Джордж Фридман: Свалянето на Орбан ще преобърне унгарската външна политика
Виктор Орбан ръководи Унгария от 1998 до 2002 година и от 2010 година до момента. По това време, той господства унгарската политика и значително унгарския живот. Но в края на предходната седмица в Будапеща се събраха десетки хиляди стачкуващи, които насочиха апел за свалянето му. Демонстрациите продължиха и през уикенда. Откакто Орбан пое премиерския пост преди повече от десетилетие, унгарската съпротива е фрагментирана и като цяло неефективна. Независимо дали това ще докара до отстраняването на Орбан, организирането на такава огромна проява е зашеметяващо събитие.
Като водач на Унгария Орбан сътвори идеология, която оказва въздействие върху други страни. Тя има две сериозни измерения. Първото е опълчването на миграцията в Унгария. Преди десетилетие милиони хора от Близкия изток потърсиха леговище в Европа, където доста държавни управления им разрешиха да влязат даже когато се сблъскваха с вътрешна опозиция. Позицията на Орбан беше в прорез с европейския демократизъм. Той твърди, че Унгария не е просто място, а просвета и че вълните от имигранти заплашват нейната културна еднаквост. Позицията му получи поддръжка в Централна Европа, където се оформи антимиграционна коалиция в контраст на преобладаващото мнение в Брюксел. С течение на годините тезата на Орбан закупи доста повече последователи в цяла Европа.
Второ, Орбан беше враждебно надъхан към това, което някои през днешния ден назовават " будна " просвета, изключително към отношението ѝ към към хомосексуалността. Критиките му се основават частично на консервативното схващане за християнството, само че в още по-голяма степен на убеждението, че хомосексуалността ще скапе унгарското общество. Отново, той зае позиция против европейския демократизъм и още веднъж възгледите му откриха самопризнание в други страни. с течение на времето. На последните избори в Нидерландия да вземем за пример партията на Герт Вилдерс, който е и абстрактен съдружник на Орбан, пребори демократичната партия, чийто досегашен водач беше един от най-силните критици на унгарския министър председател.
Влиянието на идеологията на Орбан доближи и до Съединени американски щати. По време на мартенско пътешестване до Съединени американски щати Орбан организира среща с Доналд Тръмп. Дали той е трансформирал нещо в политиката на Тръмп е нестабилно, само че те явно са постигнали общо схващане.
При завръщането си от това пътешестване унгарският водач изглеждаше политически сигурен в Унгария. Въпреки това, той срещна мощна „ анти Орбан “ акция, учредена на обвинявания в корупция. Не е ясно какво ще реализиран стачкуващите. Възмущението от хипотетичната корупция е необятно публикувано, само че също по този начин и чувството, че Орбан съставлява дълбокия смисъл на Унгария.
Друго измерение на драмата на Орбан е обвързвано с войната в Украйна. Преди съветската инвазия, до момента в който НАТО се опитваше да дефинира тактиката си, унгарският министър председател пътува до Москва, за среща с съветския президент Владимир Путин. По време на тази аудиенция Орбан съобщи, че западните наказания, наложени на Москва, няма да дадат резултат. Малко след началото на войната Орбан отхвърли да даде военна помощ за Украйна или даже да разреши на НАТО да разположи свои сили в Унгария или да им обезпечи пренос през унгарска територия. Що се отнася до Русия, позициите на Орбан наподобява са по-близки до тези на Путин, в сравнение с до Европа.
Решенията на Орбан във връзка с Украйна като че ли са опит да се угоди на унгарската общност, която не искаше да взе участие във войната като цяло, както не искаше и имигранти. Орбан от дълго време е ефикасен политик. Това прави събитията от предходната седмица още по-объркващи. Ако въпреки всичко в Будапеща настъпи политическа смяна, съществува опция и за смяна на унгарската позиция по отношение на войната в Украйна.
Но Орбан към момента не е завършил. А даже и да е, не е ясно дали съперниците му имат визия която да надвишава пренебрежението им към корупцията, с цел да се стигне до по-широка смяна в Унгария./БГНЕС
----------
Джордж Фридман, Geopolitical Futures
