Българските англичани – бъдещето на пустеещите селища
Вики Евънс и Рос идват в България за първи път, научили за неповторимото за тях пътешестване с най-мощния парен локомотив Баба Меца от София до Кюстендил през април, 2017 година За тях сумата от 43 лева за билет е смехотворна, а дружно със самолетните билети и хотела на двамата им излиза по-евтино от едночасово возене със остаряла машина къде да е в Англия.
Тъй като не съществува метод да си купят билет онлайн от нашата железница, пишат писмо до БДЖ и получават отговор, че билети ще им бъдат непокътнати, в случай че обещаят, че в действителност ще дойдат. Само в границите на няколко дни, билети за англичани – които идват особено за возенето с Баба Меца и тези, които живеят в България, са непокътнати по всички огромни гари в страната.
Вики и Рос кацат в София, отиват на гарата и се качват във влака. По време на пътуването те са във екстаз, вършат си десетки фотоси, радват се на природата, на хората, с които се срещат и подскачат съвсем като дребните деца. Светкавично се срещат с най-колоритните пътуващи още веднъж от британската общественост у нас. Когато идват назад в София декларират, че желаят да си купят къща в България. Но някъде в страната, на безшумно, умерено място, някъде близо до влакова линия, някъде измежду природата.
През ноември мечтаната къща е към този момент факт – среща се в Мездра. Както те изясняват – гарата е наоколо, Белоградчишките скали са наоколо, Видин е наоколо, а хората са просто прелестни.
Фейсбук страницата на британската общественост у нас разкрива ежедневните инциденти и безредици на англичаните у нас. Един незабавно търси англоговорящ ветеринар за теле, което осиновил; търси се помощ за коне, кучета, зайци, ранени на пътя сърни. Разменят се контакти на дърводелци, които знаят британски, купуват дребни тракторчета, разсад за градини, дава се информация по какъв начин да се поддържа връзка с енергото, с водоснабдяване, какви са процедурите, свързани с легализиране на благосъстоятелност, би трябвало ли да се ожениш за българка, с цел да получиш по-бързо българско поданство.
Илюзия е това, че англичаните идват като богати пенсионери, които единствено се чудят по какъв начин да си изхарчат парите. По неточни данни, те са към 40 хиляди, които непрекъснато живеят в България, само че стройната система по която си оказват помощ един на различен, методите, по които дават информация на сънародниците ни ги прави една напълно нова категория българи – положителни, работещи, дейни, целеустремени. Отдадените на идеята България нямат парцели по морето и не желаят да вървят там. Още с идването си те са отписали родното Черноморие от ползите си. Ако желаят море, вървят до Гърция или Турция.
Когато на семейство на междинна възраст му следва да се придвижи в новия си дом в плевенско село, те питат дали в близост към този момент живее някой от сънародниците им. Оказва се, че тъкмо в това село няма никой, само че тези, които са най-наблизо ще отидат да им оказват помощ при настаняването и запознаването със съселяните. Поданица на кралството, която от дълго време го е загърбила и живее у нас, дава съвет на тази, която ще дойде: „ Там бабите ще ви наобиколят и ще стартират да ви преглеждат. Ти им кажи: az sam samo moma anglichanka и ще видиш какво ще стане – ще те прегръщат, ще те целуват, няма да се плашиш. После ще ти донесат доста неща за ястие. Взимай всичко, тъй като е доста вкусно! После ги остави да те научат да готвиш! “.
„ България е трепач! Това е всичко, което мога да кажа! “ Сю Грифитс е измежду дейните участници и постоянно в едно изречение показва любовта си към България.
Въпросите в страницата варират от „ Как се стига до болничното заведение във Враца “, през „ Прецаках си уредбата Boze, може ли да я пратя по пощата в някой град да я ремонтират “. Повечето англичани, в мига в който си купят къща, разгласяват въпрос: „ С кого препоръчвате да си направя застраховка на къщата против пожар, наводняване, земетресение? “ Ако новодошлите англичани научат, че най-вероятно са единствените застраховани в новото си село, а евентуално и във всички села в близост, несъмнено биха недоумявали месеци наред.
Англичаните доста обичат и локални благотворителни акции. Под апела „ Подари и инсталирай компютър в пенсионерски клуб „ Здравец “ в Козлодуй “, цялостен тим англичани се договарят кой какво може да подари и кой ще извърши инсталацията. Те откровено обичат нашите баби. Считат ги за гении на готвенето и консервирането на храни. Учат ги да вършат къс, само че въпреки всичко избират нашенски печива – баници с месо, с праз, със спанак, тиквеници, лучници, празнични погачи, сиренки… Ако един ден някой ще поеме щафетата на готварския мурафет от възрастните ни домакини, това са англичаните по селата!
Някой е написал в страницата във Facebook: „ Боже, хора, правилно ли е, че в България може да се отглежда шафран!!! “, а различен е дал отговор: „ От години към този момент си отглеждам и е страховит, а тази година добивите са феноменални! “
Мнозина новопристигнали питат сънародниците си, живеещи у нас за уеб сайтове с трасета за пешеходен и планински туризъм, за пътища за бъгита, за планински зони, където е разрешено да опъват палатки, да палят огньове. Докато към този момент побългарените англичани им обяснят, че у нас може всичко и на всички места, а новодошлите проумеят, че не се майтапят с тях, минава известно време в увещание. Смешно е, че доста постоянно уеб страниците за туризъм са единствено на български, та те се оправят с автоматизирания преводач на Гугъл.
Модераторът на страницата не разрешава под никаква форма потреблението на груби думи, а за цинизми създателят получава единствено едно предизвестие, идващият път го трият. Затова когато пуска въпроса „ Кои са нещата, които най-вече харесвате и не харесвате от живота си в България “, прибавя: „ Ще търкам всички, които са употребявали цинизми! “
Тази страница е като огледало на действителността ни, тъй като англичаните не са натоварени със спомените ни от измененията, нито с надутата ни горделивост от генезис, който е от преди 5 хиляди години преди основаването на страната.
Та хората споделят: „ Пълна липса на обслужване – както в държавния, по този начин и в частния бранш. Правителството ръководи предвид на персоналните си държавни ползи и в случай че прави нещо, то е съсредоточено в София. Правителството прокарва закони, които са ориентирани към документи и администрация. Полицията няма никакъв интерес да ползва законите, които се отнасят до запазване живота на хората, стига съгласно тяхната документи всичко да наподобява добре. Огромна бездна сред интереса на страната да насърчава вложения в дребните обитаеми места за сметка на огромните. Население, които се срутва трагично от равнището на развитите народи, като че ли пада в бездна. Цени на живот, които с големи темпове се приближават до европейските равнища, до момента в който заплатите се влачат надалеч обратно без никакви вероятности за повишаване. От друга страна времето е отлично, цигарите са евтини, домашното вино е пивко, храната е вкусна, всекидневието е умерено.
Друг коментар споделя: „ Всичко неправилно в България е изцяло търпимо, стига човек да не опре до КАТ. Ето тогава стартира същинска покруса, почтена за Шекспир. Освен КАТ, всичко друго е отлично! “
Модераторът на страницата Каръл споделя: „ Аз постоянно стартирам с най-хубавото. А в България това е зашеметяващата природа, прелестните души на старите българи, които имат малко, само че дават всичко; чувството за принадлежност и благия им манталитет. Почувствах се добре пристигнала, тук хората ме познават и ми махат, като минавам през селата, аз им махам, тъй като също ги познавам. Харесвам аромата на същински цветя, плодове, на градините със зеленчуци, одобрявам изключителния гений на локалните да могат да оправят с ръцете си всичко – те са толкоз ловки и изобретателни. Харесвам да виждам овчарите в далечината с овцете им. Животът е на ниска скорост, наличен, радваме се на чети красиви сезона. Чувствам се сигурна! Дори в градовете, където престъпността е по-висока, тя е несравнимо по-ниска от градове от „ развития свят “. Българите даже не си дават сметка за това. А най-лошото? Това са боклуците, покрили не просто провинциалните обитаеми места, а всичко.
Друг англичанин обобщава: „ Тук животът е толкоз лежерен, че го пребивавам безусловно лежащ “.
От всички последвали мнения се отразяват две изводи: „ Бюрокрацията е безобразна; чиновниците на фирмите, които обезпечават услуги за жителите са тежко тестване и също по този начин българите са прелестни, благи, всеотдайни, грижовни хора, които са прелестни другари и сътрудници във всяка житейска обстановка. Всички са безапелационни за хубостта на нашата природа и за усета на плодовете и зеленчуците, които отглеждат в дворовете си, научени от нашенци по какъв начин тъкмо да го вършат.
Англичанин е задал въпрос: „ Здравейте на групата! Може ли остарял ерген да живее умерено в България със 150 лири на седмица? “ Веднага е последвал отговор: „ Може, в случай че не те оженят незабавно! “.
Дарън е някогашен ватман на парна машина в Англия. Пето потомство железничар. Живее в село до Велико Търново, отива постоянно на посетители на жп депото в Горна Оряховица. Иска да купи от БДЖ два бракувани пътнически вагона, с цел да ги трансформира в най-желаното заведение в региона на Велико Търново.
Англичаните все по-активно пробват да четат и родните вести. И по този начин се появява пост: „ Вярно ли е, че България е наказана от Европейски Съюз да смени всички печки на твърдо гориво с електрически? Това е извънредно! “ Налага се пространствено пояснение за произхода на нашите подправени вести и че в последна сметка камината на индивида ще си го грее още десетилетия напред.
Една от благите случки, чиито процес протича напълно във Facebook страницата на групата е съвсем куриозна. Англичанка на междинна възраст пита: „ Хора, по какъв начин да се откажа от договорка за пазаруване на парцел в България, откакто завоювах наддаването в Ибей? “
Оказва се, че фамилията ѝ от дълго време си търси парцел навътре в страната (в никакъв случай на морето!). Попада на къща (за ремонт) с 3 декара прилежаща повърхност в село на към 30 минути от Стара Загора. Печелят търга за към 7 хиляди английски лири и съгласно разпоредбите, към този момент са платили капаро.
„ Разгледахме региона в Гугъл Maps – ами то е посред нищото! В селото живеят 150 индивида! Къде ще отидем ние? Помощ! В суматоха сме! “
За идващите три часа след стартирането на поста са оповестени към 200 отговора и в нито един от тях фамилията не получава съвет по какъв начин да се откаже, а по какъв начин да се приготви за най-прекрасното премеждие в живота си. Никой не ги назовава „ наивници “, „ тъпаци “, а им изясняват, че някои живеят в села с по 20 души, че са на час с кола от огромен град, само че са щастливи и спокойни. Намират се хора, които живеят в селища наоколо, те декларират подготвеност да им предложат строители, майстори на покриви, на водопроводи, на мебели. „ Дарлинг – споделя англичанка, която от години живее у нас – там бабите ще се одобряват за своя щерка, ще те гледат, ще те учат на хубави неща, ще си насадиш домати, ще имаш превъзходни чушки, ще ти е вкусно, ще ти е умерено! Къде в Англия ще намериш кучешка барака за такива пари! Та толкоз ще ти коства наемът на някоя дупка в някои покрайнини! Заживей като стопанин на живота си, ела в България! “
В края на чата новата собственичка на дом в някакво старозагорско село към този момент е наясно навръх кого да се обади и какво да направи, с цел да приключи процедурата по придобиване на новия си дом.
С всеки нов ден страницата на англичаните в България демонстрира какъв брой благополучен може да е човек у нас. Част от поданиците на НВ са създали бизнес у нас – с къщи за посетители, разходки по градове и планини, обиколки по винарни, ремонт на коли, софтуерни услуги. Някои са почнали производството на бутикови серии домашни туршии и сладка и ги изнасят за еко магазини в Англия. Българските храни, плетива, бродерии, ръчни занаяти не престават да са нещо неповторимо надалеч освен за англичаните, само че единствено единици от хората по селата се възползват от добитото от детството си умеене и печелят същинско от него – и то отново с помощта на комерсиалния усет на британците, които го трансформират в печеливш бизнес.
И до момента в който българите са в суматоха къде ще се дяват от Острова след Брекзит, островитяните на кралството прииждат към нас – където животът е толкоз лежерен, че е съвсем лежащ.
Автор: Лияна Панделиева
Тъй като не съществува метод да си купят билет онлайн от нашата железница, пишат писмо до БДЖ и получават отговор, че билети ще им бъдат непокътнати, в случай че обещаят, че в действителност ще дойдат. Само в границите на няколко дни, билети за англичани – които идват особено за возенето с Баба Меца и тези, които живеят в България, са непокътнати по всички огромни гари в страната.
Вики и Рос кацат в София, отиват на гарата и се качват във влака. По време на пътуването те са във екстаз, вършат си десетки фотоси, радват се на природата, на хората, с които се срещат и подскачат съвсем като дребните деца. Светкавично се срещат с най-колоритните пътуващи още веднъж от британската общественост у нас. Когато идват назад в София декларират, че желаят да си купят къща в България. Но някъде в страната, на безшумно, умерено място, някъде близо до влакова линия, някъде измежду природата.
През ноември мечтаната къща е към този момент факт – среща се в Мездра. Както те изясняват – гарата е наоколо, Белоградчишките скали са наоколо, Видин е наоколо, а хората са просто прелестни.
Фейсбук страницата на британската общественост у нас разкрива ежедневните инциденти и безредици на англичаните у нас. Един незабавно търси англоговорящ ветеринар за теле, което осиновил; търси се помощ за коне, кучета, зайци, ранени на пътя сърни. Разменят се контакти на дърводелци, които знаят британски, купуват дребни тракторчета, разсад за градини, дава се информация по какъв начин да се поддържа връзка с енергото, с водоснабдяване, какви са процедурите, свързани с легализиране на благосъстоятелност, би трябвало ли да се ожениш за българка, с цел да получиш по-бързо българско поданство.
Илюзия е това, че англичаните идват като богати пенсионери, които единствено се чудят по какъв начин да си изхарчат парите. По неточни данни, те са към 40 хиляди, които непрекъснато живеят в България, само че стройната система по която си оказват помощ един на различен, методите, по които дават информация на сънародниците ни ги прави една напълно нова категория българи – положителни, работещи, дейни, целеустремени. Отдадените на идеята България нямат парцели по морето и не желаят да вървят там. Още с идването си те са отписали родното Черноморие от ползите си. Ако желаят море, вървят до Гърция или Турция.
Когато на семейство на междинна възраст му следва да се придвижи в новия си дом в плевенско село, те питат дали в близост към този момент живее някой от сънародниците им. Оказва се, че тъкмо в това село няма никой, само че тези, които са най-наблизо ще отидат да им оказват помощ при настаняването и запознаването със съселяните. Поданица на кралството, която от дълго време го е загърбила и живее у нас, дава съвет на тази, която ще дойде: „ Там бабите ще ви наобиколят и ще стартират да ви преглеждат. Ти им кажи: az sam samo moma anglichanka и ще видиш какво ще стане – ще те прегръщат, ще те целуват, няма да се плашиш. После ще ти донесат доста неща за ястие. Взимай всичко, тъй като е доста вкусно! После ги остави да те научат да готвиш! “.
„ България е трепач! Това е всичко, което мога да кажа! “ Сю Грифитс е измежду дейните участници и постоянно в едно изречение показва любовта си към България.
Въпросите в страницата варират от „ Как се стига до болничното заведение във Враца “, през „ Прецаках си уредбата Boze, може ли да я пратя по пощата в някой град да я ремонтират “. Повечето англичани, в мига в който си купят къща, разгласяват въпрос: „ С кого препоръчвате да си направя застраховка на къщата против пожар, наводняване, земетресение? “ Ако новодошлите англичани научат, че най-вероятно са единствените застраховани в новото си село, а евентуално и във всички села в близост, несъмнено биха недоумявали месеци наред.
Англичаните доста обичат и локални благотворителни акции. Под апела „ Подари и инсталирай компютър в пенсионерски клуб „ Здравец “ в Козлодуй “, цялостен тим англичани се договарят кой какво може да подари и кой ще извърши инсталацията. Те откровено обичат нашите баби. Считат ги за гении на готвенето и консервирането на храни. Учат ги да вършат къс, само че въпреки всичко избират нашенски печива – баници с месо, с праз, със спанак, тиквеници, лучници, празнични погачи, сиренки… Ако един ден някой ще поеме щафетата на готварския мурафет от възрастните ни домакини, това са англичаните по селата!
Някой е написал в страницата във Facebook: „ Боже, хора, правилно ли е, че в България може да се отглежда шафран!!! “, а различен е дал отговор: „ От години към този момент си отглеждам и е страховит, а тази година добивите са феноменални! “
Мнозина новопристигнали питат сънародниците си, живеещи у нас за уеб сайтове с трасета за пешеходен и планински туризъм, за пътища за бъгита, за планински зони, където е разрешено да опъват палатки, да палят огньове. Докато към този момент побългарените англичани им обяснят, че у нас може всичко и на всички места, а новодошлите проумеят, че не се майтапят с тях, минава известно време в увещание. Смешно е, че доста постоянно уеб страниците за туризъм са единствено на български, та те се оправят с автоматизирания преводач на Гугъл.
Модераторът на страницата не разрешава под никаква форма потреблението на груби думи, а за цинизми създателят получава единствено едно предизвестие, идващият път го трият. Затова когато пуска въпроса „ Кои са нещата, които най-вече харесвате и не харесвате от живота си в България “, прибавя: „ Ще търкам всички, които са употребявали цинизми! “
Тази страница е като огледало на действителността ни, тъй като англичаните не са натоварени със спомените ни от измененията, нито с надутата ни горделивост от генезис, който е от преди 5 хиляди години преди основаването на страната.
Та хората споделят: „ Пълна липса на обслужване – както в държавния, по този начин и в частния бранш. Правителството ръководи предвид на персоналните си държавни ползи и в случай че прави нещо, то е съсредоточено в София. Правителството прокарва закони, които са ориентирани към документи и администрация. Полицията няма никакъв интерес да ползва законите, които се отнасят до запазване живота на хората, стига съгласно тяхната документи всичко да наподобява добре. Огромна бездна сред интереса на страната да насърчава вложения в дребните обитаеми места за сметка на огромните. Население, които се срутва трагично от равнището на развитите народи, като че ли пада в бездна. Цени на живот, които с големи темпове се приближават до европейските равнища, до момента в който заплатите се влачат надалеч обратно без никакви вероятности за повишаване. От друга страна времето е отлично, цигарите са евтини, домашното вино е пивко, храната е вкусна, всекидневието е умерено.
Друг коментар споделя: „ Всичко неправилно в България е изцяло търпимо, стига човек да не опре до КАТ. Ето тогава стартира същинска покруса, почтена за Шекспир. Освен КАТ, всичко друго е отлично! “
Модераторът на страницата Каръл споделя: „ Аз постоянно стартирам с най-хубавото. А в България това е зашеметяващата природа, прелестните души на старите българи, които имат малко, само че дават всичко; чувството за принадлежност и благия им манталитет. Почувствах се добре пристигнала, тук хората ме познават и ми махат, като минавам през селата, аз им махам, тъй като също ги познавам. Харесвам аромата на същински цветя, плодове, на градините със зеленчуци, одобрявам изключителния гений на локалните да могат да оправят с ръцете си всичко – те са толкоз ловки и изобретателни. Харесвам да виждам овчарите в далечината с овцете им. Животът е на ниска скорост, наличен, радваме се на чети красиви сезона. Чувствам се сигурна! Дори в градовете, където престъпността е по-висока, тя е несравнимо по-ниска от градове от „ развития свят “. Българите даже не си дават сметка за това. А най-лошото? Това са боклуците, покрили не просто провинциалните обитаеми места, а всичко.
Друг англичанин обобщава: „ Тук животът е толкоз лежерен, че го пребивавам безусловно лежащ “.
От всички последвали мнения се отразяват две изводи: „ Бюрокрацията е безобразна; чиновниците на фирмите, които обезпечават услуги за жителите са тежко тестване и също по този начин българите са прелестни, благи, всеотдайни, грижовни хора, които са прелестни другари и сътрудници във всяка житейска обстановка. Всички са безапелационни за хубостта на нашата природа и за усета на плодовете и зеленчуците, които отглеждат в дворовете си, научени от нашенци по какъв начин тъкмо да го вършат.
Англичанин е задал въпрос: „ Здравейте на групата! Може ли остарял ерген да живее умерено в България със 150 лири на седмица? “ Веднага е последвал отговор: „ Може, в случай че не те оженят незабавно! “.
Дарън е някогашен ватман на парна машина в Англия. Пето потомство железничар. Живее в село до Велико Търново, отива постоянно на посетители на жп депото в Горна Оряховица. Иска да купи от БДЖ два бракувани пътнически вагона, с цел да ги трансформира в най-желаното заведение в региона на Велико Търново.
Англичаните все по-активно пробват да четат и родните вести. И по този начин се появява пост: „ Вярно ли е, че България е наказана от Европейски Съюз да смени всички печки на твърдо гориво с електрически? Това е извънредно! “ Налага се пространствено пояснение за произхода на нашите подправени вести и че в последна сметка камината на индивида ще си го грее още десетилетия напред.
Една от благите случки, чиито процес протича напълно във Facebook страницата на групата е съвсем куриозна. Англичанка на междинна възраст пита: „ Хора, по какъв начин да се откажа от договорка за пазаруване на парцел в България, откакто завоювах наддаването в Ибей? “
Оказва се, че фамилията ѝ от дълго време си търси парцел навътре в страната (в никакъв случай на морето!). Попада на къща (за ремонт) с 3 декара прилежаща повърхност в село на към 30 минути от Стара Загора. Печелят търга за към 7 хиляди английски лири и съгласно разпоредбите, към този момент са платили капаро.
„ Разгледахме региона в Гугъл Maps – ами то е посред нищото! В селото живеят 150 индивида! Къде ще отидем ние? Помощ! В суматоха сме! “
За идващите три часа след стартирането на поста са оповестени към 200 отговора и в нито един от тях фамилията не получава съвет по какъв начин да се откаже, а по какъв начин да се приготви за най-прекрасното премеждие в живота си. Никой не ги назовава „ наивници “, „ тъпаци “, а им изясняват, че някои живеят в села с по 20 души, че са на час с кола от огромен град, само че са щастливи и спокойни. Намират се хора, които живеят в селища наоколо, те декларират подготвеност да им предложат строители, майстори на покриви, на водопроводи, на мебели. „ Дарлинг – споделя англичанка, която от години живее у нас – там бабите ще се одобряват за своя щерка, ще те гледат, ще те учат на хубави неща, ще си насадиш домати, ще имаш превъзходни чушки, ще ти е вкусно, ще ти е умерено! Къде в Англия ще намериш кучешка барака за такива пари! Та толкоз ще ти коства наемът на някоя дупка в някои покрайнини! Заживей като стопанин на живота си, ела в България! “
В края на чата новата собственичка на дом в някакво старозагорско село към този момент е наясно навръх кого да се обади и какво да направи, с цел да приключи процедурата по придобиване на новия си дом.
С всеки нов ден страницата на англичаните в България демонстрира какъв брой благополучен може да е човек у нас. Част от поданиците на НВ са създали бизнес у нас – с къщи за посетители, разходки по градове и планини, обиколки по винарни, ремонт на коли, софтуерни услуги. Някои са почнали производството на бутикови серии домашни туршии и сладка и ги изнасят за еко магазини в Англия. Българските храни, плетива, бродерии, ръчни занаяти не престават да са нещо неповторимо надалеч освен за англичаните, само че единствено единици от хората по селата се възползват от добитото от детството си умеене и печелят същинско от него – и то отново с помощта на комерсиалния усет на британците, които го трансформират в печеливш бизнес.
И до момента в който българите са в суматоха къде ще се дяват от Острова след Брекзит, островитяните на кралството прииждат към нас – където животът е толкоз лежерен, че е съвсем лежащ.
Автор: Лияна Панделиева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ