони животи.
Самият Вилем Ейнтховен обаче добре знае какво е станало и какво ще стане. Той умира през 1927 година от проблеми с белия дроб и сърцето, само че още в Нобеловата си тирада три години по-рано, декларира:
„ Новата глава в нашето схващане за сърдечните заболявания е реализирана не посредством труда на един човек, а на доста надарени персони, които не си разрешиха да бъдат повлияни от политическите граници… А посветиха силите си на идеализма на науката и това, в последна сметка, облагодетелства човечеството. ”
Произход: Нидерландия, роден на о. Ява, междинна класа
Образование: медицина в Утрехтския,университет
Интереси: електричните свойства на сърцето
Постижения: Създател на електрокардиографската машина, прави първата електрокардиограма в света
Признание: Нобелова премия за медицина - 1924
Човешкото сърце е освен комплициран любовен инструмент, само че и елементарна хидравлична помпа, която обезпечава кръв в тялото. Елементите му - тръби, клапи, камери, обаче са безполезни без биоелектрическия подтик, който ги поддържа в придвижване. Този подтик би трябвало да може да се мери, допускат учените, само че опитите непрекъснато се провалят.
Импулсът е толкоз слаб, че средство за измерването му се появява чак при започване на 20 век, с помощта на работата на Вилем Ейнтховен, нидерландски доктор и физиолог, монтьор и откривател, интелигентен и твърдоглав човек.
Той прави огромна машина, от едната страна на която се закача пациент, а от другата излиза ролка фотографска хартия с графични проекции на сърдечния ток. Така се ражда първата електрокардиограма.
Оттогава до момента ЕКГ апаратът избавя толкоз животи, че с право е измежду най-великите открития на човечеството. И Нобеловата премия за Ейнтховен през 1924 година е единствено малък израз на признанието, което в реалност му изискуем.
Изобретението на Ейнтховен не се ражда на гола поляна. През 18 век Галвани прави опити, свързани с биоелектричеството. Той назовава открития ток „ животинско електричество ”. През 1820 година Орстед открива, че електрическият ток основава магнитни полета. 50 години по-късно Липман основава устройство, което регистрира биоелектрически талази - „ капилярен електрометър ”. А Уолър има вяра, че устройството на Липман е задоволително сензитивно, с цел да запише сърдечните електрически талази и през 1878 година го показва.
Ражда се терминът „ кардиограф ”, само че до апарата, който в действителност заслужава това име, има много път - капилярният електрометър не е сензитивен, записите му не са точни и не могат да се употребяват за диагностика. Все отново устройството провокира интерес у Вилем Ейнтховен, той пробва да го усъвършенства, а в това време измисля и понятието „ електрокардиограма ”.
Предците на Ейнтховен са сефарадски евреи, пристигнали през 15 век в Нидерландия. Баща му е доктор в отвъдморските територии и се дами за Луиза де Фогел, чиито жанр има холандско-швейцарски корени. През 1860 година се ражда Вилем, само че Яков умира от инсулт, а Луиза се връща в Утрехт.
Там Вилем постъпва в медицинския отдел на университета. И той има контракт за работа в колониите против стипендия, само че не отива - назначават го за професор и началник на катедрата по физиология в Лайден, още преди да получи докторската степен по медицина и философия. Това го освобождава от задължението и отприщва изследователския му гений.
Изследванията му в разнообразни сфери са доста ценени, а той написа и издава на холандски, немски и френски - според от това коя научна публика счита за най-подходяща за съответното изследване.
През 1889 година в Базел, по време на Първия интернационален конгрес по физиология, Ейнтховен вижда техниката на Уолър и се възпламенява по концепцията. В идващите години се мъчи да усъвършенства чувствителността на капилярния електрометър, прави няколко положителни кардиограми, само че като цяло машинката не става за диагностика, тъй че основава личен струнен галванометър.
Уредът се състои от два електромагнитни полюса и тънка посребрена струна. Тя трепти съгласно силата на заряда, а трептенията се записват графично с сензитивно устройство. Струнният галванометър записва пет електрически капацитета във всяка вълна. Ейнтховен ги отбелязва с P, Q, R, S, и T, те се употребяват и през днешния ден. Той измисля и „ Триъгълника на Ейнтховен “, системата за слагане на електроди в три точки, което разрешава по-добро хващане на слабия електрически подтик.
Изобретението е показано през 1901 година, само че не се постанова незабавно. Смята се, че електрокардиографията надали ще има необятно приложение в лечебните заведения, а евентуално ще се употребява за разкриване единствено на редки аномалии. Поне изначало наподобява, че скептиците имат съображение.
Заради нагряването на магнитите е нужна вода за изстудяване и първият кардиограф е голяма машина - тежи 270 кг и се обслужва от пет души, което я прави сложна за приложение. Но Ейнтховен не се предава и измисля „ телекардиограмата ”, при която връзката с пациента става по телефон. Така той напредва и скоро разгласява доста кардиограми, които показват разнообразни сърдечни недостатъци.
В същото време Ейнтховен освен понижава размера, само че и усъвършенства качествата на устройството като създава доста по-чувствителния вакуумен модел. После други учени имат принос да се стигне до днешната компактна и мобилна кутия, която избавя милиони животи.
Самият Вилем Ейнтховен обаче добре знае какво е станало и какво ще стане. Той умира през 1927 година от проблеми с белия дроб и сърцето, само че още в Нобеловата си тирада три години по-рано, декларира:
„ Новата глава в нашето схващане за сърдечните заболявания е реализирана не посредством труда на един човек, а на доста надарени персони, които не си разрешиха да бъдат повлияни от политическите граници… А посветиха силите си на идеализма на науката и това, в последна сметка, облагодетелства човечеството. ”
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ