Мариупол и след това. Как тя загуби бебе в родилното, а той - крак, докато тича натам
Вика и Володя Шишкини можеха да бъдат млади родители на момченце, което в този момент щеше да е на 9 месеца. Те щяха да живеят в украинския град Мариупол и да се разхождат с количка. Но на 24 февруари тази година Русия нахлу в Украйна.
На 9 март бременната Вика е ранена в корема при въздушна офанзива по родилен дом № 3, където се намира, с цел да роди първото си дете. Нероденото бебе умира, а лекарите едвам съумяват да спасят майката. Когато стартира обстрелът, Володя хуква към родилния дом. Но е ранен по пътя и вследствие на това губи левия си крайник – постанова се оптималната ампутация. А родният град на Вика и Володя е съвсем изцяло опустошен.
Това е късата версия на историята на едно младо семейство украинци от Мариупол. Но има и по-прецизен роман.
Войната и преди този момент
Руската войска атакува пристанищния град Мариупол още в първия ден на войната - 24 февруари 2022 година Първото нахлуване беше от изток, второто от север, третото от запад. На 3 март градът беше компактно обграден от съветската войска, а след това всекидневно обстрелван и бомбардиран в продължение на близо три месечна блокада.
Трите месеца доведоха до съвсем цялостно разрушение на постройките, оставиха локалните поданици без гориво, ток, вода, парно, доставки на храна, телефонен сигнал и интернет. На няколко пъти съветските сили твърдяха, че ще разрешат евакуацията на цивилни към вътрешността на Украйна, само че след това обстрелваха колоната с хора.
Ударът по родилния дом, нанесен от съветската войска, е един от най-силно запомнените епизоди на войната до този миг.
Преди войната Вика е рентгенов лаборант, а Володя прави поправки и обича да спортува. Обикновено младо семейство. Двойката доста желае да има деца, само че през 2019 година губи бебето си в 21-вата седмица от бременността. Вика прекарва сполучливо втората си бременност до 37-ата седмица и е напът да роди.
Бум! И всичко стана като къща от карти
Денят преди удара минава относително умерено, макар че се чува тътнеж на самолети. Но никой не допуска ужаса, който ще последва. Отделението на Вика е в самия епицентър на офанзивата.
" Беше ненадейно. Бум! И всичко стана като къща от карти. Бях в схващане, изгубих го едвам когато ме измъкнаха отдолу под руините ", мъчно си спомня през днешния ден тя пред уеб страницата на Радио Свободна Европа " ".
Вика е отведена в различен родилен дом, в чието мазе ражда бебето с цезарово сечение. Но то е мъртво, убито. Тя е ранена в крайници, в ръката, само че най-тежкият удар е непосредствено в корема, като че ли детето, което следва да се роди, е цел на врага, написа медията.
Мъртъв наследник
„ По-късно ми споделиха, че е бил 55 см и е тежал 3,7 кг . Обикновено след раждането майката получава информация за бебето - растеж и тегло, а на мен ми споделиха... “.
Акушерката Татяна Соколова , която дружно с хирурзите оперира Вика, е тази, която оповестява на Вика страшната новина и внимателно я пита дали желае да види мъртвия си наследник. Тя се взема решение, взема го в ръце. Казва, че доста е приличал на брачна половинка ѝ Володя.
През октомври Соколова е удостоена с премията Anna Politkovskaya Reach All Women in War , която се присъжда на дами, защитаващи човешките права по време на войни и спорове. Татяна оказва помощ за раждането на 27 бебета в мазето на родилния дом в Мариупол по време на обстрела и бомбардировките.
След интервенцията Вика и още една жена мръзнат в мазето, където е доста студено, вятърът свири, а в близост се чува тътнеж. Генераторът за зареждане на фенерчета и телефони се включва по три пъти дневно - до момента в който парче шрапнел не попада в самия него. Няма вода, мокрите кърпички са разкош.
В оня миг Вика не знае нищо за ориста на мъжа си. Не знае, че до момента в който тича към родилния дом е улучен при обстрел. Целият му крайник е килнат на една страна.
Минувачи, които също бягат от гърмежите, намират кола, която го откарва в регионалната болница. Володя остава там до 26 март, след това е изместен в друга. Но лекарите не съумяват да спасят крайници му, целият е гангренясал и се постанова ампутация. След това е изпратен в Донецк, където го режат още по-високо.
Евакуация от Мариупол
Сестрата на Вика – Наташа, съумява да се изтегля от Мариупол в Русия, тъй като тогава пътят към страната агресор е единствената опция за бягство от града. На 10 април тя и фамилията се озовават в център за краткотрайно настаняване в Ленинградска област.
" Били ли сте заложници въоръжените сили на Украйна? "
По пътя научава, че Вика е жива, само че новината идва от съветската телевизия. Пропагандни медии отиват в родилния дом и задават въпроси на дамите: „ Как се чувствате? “, " Били ли сте заложници на въоръжените сили на Украйна? ". Тогава Вика споделя пред камерата, че търси сестра си, в този миг няма никаква връзка с нея.
На 1 април пратеници на проруските управници в Донецка област идват в родилния дом и споделят на всички дами да изоставен. Наблизо е основният цех " Азовстал " - цел, която е непрестанно обстрелвана, преди да бъде окупирана от съветските сили.
" След мазето останах в източния квартал на Мариупол, приютиха ме хора от родилния дом. Паспортът ми беше открит в руините на болничното заведение, по която беше осъществен въздушният удар. Нямаше връзка, не знаех кой от роднините ми е жив. Сетих се за телефона на другарка. Писах ѝ в обществените мрежи, когато се появи връзка. Тя ми сподели, че мъжът ми е жив и е в Донецк ", раказва още Вика.
Така тя отива там дружно с евакуираните украинци и на 29 април още веднъж е с Володя, в тамошната болница.
Докато той е там, живее в стаята му. След това поемат тежък път до Санкт Петербург , с цел да са по-близо до сестра си. Володя беше болен, в Санкт Петербург беше приет в болница в болничното заведение " Свети Георги ", опериран още веднъж. Вика живееше в хостел, проведен от доброволци, по-специално от екипа на епископа на Апостолическата православна черква Григорий Михнов-Вайтенко, който взе най-ревностно присъединяване в ориста на това семейство.
Докато Володя се лекува в болничното заведение, а кракът и стомахът на Вика постепенно заздравяват, доброволци търсят клиника в Германия, с цел да изпратят фамилията там. Володя се нуждае от протезиране, а Вика от в допълнение лекуване, с цел да може в бъдеще да забременее и да роди още веднъж.
На 18 юни фамилията напуща Санкт Петербург благодарение на доброволци. През граничния пункт Ивангород-Нарва идва в естонската столица Талин, оттова със аероплан до Берлин и с трен до античния немски град Улм.
Живот в Улм
В Улм също ги посреща доброволец и ги води в клиниката Кранкенхаус на Бундесвера, където Вика и Володя се лекуват повече още месец. Той е опериран, тъй като има инфектиране на костта на ампутирания крайник и това провокира непрекъсната висока температура.
„ Донесоха мебели, съдове, комфорт - всичко е толкоз хубаво “
През този месец доброволците намират апартамент за фамилията, макар че не е елементарно поради напора от бежанци.
„ Донесоха мебели, съдове, комфорт - всичко е толкоз хубаво “, споделя Володя. Доволен е, въпреки че апартаментът е дребен.
Вика и Володя към този момент имат позволение за престояване в Германия. Те не престават да се лекуват, само че сами вървят на доктор и им трябват 35 евро на месец за превоз. Тези пари се покриват от помощите по 404 евро на месец, които получават от Центъра по заетостта на Улм в Баден- Вюртемберг. Същата институция заплаща и жилището им.
„ Ходим при фамилния доктор един път на всеки две седмици, той преглежда раната, която към момента не е затворена изцяло: нещо пречи, някаква бактерия, отново ще ме оперират, тъй че пътят към протезирането е още дълъг “, споделя още Володя.
За да направи протеза, е нужна вярната форма на пънчето, тъй че да няма заплаха от тромбоза. Междувременно върви на физиотерапия и се пробва да се движи повече.
Вика и Володя учат немски - вървят на ежедневни интензивни курсове - четири часа на бюро в образователния център в класна стая с още 18 души, а вечер, към този момент у дома приготвят уроците си. Общо те ще имат шест обучителни модула.
„ Раната на крайници ми зарасна, тези по стомаха и ръката също, усещам се добре “, споделя Вика, кято обаче продължава да върви на гинеколог за особено лекуване, тъй като двамата с Володя доста желаят да станат родители.
Казват, че животът в Улм е доста спокоен - „ спрямо там, откъдето идваме “. Но всеки ден те копнеят за родната Украйна, за Мариупол, за родственици и другари, за обичаната си работа - всичко това го няма в Германия. Сестрата на Вика и фамилията ѝ отпътуват за Финландия , в този момент си пишат.
" Кумовете ни обаче останаха в Мариупол, от време на време се свързваме с тях. Те споделят, че градът малко по малко се възвръща. А ние опитваме да не падаме духом, да насочим всичките си старания към възобновяване, рехабилитация - с тази цел дойдохме тук ", оптимист е Вика.
Надяват се да видят доста места в Германия, харесват отзивчивите и общителни германци. Но живеят ден за ден и не вършат дълготрайни проекти.
" Имаме храна, жилище, непосредствен родственик - това е огромен плюс, само че не мислим за бъдещето, живеем в сегашното. И мечтаем за мир ", споделят те.
Днес Мариупол е под съветска окупация. Военни специалисти допускат, че един от главните направления за идно контранастъпление на Украйна може да мине тъкмо оттова - по пътя за Крим.
На 9 март бременната Вика е ранена в корема при въздушна офанзива по родилен дом № 3, където се намира, с цел да роди първото си дете. Нероденото бебе умира, а лекарите едвам съумяват да спасят майката. Когато стартира обстрелът, Володя хуква към родилния дом. Но е ранен по пътя и вследствие на това губи левия си крайник – постанова се оптималната ампутация. А родният град на Вика и Володя е съвсем изцяло опустошен.
Това е късата версия на историята на едно младо семейство украинци от Мариупол. Но има и по-прецизен роман.
Войната и преди този момент
Руската войска атакува пристанищния град Мариупол още в първия ден на войната - 24 февруари 2022 година Първото нахлуване беше от изток, второто от север, третото от запад. На 3 март градът беше компактно обграден от съветската войска, а след това всекидневно обстрелван и бомбардиран в продължение на близо три месечна блокада.
Трите месеца доведоха до съвсем цялостно разрушение на постройките, оставиха локалните поданици без гориво, ток, вода, парно, доставки на храна, телефонен сигнал и интернет. На няколко пъти съветските сили твърдяха, че ще разрешат евакуацията на цивилни към вътрешността на Украйна, само че след това обстрелваха колоната с хора.
Ударът по родилния дом, нанесен от съветската войска, е един от най-силно запомнените епизоди на войната до този миг.
Преди войната Вика е рентгенов лаборант, а Володя прави поправки и обича да спортува. Обикновено младо семейство. Двойката доста желае да има деца, само че през 2019 година губи бебето си в 21-вата седмица от бременността. Вика прекарва сполучливо втората си бременност до 37-ата седмица и е напът да роди.
Бум! И всичко стана като къща от карти
Денят преди удара минава относително умерено, макар че се чува тътнеж на самолети. Но никой не допуска ужаса, който ще последва. Отделението на Вика е в самия епицентър на офанзивата.
" Беше ненадейно. Бум! И всичко стана като къща от карти. Бях в схващане, изгубих го едвам когато ме измъкнаха отдолу под руините ", мъчно си спомня през днешния ден тя пред уеб страницата на Радио Свободна Европа " ".
Вика е отведена в различен родилен дом, в чието мазе ражда бебето с цезарово сечение. Но то е мъртво, убито. Тя е ранена в крайници, в ръката, само че най-тежкият удар е непосредствено в корема, като че ли детето, което следва да се роди, е цел на врага, написа медията.
Мъртъв наследник
„ По-късно ми споделиха, че е бил 55 см и е тежал 3,7 кг . Обикновено след раждането майката получава информация за бебето - растеж и тегло, а на мен ми споделиха... “.
Акушерката Татяна Соколова , която дружно с хирурзите оперира Вика, е тази, която оповестява на Вика страшната новина и внимателно я пита дали желае да види мъртвия си наследник. Тя се взема решение, взема го в ръце. Казва, че доста е приличал на брачна половинка ѝ Володя.
През октомври Соколова е удостоена с премията Anna Politkovskaya Reach All Women in War , която се присъжда на дами, защитаващи човешките права по време на войни и спорове. Татяна оказва помощ за раждането на 27 бебета в мазето на родилния дом в Мариупол по време на обстрела и бомбардировките.
След интервенцията Вика и още една жена мръзнат в мазето, където е доста студено, вятърът свири, а в близост се чува тътнеж. Генераторът за зареждане на фенерчета и телефони се включва по три пъти дневно - до момента в който парче шрапнел не попада в самия него. Няма вода, мокрите кърпички са разкош.
В оня миг Вика не знае нищо за ориста на мъжа си. Не знае, че до момента в който тича към родилния дом е улучен при обстрел. Целият му крайник е килнат на една страна.
Минувачи, които също бягат от гърмежите, намират кола, която го откарва в регионалната болница. Володя остава там до 26 март, след това е изместен в друга. Но лекарите не съумяват да спасят крайници му, целият е гангренясал и се постанова ампутация. След това е изпратен в Донецк, където го режат още по-високо.
Евакуация от Мариупол
Сестрата на Вика – Наташа, съумява да се изтегля от Мариупол в Русия, тъй като тогава пътят към страната агресор е единствената опция за бягство от града. На 10 април тя и фамилията се озовават в център за краткотрайно настаняване в Ленинградска област.
" Били ли сте заложници въоръжените сили на Украйна? "
По пътя научава, че Вика е жива, само че новината идва от съветската телевизия. Пропагандни медии отиват в родилния дом и задават въпроси на дамите: „ Как се чувствате? “, " Били ли сте заложници на въоръжените сили на Украйна? ". Тогава Вика споделя пред камерата, че търси сестра си, в този миг няма никаква връзка с нея.
На 1 април пратеници на проруските управници в Донецка област идват в родилния дом и споделят на всички дами да изоставен. Наблизо е основният цех " Азовстал " - цел, която е непрестанно обстрелвана, преди да бъде окупирана от съветските сили.
" След мазето останах в източния квартал на Мариупол, приютиха ме хора от родилния дом. Паспортът ми беше открит в руините на болничното заведение, по която беше осъществен въздушният удар. Нямаше връзка, не знаех кой от роднините ми е жив. Сетих се за телефона на другарка. Писах ѝ в обществените мрежи, когато се появи връзка. Тя ми сподели, че мъжът ми е жив и е в Донецк ", раказва още Вика.
Така тя отива там дружно с евакуираните украинци и на 29 април още веднъж е с Володя, в тамошната болница.
Докато той е там, живее в стаята му. След това поемат тежък път до Санкт Петербург , с цел да са по-близо до сестра си. Володя беше болен, в Санкт Петербург беше приет в болница в болничното заведение " Свети Георги ", опериран още веднъж. Вика живееше в хостел, проведен от доброволци, по-специално от екипа на епископа на Апостолическата православна черква Григорий Михнов-Вайтенко, който взе най-ревностно присъединяване в ориста на това семейство.
Докато Володя се лекува в болничното заведение, а кракът и стомахът на Вика постепенно заздравяват, доброволци търсят клиника в Германия, с цел да изпратят фамилията там. Володя се нуждае от протезиране, а Вика от в допълнение лекуване, с цел да може в бъдеще да забременее и да роди още веднъж.
На 18 юни фамилията напуща Санкт Петербург благодарение на доброволци. През граничния пункт Ивангород-Нарва идва в естонската столица Талин, оттова със аероплан до Берлин и с трен до античния немски град Улм.
Живот в Улм
В Улм също ги посреща доброволец и ги води в клиниката Кранкенхаус на Бундесвера, където Вика и Володя се лекуват повече още месец. Той е опериран, тъй като има инфектиране на костта на ампутирания крайник и това провокира непрекъсната висока температура.
„ Донесоха мебели, съдове, комфорт - всичко е толкоз хубаво “
През този месец доброволците намират апартамент за фамилията, макар че не е елементарно поради напора от бежанци.
„ Донесоха мебели, съдове, комфорт - всичко е толкоз хубаво “, споделя Володя. Доволен е, въпреки че апартаментът е дребен.
Вика и Володя към този момент имат позволение за престояване в Германия. Те не престават да се лекуват, само че сами вървят на доктор и им трябват 35 евро на месец за превоз. Тези пари се покриват от помощите по 404 евро на месец, които получават от Центъра по заетостта на Улм в Баден- Вюртемберг. Същата институция заплаща и жилището им.
„ Ходим при фамилния доктор един път на всеки две седмици, той преглежда раната, която към момента не е затворена изцяло: нещо пречи, някаква бактерия, отново ще ме оперират, тъй че пътят към протезирането е още дълъг “, споделя още Володя.
За да направи протеза, е нужна вярната форма на пънчето, тъй че да няма заплаха от тромбоза. Междувременно върви на физиотерапия и се пробва да се движи повече.
Вика и Володя учат немски - вървят на ежедневни интензивни курсове - четири часа на бюро в образователния център в класна стая с още 18 души, а вечер, към този момент у дома приготвят уроците си. Общо те ще имат шест обучителни модула.
„ Раната на крайници ми зарасна, тези по стомаха и ръката също, усещам се добре “, споделя Вика, кято обаче продължава да върви на гинеколог за особено лекуване, тъй като двамата с Володя доста желаят да станат родители.
Казват, че животът в Улм е доста спокоен - „ спрямо там, откъдето идваме “. Но всеки ден те копнеят за родната Украйна, за Мариупол, за родственици и другари, за обичаната си работа - всичко това го няма в Германия. Сестрата на Вика и фамилията ѝ отпътуват за Финландия , в този момент си пишат.
" Кумовете ни обаче останаха в Мариупол, от време на време се свързваме с тях. Те споделят, че градът малко по малко се възвръща. А ние опитваме да не падаме духом, да насочим всичките си старания към възобновяване, рехабилитация - с тази цел дойдохме тук ", оптимист е Вика.
Надяват се да видят доста места в Германия, харесват отзивчивите и общителни германци. Но живеят ден за ден и не вършат дълготрайни проекти.
" Имаме храна, жилище, непосредствен родственик - това е огромен плюс, само че не мислим за бъдещето, живеем в сегашното. И мечтаем за мир ", споделят те.
Днес Мариупол е под съветска окупация. Военни специалисти допускат, че един от главните направления за идно контранастъпление на Украйна може да мине тъкмо оттова - по пътя за Крим.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ