Светослав Иванов: Днес това е гьол. Утре е проект. Вдругиден – черна дупка, а в края на седмицата...
Вижте коментара на Светослав Иванов в " 120 минути ":
Днес това е мочур. Утре е план. Вдругиден – черна дупка, а в края на седмицата – бъдеща атомна централа. Надали има различен план в новата ни история, който да е обагрен с толкоз доста прилагателни. Да бяха единствено думите, да се усмихнеш, само че то пък става дума за милиарди. АЕЦ " Белене " погълна толкоз доста средства, че гьолът и железата, които не били " краставици и домати " по премиерския откъс на седмицата, наподобяват на една безконечна игра на иди ми, дойди ми за сметка на всички нас.
Но пък е превъзходен мотив да си зададем следните въпроси:
Планира ли българската стопанска система да порасне толкоз, че да са й нужни още нуклеарни електрически мощности?
Тоест, ще ни би трябвало ли тази сила за нови производства, нови фабрики, заводи, работни места?
Ще се усилва ли популацията, с цел да употребява още повече електричество?
Ще има ли такава потребност у нашите съседи и какъв брой атомни централи ще проработят в района, до момента в който ние вероятно построим „ Белене ”?
Какво ще се случи с тецовете през това време? Колко ще коства силата, която те ще създават?
Как сходни проекти се вписват в действителността на отдръпване на задгранични вложители като ЧЕЗ и Е.ОН от българския пазар?
В последна сметка, тези въпроси би трябвало да получат отговори, а не дали безконечната полемика дали обичаме или ненавиждаме Русия.
В последна сметка по този начин вършат сериозните хора и политиците с визия. Макрон приказва против някои аспекти на политиката на Русия, само че в това време през седмицата отиде и взе участие в икономическия конгрес в Санкт Петербург, където съобщи, че връзки би трябвало да се подържат, тъй като това е в полза на Франция. Това двулична политика на Европейския съюз ли е? Не. По-скоро е следване на френските ползи.
Нищо в този свят не би трябвало да се случва по принцип, тъй като поддържаме или ненавиждаме някого. Така вършат хората от предишното. Във време, в което двете Кореи започнаха да си приказват, няма причина да не беседваме с който и да било на този свят. Стига от това да произтича нещо положително за България, а не да се кланяме и коленичим сляпо пред един или различен.
Всичко останало са общи приказки в посока на луната. Каквито евентуално ще си приказват Борисов и Путин в края на месеца. Но за „ Белене ”... в действителност е нужна доста повече информация. Защото несъществуващият план и железата, които слънцето пече ли пече, ни излязоха прекомерно солено. И в случай че някой възнамерява да го " рестартира " за следващ път просто, с цел да раздаде милиони комисионни на консултанти, това към този момент би било следващото затъване в гьола.
Днес това е мочур. Утре е план. Вдругиден – черна дупка, а в края на седмицата – бъдеща атомна централа. Надали има различен план в новата ни история, който да е обагрен с толкоз доста прилагателни. Да бяха единствено думите, да се усмихнеш, само че то пък става дума за милиарди. АЕЦ " Белене " погълна толкоз доста средства, че гьолът и железата, които не били " краставици и домати " по премиерския откъс на седмицата, наподобяват на една безконечна игра на иди ми, дойди ми за сметка на всички нас.
Но пък е превъзходен мотив да си зададем следните въпроси:
Планира ли българската стопанска система да порасне толкоз, че да са й нужни още нуклеарни електрически мощности?
Тоест, ще ни би трябвало ли тази сила за нови производства, нови фабрики, заводи, работни места?
Ще се усилва ли популацията, с цел да употребява още повече електричество?
Ще има ли такава потребност у нашите съседи и какъв брой атомни централи ще проработят в района, до момента в който ние вероятно построим „ Белене ”?
Какво ще се случи с тецовете през това време? Колко ще коства силата, която те ще създават?
Как сходни проекти се вписват в действителността на отдръпване на задгранични вложители като ЧЕЗ и Е.ОН от българския пазар?
В последна сметка, тези въпроси би трябвало да получат отговори, а не дали безконечната полемика дали обичаме или ненавиждаме Русия.
В последна сметка по този начин вършат сериозните хора и политиците с визия. Макрон приказва против някои аспекти на политиката на Русия, само че в това време през седмицата отиде и взе участие в икономическия конгрес в Санкт Петербург, където съобщи, че връзки би трябвало да се подържат, тъй като това е в полза на Франция. Това двулична политика на Европейския съюз ли е? Не. По-скоро е следване на френските ползи.
Нищо в този свят не би трябвало да се случва по принцип, тъй като поддържаме или ненавиждаме някого. Така вършат хората от предишното. Във време, в което двете Кореи започнаха да си приказват, няма причина да не беседваме с който и да било на този свят. Стига от това да произтича нещо положително за България, а не да се кланяме и коленичим сляпо пред един или различен.
Всичко останало са общи приказки в посока на луната. Каквито евентуално ще си приказват Борисов и Путин в края на месеца. Но за „ Белене ”... в действителност е нужна доста повече информация. Защото несъществуващият план и железата, които слънцето пече ли пече, ни излязоха прекомерно солено. И в случай че някой възнамерява да го " рестартира " за следващ път просто, с цел да раздаде милиони комисионни на консултанти, това към този момент би било следващото затъване в гьола.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ