Селото на отгледаните от бабите си деца
Вижте селото, в което съвсем всеки дом е изпратил някой да работи в чужбина...
В село Горно Осеново до Симитли живеят към 1 500 души. Само в 10 къщи няма хора, които да не живеят и работят в чужбина. Казва се, че в селото отглеждат децата „ по Skype”, или то още бива наричано селото, в което децата се гледат от бабите си.
Елена гледа 4 внука от 14 години. Двамата ѝ сина и съпругите им са в Португалия, а родителите виждат децата си най-вече по два пъти в годината - през лятната отпуска и по Коледа.
Баба Елена споделя, че не ѝ е било по никакъв начин елементарно да отгледа 4 деца, само че осъзнава, че това е бил единственият верен път за синовете ѝ, които са отпътували с желанието да се върнат, само че в действителност надали ще го сторят.
Нейната история е историята на доста баби, историята на доста обитаеми места в България, историята на доста деца, пораснали без родителите си, тъй като същите тези родители са оставили децата си, с цел да им обезпечат по-хубаво бъдеще.
Чакахме с часове да се обадят, говорехме по 2-3 минути, диалозите бяха скъпи. Винаги ги питахме по кое време ще се приберат. Казваха, че ще е след седмица, по-късно станаха месеци, а най-после години. Най-трудно е, когато си дребен, тъй като има неща, които единствено майка ти може да ти даде, разкрива един от внуците на баба Елена.
Но по какъв начин една баба замества ролята на майката и бащата у дома? Баба Елена е сбита - с безмълвие.
Угаждаш му, въздържаш се, не се караш и компенсираш неналичието на родителите с... безмълвие, споделя тя.
Не е елементарно да си майка и да си оставиш детето на 3 години, няма по какъв начин да си благополучен и да спиш умерено. Ще съм най-щастливата майка и баба, в случай че всички се съберат тук, да работят, да си взимат хубави парички... Имат си къщи, само че тук няма работа. Няма скоро да се оправи това.
Но концепцията за Европа се оказва много друга в очите на баба Елена и в очите на нейния внук. За бабата Европа е избавление за младите, място, където може да си изкарваш прехраната. За внука ѝ Европа е огромна опция и независимост. Момчето се усеща един благополучен европеец и жител на света, въпреки и същата тази Европа да го е лишила от живота с родителите му...
Вижте цялото изявление на Мария Йотова горе!
Още:
"Липсва ми лятото на село, изтърканите гуменки, ожулените колене, вкусната вечеря... " “Ние оцеляхме!” - всички родени сред 1950-та и 1990-та би трябвало да прочетат това прочувствено писмо С мирис на печени чушки и детство
В село Горно Осеново до Симитли живеят към 1 500 души. Само в 10 къщи няма хора, които да не живеят и работят в чужбина. Казва се, че в селото отглеждат децата „ по Skype”, или то още бива наричано селото, в което децата се гледат от бабите си.
Елена гледа 4 внука от 14 години. Двамата ѝ сина и съпругите им са в Португалия, а родителите виждат децата си най-вече по два пъти в годината - през лятната отпуска и по Коледа.
Баба Елена споделя, че не ѝ е било по никакъв начин елементарно да отгледа 4 деца, само че осъзнава, че това е бил единственият верен път за синовете ѝ, които са отпътували с желанието да се върнат, само че в действителност надали ще го сторят.
Нейната история е историята на доста баби, историята на доста обитаеми места в България, историята на доста деца, пораснали без родителите си, тъй като същите тези родители са оставили децата си, с цел да им обезпечат по-хубаво бъдеще.
Чакахме с часове да се обадят, говорехме по 2-3 минути, диалозите бяха скъпи. Винаги ги питахме по кое време ще се приберат. Казваха, че ще е след седмица, по-късно станаха месеци, а най-после години. Най-трудно е, когато си дребен, тъй като има неща, които единствено майка ти може да ти даде, разкрива един от внуците на баба Елена.
Но по какъв начин една баба замества ролята на майката и бащата у дома? Баба Елена е сбита - с безмълвие.
Угаждаш му, въздържаш се, не се караш и компенсираш неналичието на родителите с... безмълвие, споделя тя.
Не е елементарно да си майка и да си оставиш детето на 3 години, няма по какъв начин да си благополучен и да спиш умерено. Ще съм най-щастливата майка и баба, в случай че всички се съберат тук, да работят, да си взимат хубави парички... Имат си къщи, само че тук няма работа. Няма скоро да се оправи това.
Но концепцията за Европа се оказва много друга в очите на баба Елена и в очите на нейния внук. За бабата Европа е избавление за младите, място, където може да си изкарваш прехраната. За внука ѝ Европа е огромна опция и независимост. Момчето се усеща един благополучен европеец и жител на света, въпреки и същата тази Европа да го е лишила от живота с родителите му...
Вижте цялото изявление на Мария Йотова горе!
Още:
"Липсва ми лятото на село, изтърканите гуменки, ожулените колене, вкусната вечеря... " “Ние оцеляхме!” - всички родени сред 1950-та и 1990-та би трябвало да прочетат това прочувствено писмо С мирис на печени чушки и детство
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ