Моето си е мое, на общото - майната му
Виждали ли сте отблъскващо огромния брой хора, които вършат привидно нещо просто и маловажно - демонстративно и с най-голямото самочувствие, на което са способни, си хвърлят фаса на улицата, макар че кошчето за отпадък е на не повече от 2 метра от тях? Виждали сте ги, несъмнено. А може и просто да сте един от тях.
Зад този обикновен жест обаче се крие освен това от това, че са мързеливи простаци и нагли селяни по душа. Крие се повода да живеем по този начин, както живеем - в кочина, от която до един се оплакваме, само че която заедно поддържаме.
От доста, доста, доста епохи насам в душата на българина се е настанил трайно индивидуализмът . В което няма нищо неприятно, в случай че той бъде канализиран по потребен и положителен метод - да следваме себе си и своите правила, устои и упоритости, да работим сами за израстването си без да чакаме помощ извън и да слагаме ползите си като приоритет. Вместо това обаче той е канализиран в максимата " моето си е мое, на общото - майната му ".
Затова на толкоз доста хора не им пречи да ръсят фасове по улиците при явното съществуване на кошчета за отпадък. Защото улицата е общо пространство, в което правилно, и ние обитаваме, само че доста повече обитават другите, а другите могат да вървят на майната си. Защото не са ни значими, не са ни близки, и груповото ни благоденствие надалеч не е гаранция и за самостоятелното такова.
Подреждаме персоналния си дом, само че когато протече покрива на блока, не желаеме да ни занимават. Майната им на другите.
Сипем огън и жупел поради личните си ниски заплати и неприятни условия на труд, само че в случай че учители и лекари стартират стачка, цъкаме недоволно с език, че ни предизвикват стеснение. Майната им на другите.
Оплакваме се по какъв начин си трошим драгоценната кола по неприятните пътища, а по-късно търсим къде да я минем на мним обзор без заплатен налог и " Гражданска ". Майната им на другите.
Много сме мощни в бистренето на политика на маса, само че като стане време, не ни се занимава с избори и референдуми. Майната им на другите.
И по този начин всеки ден теглим по една майна на себе си, на околните си и на децата си. Защото до момента в който сме заети да оставяме " другите " да се оправят, забравяме какъв брой доста всички сме в общия кюп и в общата кочина. И до момента в който общото е нещо, което не ни касае, в никакъв случай няма да разберем за какво като сме такива тарикати, толкоз умни, схватливи и оправни, продължаваме да стоим на опашката на Европа.
Подобно деструктивно държание, както постоянно, издава всякакви дефицити. Най-големият от тях - че не обичаме - нито себе си, нито дома си. Мислим си, че обичаме нещо, само че го вършим по толкоз тъп и унищожителен метод, че сме обречени на безконечна бедност. Поне до момента в който не стартираме да виждаме в общото повече себе си и по-малко другите.
Автор: Десислава Любомирова
Зад този обикновен жест обаче се крие освен това от това, че са мързеливи простаци и нагли селяни по душа. Крие се повода да живеем по този начин, както живеем - в кочина, от която до един се оплакваме, само че която заедно поддържаме.
От доста, доста, доста епохи насам в душата на българина се е настанил трайно индивидуализмът . В което няма нищо неприятно, в случай че той бъде канализиран по потребен и положителен метод - да следваме себе си и своите правила, устои и упоритости, да работим сами за израстването си без да чакаме помощ извън и да слагаме ползите си като приоритет. Вместо това обаче той е канализиран в максимата " моето си е мое, на общото - майната му ".
Затова на толкоз доста хора не им пречи да ръсят фасове по улиците при явното съществуване на кошчета за отпадък. Защото улицата е общо пространство, в което правилно, и ние обитаваме, само че доста повече обитават другите, а другите могат да вървят на майната си. Защото не са ни значими, не са ни близки, и груповото ни благоденствие надалеч не е гаранция и за самостоятелното такова.
Подреждаме персоналния си дом, само че когато протече покрива на блока, не желаеме да ни занимават. Майната им на другите.
Сипем огън и жупел поради личните си ниски заплати и неприятни условия на труд, само че в случай че учители и лекари стартират стачка, цъкаме недоволно с език, че ни предизвикват стеснение. Майната им на другите.
Оплакваме се по какъв начин си трошим драгоценната кола по неприятните пътища, а по-късно търсим къде да я минем на мним обзор без заплатен налог и " Гражданска ". Майната им на другите.
Много сме мощни в бистренето на политика на маса, само че като стане време, не ни се занимава с избори и референдуми. Майната им на другите.
И по този начин всеки ден теглим по една майна на себе си, на околните си и на децата си. Защото до момента в който сме заети да оставяме " другите " да се оправят, забравяме какъв брой доста всички сме в общия кюп и в общата кочина. И до момента в който общото е нещо, което не ни касае, в никакъв случай няма да разберем за какво като сме такива тарикати, толкоз умни, схватливи и оправни, продължаваме да стоим на опашката на Европа.
Подобно деструктивно държание, както постоянно, издава всякакви дефицити. Най-големият от тях - че не обичаме - нито себе си, нито дома си. Мислим си, че обичаме нещо, само че го вършим по толкоз тъп и унищожителен метод, че сме обречени на безконечна бедност. Поне до момента в който не стартираме да виждаме в общото повече себе си и по-малко другите.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ