Неподозираните сили на човешкия поглед
Виждали сме го най-малко в десетина кино лентата - посред претъпкана с народ стая или пък препълнена метростанция погледите на двама индивида се приковават един в различен. И като че ли целият останал свят изчезва, тъй като сред зениците им като че ли протича ток. И не приказваме единствено за обич от пръв взор, а за цяла поредност интензивни усеща.
Преплетените погледи не са единствено способ на сантименталните филми или трилърите - това е тематика, изследвана от невропсихолозите. Едно от откритията им е явно - когато се вгледаме в очите на различен, доста по-трудно виждаме какво се случва към нас. Освен това към този момент имаме чувството, че безусловно надникваме в мозъка и душата на другия.
Странното е, че същото чувство изпитваме, когато срещнем взор с човекоподобна маймуна в зоопарка - усещаме, че отсреща имаме рационално създание, което също ни изследва. Както и когато гледаме картина, чийто обект гледа право в очите на фена си.
Няколко самостоятелни проучвания удостоверяват, че вглеждането в погледа на различен човек " замразява " актуалната ни физическа и мисловна активност. Някои учени даже предлагат да отклоним погледа си от дете или стеснителен човек, когато му задаваме въпрос и чакаме отговор.
По погледа на другите подсъзнателно си извадим заключения за характера и качествата му. Хората, които гледат непосредствено в очите, постоянно се възприемат за по-интелигентни и по-честни от останалите.
Въпреки това продължителният взор на чужд съвсем във всички случаи наподобява стеснителен. Природонаучният музей в Лондон е провел проучване, с цел да откри какъв брой най-дълго е " обикновено " да задържим погледа си в очите на чужд. Отговорът е три секунди, а всичко, което надвишава девет секунди минава за притеснително и застрашаващо.
Преплетените погледи не са единствено способ на сантименталните филми или трилърите - това е тематика, изследвана от невропсихолозите. Едно от откритията им е явно - когато се вгледаме в очите на различен, доста по-трудно виждаме какво се случва към нас. Освен това към този момент имаме чувството, че безусловно надникваме в мозъка и душата на другия.
Странното е, че същото чувство изпитваме, когато срещнем взор с човекоподобна маймуна в зоопарка - усещаме, че отсреща имаме рационално създание, което също ни изследва. Както и когато гледаме картина, чийто обект гледа право в очите на фена си.
Няколко самостоятелни проучвания удостоверяват, че вглеждането в погледа на различен човек " замразява " актуалната ни физическа и мисловна активност. Някои учени даже предлагат да отклоним погледа си от дете или стеснителен човек, когато му задаваме въпрос и чакаме отговор.
По погледа на другите подсъзнателно си извадим заключения за характера и качествата му. Хората, които гледат непосредствено в очите, постоянно се възприемат за по-интелигентни и по-честни от останалите.
Въпреки това продължителният взор на чужд съвсем във всички случаи наподобява стеснителен. Природонаучният музей в Лондон е провел проучване, с цел да откри какъв брой най-дълго е " обикновено " да задържим погледа си в очите на чужд. Отговорът е три секунди, а всичко, което надвишава девет секунди минава за притеснително и застрашаващо.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ