Виждаш ли, Арен, едно действие не е, както смятат младите,

Виждаш ли, Арен, едно деяние не е, както считат младите, камък, който вдигаш и хвърляш, а той улучва или пропуща задачата, и това е всичко. Когато вдигнеш камъка, земята олеква, само че ръката натежава. Щом го хвърлиш, орбитите на звездите се огъват и там, където удари или падне, Вселената се трансформира. Всяко едно деяние въздейства върху Равновесието на цялото. Ветровете и моретата, стихиите на водата, земята и светлината, всички техни дейности и всички дейности на дивите зверове и зелените растения са положителни и верни. Всички те са в границите на Равновесието. От урагана и звуците на големия кит до сухия лист, който пада, и мушицата, която лети, всички действия са част от една обща Хармония. Ала ние, доколкото можем да имаме власт над света и един над различен, ние би трябвало да се научим на всичко, което листът, китът и вятърът правят от единствено себе си. Трябва да се научим да съблюдаваме Хармонията. Притежавайки разсъдък, не трябва да действаме в незнание. Имайки избор, не трябва да действаме безконтролно. Кой съм аз — въпреки че имам властта да го сторя, — с цел да санкционирам и давам награда, да си играя с човешките ориси?

" Землемория - Най-далечният бряг "
Превод: Мария Кръстева