Кеворк Кеворкян за Наталия Киселова: Виж се, бе, жена, откъде толкова кураж да поемеш в ръчичките си държавата
Виж се, бе, жена, от кое място толкоз кураж да поемеш в ръчичките си страната. За какво я мислите тази страна - за някаква гюдерия ли или за нещо, с което може да се упражнява всеки високомерен нахалник. Това написа известният публицист Кеворк Кеворкян във връзка новоизбрания ръководител на Народното събрание Наталия Киселова.
От " Фокус " публикуваме думите му без редакторска интервенция:
" ПОТ И СЪЛЗИ
След срамни пазарлъци, избраха Киселова за ръководител на Парламента - и тя незабавно реши да се изложи на едро, както се поставя на подобен пост.
Обеща " пот и сълзи “ - нямало да бъде елементарно, " само че напъните трябвало да си костват, тъй като българските жители желали една страна, която да мисли за тях “.
Пот и сълзи?!
Киселова употребява думи на Чърчил – прочее, напълно ненужни, неоправдани и неприложими за нашия балкански батак.
И даже не си направи труда да заяви с половин уста, кой е техният създател.
В първата си тирада като министър-председател пред Камарата на общините - 13 май 1940 година, Чърчил споделя: " Нямам да предложа нищо друго с изключение на кръв, тежък труд, сълзи и пот. “ Това е една от най-прочутите изречения в международната история.
Киселова безогледно ни припомня за нея – може би в някакъв несдържан блян да я провидим като нашия Чърчил.
И на кого, в действителност, дава обещание тя " пот и сълзи “ - на Народа или на себеподобните си?
И дали въобще й минава през мозъка, че " пот и сълзи “ би трябвало да се пролеят на първо време в борбата против нелепостта в Парламента.
В нейният случай, това стремително отъркване в същинските първенци на политиката издава една особена настройка.
Но когато самата страна е в положение на безотговорност, няма по какъв начин това да не се отрази и на тези, които с една провинциална самоувереност се сбутват да вършат политиката й.
Впрочем, " потта и сълзите “ на Киселова не направиха усещане на никого в парламентарната зала – и това за прощален път потвърждава, че думите не костват нищо там.
Киселова стигна и по-далеч: разгласи, че не бяга от отговорност и била подготвена да одобри премиерския пост.
Виж се, бе, жена, от кое място толкоз кураж да поемеш в ръчичките си страната.
За какво я мислите тази страна - за някаква гюдерия ли или за нещо, с което може да се упражнява всеки високомерен нахалник.
И по какъв начин не се откри най-малко един да откаже държавен пост, да признае, че не е подобаващ за него - един Мунчо, който по този метод да стачкува против случайниците в политиката, против позорната й несмисленост.
Трябва да се учреди най-сетне премия за оня, който откаже пост – и това би трябвало да е най-високата премия у нас.
Историкът Пол Джонсън, създател на може би най-хубавата биография на Чърчил, цитира следните негови думи: " Всички сме инсекти. Но, съгласно мен, аз съм светулка… “
Имаме шанс, че Киселова незабавно не си призна, че също е светулка. "
От " Фокус " публикуваме думите му без редакторска интервенция:
" ПОТ И СЪЛЗИ
След срамни пазарлъци, избраха Киселова за ръководител на Парламента - и тя незабавно реши да се изложи на едро, както се поставя на подобен пост.
Обеща " пот и сълзи “ - нямало да бъде елементарно, " само че напъните трябвало да си костват, тъй като българските жители желали една страна, която да мисли за тях “.
Пот и сълзи?!
Киселова употребява думи на Чърчил – прочее, напълно ненужни, неоправдани и неприложими за нашия балкански батак.
И даже не си направи труда да заяви с половин уста, кой е техният създател.
В първата си тирада като министър-председател пред Камарата на общините - 13 май 1940 година, Чърчил споделя: " Нямам да предложа нищо друго с изключение на кръв, тежък труд, сълзи и пот. “ Това е една от най-прочутите изречения в международната история.
Киселова безогледно ни припомня за нея – може би в някакъв несдържан блян да я провидим като нашия Чърчил.
И на кого, в действителност, дава обещание тя " пот и сълзи “ - на Народа или на себеподобните си?
И дали въобще й минава през мозъка, че " пот и сълзи “ би трябвало да се пролеят на първо време в борбата против нелепостта в Парламента.
В нейният случай, това стремително отъркване в същинските първенци на политиката издава една особена настройка.
Но когато самата страна е в положение на безотговорност, няма по какъв начин това да не се отрази и на тези, които с една провинциална самоувереност се сбутват да вършат политиката й.
Впрочем, " потта и сълзите “ на Киселова не направиха усещане на никого в парламентарната зала – и това за прощален път потвърждава, че думите не костват нищо там.
Киселова стигна и по-далеч: разгласи, че не бяга от отговорност и била подготвена да одобри премиерския пост.
Виж се, бе, жена, от кое място толкоз кураж да поемеш в ръчичките си страната.
За какво я мислите тази страна - за някаква гюдерия ли или за нещо, с което може да се упражнява всеки високомерен нахалник.
И по какъв начин не се откри най-малко един да откаже държавен пост, да признае, че не е подобаващ за него - един Мунчо, който по този метод да стачкува против случайниците в политиката, против позорната й несмисленост.
Трябва да се учреди най-сетне премия за оня, който откаже пост – и това би трябвало да е най-високата премия у нас.
Историкът Пол Джонсън, създател на може би най-хубавата биография на Чърчил, цитира следните негови думи: " Всички сме инсекти. Но, съгласно мен, аз съм светулка… “
Имаме шанс, че Киселова незабавно не си призна, че също е светулка. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ