Бутат България към еврозоната, а курсът на валутата се тресе
Вижте какви са рисковете за нашата страна
София е избрана за европейската столица за осъществяване на Генералната асамблея и Централен съвет на Европейската лига през 2024 година. Генералната асамблея и интернационалната конференция към нея се организират под патронажа на Вицепрезидента на Република България госпожа Илиана Йотова, която персонално ще открие събитието на 17.06.2024 година в 10.00 ч. Водещата тематика на Генералната асамблея и интернационалната конференция e „ Бъдещето на Еврото и бъдещето на България в Еврозоната “. Еврозоната е представяна като приоритет от политическите власт в България.
Същевременно обаче кърсът на еврото търпи меко казано притеснителни промени. След малко повишаване през вчерашния ден сутринта, курсът на еврото се намали доста до равнища, близки до 1,07 $, невиждани от началото на май. Поводът са сигналите, че Управлението за федерален запас на Съединени американски щати ще е по-предпазливо в курса си към понижаване на лихвените проценти.
Нестабилността на курса на еврото сега е резултат от композиция от вътрешни и външни фактори. Има обаче е някои доста значителните аргументи за неустойчивостта на еврото, които са с доста дълбока проекция.
През последните години ЕЦБ ползва нападателна парична политика в отговор на инфлационният напън. Рязкото повишаване на лихвените проценти от 2022 година насам е реакция на увеличаващата се инфлация в еврозоната. Това обаче основава провокации за растежа на стопанската система и води до неустановеност измежду вложителите.
Лихвени проценти : ЕЦБ усилва главните си лихвени проценти в опит да овладее инфлацията, което води до повишение на разноските по заемите и закъснение на икономическия напредък. Количествени облекчения и съкращения : Прекратяването на стратегиите за количествени облекчения (QE) и продажбите на активи, закупени по време на тези стратегии, също способстват за неустойчивостта на валутата.
Икономиката на еврозоната се сблъсква с редица провокации, в това число слаб напредък, висока инфлация и разлики в икономическото положение на другите страни-членки.
Инфлация : Високата инфлация, главно подхранвана от енергийната рецесия и спиранията в световните вериги на доставки, натоварва стопанските системи на страните-членки и основава неустановеност в бъдещия стопански растеж. Рецесионни опасности : Възможността от нахлуване в криза заради строгите ограничения на ЕЦБ и неподходящите стопански условия също способства за съмненията в курса на еврото.
Продължаващата енергийна рецесия в Европа, провокирана от споровете в Украйна и съкращаването на доставките на енергийни запаси от Русия, оказва съществено влияние върху стопанската система на еврозоната.
Цени на силата : Рязкото покачване на цените на силата, изключително на природния газ, усилва индустриалните разноски и води до по-висока инфлация, което натоварва стопанските системи на страните от еврозоната. Политически опасности : Напрежението в Украйна и глобите против Русия основават спомагателни геополитически опасности, които въздействат на икономическата непоклатимост на района и курса на еврото.
Глобалната икономическа среда също въздейства доста на курса на еврото. Рискът от закъснение на световния стопански напредък и дейностите на другите съществени централни банки, като Федералният запас на Съединени американски щати, имат непосредствено влияние върху цената на еврото.
Федерален запас : Политиката на Фед, в това число повишението на лихвените проценти, притегля вложителите към $, което отслабва еврото по отношение на американската валута. Китайската стопанска система : Забавянето на икономическия напредък в Китай също въздейства на търсенето на европейски артикули и услуги, което се отразява на стопанската система на еврозоната и на еврото.
Промените в настроенията на вложителите и спекулативните придвижвания на финансовите пазари могат бързо да повлияят на курса на еврото.
Инвеститорско държание : Колебанията в доверието на вложителите към еврозоната заради икономическите и политическите опасности могат да доведат до обилни промени в курса на еврото. Спекулации на валутния пазар : Високата ликвидност и световното значение на еврото го вършат обект на спекулативни интервенции, които в допълнение усилват неустойчивостта му.
Какви са рисковете за България, в случай че в този момент влезе в еврозоната?
1. Липса на независима парична политика
След приемането на еврото, България ще съобщи контрола върху своята парична политика на Европейската централна банка. Това значи, че България няма да може да контролира своята стопанска система посредством промени в лихвените проценти или валутни интервенции, което може да е предизвикателство при положение на стопански рецесии или характерни за страната проблеми.
2. Невъзможност за валутна обезценка
С приемането на еврото, България губи опцията да употребява валутна обезценка като инструмент за възстановяване на конкурентоспособността на износа си. В случай на стопански компликации, страната ще би трябвало да разчита на други ограничения като структурни промени и фискални политики, които могат да бъдат по-болезнени и дълготрайни.
3. Инфлационен напън
Приемането на еврото може да докара до повишение на цените, защото стопанската система се приспособява към новата валута. Това е изключително евентуално, в случай че номиналните цени се закръглят нагоре при конвертиране от лв. в евро. По-високата инфлация може да понижи покупателната дарба на семействата.
4. Различия в икономическото развиване
България е по-слабо развита стопанска система спрямо доста от страните в еврозоната. Това може да докара до компликации при адаптирането към общите стопански политики на еврозоната, които не постоянно са съобразени с потребностите на по-слабо развити стопански системи.
5. Фискални ограничавания
Еврозоната постанова прецизни правила за фискална дисциплинираност, като ограничаване на бюджетния недостиг и дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт. Въпреки че тези правила са потребни за дълготрайната непоклатимост, те могат да лимитират опциите на държавното управление за фискална агресия при положение на криза или рецесия.
6. Риск от финансова неустойчивост
Влизането в еврозоната носи и риск от присъединяване в общи избавителни механизми за закъсали банки и страни. Това значи, че България може да бъде задължена да способства за избавителни пакети за други страни членки на еврозоната, което може да натовари националния бюджет.
София е избрана за европейската столица за осъществяване на Генералната асамблея и Централен съвет на Европейската лига през 2024 година. Генералната асамблея и интернационалната конференция към нея се организират под патронажа на Вицепрезидента на Република България госпожа Илиана Йотова, която персонално ще открие събитието на 17.06.2024 година в 10.00 ч. Водещата тематика на Генералната асамблея и интернационалната конференция e „ Бъдещето на Еврото и бъдещето на България в Еврозоната “. Еврозоната е представяна като приоритет от политическите власт в България.
Същевременно обаче кърсът на еврото търпи меко казано притеснителни промени. След малко повишаване през вчерашния ден сутринта, курсът на еврото се намали доста до равнища, близки до 1,07 $, невиждани от началото на май. Поводът са сигналите, че Управлението за федерален запас на Съединени американски щати ще е по-предпазливо в курса си към понижаване на лихвените проценти.
Нестабилността на курса на еврото сега е резултат от композиция от вътрешни и външни фактори. Има обаче е някои доста значителните аргументи за неустойчивостта на еврото, които са с доста дълбока проекция.
През последните години ЕЦБ ползва нападателна парична политика в отговор на инфлационният напън. Рязкото повишаване на лихвените проценти от 2022 година насам е реакция на увеличаващата се инфлация в еврозоната. Това обаче основава провокации за растежа на стопанската система и води до неустановеност измежду вложителите.
Лихвени проценти : ЕЦБ усилва главните си лихвени проценти в опит да овладее инфлацията, което води до повишение на разноските по заемите и закъснение на икономическия напредък. Количествени облекчения и съкращения : Прекратяването на стратегиите за количествени облекчения (QE) и продажбите на активи, закупени по време на тези стратегии, също способстват за неустойчивостта на валутата.
Икономиката на еврозоната се сблъсква с редица провокации, в това число слаб напредък, висока инфлация и разлики в икономическото положение на другите страни-членки.
Инфлация : Високата инфлация, главно подхранвана от енергийната рецесия и спиранията в световните вериги на доставки, натоварва стопанските системи на страните-членки и основава неустановеност в бъдещия стопански растеж. Рецесионни опасности : Възможността от нахлуване в криза заради строгите ограничения на ЕЦБ и неподходящите стопански условия също способства за съмненията в курса на еврото.
Продължаващата енергийна рецесия в Европа, провокирана от споровете в Украйна и съкращаването на доставките на енергийни запаси от Русия, оказва съществено влияние върху стопанската система на еврозоната.
Цени на силата : Рязкото покачване на цените на силата, изключително на природния газ, усилва индустриалните разноски и води до по-висока инфлация, което натоварва стопанските системи на страните от еврозоната. Политически опасности : Напрежението в Украйна и глобите против Русия основават спомагателни геополитически опасности, които въздействат на икономическата непоклатимост на района и курса на еврото.
Глобалната икономическа среда също въздейства доста на курса на еврото. Рискът от закъснение на световния стопански напредък и дейностите на другите съществени централни банки, като Федералният запас на Съединени американски щати, имат непосредствено влияние върху цената на еврото.
Федерален запас : Политиката на Фед, в това число повишението на лихвените проценти, притегля вложителите към $, което отслабва еврото по отношение на американската валута. Китайската стопанска система : Забавянето на икономическия напредък в Китай също въздейства на търсенето на европейски артикули и услуги, което се отразява на стопанската система на еврозоната и на еврото.
Промените в настроенията на вложителите и спекулативните придвижвания на финансовите пазари могат бързо да повлияят на курса на еврото.
Инвеститорско държание : Колебанията в доверието на вложителите към еврозоната заради икономическите и политическите опасности могат да доведат до обилни промени в курса на еврото. Спекулации на валутния пазар : Високата ликвидност и световното значение на еврото го вършат обект на спекулативни интервенции, които в допълнение усилват неустойчивостта му.
Какви са рисковете за България, в случай че в този момент влезе в еврозоната?
1. Липса на независима парична политика
След приемането на еврото, България ще съобщи контрола върху своята парична политика на Европейската централна банка. Това значи, че България няма да може да контролира своята стопанска система посредством промени в лихвените проценти или валутни интервенции, което може да е предизвикателство при положение на стопански рецесии или характерни за страната проблеми.
2. Невъзможност за валутна обезценка
С приемането на еврото, България губи опцията да употребява валутна обезценка като инструмент за възстановяване на конкурентоспособността на износа си. В случай на стопански компликации, страната ще би трябвало да разчита на други ограничения като структурни промени и фискални политики, които могат да бъдат по-болезнени и дълготрайни.
3. Инфлационен напън
Приемането на еврото може да докара до повишение на цените, защото стопанската система се приспособява към новата валута. Това е изключително евентуално, в случай че номиналните цени се закръглят нагоре при конвертиране от лв. в евро. По-високата инфлация може да понижи покупателната дарба на семействата.
4. Различия в икономическото развиване
България е по-слабо развита стопанска система спрямо доста от страните в еврозоната. Това може да докара до компликации при адаптирането към общите стопански политики на еврозоната, които не постоянно са съобразени с потребностите на по-слабо развити стопански системи.
5. Фискални ограничавания
Еврозоната постанова прецизни правила за фискална дисциплинираност, като ограничаване на бюджетния недостиг и дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт. Въпреки че тези правила са потребни за дълготрайната непоклатимост, те могат да лимитират опциите на държавното управление за фискална агресия при положение на криза или рецесия.
6. Риск от финансова неустойчивост
Влизането в еврозоната носи и риск от присъединяване в общи избавителни механизми за закъсали банки и страни. Това значи, че България може да бъде задължена да способства за избавителни пакети за други страни членки на еврозоната, което може да натовари националния бюджет.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ