Аз, Украйна и България: Вики Книш разказва как узрява националната идентичност
Вики Книш идва на срещата с тъмни очила и повода за това евентуално не е слънцето: от началото на войната в родната ѝ Украйна животът и всекидневието ѝ са преобърнати, а миналите два месеца и половина не вършат говоренето по сложни тематики по-лесно.
В началото на XXI век тя емигрира от Киев в София, а от 2014 година живее в Ирландия. През всичките тези години тя се занимава с образни изкуства: илюстрация, снимка, дизайн, създателка е на марката Minoushka. Книш се връща в България в един от дните, когато хиляди хора излязоха на шествие в центъра на София, с цел да поддържат Украйна. Но през днешния ден Вики е тук, тъй като приготвя план (представен за първи път на " Мелба срещи " на 14 април), който сплотява професионалното и персоналното - стенна живопис, евентуално на калкана на зала " България " с тематична рисунка, отдадена на войната в Украйна: майка държи детето си.
Идеята идва от постоянно споделяна в обществените мрежи фотография, на която прегръща бебето си, само че също по този начин и от по-особените исторически връзки сред мъжете и дамите в Украйна. От началото на съветската инвазия на мъжете е неразрешено да напущат страната с концепцията да бъдат мобилизирани в отбрана на Украйна. Така дамите и децата се трансформират в бежанския облик на бедстващите украинци. Същевременно други вземат решение да останат и чакат сътрудниците им да се върнат от фронта. " През годините ние загубихме доста мъже. Винаги в популацията дамите са били повече от мъжете, а в резултат на това в Украйна те поемат доста функции. Жената е знак на нещо доста мощно в Украйна. " Проектът, който Книш приготвя взаимно със " Студио Комплект " и поддръжката на Столичната община, най-вероятно ще се появи на мястото на артистичната интервенция на френския махленски актьор Жулиен дьо Казабианка от 2018 година, който пресъздава на стената картината на Дечко Мандов (1881 - 1969), към този момент съвсем заличена.
Новините на 24 февруари, първия ден на войната, заварват Вики в Дъблин, където живее през последните няколко години. " Имаше интервал, в който нямаше връзка с околните, от време на време спираха интернетът и мобилното покритие. Вътрешен пъкъл, през който преминаваш всеки ден. Вечерта лягаш и по някакъв метод ти погребваш околните си всяка вечер, тъй като заспиваш с мисълта за тях ", споделя Книш, която е очаквала сходно развиване около все по-притеснителните вести в западната преса, в контрастност с настроението в Украйна, че няма място за суматоха.
Реклама
Успяла е да вземе майка си от румънската граница, само че татко ѝ се намира в окупираните региони и настойчиво не желае да напуща дома си. Особено чувство у нея основава и фактът, че това е война, която протича в действително време през медиите и обществените мрежи - по едно и също време следиш какво става, само че и си надалеч от събитията. " Веднъж татко ми сподели, че не може да приказва, защото е на пода и извън се стреля. Но може би чак когато помогнахме на една украинка в Дъблин, се допрях физически до това, което се случва. "
Момент от представянето на плана по време на " Мелба Срещи " на 14 април
Част от рода ѝ е от Полтава, където има доста заселници от и е по личните й думи град с минимално съветско въздействие. Книш, родена преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, идва от украински говорещо семейство. Това поражда комплициране в детството ѝ: всеки ден се учи съветски език и литература, до момента в който уроците по украински са веднъж в седмицата и нормално учителите отсъстват. " Това сътвори една размита еднаквост. Чувствахме се като нито риба, нито рак. " Спомня си за съседите си в Украйна, бесарабски българи, от които за първи път чува думи като " чушка " и " вуйна ".
Вики е на 11, когато през август 1991 година Украйна става самостоятелна страна. " За моето потомство тази самостоятелност беше доста необичайно събитие и прекарване. Когато растеш в разпад на една система и внезапно след един ден влезеш в друга система, всичко се е трансформирало толкоз бързо, че не го възприемаш насериозно, все едно е подправена смяна. "
В края на 90-те тя към този момент живее и учи в Киев, а при започване на новия век се придвижва в България. " Преди да отпътува за България, Украйна беше в необичайно положение. Когато живеех в Киев, в края на 90-те, градът беше повече съветски говорещ. Липсваше чувство за столица и общественост. " Последния път, в който посещава Киев, тя вижда напълно друга атмосфера. " През 2019 година градът беше тотално друг, ужасно място, множеството хора, изключително децата и младите, говореха на чист украински. " Трудно ѝ е да каже по кое време е почнала по-голямата смяна, само че митингите в Украйна сред 2013 и 2014 против проруския президент Виктор Янукович (т.нар. Евромайдан, последван от окупирането на Крим от Русия) са основни в оттласкването на украинското общество от предишното. " Евромайданът сигурно беше насочна точка, в която хората се събраха и схванаха защо се борят. "
Реклама
Вики Книш възприема България също като дом. " Когато пристигнах, незабавно се потопих в българската просвета, бързо си открих работа. Веднъж като си приел България и България те е приела, мъчно е да се разделиш с нея. "
Както в този момент, по този начин и когато се открива в София, усещане ѝ прави какъв брой терзания, с които е привикнала, са спестени тук. " Много се впечатлявах от това, че хората нямаха моя проблем със самоопределянето, всички са сигурни, че са българи - без значение от мрънкането и проблемите, това общество няма съмнение за идентичността си. В България измененията след 1989 година са други: свалени са атрибутите на строя, само че това не въздейства на самоопределянето. И макар че някои приказват за националните идентичности като остаряло схващане, във време на рецесия тази еднаквост е значима. "
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
В началото на XXI век тя емигрира от Киев в София, а от 2014 година живее в Ирландия. През всичките тези години тя се занимава с образни изкуства: илюстрация, снимка, дизайн, създателка е на марката Minoushka. Книш се връща в България в един от дните, когато хиляди хора излязоха на шествие в центъра на София, с цел да поддържат Украйна. Но през днешния ден Вики е тук, тъй като приготвя план (представен за първи път на " Мелба срещи " на 14 април), който сплотява професионалното и персоналното - стенна живопис, евентуално на калкана на зала " България " с тематична рисунка, отдадена на войната в Украйна: майка държи детето си.
Идеята идва от постоянно споделяна в обществените мрежи фотография, на която прегръща бебето си, само че също по този начин и от по-особените исторически връзки сред мъжете и дамите в Украйна. От началото на съветската инвазия на мъжете е неразрешено да напущат страната с концепцията да бъдат мобилизирани в отбрана на Украйна. Така дамите и децата се трансформират в бежанския облик на бедстващите украинци. Същевременно други вземат решение да останат и чакат сътрудниците им да се върнат от фронта. " През годините ние загубихме доста мъже. Винаги в популацията дамите са били повече от мъжете, а в резултат на това в Украйна те поемат доста функции. Жената е знак на нещо доста мощно в Украйна. " Проектът, който Книш приготвя взаимно със " Студио Комплект " и поддръжката на Столичната община, най-вероятно ще се появи на мястото на артистичната интервенция на френския махленски актьор Жулиен дьо Казабианка от 2018 година, който пресъздава на стената картината на Дечко Мандов (1881 - 1969), към този момент съвсем заличена.
Новините на 24 февруари, първия ден на войната, заварват Вики в Дъблин, където живее през последните няколко години. " Имаше интервал, в който нямаше връзка с околните, от време на време спираха интернетът и мобилното покритие. Вътрешен пъкъл, през който преминаваш всеки ден. Вечерта лягаш и по някакъв метод ти погребваш околните си всяка вечер, тъй като заспиваш с мисълта за тях ", споделя Книш, която е очаквала сходно развиване около все по-притеснителните вести в западната преса, в контрастност с настроението в Украйна, че няма място за суматоха.
Реклама
Успяла е да вземе майка си от румънската граница, само че татко ѝ се намира в окупираните региони и настойчиво не желае да напуща дома си. Особено чувство у нея основава и фактът, че това е война, която протича в действително време през медиите и обществените мрежи - по едно и също време следиш какво става, само че и си надалеч от събитията. " Веднъж татко ми сподели, че не може да приказва, защото е на пода и извън се стреля. Но може би чак когато помогнахме на една украинка в Дъблин, се допрях физически до това, което се случва. "
Момент от представянето на плана по време на " Мелба Срещи " на 14 април
Част от рода ѝ е от Полтава, където има доста заселници от и е по личните й думи град с минимално съветско въздействие. Книш, родена преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, идва от украински говорещо семейство. Това поражда комплициране в детството ѝ: всеки ден се учи съветски език и литература, до момента в който уроците по украински са веднъж в седмицата и нормално учителите отсъстват. " Това сътвори една размита еднаквост. Чувствахме се като нито риба, нито рак. " Спомня си за съседите си в Украйна, бесарабски българи, от които за първи път чува думи като " чушка " и " вуйна ".
Вики е на 11, когато през август 1991 година Украйна става самостоятелна страна. " За моето потомство тази самостоятелност беше доста необичайно събитие и прекарване. Когато растеш в разпад на една система и внезапно след един ден влезеш в друга система, всичко се е трансформирало толкоз бързо, че не го възприемаш насериозно, все едно е подправена смяна. "
В края на 90-те тя към този момент живее и учи в Киев, а при започване на новия век се придвижва в България. " Преди да отпътува за България, Украйна беше в необичайно положение. Когато живеех в Киев, в края на 90-те, градът беше повече съветски говорещ. Липсваше чувство за столица и общественост. " Последния път, в който посещава Киев, тя вижда напълно друга атмосфера. " През 2019 година градът беше тотално друг, ужасно място, множеството хора, изключително децата и младите, говореха на чист украински. " Трудно ѝ е да каже по кое време е почнала по-голямата смяна, само че митингите в Украйна сред 2013 и 2014 против проруския президент Виктор Янукович (т.нар. Евромайдан, последван от окупирането на Крим от Русия) са основни в оттласкването на украинското общество от предишното. " Евромайданът сигурно беше насочна точка, в която хората се събраха и схванаха защо се борят. "
Реклама
Вики Книш възприема България също като дом. " Когато пристигнах, незабавно се потопих в българската просвета, бързо си открих работа. Веднъж като си приел България и България те е приела, мъчно е да се разделиш с нея. "
Както в този момент, по този начин и когато се открива в София, усещане ѝ прави какъв брой терзания, с които е привикнала, са спестени тук. " Много се впечатлявах от това, че хората нямаха моя проблем със самоопределянето, всички са сигурни, че са българи - без значение от мрънкането и проблемите, това общество няма съмнение за идентичността си. В България измененията след 1989 година са други: свалени са атрибутите на строя, само че това не въздейства на самоопределянето. И макар че някои приказват за националните идентичности като остаряло схващане, във време на рецесия тази еднаквост е значима. "
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ