ВиК секторът в България отново е в центъра на общественото

ВиК секторът в България още веднъж е в центъра на публичното внимание поради следващото. Въпросът, който хората си задават, е елементарен:

„ Какво получаваме против тези цени и кой носи отговорност за положението на един от най-важните обществени браншове в страната? “

Отговорът на първия въпрос е мъчително явен за потребителите. Срещу непрекъснато растящи сметки те получават безводие през летните месеци, подозрително качество на питейната вода (дори рисково за здравето), чести повреди и поправки, тромави процедури за присъединение, както и загуби по мрежата , достигащи тук-там шокиращите равнища от над 80%.

По втория въпрос дълго време се насаждаше комфортната мъгла , че „ отговорна е “ – самостоятелният регулатор, зад който политиците комфортно крият отговорността си. Истината обаче е, че регулаторът е единствено последното звено в дълга политическа верига от решения, назначения и гласувания.

Как в действителност се дефинира цената на водата

Първият значим факт, който дълго беше премълчаван, е, че цената на водата не се „ спуска от небето “ от регулатора. В процеса вземат участие редица институции и политически фигури, а действителната отговорност стартира надалеч преди решението на регулатора.

Собственик на държавния ВиК холдинг е Министерство на районното развиване и благоустройството . Холдингът управлява държавните ВиК сдружения, а шефовете им са политически назначения . Това значи, че резултатите на всяко ВиК сдружение – загуби, качество на услугата, успеваемост на вложенията – са директно разследване от управнически решения, за които отговорността стига до министъра на районното развиване.

Следващото звено са регионалните ВиК асоциации . Те се управляват от регионалния шеф и в тях вземат участие всички общини, които употребяват услугите на съответното ВиК сдружение. Там се гласоподават бизнес проектите – документите, които предопределят и бъдещата цена на водата. С други думи, кметове и общински съветници не са странични наблюдаващи, а действителни участници в процеса. Въпреки това години наред те комфортно се представяха за „ сюрпризирани “ от всяко повишаване.

Точно този механизъм провокира съществени земетресения в Бургас преди 2 години, когато стана ясно, че локалната власт е има присъединяване в одобряването на бизнес проектите. Дори се стигна до неуместни самопризнания от общински съветници, че са дали своят вот, без да са наясно с последствията от решенията си.

Какво значи „ пределна цена “

След като бизнес проектите бъдат признати, те отиват в Комисия за енергийно и водно контролиране. Там се дефинира така наречен „ пределна цена “ на водата. Това разбиране постоянно се употребява манипулативно в общественото пространство.

Пределната цена не е наложителна. Тя е оптималната допустима цена , до която обещано ВиК сдружение може да стигне. Дружеството може да продава водата и по-евтино – въпрос на управническо решение. А кой ръководи сдруженията? Отново стигаме до политическите назначения и контрола, приближаващ от министерството .

Тази последна част от цялата истина лъсна в последните месеци. Първо ръководещите от ГЕРБ първо стопираха повишението на цените, а по-късно обществено приканиха служебния министър да направи същото. Този ход на процедура призна нещо, което дълго се отхвърляше: че действителният надзор върху цената на водата е политически, а не просто регулаторен.

Кой носи отговорността?

Отговорността за положението на ВиК бранша не е нереална . Тя е съответна и има имена и институции. Тя е на ръководещите партии на национално равнище посредством министър-председателя и министъра на районното развиване , и на локално равнище – посредством болшинствата в общинските препоръки, които утвърждават бизнес проектите и легитимират ръководството на ВиК сдруженията.

Добре е хората да си дадат ясна сметка за това, когато заплащат следващата по-висока сметка за вода . И да си напомнят кой ръководи страната през по-голямата част от времето след 2007 година – и за какво ВиК секторът наподобява по този начин, както наподобява през днешния ден.

Присъединете се към нашия 

Може ли Европа да спре иранските ракети?