Виктор все още не е готов да се откаже от

Виктор към момента не е подготвен да се откаже от Бранимира. Новакът в любовните тематики продължава да търси пояснение за какво студентката от НАТФИЗ го притегля толкоз мощно, а тя като че ли е неговият максимален преподавател във взаимоотношенията с дамите. Решава да я предложения на самостоятелна среща, която се трансформира в тестване за търпението му.

„ Коя ще водиш на вечеря? Бранимира? Щом е тя, може. Ние сме приятелки. Няма драма. Ако една от „ Трио Българка “ яде и е добре, значи и другите две са добре “ – майтапи се Косара.

Но Виктор не намира обстановката за толкоз занимателна. „ Те хубаво си имат трио, но това трио най-вече притегля интереса ми. Скоро ще се разпадне, тъй като няма по какъв начин да го караме единствено на приказки “, признава пред камерите.



По време на нощната разходка напрежението сред двамата се ускорява. „ Бранимира дава смесени сигнали и към този момент не съм сигурен, че има интерес към мен… в случай че няма бъдеще за нас, няма смисъл да е тук. “ Виктор към този момент има база за съпоставяне – срещата с Любомира беше естествена и непринудена, до момента в който тази с Бранимира се трансформира в прочувствен лабиринт.



„ Смесени усеща имам за това по какъв начин ме кара да се усещам като мъж. Хем ме стимулира, хем ме кара да мисля, че върша неточност “, споделя той. Изражението ѝ го обърква още повече. „ Притеснявам се от някои твои погледи, които ме секат. “

„ Не е преднамерено, даже девойките ми споделят, че просто по този начин си виждам “, дава отговор Бранимира невъзмутимо.

Виктор копнее за конкретика, само че тя продължава с уклончиви отговори. „ Винаги ли слагаш бариери, или аз ги одобрявам като такива? “ Бранимира признава: „ Дори с приятелите си поставям бариери… просто би трябвало да се убедя, че индивидът насреща си заслужава. “

„ Значи аз още не си заслужавам? “ – пита той.

Тя се усмихва загадъчно. „ Това не е за страхливите хора. “

„ Така като ме гледаш? “ – реагира наранено Виктор.

В края на срещата признава, че още не я усеща близка, тъй като тя сама е построила стена сред тях. „ С Любомира всичко беше елементарно. Може би тъй като тя е по-отворена към мен. Или тъй като е по-привлечена от мен, в сравнение с Бранимира. “

Срещата минава през възходи и падения, мигове на непосредственост и оттегляне. Виктор даже обмисля да не ѝ даде роза. Но нещо в нея го държи на ръба.

„ Още не съм тръгнал да се отхвърлям, аз съм твърдоглав. Чак когато видя стената, тогава си давам сметка, че би трябвало да спра. “

„ Виждам, че си подготвен да драпаш с нокти, с цел да схванеш какво се крие в моя свят “ – усмихва се Бранимира.