Царят и Пастирът – трагична разпра между мъже с дълги конвои, но къси…
Виждали ли сте по-жалка „ революция “? Здрави бичета (избегнали " месомелачката " ) се разходиха из южните полета на така наречен Руска федерация, смъкнаха няколко хеликоптера, похвалиха се в „ Телеграм “. И в най-сюблимния миг, когато доближиха портите на царския замък, безогледно бяха прибрани по оборите.
„ Гражданската война “ обаче ще се запомни. Тя потвърди, че Царят и Пастирът може да имат дълги конвои, само че там, където е най-важно, разполагат с безхарактерни, неугледни, малодушни и не-на-последно място – къси...
Пастирът
Месеци наред Пастирът се заяждаше с рицарите на Царя. Не криеше желанията си да запълни креслата им на Кръглата маса със свои хора. А за какво не и да се възкачи на престола?
Бунтът стартира гръмко, с заричане за " правдивост ", само че приключи с едноминутно мънкане на Пастира, от което по този начин и не стана ясно за какво развява „ белия байрак “. Той се съобщи съвсем без пердах, без да е постигнал и една от задачите си:
Омразните рицари си резервират званията.Кръглата маса е недостижима.За трона е смешно да става и дума.
Пастирът загуби най-ценното – здравите бичета влизат в царското стадо (поне тези, които ще бъдат пощадени). Без тях той е елементарен простосмъртен. Принуден да търси спасение в прилежащото царство. След края на спора Царят акцентира променения статус на Пастира, като благородно оповести на висок глас, че няма да го убива. Така на бунтаря бе обяснено, че не е Спартак или Уилям Уолъс. Дали ще живее, или въпреки всичко ще бъде отхвърлен – това няма изключително значение.
И в това се състои неговата покруса.
Царят
Царят не трябва да прибързва с пиршествата. Сутринта на 24 юни Негово Величество окачестви Пастира като „ изменник “ и се врече в родината, Конституцията и народа да го накаже. Вечерта се здрависа с лошотия предател. Няма веро на този свят, което да измие „ черното леке “ от ръката на Царя. Коридорите в двореца ще му се костват по-тихи, ъглите – по-тъмни. И този път параноята му може да се окаже оправдана.
Придворните, които през целия ден бяха изпаднали в ступор и смут пред незнанието чия къса… е тактически преференциално да обгрижват, плеснаха, па се прегърнаха след помиряването.
И с песни хвръкнаха да възвеличават спасяването на така наречен Руска федерация... от самата себе си.
Тяхното съмнение би трябвало да тревожи Царя. Той е изправен пред комплицирана задача. Десетилетия наред ръководството му се крепеше на всеобщото разбиране, че е непреклонен – тази аура на недостижимост е в предишното. Сега бързо би трябвало да излови всички изменници и по образеца на сътрудника си от Босфора да ги накаже сурово, с цел да си върне страха на народа. Царят би трябвало да убеди съдружници и врагове, че към момента е заслужен за купата си.
Проблемът е, че в редките обществени изяви слабостта извира от всяка една пора на изнуреното му лице. Те стават мотиви за съмнения, че е на смъртен одър или за насмешки, че употребява клонинги.
Трагедията на Царя не е в забравата, както при Пастира. Напротив, историята сигурно ще го запомни. Като владетеля, който съвсем разреши на едно стадо бичета да нахлуе в двореца му.
Нещо ми подсказва обаче, че тя към момента не е завършила с него.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
„ Гражданската война “ обаче ще се запомни. Тя потвърди, че Царят и Пастирът може да имат дълги конвои, само че там, където е най-важно, разполагат с безхарактерни, неугледни, малодушни и не-на-последно място – къси...
Пастирът
Месеци наред Пастирът се заяждаше с рицарите на Царя. Не криеше желанията си да запълни креслата им на Кръглата маса със свои хора. А за какво не и да се възкачи на престола?
Бунтът стартира гръмко, с заричане за " правдивост ", само че приключи с едноминутно мънкане на Пастира, от което по този начин и не стана ясно за какво развява „ белия байрак “. Той се съобщи съвсем без пердах, без да е постигнал и една от задачите си:
Омразните рицари си резервират званията.Кръглата маса е недостижима.За трона е смешно да става и дума.
Пастирът загуби най-ценното – здравите бичета влизат в царското стадо (поне тези, които ще бъдат пощадени). Без тях той е елементарен простосмъртен. Принуден да търси спасение в прилежащото царство. След края на спора Царят акцентира променения статус на Пастира, като благородно оповести на висок глас, че няма да го убива. Така на бунтаря бе обяснено, че не е Спартак или Уилям Уолъс. Дали ще живее, или въпреки всичко ще бъде отхвърлен – това няма изключително значение.
И в това се състои неговата покруса.
Царят
Царят не трябва да прибързва с пиршествата. Сутринта на 24 юни Негово Величество окачестви Пастира като „ изменник “ и се врече в родината, Конституцията и народа да го накаже. Вечерта се здрависа с лошотия предател. Няма веро на този свят, което да измие „ черното леке “ от ръката на Царя. Коридорите в двореца ще му се костват по-тихи, ъглите – по-тъмни. И този път параноята му може да се окаже оправдана.
Придворните, които през целия ден бяха изпаднали в ступор и смут пред незнанието чия къса… е тактически преференциално да обгрижват, плеснаха, па се прегърнаха след помиряването.
И с песни хвръкнаха да възвеличават спасяването на така наречен Руска федерация... от самата себе си.
Тяхното съмнение би трябвало да тревожи Царя. Той е изправен пред комплицирана задача. Десетилетия наред ръководството му се крепеше на всеобщото разбиране, че е непреклонен – тази аура на недостижимост е в предишното. Сега бързо би трябвало да излови всички изменници и по образеца на сътрудника си от Босфора да ги накаже сурово, с цел да си върне страха на народа. Царят би трябвало да убеди съдружници и врагове, че към момента е заслужен за купата си.
Проблемът е, че в редките обществени изяви слабостта извира от всяка една пора на изнуреното му лице. Те стават мотиви за съмнения, че е на смъртен одър или за насмешки, че употребява клонинги.
Трагедията на Царя не е в забравата, както при Пастира. Напротив, историята сигурно ще го запомни. Като владетеля, който съвсем разреши на едно стадо бичета да нахлуе в двореца му.
Нещо ми подсказва обаче, че тя към момента не е завършила с него.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ