Кметът на община Павликени за ФрогНюз: Решенията за водната криза...
Виждаме какви са действителните потребности в общините и би трябвало да обърнем внимание на дребните обитаеми места, които постоянно остават в сянката на огромните градове ".
Това съобщи пред ФрогНюз кметът на Павликени, инж. Емануил Манолов.
Защо се стигна до воден режим в селата на община Павликени?
Една от аргументите е неналичието на задоволителни количества от дъжд и сняг, което води до незадоволителни водни запаси. Всички обитаеми места в общината имат местни водоснабдителни системи и не са свързани с язовири. Освен това, остарелите водопроводни мрежи също способстват за огромни загуби – в някои села загубите доближават 80%. Проблемите се усложняват и от неексплоатирането на напоителните канали, които са били проектирани по този начин, че да се намират покрай вододайни зони и дренажни полета. Причината за водния режим е сложна. Проблеми със снабдяването е имало и преди, нормално през летните месеци, само че през последните сезони, в това число пролетта и това лято, обстановката се утежни. В момента съществени проблеми с водоснабдяването има в половината обитаеми места в общината.
Колко села са наранени от режима и какви са съответните ограничавания за всяко от тях?
Община Павликени включва 20 обитаеми места – два града (Павликени и Бяла Черква) и 18 села. По публични данни от оператора, сега режим на водоснабдяване е въведен в девет села, като още едно или две села краткотрайно изпитват усложнения с водоподаването. Понякога и град Бяла Черква има проблеми с водоснабдяването, изключително във високите си зони, поради дефицит на вода в помпените станции, захранвани от локалните водоизточници.
Конкретните ограничавания по села са следните:
село Лесичери: Въвежда се воден режим от 6:00 до 12:00 ч. и от 17:00 до 22:00 ч. Допълнително, благодарение на ВиК Йовковци, са обезпечени цистерни с потенциал 1,5 тона, които се разпределят на разнообразни места в селото. Четири такива цистерни се пълнят всекидневно от водоноски, които ги зареждат в Йовковци, където се следи качеството на водата.
село Долна Липница: Водоснабдяването е разграничено на две зони. Ниската зона получава вода в понеделник и петък от 16:00 ч. до 12:00 ч. на идващия ден, а високата зона – във вторник и четвъртък в същия часови период.
село Недан: Водоподаването е обезпечено от 4:00 до 8:00 сутринта и от 16:00 до 22:00 вечерта. Осигурени са 13 цистерни за краткотрайно водоснабдяване, като селото е огромно по повърхност и население.
село Върбовка: Разделено е на две зони – горна и долна. Горната зона получава вода в понеделник, сряда, петък и неделя, а долната зона – във вторник, четвъртък и събота. Осигурени са 4 цистерни с потенциал 1,5 тона за краткотрайно водоснабдяване.
село Димча: Водоснабдяването е обезпечено във вторник, четвъртък и събота, като в допълнение са сложени 5 цистерни за краткотрайно доставяне по улиците на селото.
Кое село е най-зле сега?
Най-зле с водоснабдяването е село Сломер. То се зарежда от вододайна зона в прилежащата община Левски (село Варана). Въпреки че преди два месеца вододайната зона бе в положително положение, напоследък съвсем пресъхна. Село Сломер е разграничено на две зони: северната част и центърът получават вода от 19:00 до 7:00, а южната част – от 7:00 до 19:00. Въпреки това, водоснабдяването не е в положение да отговори на потребностите и режимът не може да бъде изпълнен изцяло.
Село Патреш също е наранено, като водата се подава единствено в сряда, събота и неделя, когато се изчаква да се изпълни водният контейнер. Тази обстановка демонстрира сериозния дефицит на водни запаси в някои от селата на община Павликени, като рестриктивните мерки в снабдяването засягат огромен брой обитаеми места.
Какви ограничения подхваща общината, с цел да облекчи ситуацията на жителите по време на водния режим?
Община Павликени подхваща редица ограничения за облекчение на обстановката с водния режим:
Цистерни за водоснабдяване: Община Павликени и ВиК „ Йовковци “ закупиха и разположиха цистерни с потенциал 1,5 тона в засегнатите села. Това е значима мярка за краткотрайно водоснабдяване на жителите.
Доставки на бутилирана вода: Чрез държавния запас бяха обезпечени три тира с бутилирана минерална вода. Тази вода се раздава по график на жителите в най-засегнатите села.
Работи по водоснабдителната инфраструктура: В момента общината извършва предпоследния стадий от плана за водоснабдяване на град Павликени, финансиран отчасти от държавния бюджет. Част от този план към този момент е въведена в употреба, а в допълнение бе приключен план за водоснабдяване на село Върбовка, стартират още през 1994 година и замразен през 2008 година Въпреки компликациите, общината съумя да откри финансиране и да приключи работата.
Проектиране на нови водоснабдителни мрежи: В момента се проектират нови водоснабдителни мрежи за 6 села. Има координиран план за целия град Бяла Черква, и общината интензивно търси нови благоприятни условия за финансиране.
Обследване на съществуващите водопроводи: Общината е подписала контракт с компания, която прави проучване на водопроводни мрежи в седем други села, с цел да бъдат открити и отстранени повреди, които не могат да бъдат локализирани образно.
Използване на остарели водоизточници: Община Павликени прави инспекции и възобновяване на остарели помпени станции и изоставени кладенци, които се употребявали от предходни Трудово-кооперативно земеделско стопанство (Трудово-кооперативни аграрни стопанства). Изпълнени са и 11 сондажа в 4 обитаеми места, само че за жалост в множеството случаи не се открива вода, а в тези, в които я намираме, химическият разбор демонстрира повишено наличие на желязо и манган.
Взаимодействие с други институции: За възстановяване на водоснабдяването и понижаване на натоварването на системата, общината интензивно алармира на министър-председателя и министъра на земеделието и храните с искане напоителната система да бъде постоянно захранвана с вода. Това е значимо, защото вярното оросяване на дренажни полета и персонални кладенци в дворовете на жителите оказва помощ да се облекчи натоварването на водоснабдителната система.
Кога се чака режимът да бъде анулиран? Има ли проект за дълготрайно решение на казуса с водоснабдяването?
Община Павликени се надява, че подхванатите ограничения ще доведат до сполучлив резултат. Въпреки това, се признава, че нужните средства са обилни, а бюджетът на общината е стеснен. Стремежът е да бъде готова планова документи за бъдещи водоснабдителни обекти, които да бъдат финансирани посредством европейски стратегии и държавния бюджет. За страдание, приемът за европейски стратегии към момента не е отворен, а за обекти, финансирани от държавния бюджет, има компликации с обезпечаването на средства. Общината подхваща даже и лични старания за финансиране, само че процесите са мудни и мъчно се реализира прогрес. Въпреки това, всички тези старания са ориентирани към обезпечаване на дълготрайно решение на казуса с водоснабдяването в района.
Какви са най-сериозните провокации, с които се сблъсквате при ръководството на водните запаси в региона?
През годините казусът с неналичието на вода не е бил измежду главните провокации, само че от март тази година той стана приоритет, защото се трансформира в сериозен проблем освен в община Павликени, само че и в доста други елементи на България. Макар че общината съумява да се оправя с казуса с помощта на общи старания, без да търси в допълнение финансиране, провокациите остават обилни.
Едно от главните усложнения е лимитираното финансиране за огромни планове. Например, план за замяна на тръбопровод в едно село може да коства към 11 милиона лв., само че по Програмата за развиване на селските региони, в която участваме, има предел за строителни работи от 1 милион и 900 хиляди лв..
Това значи, че даже да спечелим план за едно село, ще можем да подменим не повече от 20% от водопроводната мрежа. Този предел затруднява реализацията на ефикасни дълготрайни решения за водоснабдяването. На техническо равнище, всеки план би трябвало да бъде деликатно плануван, с цел да има смисъл от частичната замяна на водопроводната мрежа, тъй че да се усъвършенства водоснабдяването, налягането и дебитът на водата в цялото обитаемо място.
Разглеждате ли различни разновидности за водоснабдяване, като създаване на нови водоизточници или възстановяване на съществуващата инфраструктура?
Община Павликени разчита в забележителна степен на съществуващата инфраструктура и изоставени водоизточници, като тези от времето на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и икономически дворове. Въпреки това, не на всички места има опция за потребление на такива източници.
Един от различните разновидности, които преглеждаме, е потреблението на язовир Александър Стамболийски, който се намира в непосредствена непосредственост до общината. Този язовир сега е благосъстоятелност на Националната електрическа компания и се употребява единствено за енергийни и напоителни действия. Въпреки това, водата от язовира е с положителни качества, както демонстрират проучванията на самостоятелни лаборатории и експлоатационното сдружение.
За да се употребява този язовир за питейни и битови потребности, ще бъдат нужни дълги и скъпи процеси на предварителни изследвания, планиране и създаване на пречиствателни станции. Това ще изисква доста време и средства, като също по този начин ще включва довеждане на водопроводни мрежи до част от обитаемоте места, както в община Павликени, по този начин и в прилежащите общини Севлиево и Сухиндол. Въпреки че този план е дълготраен, от няколко години следим по какъв начин разнообразни ръководители на държавни институции приказват за него, само че за жалост, към този момент остава единствено в областта на пожеланията.
Получава ли община Павликени поддръжка от държавни институции за справяне с водния дефицит, и каква е тя?
Община Павликени получава поддръжка от държавни институции, в това число Министерството на районното развиване. Тази година общината подписа 10 контракта с Министерството на районното развиване по формалната стратегия за държавния бюджет, която е за финансиране на планове през идващите три години до края на 2026 година От тези 10 плана, 7 са свързани с водоснабдяването: един за създаване на нов тръбопровод и 6 за планиране на нови водопроводи.
Освен това, чака се финансиране по Програмата за развиване на селските региони, като всички три плана, които ще аплайват, са свързани с подмяната на водопроводна мрежа. Община Павликени също се готви да кандидатства по ПУДООС (Предприятие за ръководство на дейностите по опазването на околната среда), където се надява да бъде финансиран първият стадий от подмяната на водопроводната мрежа в град Бяла църква. Според сътрудниците от отдел " Регионално развиване, стратегии и планове ", общината непрестанно следи опциите за финансиране и има техническа подготвеност за доста от плановете си, в това число за редица села с водопроводни мрежи, които се нуждаят от обновяване.
Има ли прогнози, че водният режим ще се отрази на земеделието и стопанската активност в района?
Относно земеделието, водният режим не се чака да има огромно влияние, защото земеделците в региона от доста години не развиват поливно земеделие. Те избират култури, които са устойчиви на суша, и на процедура земеделските стопанства не употребяват водоснабдяване за напояване. Това значи, че за земеделието няма да има съществено отражение от водния режим. Въпреки това, водният режим се отразява на други икономически действия.
В региона има дребни предприятия и шест учебни заведения, като три са отвън общинския център, както и 11 детски градини, от които единствено три са в общинския център. Липсата на вода затруднява всекидневието и действието на тези институции. Когато няма задоволително вода, се прибягва до доставка с контейнери, което е съществено усложнение. Освен това, има и възрастни самотни хора, които нямат опция да отидат до селската чешма, а за тях се грижи домашният обществен патронаж, както и кметовете на обитаеми места. Община Павликени е в непрекъснат контакт с сътрудниците, с цел да взема решение тези проблеми, като се подхващат ограничения на място, с цел да се обезпечи водоснабдяване за нуждаещите се.
А добре, може ли да кажем, че има учебни заведения и детски градини, които са пострадали от водния режим?
Училищата и детските градини до известна степен са наранени, само че те съумяват да се оправят, когато имат вода. В града няма съществени проблеми, с помощта на няколко стадия на замяна на водопроводната мрежа, стартирани още през 2015 година. Проектът беше разграничен на стадии, с цел да може да се кандидатства за финансиране от разнообразни стратегии през годините. Добре, че бяха направени тези стъпки, тъй като те осигуриха устойчиво водоснабдяване за града. Повечето деца учат в учебни заведения в града, където също е Центърът за незабавна здравна помощ, както и болничното заведение, и пожарната сигурност.
От друга страна, селата, които не са част от тези планове, имат по-сериозни усложнения. Ако не бяха подхванати тези стъпки за възобновяване на инфраструктурата, сигурно и в Павликени щеше да има съществени проблеми. В момента, проблеми с водоснабдяването има и в болничното заведение, обслужваща общините Павликени и Сухиндол. Например, в село Караисен, където са сменени 80% от тръбите, водоподаването е намаляло фрапантно, защото дебитът е паднал с 60%.
Какво се чака в бъдеще?
Надявам се, че през идната година ще има повече сняг и това ще помогне за възобновяване на водните запаси. Надявам се също по този начин, че ще получим навременно количество вода от язовирите по напоителните канали и че нещата няма да се проточват като тази година, когато водихме преписка три месеца и водата беше пусната чак в края на м. юли. Надеждата е, че ще се обезпечат нужните количества вода в точния момент, и че ще стартираме частичната замяна на водопроводната система в 3-4 села, което би довело до усъвършенстване, въпреки и не цялостно. Въпреки че не сме магьосници, всяка стъпка ще помогне. Продължителното снеготопене също би могло да бъде потребно, като източник на вода за района.
Интервю на Бояна Маркова
Това съобщи пред ФрогНюз кметът на Павликени, инж. Емануил Манолов.
Защо се стигна до воден режим в селата на община Павликени?
Една от аргументите е неналичието на задоволителни количества от дъжд и сняг, което води до незадоволителни водни запаси. Всички обитаеми места в общината имат местни водоснабдителни системи и не са свързани с язовири. Освен това, остарелите водопроводни мрежи също способстват за огромни загуби – в някои села загубите доближават 80%. Проблемите се усложняват и от неексплоатирането на напоителните канали, които са били проектирани по този начин, че да се намират покрай вододайни зони и дренажни полета. Причината за водния режим е сложна. Проблеми със снабдяването е имало и преди, нормално през летните месеци, само че през последните сезони, в това число пролетта и това лято, обстановката се утежни. В момента съществени проблеми с водоснабдяването има в половината обитаеми места в общината.
Колко села са наранени от режима и какви са съответните ограничавания за всяко от тях?
Община Павликени включва 20 обитаеми места – два града (Павликени и Бяла Черква) и 18 села. По публични данни от оператора, сега режим на водоснабдяване е въведен в девет села, като още едно или две села краткотрайно изпитват усложнения с водоподаването. Понякога и град Бяла Черква има проблеми с водоснабдяването, изключително във високите си зони, поради дефицит на вода в помпените станции, захранвани от локалните водоизточници.
Конкретните ограничавания по села са следните:
село Лесичери: Въвежда се воден режим от 6:00 до 12:00 ч. и от 17:00 до 22:00 ч. Допълнително, благодарение на ВиК Йовковци, са обезпечени цистерни с потенциал 1,5 тона, които се разпределят на разнообразни места в селото. Четири такива цистерни се пълнят всекидневно от водоноски, които ги зареждат в Йовковци, където се следи качеството на водата.
село Долна Липница: Водоснабдяването е разграничено на две зони. Ниската зона получава вода в понеделник и петък от 16:00 ч. до 12:00 ч. на идващия ден, а високата зона – във вторник и четвъртък в същия часови период.
село Недан: Водоподаването е обезпечено от 4:00 до 8:00 сутринта и от 16:00 до 22:00 вечерта. Осигурени са 13 цистерни за краткотрайно водоснабдяване, като селото е огромно по повърхност и население.
село Върбовка: Разделено е на две зони – горна и долна. Горната зона получава вода в понеделник, сряда, петък и неделя, а долната зона – във вторник, четвъртък и събота. Осигурени са 4 цистерни с потенциал 1,5 тона за краткотрайно водоснабдяване.
село Димча: Водоснабдяването е обезпечено във вторник, четвъртък и събота, като в допълнение са сложени 5 цистерни за краткотрайно доставяне по улиците на селото.
Кое село е най-зле сега?
Най-зле с водоснабдяването е село Сломер. То се зарежда от вододайна зона в прилежащата община Левски (село Варана). Въпреки че преди два месеца вододайната зона бе в положително положение, напоследък съвсем пресъхна. Село Сломер е разграничено на две зони: северната част и центърът получават вода от 19:00 до 7:00, а южната част – от 7:00 до 19:00. Въпреки това, водоснабдяването не е в положение да отговори на потребностите и режимът не може да бъде изпълнен изцяло.
Село Патреш също е наранено, като водата се подава единствено в сряда, събота и неделя, когато се изчаква да се изпълни водният контейнер. Тази обстановка демонстрира сериозния дефицит на водни запаси в някои от селата на община Павликени, като рестриктивните мерки в снабдяването засягат огромен брой обитаеми места.
Какви ограничения подхваща общината, с цел да облекчи ситуацията на жителите по време на водния режим?
Община Павликени подхваща редица ограничения за облекчение на обстановката с водния режим:
Цистерни за водоснабдяване: Община Павликени и ВиК „ Йовковци “ закупиха и разположиха цистерни с потенциал 1,5 тона в засегнатите села. Това е значима мярка за краткотрайно водоснабдяване на жителите.
Доставки на бутилирана вода: Чрез държавния запас бяха обезпечени три тира с бутилирана минерална вода. Тази вода се раздава по график на жителите в най-засегнатите села.
Работи по водоснабдителната инфраструктура: В момента общината извършва предпоследния стадий от плана за водоснабдяване на град Павликени, финансиран отчасти от държавния бюджет. Част от този план към този момент е въведена в употреба, а в допълнение бе приключен план за водоснабдяване на село Върбовка, стартират още през 1994 година и замразен през 2008 година Въпреки компликациите, общината съумя да откри финансиране и да приключи работата.
Проектиране на нови водоснабдителни мрежи: В момента се проектират нови водоснабдителни мрежи за 6 села. Има координиран план за целия град Бяла Черква, и общината интензивно търси нови благоприятни условия за финансиране.
Обследване на съществуващите водопроводи: Общината е подписала контракт с компания, която прави проучване на водопроводни мрежи в седем други села, с цел да бъдат открити и отстранени повреди, които не могат да бъдат локализирани образно.
Използване на остарели водоизточници: Община Павликени прави инспекции и възобновяване на остарели помпени станции и изоставени кладенци, които се употребявали от предходни Трудово-кооперативно земеделско стопанство (Трудово-кооперативни аграрни стопанства). Изпълнени са и 11 сондажа в 4 обитаеми места, само че за жалост в множеството случаи не се открива вода, а в тези, в които я намираме, химическият разбор демонстрира повишено наличие на желязо и манган.
Взаимодействие с други институции: За възстановяване на водоснабдяването и понижаване на натоварването на системата, общината интензивно алармира на министър-председателя и министъра на земеделието и храните с искане напоителната система да бъде постоянно захранвана с вода. Това е значимо, защото вярното оросяване на дренажни полета и персонални кладенци в дворовете на жителите оказва помощ да се облекчи натоварването на водоснабдителната система.
Кога се чака режимът да бъде анулиран? Има ли проект за дълготрайно решение на казуса с водоснабдяването?
Община Павликени се надява, че подхванатите ограничения ще доведат до сполучлив резултат. Въпреки това, се признава, че нужните средства са обилни, а бюджетът на общината е стеснен. Стремежът е да бъде готова планова документи за бъдещи водоснабдителни обекти, които да бъдат финансирани посредством европейски стратегии и държавния бюджет. За страдание, приемът за европейски стратегии към момента не е отворен, а за обекти, финансирани от държавния бюджет, има компликации с обезпечаването на средства. Общината подхваща даже и лични старания за финансиране, само че процесите са мудни и мъчно се реализира прогрес. Въпреки това, всички тези старания са ориентирани към обезпечаване на дълготрайно решение на казуса с водоснабдяването в района.
Какви са най-сериозните провокации, с които се сблъсквате при ръководството на водните запаси в региона?
През годините казусът с неналичието на вода не е бил измежду главните провокации, само че от март тази година той стана приоритет, защото се трансформира в сериозен проблем освен в община Павликени, само че и в доста други елементи на България. Макар че общината съумява да се оправя с казуса с помощта на общи старания, без да търси в допълнение финансиране, провокациите остават обилни.
Едно от главните усложнения е лимитираното финансиране за огромни планове. Например, план за замяна на тръбопровод в едно село може да коства към 11 милиона лв., само че по Програмата за развиване на селските региони, в която участваме, има предел за строителни работи от 1 милион и 900 хиляди лв..
Това значи, че даже да спечелим план за едно село, ще можем да подменим не повече от 20% от водопроводната мрежа. Този предел затруднява реализацията на ефикасни дълготрайни решения за водоснабдяването. На техническо равнище, всеки план би трябвало да бъде деликатно плануван, с цел да има смисъл от частичната замяна на водопроводната мрежа, тъй че да се усъвършенства водоснабдяването, налягането и дебитът на водата в цялото обитаемо място.
Разглеждате ли различни разновидности за водоснабдяване, като създаване на нови водоизточници или възстановяване на съществуващата инфраструктура?
Община Павликени разчита в забележителна степен на съществуващата инфраструктура и изоставени водоизточници, като тези от времето на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и икономически дворове. Въпреки това, не на всички места има опция за потребление на такива източници.
Един от различните разновидности, които преглеждаме, е потреблението на язовир Александър Стамболийски, който се намира в непосредствена непосредственост до общината. Този язовир сега е благосъстоятелност на Националната електрическа компания и се употребява единствено за енергийни и напоителни действия. Въпреки това, водата от язовира е с положителни качества, както демонстрират проучванията на самостоятелни лаборатории и експлоатационното сдружение.
За да се употребява този язовир за питейни и битови потребности, ще бъдат нужни дълги и скъпи процеси на предварителни изследвания, планиране и създаване на пречиствателни станции. Това ще изисква доста време и средства, като също по този начин ще включва довеждане на водопроводни мрежи до част от обитаемоте места, както в община Павликени, по този начин и в прилежащите общини Севлиево и Сухиндол. Въпреки че този план е дълготраен, от няколко години следим по какъв начин разнообразни ръководители на държавни институции приказват за него, само че за жалост, към този момент остава единствено в областта на пожеланията.
Получава ли община Павликени поддръжка от държавни институции за справяне с водния дефицит, и каква е тя?
Община Павликени получава поддръжка от държавни институции, в това число Министерството на районното развиване. Тази година общината подписа 10 контракта с Министерството на районното развиване по формалната стратегия за държавния бюджет, която е за финансиране на планове през идващите три години до края на 2026 година От тези 10 плана, 7 са свързани с водоснабдяването: един за създаване на нов тръбопровод и 6 за планиране на нови водопроводи.
Освен това, чака се финансиране по Програмата за развиване на селските региони, като всички три плана, които ще аплайват, са свързани с подмяната на водопроводна мрежа. Община Павликени също се готви да кандидатства по ПУДООС (Предприятие за ръководство на дейностите по опазването на околната среда), където се надява да бъде финансиран първият стадий от подмяната на водопроводната мрежа в град Бяла църква. Според сътрудниците от отдел " Регионално развиване, стратегии и планове ", общината непрестанно следи опциите за финансиране и има техническа подготвеност за доста от плановете си, в това число за редица села с водопроводни мрежи, които се нуждаят от обновяване.
Има ли прогнози, че водният режим ще се отрази на земеделието и стопанската активност в района?
Относно земеделието, водният режим не се чака да има огромно влияние, защото земеделците в региона от доста години не развиват поливно земеделие. Те избират култури, които са устойчиви на суша, и на процедура земеделските стопанства не употребяват водоснабдяване за напояване. Това значи, че за земеделието няма да има съществено отражение от водния режим. Въпреки това, водният режим се отразява на други икономически действия.
В региона има дребни предприятия и шест учебни заведения, като три са отвън общинския център, както и 11 детски градини, от които единствено три са в общинския център. Липсата на вода затруднява всекидневието и действието на тези институции. Когато няма задоволително вода, се прибягва до доставка с контейнери, което е съществено усложнение. Освен това, има и възрастни самотни хора, които нямат опция да отидат до селската чешма, а за тях се грижи домашният обществен патронаж, както и кметовете на обитаеми места. Община Павликени е в непрекъснат контакт с сътрудниците, с цел да взема решение тези проблеми, като се подхващат ограничения на място, с цел да се обезпечи водоснабдяване за нуждаещите се.
А добре, може ли да кажем, че има учебни заведения и детски градини, които са пострадали от водния режим?
Училищата и детските градини до известна степен са наранени, само че те съумяват да се оправят, когато имат вода. В града няма съществени проблеми, с помощта на няколко стадия на замяна на водопроводната мрежа, стартирани още през 2015 година. Проектът беше разграничен на стадии, с цел да може да се кандидатства за финансиране от разнообразни стратегии през годините. Добре, че бяха направени тези стъпки, тъй като те осигуриха устойчиво водоснабдяване за града. Повечето деца учат в учебни заведения в града, където също е Центърът за незабавна здравна помощ, както и болничното заведение, и пожарната сигурност.
От друга страна, селата, които не са част от тези планове, имат по-сериозни усложнения. Ако не бяха подхванати тези стъпки за възобновяване на инфраструктурата, сигурно и в Павликени щеше да има съществени проблеми. В момента, проблеми с водоснабдяването има и в болничното заведение, обслужваща общините Павликени и Сухиндол. Например, в село Караисен, където са сменени 80% от тръбите, водоподаването е намаляло фрапантно, защото дебитът е паднал с 60%.
Какво се чака в бъдеще?
Надявам се, че през идната година ще има повече сняг и това ще помогне за възобновяване на водните запаси. Надявам се също по този начин, че ще получим навременно количество вода от язовирите по напоителните канали и че нещата няма да се проточват като тази година, когато водихме преписка три месеца и водата беше пусната чак в края на м. юли. Надеждата е, че ще се обезпечат нужните количества вода в точния момент, и че ще стартираме частичната замяна на водопроводната система в 3-4 села, което би довело до усъвършенстване, въпреки и не цялостно. Въпреки че не сме магьосници, всяка стъпка ще помогне. Продължителното снеготопене също би могло да бъде потребно, като източник на вода за района.
Интервю на Бояна Маркова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ