Виктория Желязкова – интердисциплинарен изследовател и фотограф
Виктория Желязкова е една от четиримата номинирани в състезанието за Националната премия за млад гений в актуалното изкуство и просвета, проведен за повторно от НДФ „ 13 века България “.
Младата дама е интердисциплинарен откривател и фотограф. Родена е във Варна, живее в Бърно и учи в Масариковия университет в Чехия. Има бакалавърска степен по изкуства и просвета от университета в Маастрихт, Нидерландия. Ще бъде магистър по културна социология.
Тя отговори на няколко въпроса за уеб страницата на Националния дарителски фонд „ 13 века България “.
- Имате извънредно разнообразна активност и обучение, сърцето или разсъдъкът ви води, когато избирате идващото си предизвикателство?
- Интересен въпрос, почтено казано от опит чувствам, че в обстановки на избор от време на време като че ли се намирам в движещ се поток, направлявайки измежду какви ли не странични фактори, и някак си сърце и разсъдък остават на назад във времето. Преди време в една процедура по движенческа импровизация, Джо-Ан беше предложила да се движим из пространството водени от дадена част от тялото ни.
Така, слушайки, примерно лявата си плешка, преминаваш от тук и от там, и се озоваваш някъде. Искам да кажа, че по-скоро се приписвам на интуицията да ме води, без да я асоциирам съответно с някоя от посочените зони.
- Разкажете ни малко повече за задачата да разпространявате концепцията за завишаване равнището на грижа и отговорност, които даряваме на средата, в която се намираме, както и на самите нас?
- Това е една от концепциите по които работя сега. Мисля, че плановете, с които се занимаваме до някаква степен показват част от самите нас. От както се помня, постоянно съм имала чувство за съгласуваност със земята и с почвата. Непосредствено преди първите локдауни това чувство ми подсети за себе си и започнах по-интензивно и целеустремено да реализирам контакт с нея. Тогава осъзнах, по какъв начин полезностите на нашето време са се изместили и са ориентирани към действия и зони отдалечени от обсега на почвата; по какъв начин подвластен от единици производители, с цел да се препитаваме и какъв брой комплициран е целият свят частично заради такива аргументи, тъй като сме трансферирали отговорността за това да сме самостоятелни на нечии други плещи.
А в същото време, посредством контакта с почвата бихме могли да намерим опция за физически както и за нравствен баланс, до момента в който по едно и също време с това се включваме в развой подпомагащ обновяване културата за грижа към естествената среда.
- Консуматорското общество от време на време постанова стандарти, разхищаващи естествени запаси какви са Вашите хрумвания за смяна?
- Да изкопаем по езерце някъде на открито и да приветстваме водата.
Ако спечелите Националната премия за млад гений в актуалното изкуство и просвета какво ще бъде Вашето обръщение към идващите претенденти?
- Може би ще бъде нещо от рода на: лодката е там или я няма, само че дано това не са единствените благоприятни условия, посредством които да изпитаме прекосяването по реката.
Младата дама е интердисциплинарен откривател и фотограф. Родена е във Варна, живее в Бърно и учи в Масариковия университет в Чехия. Има бакалавърска степен по изкуства и просвета от университета в Маастрихт, Нидерландия. Ще бъде магистър по културна социология.
Тя отговори на няколко въпроса за уеб страницата на Националния дарителски фонд „ 13 века България “.
- Имате извънредно разнообразна активност и обучение, сърцето или разсъдъкът ви води, когато избирате идващото си предизвикателство?
- Интересен въпрос, почтено казано от опит чувствам, че в обстановки на избор от време на време като че ли се намирам в движещ се поток, направлявайки измежду какви ли не странични фактори, и някак си сърце и разсъдък остават на назад във времето. Преди време в една процедура по движенческа импровизация, Джо-Ан беше предложила да се движим из пространството водени от дадена част от тялото ни.
Така, слушайки, примерно лявата си плешка, преминаваш от тук и от там, и се озоваваш някъде. Искам да кажа, че по-скоро се приписвам на интуицията да ме води, без да я асоциирам съответно с някоя от посочените зони.
- Разкажете ни малко повече за задачата да разпространявате концепцията за завишаване равнището на грижа и отговорност, които даряваме на средата, в която се намираме, както и на самите нас?
- Това е една от концепциите по които работя сега. Мисля, че плановете, с които се занимаваме до някаква степен показват част от самите нас. От както се помня, постоянно съм имала чувство за съгласуваност със земята и с почвата. Непосредствено преди първите локдауни това чувство ми подсети за себе си и започнах по-интензивно и целеустремено да реализирам контакт с нея. Тогава осъзнах, по какъв начин полезностите на нашето време са се изместили и са ориентирани към действия и зони отдалечени от обсега на почвата; по какъв начин подвластен от единици производители, с цел да се препитаваме и какъв брой комплициран е целият свят частично заради такива аргументи, тъй като сме трансферирали отговорността за това да сме самостоятелни на нечии други плещи.
А в същото време, посредством контакта с почвата бихме могли да намерим опция за физически както и за нравствен баланс, до момента в който по едно и също време с това се включваме в развой подпомагащ обновяване културата за грижа към естествената среда.
- Консуматорското общество от време на време постанова стандарти, разхищаващи естествени запаси какви са Вашите хрумвания за смяна?
- Да изкопаем по езерце някъде на открито и да приветстваме водата.
Ако спечелите Националната премия за млад гений в актуалното изкуство и просвета какво ще бъде Вашето обръщение към идващите претенденти?
- Може би ще бъде нещо от рода на: лодката е там или я няма, само че дано това не са единствените благоприятни условия, посредством които да изпитаме прекосяването по реката.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ