Виждали ли сте снимка на голо дете, което майка публикува

...
Виждали ли сте снимка на голо дете, което майка публикува
Коментари Харесай

Внимание! Опасен интернет! За какво да внимаваме?

Виждали ли сте фотография на голо дете, което майка разгласява във фейсбук от почивката на морето? Попадали ли сте на рисков апел за рисково селфи, което да бъде качено в обществените мрежи? Помните ли играта "Синият кит ", която караше деца и младежи да се самонараняват? Чели ли сте заплашителни мнения или обиди сред връстници?

Замисляли сте се какъв брой рисков може да е интернет - за вас и вашите близки, изключително децата? Ако не сте - време е да го извършите!

С Георги Апостолов, координатор на Националния център за безвреден интернет, коментирахме тъкмо тези рискове в обществените мрежи и защо би трябвало да внимаваме.

Г-н Апостолов, кой е първият съвет, който бихте дали на родителите, преди да разрешат на детето си потреблението на интернет? Например доста деца под 10 година към този момент имат фейсбук профил, като намират това за форма на връзка със съучениците отвън клас.

Решението по кое време да допусне за първи път детето си в интернет е напълно на родителя. Още преди 3 години 50% от българските деца на възраст до 7 години бяха в интернет. Родителят е този, който би трябвало да реши всички плюсове и минуси, имайки поради освен развиването на детето, само че и неговото обграждане.

Ако множеството деца, с които то поддържа връзка, към този момент употребяват интернет, детето може да се почувства изолирано, в случай че няма достъп и даже да стартира да употребява интернет през устройство на другар без знанието на родителя.

Но когато и да реши да пусне детето си онлайн, родителят би трябвало да организира диалог с него за това какво е интернет: там е както и в света към нас – има доста и най-различни хора; има неща, които могат да го смутят или уплашат.

Във всеки сходен случай, детето би трябвало да показа с родител или различен приближен възрастен, а също и когато реши да откри контакт или другарство с някого онлайн, да смъкна някаква стратегия или приложение.

За децата до 11-12 години е мощно целесъобразно да се конфигурира някаква стратегия за наставнически надзор и задължитено да се каже на детето, че това е за неговата сигурност.

По-сложен е въпросът със обществените мрежи, в които няма опция за регистрация с възраст под 13 години. В същото време милиони деца по света под тази възраст са в тези мрежи – фейсбук, инстаграм, ТикТок и други. Тъй като най-често родителят оказва помощ на детето да си направи първия профил в обществена мрежа, защото неговите връстници и другари към този момент са там, и при ненавършени 13 години се избира фиктивна друга възраст, значимо е да се знае, че профилите на малолетни се употребяват със специфични отбрани и е от значително значение профилът на детето да е под 18 години.

Защо е значимо да има надзор на родители и по какъв начин е добре да се реализира той, тъй че да не се нарушава персоналното пространство на децата, с цел да избегнем и момента, в който те биха почнали да крият нещата си от нас?

Всички проучвания и в България, и в другите страни демонстрират, че когато дете попадне в рискова обстановка или има проблем онлайн, то е минимум склонно да показа с родител. Ако реши да попита някого, това е нормално негов връстник, само че в доста случаи изобщо не споделя с никого.

Затова доверието сред родителя и детето би трябвало да се основава от първото му влизане в интернет с другарски диалог и с уверението, че постоянно може да попита, когато нещо го смути.

Този диалог обаче би трябвало да се поддържа непрекъснато и не толкоз с плашещи предизвестия – какъв брой е заплашителен интернет, а с проявление на откровен интерес какво на детето му е забавно, какво ново нещо е видяло или научило в интернет, да покаже коя игра, видео или нещо друго ми е харесало. Забраните и плашещите предизвестия по-скоро ще накарат детето да откри метод да влиза в интернет отвън контрола и знанието на родител или различен възрастен, а това значи също, че няма да показа, когато се изправи пред действителен риск онлайн.

Моля, кажете за какво не е редно да се разгласяват фотоси с разголени елементи от телата на децата. Тук като че ли нуждата да споделяме персоналния си живот или моменти от него замъглява усета ни за поверителност изключително щом става дума за децата.

За благополучие голяма част от днешните родители към този момент внимават с качването на фотоси и видео на децата си в интернет. Това не беше по този начин допреди 5-6 години.

Голи, разголени, неуместни за детето фотоси не е редно да се появяват обществено. Нека родителите лимитират достъпа до такива изображения единствено до най-близките си другари онлайн.

Защото не е необичайност сходни фотоси да се смъкват и споделят в педофилските общности в интернет. Не е добра концепция също да качваме фотоси или видеоклипове, които могат да провокират насмешки от другите деца след години, когато инцидентно попаднат на тях – става въпрос за фотоси на гърне, несъответствуващ тип заради прическа, облекло или нещо друго. Представете си младеж, чиито връстници са попаднали на нещо сходно – тъй като в интернет нищо не изчезва и може да циркулира с години.

Има ли "техники ", с които можем да избегнем офанзивите в интернет - било то свързани с експанзия, полови оферти или други?

Най-честият проблем в интернет за децата е онлайн тормозът от техни връстници. Ако детето има построено доверие с родител или различен възрастен, се надяваме то да показа. Тогава съветът е първо да опита да помоли индивида, който го наскърбява, да отстрани коментара, изображението или каквото и да е друго обидно наличие.

В никакъв случай не би трябвало да се прибягва до обиди и закани, тъй като затоплянето на спора може да го изкара от онлайн пространството и да докара до физическа разпра.

Ако казусът е доста сериозен, детето или родителят могат да се свържат с Консултативната линия на Центъра за безвреден интернет на тел. 124 123, през чат-модула на уеб страницата на Центъра Safenet.bg или по имейл, с цел да получат съвет, съответен за съответния случай.

Могат също да подадат и сигнал през онлайн формата на същия уебсайт, като дадат изложение на случая. Обаждането и сигналът могат да са анонимни по избор.

При полови оферти предлагаме незабавно да се подаде сигнал към Центъра за безвреден интернет, като се запази допустимо най-вече информация – линкове към профил, към несъмнено наличие, скрийншотове на чат – неща, които ще послужат като електронни доказателства за разкриване на публично следствие.

А с цел да минимизираме този риск, би трябвало да сме деликатни с кого откриваме контакт или другарство онлайн, да ревизираме дали профилът не е подправен, а и да не употребяваме уеб сайтове и приложения, които имат ясна устременост към определяне на интимни другарства като Tinder да вземем за пример.

Какви сигнали най-често постъпват в Националния център за безвреден интернет и бихте ли обобщили активността на Центъра?

Основната задача на Центъра за безвреден интернет е битката със половата употреба на деца онлайн. Става въпрос както за разпространение на фотоси или видео със полово принуждение над деца, по този начин и с опити за определяне на връзка с дете със полови планове.

Годишно Центърът обработва над 8000 сходни сигнала и подава информация към отдел „ Киберпрестъпност “ на ГДБОП, на друга партньорска онлайн гореща линия в друга страна, а също и към Интерпол.

Центърът е член на Международната асоциация на интернет горещи линии, в която членуват 43 страни, всяка национална линия има публично съдействие с националните полицейски органи, а като цяло – с Интерпол и Европол.

На второ място по сигнали и случаи, с които се занимава Центърът най-много през Консултативната линия, е онлайн тормозът сред самите деца.

Не би трябвало да се подценяват сходни спорове и би трябвало да се поставят старания те да бъдат потушавани още в самото начало.
Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР