За цените в магазините и парите в джоба ни. Плащаме ли повече отколкото получаваме
Виждаме едно усмиряване на цените в последните месеци. Но високите цени остават. Видяхме доста малко месеци, в които имаше дефлация. В последния месец виждаме, че леко се покачват. При питателните артикули имаме леко намаляване. Можем да кажем, че е обикновено да усещаме по-високите цени. Това е отражение на сериозната инфлационна рецесия, през която преминахме. Това в BTV „ Тази заран " съобщи икономистът и учител в Стопанската академия Владимир Сиркаров. По думите му естественото и стабилно намаление на цените изисква време.
„ Икономическите процеси и изглаждането на несъответствията изрично лишават време ", изясни още Владимир Сиркаров.
Заедно с него в студиото на bTV участва и икономистът Юлиан Войнов. Според него от октомври 2022 година България е в низходящ тренд във връзка с инфлационното повишаване на цените на месечна и годишна база.
„ В момента сме с едни от най-ниските равнища от последните две години. Вече съвсем сигурно покриваме инфлационния аршин за влизане в еврозоната ", съобщи Войнов.
Икономистът изясни, че когато отидем в магазина, ние виждаме номиналната стойност на цените.
„ Тази номинална стойност по отношение на две години по-рано е повишена с 20, 25%. Така че - сравнявайки своят опит преди две години с актуалните цени, за жителите това е покачване. Въпросът е дали тези по-високи цени дават отговор на нараснала покупателна дарба на жителите, или не? България е една от страните, където приходите изпреварват доста инфлацията. И това е към този момент повече от година. Дори в един миг бяхме преди всичко в Европейския съюз ", изясни още Войнов.
В студиото на „ Тази заран " тематиката разяснява и Богомил Николов от Асоциация „ Активни консуматори ". По думите му от 20 хранителни артикули, само при сиренето съвсем няма повишаване в покупателната дарба.
„ Оказва се, че сиренето е поскъпвало релативно в тези години, тъй като приходите са нараствали към седем, осем пъти жестоко. Цените обаче са нараствали с към два, три. И се получава по този начин, че в действителност по отношение на 2024 година, в този момент хората с минимална пенсия могат да си купят два пъти и половина повече яйца и три пъти повече самун. Единствено сиренето е в плато. Там повишаването е доста огромно ", съобщи Николов.
„ Икономическите процеси и изглаждането на несъответствията изрично лишават време ", изясни още Владимир Сиркаров.
Заедно с него в студиото на bTV участва и икономистът Юлиан Войнов. Според него от октомври 2022 година България е в низходящ тренд във връзка с инфлационното повишаване на цените на месечна и годишна база.
„ В момента сме с едни от най-ниските равнища от последните две години. Вече съвсем сигурно покриваме инфлационния аршин за влизане в еврозоната ", съобщи Войнов.
Икономистът изясни, че когато отидем в магазина, ние виждаме номиналната стойност на цените.
„ Тази номинална стойност по отношение на две години по-рано е повишена с 20, 25%. Така че - сравнявайки своят опит преди две години с актуалните цени, за жителите това е покачване. Въпросът е дали тези по-високи цени дават отговор на нараснала покупателна дарба на жителите, или не? България е една от страните, където приходите изпреварват доста инфлацията. И това е към този момент повече от година. Дори в един миг бяхме преди всичко в Европейския съюз ", изясни още Войнов.
В студиото на „ Тази заран " тематиката разяснява и Богомил Николов от Асоциация „ Активни консуматори ". По думите му от 20 хранителни артикули, само при сиренето съвсем няма повишаване в покупателната дарба.
„ Оказва се, че сиренето е поскъпвало релативно в тези години, тъй като приходите са нараствали към седем, осем пъти жестоко. Цените обаче са нараствали с към два, три. И се получава по този начин, че в действителност по отношение на 2024 година, в този момент хората с минимална пенсия могат да си купят два пъти и половина повече яйца и три пъти повече самун. Единствено сиренето е в плато. Там повишаването е доста огромно ", съобщи Николов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ