Луи дьо Фюнес - най-смешният актьор на Франция - дребен, плешив, с живи сини очи
Виктор Пивер, Леополд Сароян, комисар Жув, контрольор Крюшо...не едно потомство познава емблематичните облици на фамозния френски артист и комедиант Луи дьо Фюнес, от чието рождение през днешния ден се навършват 110 години.
Малкият огромен французин продължава да е известен и до през днешния ден, тъй като е " междупоколенчески " артист. Така го назова преди време авторката на " Луи дьо Фюнес - Ей, вие, гледайте ме тук! " Софи Адриасен, визирайки способността на филмите му да събират пред екрана цялото семейство с неговите разнообразни генерации.
Дьо Фюнес е именуван и първенец на боксофиса - снимал се е в над 150 кино лентата, гледани от стотици милиони фенове. " Голямата разходка " (1966), в която двамата с Бурвил образуват необикновен смешен дует, остава в продължение на няколко десетилетия най-гледаният френски филм.
Дребен, плешив, с живи сини очи, бръщолевец, подигравач, истерик, с безподобен боеприпас от гримаси и тикове, Луи дьо Фюнес е и самобитен знак на елементарния французин.
" Той въплъщава всичко, което минимум харесваме в самите нас. Надутият шеф, неприятното ченге. Всичко, което хората на драго сърце ненавиждат ", написа Адриасен, която е едвам на шест месеца през януари 1983 година, когато Луи дьо Фюнес умира от инфаркт на 68-годишна възраст.
В представителите на феновете на киното Луи дьо Фюнес непроменяемо изниква с неподражаемите си лицеви изражения, даже единствено едно от които е в положение да провокира безумен смях измежду публиката.
Да си напомним кой е индивидът зад незабравимите гримаси...
Луи Жермен Давид дьо Фюнес дьо Галарза е роден на 31 юли 1914 година в парижкото предградие Курбевоа. Баща му е опустошен търговец на диаманти.
След като приключва гимназия бъдещият комедиант упражнява разнообразни специалности - асистент счетоводител, тенекеджия. Изкарва къс курс по трагично изкуство и припечелва, свирейки на пиано в нощен бар. Дебюта си в киното прави през 1946 година
Луи дьо Фюнес се появява в епизодични функции в 75 кино лентата, преди да бъде видян с комедията " Ни чул, ни видял " през 1958 година, когато към този момент е 44-годишен. Влиятелният вестник " Франс Диманш " го прогласява за
" най-смешния артист на Франция, който нито е млад, нито е сантиментален, нито е прекрасен, нито има коса ".
Две години по-рано път към славата му проправя " Преминаване през Париж ", където Дьо Фюнес играе с огромните звезди по това време звезди Жан Габен и Бурвил.
Следва триумфът с " Фантомас " с Жан Маре през 1964 година През същата година излиза и " Полицаят от Сен-Тропе " - първата част от хитова поредност, завършила през 1982 година с " Полицаят и полицайките ". Това е и последният филм на артиста.
Името на Луи дьо Фюнес постоянно се свързва с това на режисьора Жерар Ури. Плод на съдействието посред им са обилие от шлагери като " Глупакът " (1965), " Голямата разходка " (1966), " Приключенията на равина Жакоб " (1973).
Друг огромен триумф на Дьо Фюнес е " Оскар " - пиеса, в която той стартира да играе от 1959 година и която през 1967 година Едуар Молинаро приспособява за киното.
Въпреки че през 1975 година прекарва инфаркт, комикът продължава да снима. От този интервал са филмовите му шлагери " Крилце или кълка " (1976) и " Раздорът " (1978), режисирани от Клод Зиди.
Сред обичаните филми с негово присъединяване са също " Малкият гмурец ", " Кацнал на едно дърво ", " Скъперникът ", " Зелева чорба ", " Човекът оркестър ", " Лудостта на величията " и други.
Значителна част от най-известните функции на Луи дьо Фюнес са режисирани от Жан Жиро.
През 2014 година, когато се навършиха 100 години от рождението му, във Франция излезе биографична книга, озаглавена " Луи дьо Фюнес - Оскарът на киното ".
Биографията на артиста и комедиант разкри любопитни детайлности за него, като да вземем за пример, че надалеч не е бил толкоз занимателен, колкото наподобява на екрана, бил е недолюбван от сътрудниците си и продуцентите, бил е срамежлив и доста спестовен.
Макар да е бил считан за сребролюбец в действителния живот, той е бил човеколюбец и е подкрепял голям брой благотворителни организации.
След края на снимачния ден Луи дьо Фюнес е предпочитал да се прибира и да се грижи за розовата и овощната си градина, вместо да гуляе с останалите артисти.
Говори се, че сътрудниците му постоянно са се затруднявали да снимат с него, даже и артисти като Жан Маре и Бурвил, защото им се е коствало, че той е звездата на кино лентата, даже когато играе единствено поддържаща роля.
Луи дьо Фюнес е имал мощно наличие на екрана и от време на време е засенчвал останалите артисти със своята сила и комедиен жанр.
Актьорът и комедиант е бил прочут и с импровизаторските си умения, както и с готовността си да пробва нови неща и да поема опасности на снимачната площадка.
Един от най-известните френски артисти на всички времена, Дьо Фюнес се радва и на необятно интернационално самопризнание. В допълнение към голямата му популярност във френскоезичния свят, той е прочут и в доста други елементи на света, в това число в немскоезичните страни, Италия, Португалия, Испания, Иран, Израел, Турция и, несъмнено, в България.
Въпреки интернационалната си популярност Луи дьо Фюнес остава съвсем чужд в англоезичния свят. Той е показан на по-широка аудитория единствено един път в Съединени американски щати през 1973 година с излизането на кино лентата " Приключенията на равина Жакоб ".
Луи дьо Фюнес има два музея, отдадени на живота и актьорската му активност - един в замъка Клермон, покрай Нант, където е живял, и различен в град Сен-Рафаел, Южна Франция.
В " Кацнал на едно дърво " Луи дьо Фюнес си партнира с Джералдин Чаплин. Интересното е, че в класацията на Ай Ем Ди Би на най-великите комици той заема второто място след татко й - именития Чарли Чаплин.
Малкият огромен французин продължава да е известен и до през днешния ден, тъй като е " междупоколенчески " артист. Така го назова преди време авторката на " Луи дьо Фюнес - Ей, вие, гледайте ме тук! " Софи Адриасен, визирайки способността на филмите му да събират пред екрана цялото семейство с неговите разнообразни генерации.
Дьо Фюнес е именуван и първенец на боксофиса - снимал се е в над 150 кино лентата, гледани от стотици милиони фенове. " Голямата разходка " (1966), в която двамата с Бурвил образуват необикновен смешен дует, остава в продължение на няколко десетилетия най-гледаният френски филм.
Дребен, плешив, с живи сини очи, бръщолевец, подигравач, истерик, с безподобен боеприпас от гримаси и тикове, Луи дьо Фюнес е и самобитен знак на елементарния французин.
" Той въплъщава всичко, което минимум харесваме в самите нас. Надутият шеф, неприятното ченге. Всичко, което хората на драго сърце ненавиждат ", написа Адриасен, която е едвам на шест месеца през януари 1983 година, когато Луи дьо Фюнес умира от инфаркт на 68-годишна възраст.
В представителите на феновете на киното Луи дьо Фюнес непроменяемо изниква с неподражаемите си лицеви изражения, даже единствено едно от които е в положение да провокира безумен смях измежду публиката.
Да си напомним кой е индивидът зад незабравимите гримаси...
Луи Жермен Давид дьо Фюнес дьо Галарза е роден на 31 юли 1914 година в парижкото предградие Курбевоа. Баща му е опустошен търговец на диаманти.
След като приключва гимназия бъдещият комедиант упражнява разнообразни специалности - асистент счетоводител, тенекеджия. Изкарва къс курс по трагично изкуство и припечелва, свирейки на пиано в нощен бар. Дебюта си в киното прави през 1946 година
Луи дьо Фюнес се появява в епизодични функции в 75 кино лентата, преди да бъде видян с комедията " Ни чул, ни видял " през 1958 година, когато към този момент е 44-годишен. Влиятелният вестник " Франс Диманш " го прогласява за
" най-смешния артист на Франция, който нито е млад, нито е сантиментален, нито е прекрасен, нито има коса ".
Две години по-рано път към славата му проправя " Преминаване през Париж ", където Дьо Фюнес играе с огромните звезди по това време звезди Жан Габен и Бурвил.
Следва триумфът с " Фантомас " с Жан Маре през 1964 година През същата година излиза и " Полицаят от Сен-Тропе " - първата част от хитова поредност, завършила през 1982 година с " Полицаят и полицайките ". Това е и последният филм на артиста.
Името на Луи дьо Фюнес постоянно се свързва с това на режисьора Жерар Ури. Плод на съдействието посред им са обилие от шлагери като " Глупакът " (1965), " Голямата разходка " (1966), " Приключенията на равина Жакоб " (1973).
Друг огромен триумф на Дьо Фюнес е " Оскар " - пиеса, в която той стартира да играе от 1959 година и която през 1967 година Едуар Молинаро приспособява за киното.
Въпреки че през 1975 година прекарва инфаркт, комикът продължава да снима. От този интервал са филмовите му шлагери " Крилце или кълка " (1976) и " Раздорът " (1978), режисирани от Клод Зиди.
Сред обичаните филми с негово присъединяване са също " Малкият гмурец ", " Кацнал на едно дърво ", " Скъперникът ", " Зелева чорба ", " Човекът оркестър ", " Лудостта на величията " и други.
Значителна част от най-известните функции на Луи дьо Фюнес са режисирани от Жан Жиро.
През 2014 година, когато се навършиха 100 години от рождението му, във Франция излезе биографична книга, озаглавена " Луи дьо Фюнес - Оскарът на киното ".
Биографията на артиста и комедиант разкри любопитни детайлности за него, като да вземем за пример, че надалеч не е бил толкоз занимателен, колкото наподобява на екрана, бил е недолюбван от сътрудниците си и продуцентите, бил е срамежлив и доста спестовен.
Макар да е бил считан за сребролюбец в действителния живот, той е бил човеколюбец и е подкрепял голям брой благотворителни организации.
След края на снимачния ден Луи дьо Фюнес е предпочитал да се прибира и да се грижи за розовата и овощната си градина, вместо да гуляе с останалите артисти.
Говори се, че сътрудниците му постоянно са се затруднявали да снимат с него, даже и артисти като Жан Маре и Бурвил, защото им се е коствало, че той е звездата на кино лентата, даже когато играе единствено поддържаща роля.
Луи дьо Фюнес е имал мощно наличие на екрана и от време на време е засенчвал останалите артисти със своята сила и комедиен жанр.
Актьорът и комедиант е бил прочут и с импровизаторските си умения, както и с готовността си да пробва нови неща и да поема опасности на снимачната площадка.
Един от най-известните френски артисти на всички времена, Дьо Фюнес се радва и на необятно интернационално самопризнание. В допълнение към голямата му популярност във френскоезичния свят, той е прочут и в доста други елементи на света, в това число в немскоезичните страни, Италия, Португалия, Испания, Иран, Израел, Турция и, несъмнено, в България.
Въпреки интернационалната си популярност Луи дьо Фюнес остава съвсем чужд в англоезичния свят. Той е показан на по-широка аудитория единствено един път в Съединени американски щати през 1973 година с излизането на кино лентата " Приключенията на равина Жакоб ".
Луи дьо Фюнес има два музея, отдадени на живота и актьорската му активност - един в замъка Клермон, покрай Нант, където е живял, и различен в град Сен-Рафаел, Южна Франция.
В " Кацнал на едно дърво " Луи дьо Фюнес си партнира с Джералдин Чаплин. Интересното е, че в класацията на Ай Ем Ди Би на най-великите комици той заема второто място след татко й - именития Чарли Чаплин.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ