Вижте стотиците милиони, нужни на всяко ВиК, за да има

Вижте стотиците милиони, нужни на всяко ВиК, с цел да има вода
България е изправена пред национална водна рецесия, чиито мащаби надвишават районните
проблеми и обособените ВиК сдружения.
Според последния отчет на Националния ръб по водите за стабилно водоснабдяване и ремонт на остарялата инфраструктура в страната са нужни над 3,7 милиарда лв. – средства, които
липсват както по линия на европейските стратегии, по този начин и в бюджетите на самите оператори.
Най-остър е дефицитът в Бургас, Пловдив и Ловеч, само че действително съвсем всички райони на страната се сблъскват с повреди, течове и риск за сигурността на питейната вода.
Бургас води класацията по дефицит – над 400 млн. лева
След ВиК оператора в Бургас, който регистрира най-сериозен недостиг, се подреждат сдруженията в Пловдив – 325 милиона лв.,
Ловеч – 321 милиона, Пазарджик – 294 милиона и
Смолян – 227 милиона. Почти толкоз липсват и за Разград, Плевен и Търговище, където системите са остарели, а повредите – всекидневие.
Във Велико Търново нужните средства надвишават 192 милиона лв..
Експертите от борда предизвестяват, че без незабавно дофинансиране, част от районните оператори няма да могат да подсигуряват обикновено водоснабдяване и поддръжка на мрежите през идващите години.
Инвестиции под минимума: финансирани са единствено 25% от потребностите
Въпреки острите сигнали от бранша, в държавния бюджет за 2026 и 2027 година са планувани средства едвам за 1,1 милиарда лв., които покриват 391 плана – почти една четвърт от нужното за двугодишния интервал. В същото време общо 170 общини са заложили
вложения във водопреносната и канализационната мрежа, само че средствата не доближават.
От сдружението „ Напоителни системи “ оповестяват, че са ремонтирали 24 уреди, което е довело до спестовност на вода и нарастване с 30 000 декара на площите,
снабдени с вода за напояване – едно от дребното позитивни развития в бранша.
Въпреки това общата картина остава тревожна: България продължава да изостава в модернизацията на водната инфраструктура, а неналичието на финансиране заплашва не просто вложенията, а главното право на достъп до чиста питейна вода.