Виждали сме го сред публиката, понякога дори е летял“ над

Виждали сме го измежду публиката, от време на време даже е „ летял “ над нея – като същински шоумен. Чували сме го да пее, да приказва на български по време на целия си концерт. И това го прави първата международна звезда, чиито привет на родна земя минава оттатък общоприетите „ Добър вечер “, „ Как сте? “ и „ Обичам ви “.

Свирил е пънк, поп, рок и брейк, от Майкъл Джексън, Принс, Led Zeppelin и Брус Спрингстийн, през Джанго Райнхарт, до Чайковски и Вивалди. Свирил е „ на ухо " на свои фенове, свирил е и пред майка си Дав Гарет, която го е гледала от първия ред в „ Арена Армеец “. Той е измежду дребното звезди, които към момента си разрешават „ лукса “ да слизат от сцената и да поемат на 100 % обичта на хората. Безрезервно е разрешавал да бъде докосван, а не просто да допира – с музиката, с цигулката, с цялата позитивна сила, топлота и пристрастеност, на която е кадърен...

На 5 март в зала 1 на НДК, Дейвид Гарет сподели друго свое лице, което от дълго време чакат – освен почитателите му, а, може би, и музикантската общественост. Изцяло класическа стратегия, без доста светлини и никаква мултимедия, без никакъв контакт с аудиторията – с изключение на общоприетото оповестяване на частите.

Естественото продължение на ръката му, както той назовава своята цигулка, сервира неизбежния Вивалди, Камий Сен-Санс, Дворжак, Шуберт, Шуман и Глук. Но имаше и малко познати произведения на съвсем незнайни създатели от последните два века – като Мануел Понсе, Фриц Крайслер, Габриел Форе, Йоахим Раф, Исак Албенис, Франк ван дер Хейден.

Последният бе един от двамата басисти до Гарет на сцената. Той дирижираше музикантите на Античния спектакъл в Пловдив предходната година. А другият – Роджиер ван Вадберг, беше и на концерта през 2018 година. Сега го видяхме с неособено прочут струнен инструмент, наподобяващ на китара без гриф.

„ Класиката постоянно е била моят дом “, споделя Дейвид Гарет. И доказателството за това е, че негови учители са едни от най-авторитетните ментори в жанра – Айзък Стърн, Ида Хендел и Ицках Пърлман. Първите му записани албуми за Deutsche Grammophon са точно с творби на Моцарт, Чайковски и всички Капризи на Паганини.

Въпреки по-„ студения “ си и дистанциран вид, Дейвид Гарет не спря да се усмихва, нито за момент. И да претърпява удоволствието от музиката, със сияещото лице, което помним още от първото му идване в България. Така, съвсем нашега, съвсем като слънце, той още веднъж съумя да стопли вярната си аудитория в София. Тя пък, притихнала в сянката на неговата харизма, имаше съвсем сензационната опция да го чуе изцяло акустично – въпреки и единствено един път. Причината бе механически гаф. Докато бъде отхвърлен, Гарет просто хвана цигулката и засвири...

Програмата бе разнообразена и с няколко въпроса, заложени от публиката, които той получаваше на листче и отговаряше. Какво вижда, когато се огледа в огледалото? Какво е да свириш на толкоз безценен инструмент? Някога мислил е да спре да свири? Отговорите бяха предстоящи, само че тъкмо това трансформира Гарет в нещо като кумир на стотици хиляди хора по света – способността му да остава непосредствен и предвидим. И в този конформизъм няма нищо неприятно, тъй като той идва от взаимността на една потвърдила се през годините обич...

Той е измежду дребното огромни звезди, които към момента си разрешават „ лукса “ да слизат измежду публиката и да поемат на 100 % обичта, която им се дава От първия ред музикантът беше приветстван от майка си, която той поздрави с обичаното й парче Виртуозът идва в София с класическата си стратегия, естественото продължение на ръката му коства над 5 милиона долара