Въпросът е само колко време ни остава
„ Виждам целия този капацитет. И го виждам прахосан…
… Рекламите ни накараха да гоним коли и облекла. Работим служби, които ненавиждаме, с цел да купуваме отпадъци, които не ни трябват. Ние сме поколението „ Х “ на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме огромна меланхолия. Нашата велика война е духовната. Нашата огромна меланхолия е нашият живот. Всички сме възпитани от малкия екран да имаме вяра, че един ден ще сме милионери, кино идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това ужасно доста ни вбесява “.
„ Боен клуб “,
Чък Паланюк
(всички цитати в материала са от същата книга)
Повече от 20 години след публикуването на книгата, този откъс звучи настоящо. Повече от 20 години – цялостен един млад живот. Животът на човек, който открива и навлиза в света, прави най-важните си избори и слага основата на това, което ще бъде като персона до края. Изправят ни се косите, когато осмислим какъв брой правилен е цитатът и какъв брой изкривени са мнозина показа за живота на хора, зачевани или по времето, или половин десетилетие откакто Паланюк е писал горните думи. Онези, които през днешния ден са студенти или гимназисти. Онези, които на следващия ден ще носят България (и Европа) на раменете си. Всички тези, които си мислят, че са идващите звезди, идващите съумели в живота – също както са съумели тези „ лъскавите “ от тв приемника или зацапаната папарашка фотография в жълтия вестник. В подобен случай, мислят си очевидно те, кому е нужно да се образоват, белким това не е загуба на време, щом няма по-късно да им се постанова да работят?
Що за странна логика на психиката? Само потомство и половина бяха нужни, с цел да се хвърлим от едната прекаленост в друга. От „ учи, мама, с цел да не работиш! “ до това: 8% от паралелките в столичните учебни заведения ще бъдат закрити, тъй като никой не желае да се записва да учи в тях.
Не единствено претендентите демонстрират необичайно насочване в житейския път… в действителност те може би минимум са заслужили да бъдат посочени с пръст, тъй като са просто едни хлапета, влизащи в пубертета и към момента вдигащи ръка, с цел да изискат позволение да отидат до тоалетната (макар да са задоволително пораснали, с цел да не са изцяло невинни). Преди тях май се подреждат родителите им, които израснаха в среда на ограничавания, ограничения, купонна система, празни магазини, мутри, боязън, а след това видяха по какъв начин хора с интелекта на махленски дирек станаха известни, богати, уредиха си разточителен живот… и родителите желаеха, в случай че не за себе си, то най-малко за децата си късче от това.
Да бъдеш почтен към себе си наподобява най-трудно, тъй като, когато лъжеш другите, го правиш умишлено, когато баламосваш себе си, е тъй като ти се желае да е по този начин, както си го представяш. Това заслепява. И заслепените родители заслепяват децата си, повтаряйки им, като мантра, че са специфични и прелестни. Това е отлично, тъй като окрилява. Но е отлично САМО когато паралелно с това се случва и възпитанието, и образованието, и подготовката на един малчуган да бъде добър, умеещ и компетентен субект. Да подчертаем: да се случват паралелно! И двете неща! Защото, в случай че второто липсва, в случай че има единствено кухо и празно надъхване, резултатът е некултурен юноша, неумеещ нищо субект, който се затруднява да си върже обувките самичък, писането на родния му език е невероятно, а в отношението си към близките и заобикалящата го среда е недодялан и настойчив. В същото това време той е субект с голямо самочувствие, което няма, няма и да има покритие, който изисква вниманието на света и благосклонността му. Индивид, който се пробва жестоко да избутва другите, тъй като счита, че бидейки толкоз „ популярен “, колкото му е повтаряно цялостен живот, че е – заслужава да има каквото си изиска. С други думи, благи фантазьори, възпитавате тайфа основатели на безпорядък, които някой ден сами ще би трябвало да възпитават последващо потомство. И какво може да излезе от това?
Нещо в актуалния свят се счупи и обърна посоката на еволюцията на цивилизацията. Започва декаданс. Всяко предходно потомство е поставяло основите, на които да стъпи идващото, което е доразвивало и подобрявало знанията, уменията, средата. Винаги е имало излаз по един или различен метод. В Библията не инцидентно се споделя, че когато евреите били изведени от Египет от Моисей, те вървели 40 години през пустинята преди да стигнат до Обетованата земя, където поставили началото на новата си страна. Защо тъкмо 40 години ли? Ако се замислите – това е времето, в което се появяват 3 генерации. И чак третото е готово да стартира новия живот. Другите две е трябвало да се изчистят: двете генерации на робите и родените в иго – поколенията с робско схващане. Заселниците, почнали новата страна, са родените по път – родените свободни. Тоест тези, които са отхвърлили модел на мислене, който ги лимитира – готовите да градят положително.
Това постоянно е бил съвършен житейски образец, който е нарушаван единствено няколко пъти в историята и всякога е водел до едно и също – до край. Когато предходните генерации в една империя, достигнала върха на развиването си, са започвали да предават неверен модел на идващите, когато са ги обучавали в честен разпад и неработещи фантасмагории, на следване на мързела, като полезност (все неща, които виждаме и през днешния ден, за наш ужас)… всякога скоро по-късно се е стигало до свършека на въпросната империя. Египет, който предал щафетата на Антична Гърция, след чийто залез центърът се измества в Рим, чиято империя също се разпада и центърът на цивилизацията се измества и измества. Ако наблюдавате това придвижване, ще установите, че то върви от изток на запад и преди към столетие актуалният Рим се оказа оттатък Океана. Само че тук има едно огромно НО! Междувременно се случи нещо, което разчупи модела по необикновен метод: до момента не е съществувала такава глобализация на света, както през днешния ден. На целия свят. Така че гледайте на актуалната Империя, като на целия свят. Глобално. Може би това значи, че краят й ще бъде и завършек на света подобен, какъвто го познаваме.
В подобен случай нашата роля оттук нататък е ролята на наблюдаващи, тъй като нито един разпад до момента не е бил предотвратяван. Въпросът е единствено какъв брой време още ни остава.
„ Нищо не е постоянно. Дори Мона Лиза се разпада “.
Точно по този начин – въпросът е единствено какъв брой време още ни остава. Поне за това може да пробваме да се преборим. Или не…
Да се върнем на сякаш прозаичната, битова тематика с бъдещите гимназисти. Да погледнем и още един чудноват ъгъла на развиването й:
От Регионалното ръководство на образованието в София оповестиха, че куп паралелки са се оказали без претенденти. И то такива, които до наскоро са били търсени: учащи за специалности като „ багерист “ и „ каменоделец “. Какво? Не са задоволително влиятелни ли? Оказва се, че съгласно болшинството и специалности в електрообзавеждането, подемната и асансьорна техника и производството на кулинарни произведения също не са влиятелни. Да, само че това са професии/занаяти, които постоянно и на всички места по света се търсят и доста от приключилите упоменатите специалности изкарват повече пари от артисти, спортисти и артисти. Почти слушам по какъв начин мнозина изстрелват: „ Добре де, тъй като пък тъкмо моето дете да е бачкатор, а не да е идващия прочут кумир? “ Така, първо погледнете отрочето си и почтено, но почтено си отговорете на въпроса: „ Това ли е следващият/следващата (тук сложете името на някой прочут и богат човек, на който се възхищавате)? “ Предчувствам, че знам какъв е (или би трябвало да бъде) отговорът на най-малко 85-90% от вас. А в този момент си задайте и идващия въпрос: „ Какво избирам – детето ми да има специалност и поминък или да се мъчи да стане следващия хитрец, издържащ се от далавери? “ Всъщност, я по-добре не отговаряйте, допускам, че отговорът ви по никакъв начин, но по никакъв начин няма да ми хареса.
„ Отглеждат ни с житейски проповеди, които ни принуждават да имаме вяра, че идеалите са поп-звездите и политиците, само че това не е така…
… Не си специфичен. Не си красива и неповторима снежинка. Ти си същата разлагаща се органична материя, както всичко останало. “
Живеейки в ограничения и ограничавания, в този момент решихте, че желаете да имате повече и повече. Преди нямаше нито пари, нито артикули. Сега единствено пари няма. Стоки – под път и над път, а рекламите те изкушават ли изкушават. И какъв брой е елементарно да бръкнеш в кацат със заемите! И после…? После си плебей, до момента в който ги изплащаш. Но нищо. И от плебеи имаме потребност – всяка велика империя е построена от плебеи: Древна Гърция, Рим, че даже и Съединени американски щати.
„ Купуваш си мебели. Казваш си, че това е последното канапе, от което в миналото ще се нуждаеш в живота си. Купуваш си канапето и за идващите няколко години, без значение какво се обърка в живота ти, най-малко ще си удовлетворен, че си оправил казуса с канапето. Тогава идва и точният комплект чинии. После съвършеното легло. Завесите. Килимът. След това се оказваш в клопката на прелестното си гнездо, а нещата, които преди притежаваше, в този момент имат теб “.
И решихте, че е добра концепция да научите и децата си на това? Така ли? Те даже не знаят какви желаят да бъдат. Знаят единствено, че желаят да са „ огромната работа “ и да не се напрягат доста в живота.
А…
„ Ако не знаеш какво искаш, ще имаш доста от това, което не искаш “.
Успоредно с изследването, което споменахме, едно друго такова ни споделя, че бизнесът в България се оплаква от липса на фрагменти, каквато не е имало от много години насам. Най-трудно се намирали (каква изненада!) квалифицирани служащи. Защо ли?
И когато се случи някой преселник да изиска някоя от тези позиции, куп псевдопатриоти скачат с възгласи, че се пробва да открадне работата на българите. Същата тази работа, която никой не желае. Странно.
Да се върнем към БЪДЕЩИТЕ фрагменти.
На фона на всичко това се оказва, че най-желани (отново: каква изненада!) са били паралелките с профил непознат език. Чували сме, чували сме, знаем – на всички места ти желаят език. Да. Само че желаят и някакви, най-малко базови човешки умения, като да умееш да споделяш с сътрудниците си най-малко (нещо, което от бизнеса сигнализират, че също е проблематично – комуникативността и работата в екип затрудняват мнозина).
Езикови паралелки, а? И какво значи това? Че родителите всеобщо готвят децата си за глобализацията? Или че ги готвят за имигранти? Ще ги пращат да учат в чужбина, с цел да получат по-добро обучение. Звучи отлично и всички сме изцяло съгласни с преимуществата на тази концепция. С едно малко доуточняване, което стои като че ли като камъче на гладкия път на концепцията: всички вие – хиляди и хиляди родители, желаете да ни кажете, че имате финансовата опция да плащате няколко десетки хиляди евро годишно такси за образование на децата си в чужбина? ВСИЧКИ вие? Така ли? Или те в този момент да учат езика, пък до момента в който пристигна време да учат висшето си обучение, все нещо ще се случи, може от тотото да спечелите или някой родственик да се гътне и да завещае я апартамент, я къща за пласиране? Или пък децата с труд ще се устоят в непознатата страна? Ама те с изключение на езика какво друго ще знаят? Какво ще умеят? Защото (така съм чувал) в Англия да вземем за пример май имало доста хора, които приказват британски. А тези (със или без познания на език), които си нямат поминък и специалност, мият – чинии, тоалетни, улици. От Европейската счете палата оповестиха неотдавна, че към 4 млн. млади европейци нямат работа. Та – и там май не е цветя и рози. Не ни били чакали с самун сол, смут! Казват, че и там търсели квалифицирани служащи. Ами то и тук ги търсят. С лупа ги търсят. Ама няма.
Е… този декаданс сякаш ни дърпа към финала. Да забележим единствено какъв брой време ще отнеме. Ама нищо, де, то…
„ Нищо не е постоянно. Дори Мона Лиза се разпада “.
… Рекламите ни накараха да гоним коли и облекла. Работим служби, които ненавиждаме, с цел да купуваме отпадъци, които не ни трябват. Ние сме поколението „ Х “ на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме огромна меланхолия. Нашата велика война е духовната. Нашата огромна меланхолия е нашият живот. Всички сме възпитани от малкия екран да имаме вяра, че един ден ще сме милионери, кино идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това ужасно доста ни вбесява “.
„ Боен клуб “,
Чък Паланюк
(всички цитати в материала са от същата книга)
Повече от 20 години след публикуването на книгата, този откъс звучи настоящо. Повече от 20 години – цялостен един млад живот. Животът на човек, който открива и навлиза в света, прави най-важните си избори и слага основата на това, което ще бъде като персона до края. Изправят ни се косите, когато осмислим какъв брой правилен е цитатът и какъв брой изкривени са мнозина показа за живота на хора, зачевани или по времето, или половин десетилетие откакто Паланюк е писал горните думи. Онези, които през днешния ден са студенти или гимназисти. Онези, които на следващия ден ще носят България (и Европа) на раменете си. Всички тези, които си мислят, че са идващите звезди, идващите съумели в живота – също както са съумели тези „ лъскавите “ от тв приемника или зацапаната папарашка фотография в жълтия вестник. В подобен случай, мислят си очевидно те, кому е нужно да се образоват, белким това не е загуба на време, щом няма по-късно да им се постанова да работят?
Що за странна логика на психиката? Само потомство и половина бяха нужни, с цел да се хвърлим от едната прекаленост в друга. От „ учи, мама, с цел да не работиш! “ до това: 8% от паралелките в столичните учебни заведения ще бъдат закрити, тъй като никой не желае да се записва да учи в тях.
Не единствено претендентите демонстрират необичайно насочване в житейския път… в действителност те може би минимум са заслужили да бъдат посочени с пръст, тъй като са просто едни хлапета, влизащи в пубертета и към момента вдигащи ръка, с цел да изискат позволение да отидат до тоалетната (макар да са задоволително пораснали, с цел да не са изцяло невинни). Преди тях май се подреждат родителите им, които израснаха в среда на ограничавания, ограничения, купонна система, празни магазини, мутри, боязън, а след това видяха по какъв начин хора с интелекта на махленски дирек станаха известни, богати, уредиха си разточителен живот… и родителите желаеха, в случай че не за себе си, то най-малко за децата си късче от това.
Да бъдеш почтен към себе си наподобява най-трудно, тъй като, когато лъжеш другите, го правиш умишлено, когато баламосваш себе си, е тъй като ти се желае да е по този начин, както си го представяш. Това заслепява. И заслепените родители заслепяват децата си, повтаряйки им, като мантра, че са специфични и прелестни. Това е отлично, тъй като окрилява. Но е отлично САМО когато паралелно с това се случва и възпитанието, и образованието, и подготовката на един малчуган да бъде добър, умеещ и компетентен субект. Да подчертаем: да се случват паралелно! И двете неща! Защото, в случай че второто липсва, в случай че има единствено кухо и празно надъхване, резултатът е некултурен юноша, неумеещ нищо субект, който се затруднява да си върже обувките самичък, писането на родния му език е невероятно, а в отношението си към близките и заобикалящата го среда е недодялан и настойчив. В същото това време той е субект с голямо самочувствие, което няма, няма и да има покритие, който изисква вниманието на света и благосклонността му. Индивид, който се пробва жестоко да избутва другите, тъй като счита, че бидейки толкоз „ популярен “, колкото му е повтаряно цялостен живот, че е – заслужава да има каквото си изиска. С други думи, благи фантазьори, възпитавате тайфа основатели на безпорядък, които някой ден сами ще би трябвало да възпитават последващо потомство. И какво може да излезе от това?
Нещо в актуалния свят се счупи и обърна посоката на еволюцията на цивилизацията. Започва декаданс. Всяко предходно потомство е поставяло основите, на които да стъпи идващото, което е доразвивало и подобрявало знанията, уменията, средата. Винаги е имало излаз по един или различен метод. В Библията не инцидентно се споделя, че когато евреите били изведени от Египет от Моисей, те вървели 40 години през пустинята преди да стигнат до Обетованата земя, където поставили началото на новата си страна. Защо тъкмо 40 години ли? Ако се замислите – това е времето, в което се появяват 3 генерации. И чак третото е готово да стартира новия живот. Другите две е трябвало да се изчистят: двете генерации на робите и родените в иго – поколенията с робско схващане. Заселниците, почнали новата страна, са родените по път – родените свободни. Тоест тези, които са отхвърлили модел на мислене, който ги лимитира – готовите да градят положително.
Това постоянно е бил съвършен житейски образец, който е нарушаван единствено няколко пъти в историята и всякога е водел до едно и също – до край. Когато предходните генерации в една империя, достигнала върха на развиването си, са започвали да предават неверен модел на идващите, когато са ги обучавали в честен разпад и неработещи фантасмагории, на следване на мързела, като полезност (все неща, които виждаме и през днешния ден, за наш ужас)… всякога скоро по-късно се е стигало до свършека на въпросната империя. Египет, който предал щафетата на Антична Гърция, след чийто залез центърът се измества в Рим, чиято империя също се разпада и центърът на цивилизацията се измества и измества. Ако наблюдавате това придвижване, ще установите, че то върви от изток на запад и преди към столетие актуалният Рим се оказа оттатък Океана. Само че тук има едно огромно НО! Междувременно се случи нещо, което разчупи модела по необикновен метод: до момента не е съществувала такава глобализация на света, както през днешния ден. На целия свят. Така че гледайте на актуалната Империя, като на целия свят. Глобално. Може би това значи, че краят й ще бъде и завършек на света подобен, какъвто го познаваме.
В подобен случай нашата роля оттук нататък е ролята на наблюдаващи, тъй като нито един разпад до момента не е бил предотвратяван. Въпросът е единствено какъв брой време още ни остава.
„ Нищо не е постоянно. Дори Мона Лиза се разпада “.
Точно по този начин – въпросът е единствено какъв брой време още ни остава. Поне за това може да пробваме да се преборим. Или не…
Да се върнем на сякаш прозаичната, битова тематика с бъдещите гимназисти. Да погледнем и още един чудноват ъгъла на развиването й:
От Регионалното ръководство на образованието в София оповестиха, че куп паралелки са се оказали без претенденти. И то такива, които до наскоро са били търсени: учащи за специалности като „ багерист “ и „ каменоделец “. Какво? Не са задоволително влиятелни ли? Оказва се, че съгласно болшинството и специалности в електрообзавеждането, подемната и асансьорна техника и производството на кулинарни произведения също не са влиятелни. Да, само че това са професии/занаяти, които постоянно и на всички места по света се търсят и доста от приключилите упоменатите специалности изкарват повече пари от артисти, спортисти и артисти. Почти слушам по какъв начин мнозина изстрелват: „ Добре де, тъй като пък тъкмо моето дете да е бачкатор, а не да е идващия прочут кумир? “ Така, първо погледнете отрочето си и почтено, но почтено си отговорете на въпроса: „ Това ли е следващият/следващата (тук сложете името на някой прочут и богат човек, на който се възхищавате)? “ Предчувствам, че знам какъв е (или би трябвало да бъде) отговорът на най-малко 85-90% от вас. А в този момент си задайте и идващия въпрос: „ Какво избирам – детето ми да има специалност и поминък или да се мъчи да стане следващия хитрец, издържащ се от далавери? “ Всъщност, я по-добре не отговаряйте, допускам, че отговорът ви по никакъв начин, но по никакъв начин няма да ми хареса.
„ Отглеждат ни с житейски проповеди, които ни принуждават да имаме вяра, че идеалите са поп-звездите и политиците, само че това не е така…
… Не си специфичен. Не си красива и неповторима снежинка. Ти си същата разлагаща се органична материя, както всичко останало. “
Живеейки в ограничения и ограничавания, в този момент решихте, че желаете да имате повече и повече. Преди нямаше нито пари, нито артикули. Сега единствено пари няма. Стоки – под път и над път, а рекламите те изкушават ли изкушават. И какъв брой е елементарно да бръкнеш в кацат със заемите! И после…? После си плебей, до момента в който ги изплащаш. Но нищо. И от плебеи имаме потребност – всяка велика империя е построена от плебеи: Древна Гърция, Рим, че даже и Съединени американски щати.
„ Купуваш си мебели. Казваш си, че това е последното канапе, от което в миналото ще се нуждаеш в живота си. Купуваш си канапето и за идващите няколко години, без значение какво се обърка в живота ти, най-малко ще си удовлетворен, че си оправил казуса с канапето. Тогава идва и точният комплект чинии. После съвършеното легло. Завесите. Килимът. След това се оказваш в клопката на прелестното си гнездо, а нещата, които преди притежаваше, в този момент имат теб “.
И решихте, че е добра концепция да научите и децата си на това? Така ли? Те даже не знаят какви желаят да бъдат. Знаят единствено, че желаят да са „ огромната работа “ и да не се напрягат доста в живота.
А…
„ Ако не знаеш какво искаш, ще имаш доста от това, което не искаш “.
Успоредно с изследването, което споменахме, едно друго такова ни споделя, че бизнесът в България се оплаква от липса на фрагменти, каквато не е имало от много години насам. Най-трудно се намирали (каква изненада!) квалифицирани служащи. Защо ли?
И когато се случи някой преселник да изиска някоя от тези позиции, куп псевдопатриоти скачат с възгласи, че се пробва да открадне работата на българите. Същата тази работа, която никой не желае. Странно.
Да се върнем към БЪДЕЩИТЕ фрагменти.
На фона на всичко това се оказва, че най-желани (отново: каква изненада!) са били паралелките с профил непознат език. Чували сме, чували сме, знаем – на всички места ти желаят език. Да. Само че желаят и някакви, най-малко базови човешки умения, като да умееш да споделяш с сътрудниците си най-малко (нещо, което от бизнеса сигнализират, че също е проблематично – комуникативността и работата в екип затрудняват мнозина).
Езикови паралелки, а? И какво значи това? Че родителите всеобщо готвят децата си за глобализацията? Или че ги готвят за имигранти? Ще ги пращат да учат в чужбина, с цел да получат по-добро обучение. Звучи отлично и всички сме изцяло съгласни с преимуществата на тази концепция. С едно малко доуточняване, което стои като че ли като камъче на гладкия път на концепцията: всички вие – хиляди и хиляди родители, желаете да ни кажете, че имате финансовата опция да плащате няколко десетки хиляди евро годишно такси за образование на децата си в чужбина? ВСИЧКИ вие? Така ли? Или те в този момент да учат езика, пък до момента в който пристигна време да учат висшето си обучение, все нещо ще се случи, може от тотото да спечелите или някой родственик да се гътне и да завещае я апартамент, я къща за пласиране? Или пък децата с труд ще се устоят в непознатата страна? Ама те с изключение на езика какво друго ще знаят? Какво ще умеят? Защото (така съм чувал) в Англия да вземем за пример май имало доста хора, които приказват британски. А тези (със или без познания на език), които си нямат поминък и специалност, мият – чинии, тоалетни, улици. От Европейската счете палата оповестиха неотдавна, че към 4 млн. млади европейци нямат работа. Та – и там май не е цветя и рози. Не ни били чакали с самун сол, смут! Казват, че и там търсели квалифицирани служащи. Ами то и тук ги търсят. С лупа ги търсят. Ама няма.
Е… този декаданс сякаш ни дърпа към финала. Да забележим единствено какъв брой време ще отнеме. Ама нищо, де, то…
„ Нищо не е постоянно. Дори Мона Лиза се разпада “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ