Раждането на една камбана: Историята зад рода Велеганови – Лимонови
Градът е Пловдив , къщата и работилницата на майстора са сгушени в един от кварталите. Пристигаме в дома му и стартират да се леят – кафе, думи и история. А някъде отдалеко отеква звън на камбани , сътворени от ръцете му и известяващи небето за човешките болки и наслади.
На посетители сме на Георги и Виктор Лимонови. Баща и наследник и може би последните или сигурно измежду последните останали занаятчии, които отливат камбаните в България.
Двамата са наследници на фамозния жанр Велеганови и пазят знанието оживял и обновено във времето. За страдание Георги Лимонов го нямаше, само че пък сина му Виктор ни посреща и споделя за себе си и татко си, за дедите си, за камбаните…
„ Аз съм осмо потомство леяр, може и повече да съм, само че осем генерации обратно съм съумял да проуча рода си. Прадедите ми са от Банско, само че 1970-та година прапрадядо ми и неговият брат са пристигнали да живеят в Пловдив. В Банско останал татко им, който също бил леяр и потомък на леяр и зограф, изографисал Атон, където водил и внуците си. Там те се запалили по концепцията да вършат камбани, правили някакви опити и се е получило. “
Питам Виктор – по какъв начин се е получило ? Някой ги е научил или се е случило някакво знамение, което е дало знанието в ръцете им. Виктор разясни:
„ Е, Богу, родило се е от нищото. Не имам вяра даже да са я мерили камбаната. Това е необикновено техническо достижение. Да възстановим знанията и труда им, лиши време на мен и на татко ми. Не сме разкрили топлата вода, само че да кажем намерихме хладката. А те са почнали от нулата. За мен това е същински героизъм. “
„ Въпросните дядовци са взели участие в комитетските каузи и по тази причина са напуснали Банско, само че пристигнали в Пловдив и траяли – лели лъвчетата, коршуми, запалителни бомби на възстаниците и естествено след възстанието отишли да ги арестуват. Тогава моят дядо, който бил по-големият брат и очевидно е бил по-смел излязъл и попитал: „ Какви сте вие, бе момчета? “, а те го хванали и две седмици го били и измъчвали. Белгийския консул се затъпил за него и го пуснали две седмици по-късно, само че малко по-късно умрял. “
Другият му брат бил прикрит от един турчин, който им бил комшия и той към този момент отгледал прародител ми, който поел занаята, предал го на дядо ми, който е бил единственото момче сред пет девойки и стигна и до татко ми, мен и някой ден може би до зетьовите ми, защото аз самият имам две дъщери, а занаятът при нас се предава по тези две линии – от татко на наследник или от тъст на шурей. “
„ Дюкянът на моите дядовци е бил на ул. „ Абаджийска “ в Пловдив. Те са били чартърен, несъмнено, а след това били взели и още едно помещение. Изкарали са камбаната, почнали да я бият и събрали всички хора, тъй като за първи път в града се чувал подобен тон. Така се схванало и за освобождението на града. Затова и в региона имаше едно заведение „ Камбаната “ и беше с това име.
Така една скрита камбана зазвънява за първи път на мястото на днешната черква „ Света Богородица “ в града под тепетата. Събира всички с божествения си звън и известява, че Пловдив е освободен.
И въпреки това да е градът, в който съм родена и да съм минавала хиляди пъти през мястото, не знаех историята му. След тази среща всякога, когато се разхождам там чувствам по какъв начин несъзнателно поглеждам към небето и на лицето ми се появява тиха усмивка.
Виктор в никакъв случай не е предполагал, че ще се занимава със занаята на дедите си. Завършил е математическата гимназия с програмиране, след това станал машинен инжинер, а през днешния ден животът го е завъртял и майстори сред петдесет и 100 камбани на година .
„ Камбаните, които вършим тежат приблизително сред 30 и 500 кг, тази която последно изработвахме за Рилския манастир беше 500 кг. Разликата на звука зависи главно от размера. Повечето камбани си наподобяват по форма и материал, като цяло в Западна Европа сме съвсем идентични в направата, само че въпреки всичко всяка камболиарна си има специфики “.
„ Където и да съм по света, познавам нашите си камбани – присъщи са. Все едно да ме питате по какъв начин си различавам детето сред 10 други деца. “
„ Нашите камбани бият доста хубаво, само че в случай че аз съм индивидуален, то го слушам и от други хора. Дойдоха за едно проучване, бяха записали доста други камбани, желаеха и нашите, ние с татко ми нямахме срещу – всеки е добре пристигнал. Човекът се оказа експерт и пристигна и почна да вади графики и да споделя кой звук какво лекувал в душата на индивида и беше очарован, че нашите са най-лечебните. “
Виктор има вяра, че камбаните смиряват. Сега има единствено и само хора, които поръчват и подаряват камбани. Името им не се чува, а е щедрост отвън показността.
Дали ще кой да наследи занаята? Дали някой ден някой няма още веднъж да открива горещата вода? Дали божествения звън ще пристигна още веднъж от златните ръце на някой занаятчия, ще покаже времето…
Писателката Цветелина Цекова за кино лентата „ Гунди “: За едни три часа ще усетите какъв брой безсмъртна е силата на любовта
