Белград нищо не е забравил, нищо не е научил
Виктор Турмаков
Наскоро сръбският президент Александър Вучич разгласи така наречен " Народно придвижване " за страната, замислено да сплоти всички сили, които се борят за сръбските ползи, а не, по думите му, за Изтока или Запада. И потегли на обиколка по села и паланки, с цел да показва образцово национално единение.
Но фасадата се пропука при визитата му в населяваните от българи Западни околности.
Босилеград трябваше да се трансформира в следващото " Потьомкиново село " в турнето на Вучич. Президентът със блудкав бас съобщи какъв брой " се радва че няма разлика сред сърбите и българите по метода, по който живеят ". Ръкува се с преизбирания за N-ти път кмет Владимир Захариев, поздрави го за добре свършената работа, подсигурява му доживотно кметуване и получи ръкопляскания и положителни фрагменти за малките екрани.
Всичко обаче се оказа фасада, с чието пропукване се видя за следващ път, че Сърбия (перефразирам Талейран) нищо не е не запомнила и нищо не е научила. Оказва се, че потисничеството над етническите малцинства и инакомислещите не се е трансформирало доста от Царство Югославия насам.
За да не скапват рахата и фрагментите на Вучич локалните управляващи авансово задържаха измежду бял ден " за диалог " в локалното РПУ двама будни българи - деятелят Димитър Треперски и учителката Даниела Михайлович. Първият, тъй като можело да излезе пред високопоставения посетител нелицеприятен афиш, а втората, тъй като се готвела да му съобщи отворено писмо, с цел да покаже какво е в действителност ситуацията в Босилеград.
А то е меко казано плачевно. Общината е най-бедната на Стария континент. За по-малко от 100 година българите в Западните околности от над 150 000 са се стопили десеторно. Младежите от бедност не могат да останат по родните си места и бягат към София или Белград. Инфраструктурата е разрушена. Пари има само за никому ненужни спортни центрове. Кметът на града е закрепостен и както виждаме - дерибей. Допълваме, че за локалните българи Белград продължава да бъде мащеха.
Трудно е да си добър комшия с хора, които не се учат.
Наскоро сръбският президент Александър Вучич разгласи така наречен " Народно придвижване " за страната, замислено да сплоти всички сили, които се борят за сръбските ползи, а не, по думите му, за Изтока или Запада. И потегли на обиколка по села и паланки, с цел да показва образцово национално единение.
Но фасадата се пропука при визитата му в населяваните от българи Западни околности.
Босилеград трябваше да се трансформира в следващото " Потьомкиново село " в турнето на Вучич. Президентът със блудкав бас съобщи какъв брой " се радва че няма разлика сред сърбите и българите по метода, по който живеят ". Ръкува се с преизбирания за N-ти път кмет Владимир Захариев, поздрави го за добре свършената работа, подсигурява му доживотно кметуване и получи ръкопляскания и положителни фрагменти за малките екрани.
Всичко обаче се оказа фасада, с чието пропукване се видя за следващ път, че Сърбия (перефразирам Талейран) нищо не е не запомнила и нищо не е научила. Оказва се, че потисничеството над етническите малцинства и инакомислещите не се е трансформирало доста от Царство Югославия насам.
За да не скапват рахата и фрагментите на Вучич локалните управляващи авансово задържаха измежду бял ден " за диалог " в локалното РПУ двама будни българи - деятелят Димитър Треперски и учителката Даниела Михайлович. Първият, тъй като можело да излезе пред високопоставения посетител нелицеприятен афиш, а втората, тъй като се готвела да му съобщи отворено писмо, с цел да покаже какво е в действителност ситуацията в Босилеград.
А то е меко казано плачевно. Общината е най-бедната на Стария континент. За по-малко от 100 година българите в Западните околности от над 150 000 са се стопили десеторно. Младежите от бедност не могат да останат по родните си места и бягат към София или Белград. Инфраструктурата е разрушена. Пари има само за никому ненужни спортни центрове. Кметът на града е закрепостен и както виждаме - дерибей. Допълваме, че за локалните българи Белград продължава да бъде мащеха.
Трудно е да си добър комшия с хора, които не се учат.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ