Симов: Китната Арда буквално агонизира, в България не може да има забравени хора
" Виждали ли сте поречието на Арда в южната външна страна на Смолянския край? Неземна хубост, която незабавно те хваща за сърцето и като едното нищо може да те трансформира в стихотворец, в случай че нямаш съпротивителни сили. И селата носят поетични имена - Смилян, Кошница, Могилица, Арда...
Точно за Арда желая да ви поговоря през днешния ден. През 2005 година това е място, което се дава като образец за перспективното развиване на селския туризъм и от него се чака да крепне от ден дневно и да тъне в лукс и удовлетворени хора - посетители и домакини.
16 години по-късно китната Арда безусловно агонизира. Пътищата са в окаяно положение. Селището е разпокъсано. Махалите са превърнати в обособени села. Резултатът от тази феодална... пардон - административна раздробеност е реализиран - нито едно обитаемо място не може да си избира кмет.
Жителите на тези села разчитат за техните ползи да се застъпват наместници, които обаче се вясват по-рядко, в сравнение с Бойко Борисов в Народното събрание. Водопроводът - там, където го има! - е остарял. Когато хотелите се изпълнят с туристи, водата стопира, тъй като потенциалът не е разчетен по отношение на потребностите на клиентите ", във Facebook.
" На всичкото от горната страна, локален млад, процъфтяващ и упорит предприемач със неясно познатата (не помня, от кое място?) фамилия Даритков изкупува на кг общински земи и разорени от безвластието и безвремието парцели. Хората се усещат изоставени. Никой не си мърда пръста, с цел да усъвършенства техния живот.
Преди време е била създадена концепция за организирането на граничен пункт с Гърция за туристи, което щяло да даде глътка живот на дребния и междинен бизнес, занимаващ се с производството на артикули на отглеждането на животни и зеленсукопроизводството (неща, които в действителност са " еко " и " био " заради самата специфичност и обичаи на рениона!), само че планът е бил зарязан в последната му административна фаза. Това занемаряване като по знамение съответствува по време с завладяването на властта от ГЕРБ.
Селото се топи, хората стават все по-малко. И мизерстват. Което контрастира още по-ужасяващо на фона райската природа в близост.
Ето това можем да променим ние.
В България не може да има забравени хора.
Това райско кътче от страната ни заслужава друга орис - с грижа за хората. С грижа за бъдещето. И с признателност към волята за живот на хората, към неугасващата им сила за опозиция против локалните дерибеи, третиращи селата им, като свои крепостни вилаети, а тях самите - като крепостни души, имащи значение единствено и само в качеството им на електорални единици по време на избори. "
Точно за Арда желая да ви поговоря през днешния ден. През 2005 година това е място, което се дава като образец за перспективното развиване на селския туризъм и от него се чака да крепне от ден дневно и да тъне в лукс и удовлетворени хора - посетители и домакини.
16 години по-късно китната Арда безусловно агонизира. Пътищата са в окаяно положение. Селището е разпокъсано. Махалите са превърнати в обособени села. Резултатът от тази феодална... пардон - административна раздробеност е реализиран - нито едно обитаемо място не може да си избира кмет.
Жителите на тези села разчитат за техните ползи да се застъпват наместници, които обаче се вясват по-рядко, в сравнение с Бойко Борисов в Народното събрание. Водопроводът - там, където го има! - е остарял. Когато хотелите се изпълнят с туристи, водата стопира, тъй като потенциалът не е разчетен по отношение на потребностите на клиентите ", във Facebook.
" На всичкото от горната страна, локален млад, процъфтяващ и упорит предприемач със неясно познатата (не помня, от кое място?) фамилия Даритков изкупува на кг общински земи и разорени от безвластието и безвремието парцели. Хората се усещат изоставени. Никой не си мърда пръста, с цел да усъвършенства техния живот.
Преди време е била създадена концепция за организирането на граничен пункт с Гърция за туристи, което щяло да даде глътка живот на дребния и междинен бизнес, занимаващ се с производството на артикули на отглеждането на животни и зеленсукопроизводството (неща, които в действителност са " еко " и " био " заради самата специфичност и обичаи на рениона!), само че планът е бил зарязан в последната му административна фаза. Това занемаряване като по знамение съответствува по време с завладяването на властта от ГЕРБ.
Селото се топи, хората стават все по-малко. И мизерстват. Което контрастира още по-ужасяващо на фона райската природа в близост.
Ето това можем да променим ние.
В България не може да има забравени хора.
Това райско кътче от страната ни заслужава друга орис - с грижа за хората. С грижа за бъдещето. И с признателност към волята за живот на хората, към неугасващата им сила за опозиция против локалните дерибеи, третиращи селата им, като свои крепостни вилаети, а тях самите - като крепостни души, имащи значение единствено и само в качеството им на електорални единици по време на избори. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ