Бронзовата олимпийска медалистка Огняна Душева: Виждах трупове по улиците във Филипините
" Виждах убити хора по улиците във Филипините, беше доста ужасно! "
Това е един от най-фрапиращите мемоари на бронзовата медалистка по каяк от олимпиадата в Сеул през 1988 година Огняна Душева. Дълги години красивата и амбициозна гребкиня обикаля света като треньор, а нейните ученици жънат триумфи. За жал не за родния трикольор.
Огняна е в националния тим от 1981 година, като има и бронз от международното състезание през 1987 година, както и доста триумфи в регати от Световната купа. След края на кариерата си приключва Националната спортна академия и се захваща с треньорство.
Митарствата й стартират от 2007 година в Турция, където работи четири години, а децата й Кристиан и Олимпия живеят, учат и упражняват там. Следват сполучливи години в Иран, Индонезия, Филипините. " В България е мъчно да станеш треньор. Аз бях при започване на 90-те години, преди да забременея. Но по-късно... ", не без горест в очите споделя Душева. В момента тя е треньор към русенския клуб и се занимава главно с подготовката на деца, само че на Гребния канал в Пловдив.
" Когато работих във Филипините, въпреки и да бях там за малко, беше доста ужасно и мръсно. По това време смениха президента и новият искаше да прочисти страната от наркопласьори и наркомани. И какво беше решението - застрелваха ги напряко на улицата. Посочват някого, че популяризира или използва, отиват военните, откриват дрогата и го убиват без съд и присъда. Точно по улицата, по която минавах за тренировки, съм виждала нееднократно трупове или ковчези. В тази конюнктура не беше допустимо да се работи и по тази причина заведох тима на подготовка в Китай ", споделя олимпийската медалистка.
Друг фрапиращ спомен й е останал от Иран, с чийто състав печели отборната купа от регата в Бохум (Герм.).
" В Иран желаеха да ме арестуват, тъй като не съм била облечена вярно. Бях забулена, с дълго манто, само че с ботуши. Дойде една полицайка и искаше да ме арестува. А там, като те арестуват за " непристоен външен тип ", първо те вкарват в един микробус, където ядеш пердах. Законът там е подобен, че не може да ти се вижда ухо, гушата, китка, за гален да не приказваме. Изплаших се, обясних й коя съм, какво върша, че нищо не ми се вижда, само че тя настояваше, че съм провокативно облечена поради ботушите. Накрая ми се размина въпреки всичко.
Там имах и подобен случай около гребния канал: карам колелото около състезателите ми и веригата ми захвана спортния екип. И аз му навих крачола, само че напълно малко, а изпод имам и чорап. Само след минута ме спря защитата и ми изясни, че ми се виждало малко от крайници, а по този начин не може ", споделя още Душева.
" В Иран единствено с дами работех, в това число и в кануто. Там е невероятно мъж да е треньор на дами. Хората са благи, другарски настроени, само че нямат занимания. Никакви питейни заведения, нощни заведения, такива неща няма. От време на време се събират да пушат наргиле и това им е заниманието. С дамите на Иран имахме два медала в каяка и сребърен в кануто на международна купа, което е необикновено достижение за тази страна.
За страдание смениха президента, постановиха им интернационалните наказания и страната остана без пари, нямаше финансиране и за спорта. Наложи се непознатите експерти да си тръгнат, в това число и 76 треньори в разнообразни спортове ", съжалява някогашната олимпийка.
Шокиращо за Душева е било и визитата й в Мианмар, където води тим на тихоокеански шампионат. " Мъжете си пилят зъбите, а дамите по през целия ден вървят намазани с нещо като брашно, с цел да може вечер да са красиви за съпрузите си. Много небогати хора са, само че по пагодите си, които са храмове на Буда, имат тонове злато ", споделя усещания Огняна.
" Навсякъде започвах от нулата, от нищото и ми беше забавно до каква степен мога да стигна. Основното, което върша, е да ползвам това, което имахме през времето на социализма. Централизирана подготовка, спортни учебни заведения, подготвителни проекти, образование, дисциплинираност. Само тази система ми е носила триумфи на мен, на българския спорт като цяло. Това нещо беше доста съществено застъпено в Китай. Всяка провинция си има собствен гребен канал, учебното заведение е до хангарите, имат стол с прясна храна. И това е целогодишно. А ние разбихме тази система и по тази причина спорта ни като цяло към този момент никакъв го няма ", счита Душева.
През всичките години и като играч, и по-късно като треньор тя има непрекъснатата поддръжка на Дамян Дамянов, който дълги години водеше националния ни отбор по кану-каяк, преди да стане изпълнителен шеф на БСТ.
" Винаги Дамян доста ми е помагал с всевъзможни препоръки, още откогато отидох в Турция като треньор. До края на живота си ще му бъда признателна, че още през 1987 година реши, че аз и Иванка Баделска ще караме двойка, откакто бяхме победили Ваня Гешева и Дияна Палийска.
Преди това напряко се бях отказала от спорта, защото имах проблеми с предходното управление и треньорите, само че той ми даде късмет.
Никога не ми е тежала подготовката, тъй като имахме цели. По това време, в случай че не изпъкнеш, си просто един от многото. Сигурно по тази причина и в този момент съм неприятна като треньор, тъй като държа на дисциплината. Събирам им телефоните на децата вечер, компютри, таблети и всичко преди съревнование.
Само на щерка си Олимпия не се карам, тъй като виждам себе си. Давам си сметка, че преди време и на мен никой нищо не можеше да ми каже, и ми става смешно. Но тя знае защо става въпрос, кое е значимото за подготовката ", смее се Душева.
Що се отнася до присъединяване й в Сеул '88, най-силният спомен на каякарката е срещата й с огромния лекоатлет Карл Люис.
" За нашия орден взех 500 $ и 2000 лв. и лада петица. Но материалното не бе огромният ни тласък, по-скоро спечелването на медала. От самото съревнование на финала нямам никакъв спомен, вложих се с оптимални сили. Съжалявам единствено, че Иванка се контузи преди олимпиадата и не можахме да гребем в двойка - щяхме да вземем орден, че за какво не и купа.
В Сеул се срещнах с Карл Люис. На британски тогава можех да кажа единствено " айскрийм " (сладолед - б.р.). Излизахме един ден от стола целият тим и тогава го видяхме, аз даже не го познах. Американците не харесваха храната, не знам за какво, защото имаше кухня от целия свят. Та излизаме и гледаме Карл Люис - той доста черен, а с един бял спортен екип и като ми се усмихна с тия бели зъби...
Взимаха му изявление и той ме повика да се срещнем, чак тогава разбрах кой е този човек. С жестове ме пита журналистката харесва ли ми храната, а аз не знам какво да кажа и изтърсвам: " айскрийм ", разкрива с неповторимата си усмивка Душева.
" България Днес "
Това е един от най-фрапиращите мемоари на бронзовата медалистка по каяк от олимпиадата в Сеул през 1988 година Огняна Душева. Дълги години красивата и амбициозна гребкиня обикаля света като треньор, а нейните ученици жънат триумфи. За жал не за родния трикольор.
Огняна е в националния тим от 1981 година, като има и бронз от международното състезание през 1987 година, както и доста триумфи в регати от Световната купа. След края на кариерата си приключва Националната спортна академия и се захваща с треньорство.
Митарствата й стартират от 2007 година в Турция, където работи четири години, а децата й Кристиан и Олимпия живеят, учат и упражняват там. Следват сполучливи години в Иран, Индонезия, Филипините. " В България е мъчно да станеш треньор. Аз бях при започване на 90-те години, преди да забременея. Но по-късно... ", не без горест в очите споделя Душева. В момента тя е треньор към русенския клуб и се занимава главно с подготовката на деца, само че на Гребния канал в Пловдив.
" Когато работих във Филипините, въпреки и да бях там за малко, беше доста ужасно и мръсно. По това време смениха президента и новият искаше да прочисти страната от наркопласьори и наркомани. И какво беше решението - застрелваха ги напряко на улицата. Посочват някого, че популяризира или използва, отиват военните, откриват дрогата и го убиват без съд и присъда. Точно по улицата, по която минавах за тренировки, съм виждала нееднократно трупове или ковчези. В тази конюнктура не беше допустимо да се работи и по тази причина заведох тима на подготовка в Китай ", споделя олимпийската медалистка.
Друг фрапиращ спомен й е останал от Иран, с чийто състав печели отборната купа от регата в Бохум (Герм.).
" В Иран желаеха да ме арестуват, тъй като не съм била облечена вярно. Бях забулена, с дълго манто, само че с ботуши. Дойде една полицайка и искаше да ме арестува. А там, като те арестуват за " непристоен външен тип ", първо те вкарват в един микробус, където ядеш пердах. Законът там е подобен, че не може да ти се вижда ухо, гушата, китка, за гален да не приказваме. Изплаших се, обясних й коя съм, какво върша, че нищо не ми се вижда, само че тя настояваше, че съм провокативно облечена поради ботушите. Накрая ми се размина въпреки всичко.
Там имах и подобен случай около гребния канал: карам колелото около състезателите ми и веригата ми захвана спортния екип. И аз му навих крачола, само че напълно малко, а изпод имам и чорап. Само след минута ме спря защитата и ми изясни, че ми се виждало малко от крайници, а по този начин не може ", споделя още Душева.
" В Иран единствено с дами работех, в това число и в кануто. Там е невероятно мъж да е треньор на дами. Хората са благи, другарски настроени, само че нямат занимания. Никакви питейни заведения, нощни заведения, такива неща няма. От време на време се събират да пушат наргиле и това им е заниманието. С дамите на Иран имахме два медала в каяка и сребърен в кануто на международна купа, което е необикновено достижение за тази страна.
За страдание смениха президента, постановиха им интернационалните наказания и страната остана без пари, нямаше финансиране и за спорта. Наложи се непознатите експерти да си тръгнат, в това число и 76 треньори в разнообразни спортове ", съжалява някогашната олимпийка.
Шокиращо за Душева е било и визитата й в Мианмар, където води тим на тихоокеански шампионат. " Мъжете си пилят зъбите, а дамите по през целия ден вървят намазани с нещо като брашно, с цел да може вечер да са красиви за съпрузите си. Много небогати хора са, само че по пагодите си, които са храмове на Буда, имат тонове злато ", споделя усещания Огняна.
" Навсякъде започвах от нулата, от нищото и ми беше забавно до каква степен мога да стигна. Основното, което върша, е да ползвам това, което имахме през времето на социализма. Централизирана подготовка, спортни учебни заведения, подготвителни проекти, образование, дисциплинираност. Само тази система ми е носила триумфи на мен, на българския спорт като цяло. Това нещо беше доста съществено застъпено в Китай. Всяка провинция си има собствен гребен канал, учебното заведение е до хангарите, имат стол с прясна храна. И това е целогодишно. А ние разбихме тази система и по тази причина спорта ни като цяло към този момент никакъв го няма ", счита Душева.
През всичките години и като играч, и по-късно като треньор тя има непрекъснатата поддръжка на Дамян Дамянов, който дълги години водеше националния ни отбор по кану-каяк, преди да стане изпълнителен шеф на БСТ.
" Винаги Дамян доста ми е помагал с всевъзможни препоръки, още откогато отидох в Турция като треньор. До края на живота си ще му бъда признателна, че още през 1987 година реши, че аз и Иванка Баделска ще караме двойка, откакто бяхме победили Ваня Гешева и Дияна Палийска.
Преди това напряко се бях отказала от спорта, защото имах проблеми с предходното управление и треньорите, само че той ми даде късмет.
Никога не ми е тежала подготовката, тъй като имахме цели. По това време, в случай че не изпъкнеш, си просто един от многото. Сигурно по тази причина и в този момент съм неприятна като треньор, тъй като държа на дисциплината. Събирам им телефоните на децата вечер, компютри, таблети и всичко преди съревнование.
Само на щерка си Олимпия не се карам, тъй като виждам себе си. Давам си сметка, че преди време и на мен никой нищо не можеше да ми каже, и ми става смешно. Но тя знае защо става въпрос, кое е значимото за подготовката ", смее се Душева.
Що се отнася до присъединяване й в Сеул '88, най-силният спомен на каякарката е срещата й с огромния лекоатлет Карл Люис.
" За нашия орден взех 500 $ и 2000 лв. и лада петица. Но материалното не бе огромният ни тласък, по-скоро спечелването на медала. От самото съревнование на финала нямам никакъв спомен, вложих се с оптимални сили. Съжалявам единствено, че Иванка се контузи преди олимпиадата и не можахме да гребем в двойка - щяхме да вземем орден, че за какво не и купа.
В Сеул се срещнах с Карл Люис. На британски тогава можех да кажа единствено " айскрийм " (сладолед - б.р.). Излизахме един ден от стола целият тим и тогава го видяхме, аз даже не го познах. Американците не харесваха храната, не знам за какво, защото имаше кухня от целия свят. Та излизаме и гледаме Карл Люис - той доста черен, а с един бял спортен екип и като ми се усмихна с тия бели зъби...
Взимаха му изявление и той ме повика да се срещнем, чак тогава разбрах кой е този човек. С жестове ме пита журналистката харесва ли ми храната, а аз не знам какво да кажа и изтърсвам: " айскрийм ", разкрива с неповторимата си усмивка Душева.
" България Днес "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ